Как Русия скри интернет под златния щит. Юристът Дамир Гайнутдинов пред Свободна Европа
Пътят на цензурата в никакъв случай не е мълниеносен, въпросът е по какъв начин да я разпознаеш в точния момент. За това приказва в "Студио България " на Свободна Европа съветският правист Дамир Гайнутдинов.
Той е част от неофициалната група "Агора " , която сплотява съветски адвокати правозащитници. "Агора " пази Гари Каспаров , Алексей Навални и неговия Фонд за битка с корупцията, Пуси райът , затворени самостоятелни медии и стотици протестиращи в Русия, които са задържани за демонстрации против войната в Украйна.
В тази група Гайнутдинов гледа делата, свързани с нарушаването на права в интернет. Татяна Ваксберг беседва с него в миг, в който Русия поетапно се изолира от световната мрежа и назовава този развой "въвеждане на върховен интернет ". Това не е нещо, което ще стане в бъдещето, този развой към този момент тече, сега, право пред очите ни, споделя юристът.
Той припомня, че Русия дълго е вървяла към построяването на настоящия "златен щит ", основан по сходство на китайския модел на изолираност. Първото посягане против свободата в интернет има рожден ден, споделя той, и показва дата отпреди цели 9 години.
Тогава всичко е почнало под напълно благовиден претекст, разпознат като заплаха от юристите, само че не и от необятната публика. Гайнутдинов със страдание отбелязва, че походът против правата на индивида в Русия е станал забележим за света едвам в последните седмици, с военната експанзия против Украйна.
Ето и цялостния текст на изявлението.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
- Разкажете ни за групата „ Агора “. С какво се занимава?
- „ Агора “ е много остаряла и известна правозащитна организация в Русия. Като интернационална правозащитна група ние съществуваме от 2015 година През това време в „ Агора “ са работили няколко десетки юристи и адвокати. Това не са единствено руснаци. Имахме и български юристи. Например Йонко Грозев, който беше един от създателите на интернационалната активност на „ Агора “. Там работят тези юристи, които водят каузи в Европейския съд за правата на индивида (ЕСПЧ). Тогава Грозев още беше юрист. Сега „ Агора “ сплотява десетки адвокати в цялата страна.
- А къде ви е централата, къде работите?
- Навсякъде. В Москва, Петербург, Казан, Ставропол, Далечния Изток, Сибир. Има юристи на всички места, всеки в неговия регион.
- Сега не е ли рисково да се прави това?
- Мисля, че на доста хора в Русия в този момент не им е удобно, само че до момента никой не се е отказвал от работата си с аргумента, че се е уплашил. Стараем се да поддържаме юристите. Наскоро пуснахме телефонна линия за психическа помощ за тези, които страдат от професионално прегаряне да вземем за пример. Това е доста настоящ проблем, тъй като да се бориш да успееш в съветски съд за жалост става все по-трудно напоследък.
- Не е ли необичайно, че тъкмо в тази страна вие разчитате на правораздаване?
- Често ни задават този въпрос. Но първо, без значение от всичко, правораздаването в Русия съществува. Има опция човек да завоюва дело и в съветските съдилища. И второ, ние не работим единствено в националните съдилища, само че и в интернационалните, включително в Европейски съд по правата на човека. И това ни подтиква. Казваме си, че колкото и да е мъчно да се спори с страната в някой областен съд, би трябвало да работим добре и качествено, тъй като знаем, че след това това дело ще се прегледа на интернационално ниво и ще повлияе на практиката в отбраната на правата.
- Твърди се, че Путин води не една, а две войни. Първата е против Украйна, а втората е стартирана преди десетилетие и тя е против личния му народ, чиито права и свободи той лимитира. Съгласни ли сте с такова изказване?
- Ами, не напълно. Първо работата не е толкоз в самия Путин, колкото в основаната система за правдивост. В момента националните съдилища в Русия са подвластни от изпълнителната власт. Те избират да слушат обвиняването, вместо да обезпечават спортен развой. Но даже все пак, въпреки всичко остава опция да постигнеш обективен развой. Действията на управляващите все пак могат да бъдат оспорвани. Хора, упрекнати по административни и наказателни каузи, отново могат да бъдат защитавани. Но би трябвало да прибавим, че в последните 10 години положението на правата на индивида в Русия претърпяваше все по-голям крах.
- Вие сте експерт по каузи, свързани с нарушение на правото на изложение в интернет. Отнемането на това право в Русия не стартира внезапно, това ставаше последователно, с цел да стигне до настоящия миг, в който Русия желае да се изолира от световната мрежа с така наречен "суверенен интернет ". Как стартира това лишаване на свободи?
- Това е тъкмо този "тренд ", за който можем сигурно да кажем, че има дата, на която е почнал. Всичко това стартира на 1 ноември 2012 година, когато в Русия влезе в действие най-първият закон, който позволяваше да се блокира информация в интернет. Преди този миг интернет в Русия беше може би едно от най-свободните и най-бързо разрастващи се места.
- И какво се промени?
- Влезе в действие законът. Ние го назоваваме „ Закон за черните описи със уеб сайтове “. Той за първи път в историята разреши да се блокират обособени уеб сайтове. Освен това той позволяваше това блокиране да се прави освен със правосъдно решение, само че и с предписание на органи на изпълнителната власт – на полицията или на медийния регулатор, който в Русия се споделя Роскомнадзор. И този закон стартира да се ползва. Това ставаше ненадейно, в изискванията на извънредност. Въведоха закона, откакто през лятото на същата година – 2012-а – ненадейно се оказаха мощно се обезпокоени от това, че правата на децата не са предпазени.
- Извинявайте, че ви преустановявам, само че какво тъкмо стана през това лято, че да се заемат с това?
- Предполагам, че към това време аудиторията на съветския интернет към този момент е била толкоз забележителна, че страната просто е схванала, че би трябвало да ѝ обърне внимание. В предходните 10 години потребителите на интернет бяха обособени групи, които на работа имаха достъп до мрежата, или им се постановяваше по работа да имат интернет и у дома, или бяха студенти, които имаха потребност от това за академичната си активност. Но към 2012 година в интернет бяха към този момент напълно елементарни хора. И някъде тогава интернет стана същинска конкуренция на малките екрани за приемане на информация.
- Колко бяха потребителите по-рано и какъв брой станаха след това?
- Ами в този момент интернет е на всички места. Но през 2003 година в Русия е имало 3 милиона консуматори на интернет. Те са влизали там минимум по един път в месеца. А в Русия живеят 145 милиона души, т.е. броят на хората е бил пренебрежим за съветските мащаби. Към 2012 година, когато е признат първият закон против свободата в интернет, тези консуматори са били към този момент към 50 милиона. А последните ни данни са годни към началото на 2022 година Според тях в Русия има над 100 милиона клиенти на интернет.
- Вие казахте, че когато през 2012 година са били взети първите ограничения против изразяването в интернет, това някак е било обвързвано със отбраната на правата на децата.
- Да, само че тази отбрана на децата беше единствено претекст за въвеждането на закона, с който бяха въведени рестриктивните мерки. Тази първа възбрана се отнасяше до разпространение на детската порнография, на използването на опиати и на апели за осъществяване на самоубийства. Това бяха типове информация, която се позволяваше да се блокира без правосъдно решение.
- А не е ли обикновено страната да пази децата? Вие като видяхте тези текстове, по какъв начин успяхте да извършите прогноза до каква степен може да стигне тази напълно естествена възбрана?
- Знаете ли, в нашата общественост има едно насъбрано познание: в случай че даден закон може да бъде прилаган по наказателен метод, значи той ще се ползва по оптимално репресивния метод. Тези текстове предвиждаха забрани, които се постановат без правосъдно решение. Затова специалистите още тогава допускаха, че отбраната на децата е единствено мотив и единствено началото. И че този лист със неразрешена информация единствено ще се уголемява. Точно това стана. Оттогава непрекъснато ставахме очевидци на нови и нови типове забрани.
- Правилно ли разбирам, че щом видите в даден закон думата „ възбрана “ и наред с това налагане на ограничавания по административен път, вие към този момент си представяте какъв брой надалеч може да стигне това?
- Налага ни се да го вършим. Но в тази ситуация е значим и подтекстът. През 2012 година протичат първите месеци след Арабската пролет. А тъкмо това беше първото световно събитие, всеобщо отразявано точно по обществените мрежи. В Русия има едно устойчиво разбиране – че съветските управляващи и персонално Владимир Путин са уверени в това, че всички арабски революции са били проведени посредством обществените мрежи в лицето на Туитър, Facebook и Ютюб. Това значи, че тогава те са разбрали, че тези обществени мрежи са се трансформирали във значим фактор на интернационалната политика и могат да станат подобен фактор и във вътрешната.
- А какво стана по-късно с интернет, след първия закон, след 2012 г?
- В продължение на няколко години страната се опитваше да филтрира наличието благодарение на операторите, на доставчиците на интернет услуги. Те блокираха достъпа до избрани IP адреси. Нали всеки уебсайт си има IP адрес? Държавата го внасяше в специфичен черен лист и операторите в Русия, които са извънредно доста, хиляди са, както напълно дребни, по този начин и такива, които покриват цяла Русия... Та те бяха задължени да блокират линковете към тези уеб сайтове и самите уеб сайтове. Тази технология се прилагаше в продължение на 8 години, къде с по-голям триумф, къде – с по-малък. Паралелно с това законово се разширяваше описът на неразрешените тематики. В началото се забраняваше пропагандата на опиатите, само че след това се стигна и до възбрана на уеб сайтове, които приканват към митинги. Появи се изразът „ екстремистки материал “, това си е обособена огромна тематика, тъй като има и формулировка за екстремизъм. Под тази дума се схваща в действителност и рецензия към управляващите, и следствия за корупция, и по този начин нататък. И по този начин се стигна до един миг, в който управляващите взеха решение да затварят и цели платформи, които популяризират избрана информация. На първо място това станаха медиите, естествено. Появиха се и законите, ориентирани против по този начин наречените „ задгранични сътрудници “ – първо те засягаха единствено неправителствените организации, само че след това към тях се прибавиха и медиите.
- Само за миг да ви прекъсна. Законът за задграничните сътрудници беше признат през 2013 година и първо засягаше единствено неправителствените организации. Към този миг вие представяхте ли си, че един ден той ще обгръща на практика всички?
- Това можеше да се планува. Първо, имаше неправителствени организации, които сами по себе си са медии. Някои от районните уеб сайтове, а и някои от федералните, бяха регистрирани като неправителствени организации. Второ, методът, по който се прилагаше законът за „ задграничните сътрудници “, позволяваше да разберем, че в случай че публикуваш информация за някакви обществено-политически проблеми, ще се озовеш в този лист. Понеже съдилищата започнаха да афишират такова писане за „ политическа активност “. Тоест, още от самото началото страната отрязваше всички самостоятелни създатели от задгранично финансиране и от опция да взаимодействат с задгранични сътрудници. Това стана още в самото начало. Чак по-късно в закона беше добавено категорично и уточнението, че „ задграничен сътрудник “ може да е и всяка медия, и всеки публицист като физическо лице.
- Казахте, че в продължение на 8 години страната просто е блокирала IP адреси и че това е било единствено началото. Този метод по какъв начин се промени по-късно? Защо се отхвърлиха от остарелия способ?
- Мисля, че не можем да дадем отговор, тъй като никой не приказва за това. Но като проследим последователността на събитията, ще забележим, че концепцията им е много транспарантна. През 2018 година съветските управляващи се пробваха да блокират обществената мрежа Телеграм и не съумяха. А не съумяха, тъй като откриха, че със остарелия способ на блокиране на IP адреси от 2012 година това просто не може да стане. През 2018 те се опитваха да блокират IP адресите, които Телеграм използваше за препращане на известия. Това беше нещо като война сред медийния регулатор Роскомнадзор и Телеграм. Тя продължи няколко седмици. В резултат пострадаха десетки..., не, стотици интернет страници, които се оказаха блокирани, тъй като телекомите лимитираха достъпа и потреблението на механически сървъри, през които минава трафикът. А на фона на това Телеграм си работеше и интензивно се съпротивляваше на това, което му постановяваха. Всичко изглеждаше като някакво разрушено поле, посред което обаче стърчеше един недостижим Телеграм. Тогава стана ясно, че даже и с дребното запаси, които към оня миг имаше притежателят на Телеграм Павел Дуров, той може да противостои на технологията за блокиране, която законодателството беше въвело. Стана ясно и това, че главните съперници на съветските управляващи в лицето на световни платформи като Ютюб, Google или Facebook, имат още повече благоприятни условия от Телеграм, и че те биха били блокирани още по-трудно. Предполага се, че точно тогава управляващите са разбрали, че би трябвало да намерят нови механически решения за блокирането.
- И откриха ли ги?
- Намериха ги. Общо взето от 2019 година Русия стартира да строи собствен личен „ златен щит “, явно копирайки китайския опит. Предполагаме, че този щит е към този момент основан.
- А знаете ли по какъв начин ще наподобява той? Ако през днешния ден решат да го задействат, по какъв начин ще наподобява съветският "суверенен интернет "?
- Ами той към този момент работи. Не единствено, че знаем по какъв начин става това, ами към този момент го и виждаме.
- Можете ли да обясните?
- Да, несъмнено. Първият им опит, който засегна огромен брой консуматори, беше изработен на 10 март 2021 година Преди година. Тогава съветският медиен регулатор стартира да забавя достъпа на потребителите до Туитър. Месеци наред хората, които влизаха в Туитър, без да употребяват VPN, и от съветски IP адреси, успяваха доста постепенно да заредят фотоси и видео. Тоест, това работеше.
- Нещо като опит ли са правили?
- Да, това беше бойното кръщене на тази система.
- Сега изключиха Инстаграм и Facebook. Това част от същата техническа процедура ли е, или е нещо друго?
Да, наподобява, че да. Медийният регулатор Роскомнадзор предизвести в какъв брой часа ще стартира да изключва Инстаграм и проследихме по какъв начин го прави – поред в другите часови зони на Русия. Започнаха от Далечния Изток, продължиха със Сибир, след това пристигна ред на Урал, след това – на европейската част от Русия. Все едно завъртаха ръчката на някакъв комутатор и достъпът до Инстаграм приключваше.
- А през VPN в този момент няма ли достъп со Инстаграм?
- През VPN всичко си работи.
- Е, т.е. са го изключили, само че някак си не до дъно.
- Да, тъй като към този момент тази система, с която си служат, към момента не работи на цялостна мощ. Сякаш не е включена до дъно.
- А какво очаквате да стане нататък?
- Тук към този момент навлизаме в областта на догатките. Най-вероятно ще има опит да се ограничи действието на услугите VPN. Руските управляващи към този момент са го правили по-рано. Някои снабдители на VPN услуги бяха споделили, че няма да филтрират наличие, както това се искаше от тях, и по-късно бяха блокирани. Други от тях сами взеха решение да се закрият, бяха принудени. Трети си махнаха приложенията от съветските магазини, това изглеждаше като комерсиално решение на обособените компании. Бих споделил, че в близко време би трябвало да чакаме първо ограничение на достъпа до други обществени мрежи, като това блокиране ще засегне единствено най-обикновените консуматори. А след това ще пристигна и блокирането на услугите VPN, с което ще се обиден по-грамотните консуматори – тези, които са механически готови да заобикалят възбраните.
- Тоест, мислите, че блокирането на услугите VPN ще пристигна най-после?
- Най-вероятно.
- Можете ли да опишете какво се е трансформирало тези дни за един най-обикновен руснак, който влиза в интернет от Русия и не знае какво е VPN?
- Ами на първо място той няма достъп до десетки медии, които са блокирани в Русия. Няма ги към този момент Медиазона, Рипаблик, тайга.инфо, „ Псковская губерния “... Изброявам както федерални, по този начин и районни медии, които може би не са познати отвън Русия. Но сред тези медии има нещо общо – те дават информация за войната, за митингите против войната в Русия и за арестите на хората, които стачкуват. Но това отново е дълъг развой, нищо не е почнало тия дни. Има медии, които са блокирани доста от дълго време, надалеч преди войната. Още през 2014 година беше блокирано едно от най-старите и най-уважавани интернет издания – грани.ру. Отдавна е блокиран уеб сайтът каспаров.ру и „ Ежедневний вестник “. Те бяха блокирани още през 2014 година и от този момент си остават недостъпни.
Руските консуматори без VPN биха имали компликации и с Facebook и Туитър, не биха могли да влязат в Инстаграм.
- Вие защитавате в съда съвсем всички неразрешени издания, които изброихте – грани.ру, каспаров.ру, „ Ежедневний вестник “, тайга.инфо, Рипаблик, и доста други. Нека си представим, че в Русия има правораздаване и че то ще бъде на ваша страна. Това във всички случаи би станало след доста време. А какво може да се направи още през днешния ден, с цел да може съветският консуматор да получава достъп до тествана информация, без значение от "суверенния интернет "?
- Без пресилване мога да кажа, че това е проблем, който се разисква от най-великите мозъци на нашето време. Защото от една страна Русия взима ограничения да ограничи разпространяването на самостоятелна информация, а въпреки това в следствие от активността на интернационалните корпорации съветските консуматори също са лишени от опцията да влизат в връзка с другата част от света. Това е прочувствено разбираемо, само че може също да заплаши свободата на достъп до информация.
Що се отнася до правораздаването, общоизвестно е, че юридическият метод за отбрана не е бърз. А също така самият интернет е такава среда, в която е доста значимо да се работи стремглаво, и е ясно, че с изключение на юридическата отбрана би трябвало да се развива и софтуерната отбрана на потребителя. Само по този начин ще има повече гаранции за това, че достъпът до самостоятелна информация ще бъде обезпечен.
- Вие сте правист, само че по силата на характерния бранш, в който работите, сигурно си поддържате връзка с IT експерти. Те самите какво мислят за "суверенния интернет "? Смятат ли, че ще има метод да се заобиколи налагането му от страна на Русия?
- IT експертите се обръщат към интернационалните софтуерни компании с апел те самите да не изключват Русия от интернет. Защото в случай че го вършат, те на практика ще подкрепят тъкмо това чучело, което съветските управляващи развяват, като желаят да вкарат по този начин наречения федерален файъруол. Така написаха да вземем за пример в своята петиция нашите сътрудници и другари от компанията Роскомсвобода, които пазят правата на потребителите, само че също и правят мониторинг на блокирането и на намесата в цифровите права. Те се обърнаха към софтуерните компании с подобен зов. Но вижте, всичко това е ново за всички. Трябва да си даваме сметка, че човечеството към момента не се е сблъсквало с сходна обстановка, когато една гигантска страна сама желае да се затвори и когато волно или несъзнателно в това й оказва помощ и част от интернационалната общественост. Това наподобява на съвместен развой по налагане на изолираност. И това затваряне на едните към другите директно заплашва правата и свободите както на руснаците, по този начин и на хората отвън Русия, тъй като основава казус на изключването. До това води ограничаването на свободното придвижване на трафика. IT експертите се тормозят включително и от този развой, тъй като световната същина на интернет се нарушава в следствие от сходни дейности.
- Последен въпрос. Имате ли възприятието, че светът се разсъни за тематиката с дългогодишното нарушение на човешките права в Русия чак след експанзията против Украйна?
- За страдание да. Защото сегашната обстановка, включително и проблемите, които до момента обсъждаме, всичко това не е зародило преди две седмици. Упадъкът на правата на индивида се развиваше в Русия в продължение на доста години. Но, за жалост, това не е чисто съветска история. Виждаме, че правата на индивида като цяло, както и цифровите права в интернет, са в крах по целия свят. Ако погледнете годишните доклади на интернационалните правозащитни организации, като Хюман Райтс Уоч или Фрийдъм Хауз, които постоянно разгласяват отчети за свободата в интернет, ще видите, че в целия свят свободата в интернет е под опасност. И аз се надявам, че тъкмо сегашната война в Украйна ще стане мотив да се премисли методът и да се обясни какво може да се направи, с цел да се върне уважението към човешките права, което е очевидно изгубено.
Той е част от неофициалната група "Агора " , която сплотява съветски адвокати правозащитници. "Агора " пази Гари Каспаров , Алексей Навални и неговия Фонд за битка с корупцията, Пуси райът , затворени самостоятелни медии и стотици протестиращи в Русия, които са задържани за демонстрации против войната в Украйна.
В тази група Гайнутдинов гледа делата, свързани с нарушаването на права в интернет. Татяна Ваксберг беседва с него в миг, в който Русия поетапно се изолира от световната мрежа и назовава този развой "въвеждане на върховен интернет ". Това не е нещо, което ще стане в бъдещето, този развой към този момент тече, сега, право пред очите ни, споделя юристът.
Той припомня, че Русия дълго е вървяла към построяването на настоящия "златен щит ", основан по сходство на китайския модел на изолираност. Първото посягане против свободата в интернет има рожден ден, споделя той, и показва дата отпреди цели 9 години.
Тогава всичко е почнало под напълно благовиден претекст, разпознат като заплаха от юристите, само че не и от необятната публика. Гайнутдинов със страдание отбелязва, че походът против правата на индивида в Русия е станал забележим за света едвам в последните седмици, с военната експанзия против Украйна.
Ето и цялостния текст на изявлението.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
- Разкажете ни за групата „ Агора “. С какво се занимава?
- „ Агора “ е много остаряла и известна правозащитна организация в Русия. Като интернационална правозащитна група ние съществуваме от 2015 година През това време в „ Агора “ са работили няколко десетки юристи и адвокати. Това не са единствено руснаци. Имахме и български юристи. Например Йонко Грозев, който беше един от създателите на интернационалната активност на „ Агора “. Там работят тези юристи, които водят каузи в Европейския съд за правата на индивида (ЕСПЧ). Тогава Грозев още беше юрист. Сега „ Агора “ сплотява десетки адвокати в цялата страна.
- А къде ви е централата, къде работите?
- Навсякъде. В Москва, Петербург, Казан, Ставропол, Далечния Изток, Сибир. Има юристи на всички места, всеки в неговия регион.
- Сега не е ли рисково да се прави това?
- Мисля, че на доста хора в Русия в този момент не им е удобно, само че до момента никой не се е отказвал от работата си с аргумента, че се е уплашил. Стараем се да поддържаме юристите. Наскоро пуснахме телефонна линия за психическа помощ за тези, които страдат от професионално прегаряне да вземем за пример. Това е доста настоящ проблем, тъй като да се бориш да успееш в съветски съд за жалост става все по-трудно напоследък.
- Не е ли необичайно, че тъкмо в тази страна вие разчитате на правораздаване?
- Често ни задават този въпрос. Но първо, без значение от всичко, правораздаването в Русия съществува. Има опция човек да завоюва дело и в съветските съдилища. И второ, ние не работим единствено в националните съдилища, само че и в интернационалните, включително в Европейски съд по правата на човека. И това ни подтиква. Казваме си, че колкото и да е мъчно да се спори с страната в някой областен съд, би трябвало да работим добре и качествено, тъй като знаем, че след това това дело ще се прегледа на интернационално ниво и ще повлияе на практиката в отбраната на правата.
- Твърди се, че Путин води не една, а две войни. Първата е против Украйна, а втората е стартирана преди десетилетие и тя е против личния му народ, чиито права и свободи той лимитира. Съгласни ли сте с такова изказване?
- Ами, не напълно. Първо работата не е толкоз в самия Путин, колкото в основаната система за правдивост. В момента националните съдилища в Русия са подвластни от изпълнителната власт. Те избират да слушат обвиняването, вместо да обезпечават спортен развой. Но даже все пак, въпреки всичко остава опция да постигнеш обективен развой. Действията на управляващите все пак могат да бъдат оспорвани. Хора, упрекнати по административни и наказателни каузи, отново могат да бъдат защитавани. Но би трябвало да прибавим, че в последните 10 години положението на правата на индивида в Русия претърпяваше все по-голям крах.
- Вие сте експерт по каузи, свързани с нарушение на правото на изложение в интернет. Отнемането на това право в Русия не стартира внезапно, това ставаше последователно, с цел да стигне до настоящия миг, в който Русия желае да се изолира от световната мрежа с така наречен "суверенен интернет ". Как стартира това лишаване на свободи?
- Това е тъкмо този "тренд ", за който можем сигурно да кажем, че има дата, на която е почнал. Всичко това стартира на 1 ноември 2012 година, когато в Русия влезе в действие най-първият закон, който позволяваше да се блокира информация в интернет. Преди този миг интернет в Русия беше може би едно от най-свободните и най-бързо разрастващи се места.
- И какво се промени?
- Влезе в действие законът. Ние го назоваваме „ Закон за черните описи със уеб сайтове “. Той за първи път в историята разреши да се блокират обособени уеб сайтове. Освен това той позволяваше това блокиране да се прави освен със правосъдно решение, само че и с предписание на органи на изпълнителната власт – на полицията или на медийния регулатор, който в Русия се споделя Роскомнадзор. И този закон стартира да се ползва. Това ставаше ненадейно, в изискванията на извънредност. Въведоха закона, откакто през лятото на същата година – 2012-а – ненадейно се оказаха мощно се обезпокоени от това, че правата на децата не са предпазени.
- Извинявайте, че ви преустановявам, само че какво тъкмо стана през това лято, че да се заемат с това?
- Предполагам, че към това време аудиторията на съветския интернет към този момент е била толкоз забележителна, че страната просто е схванала, че би трябвало да ѝ обърне внимание. В предходните 10 години потребителите на интернет бяха обособени групи, които на работа имаха достъп до мрежата, или им се постановяваше по работа да имат интернет и у дома, или бяха студенти, които имаха потребност от това за академичната си активност. Но към 2012 година в интернет бяха към този момент напълно елементарни хора. И някъде тогава интернет стана същинска конкуренция на малките екрани за приемане на информация.
- Колко бяха потребителите по-рано и какъв брой станаха след това?
- Ами в този момент интернет е на всички места. Но през 2003 година в Русия е имало 3 милиона консуматори на интернет. Те са влизали там минимум по един път в месеца. А в Русия живеят 145 милиона души, т.е. броят на хората е бил пренебрежим за съветските мащаби. Към 2012 година, когато е признат първият закон против свободата в интернет, тези консуматори са били към този момент към 50 милиона. А последните ни данни са годни към началото на 2022 година Според тях в Русия има над 100 милиона клиенти на интернет.
- Вие казахте, че когато през 2012 година са били взети първите ограничения против изразяването в интернет, това някак е било обвързвано със отбраната на правата на децата.
- Да, само че тази отбрана на децата беше единствено претекст за въвеждането на закона, с който бяха въведени рестриктивните мерки. Тази първа възбрана се отнасяше до разпространение на детската порнография, на използването на опиати и на апели за осъществяване на самоубийства. Това бяха типове информация, която се позволяваше да се блокира без правосъдно решение.
- А не е ли обикновено страната да пази децата? Вие като видяхте тези текстове, по какъв начин успяхте да извършите прогноза до каква степен може да стигне тази напълно естествена възбрана?
- Знаете ли, в нашата общественост има едно насъбрано познание: в случай че даден закон може да бъде прилаган по наказателен метод, значи той ще се ползва по оптимално репресивния метод. Тези текстове предвиждаха забрани, които се постановат без правосъдно решение. Затова специалистите още тогава допускаха, че отбраната на децата е единствено мотив и единствено началото. И че този лист със неразрешена информация единствено ще се уголемява. Точно това стана. Оттогава непрекъснато ставахме очевидци на нови и нови типове забрани.
- Правилно ли разбирам, че щом видите в даден закон думата „ възбрана “ и наред с това налагане на ограничавания по административен път, вие към този момент си представяте какъв брой надалеч може да стигне това?
- Налага ни се да го вършим. Но в тази ситуация е значим и подтекстът. През 2012 година протичат първите месеци след Арабската пролет. А тъкмо това беше първото световно събитие, всеобщо отразявано точно по обществените мрежи. В Русия има едно устойчиво разбиране – че съветските управляващи и персонално Владимир Путин са уверени в това, че всички арабски революции са били проведени посредством обществените мрежи в лицето на Туитър, Facebook и Ютюб. Това значи, че тогава те са разбрали, че тези обществени мрежи са се трансформирали във значим фактор на интернационалната политика и могат да станат подобен фактор и във вътрешната.
- А какво стана по-късно с интернет, след първия закон, след 2012 г?
- В продължение на няколко години страната се опитваше да филтрира наличието благодарение на операторите, на доставчиците на интернет услуги. Те блокираха достъпа до избрани IP адреси. Нали всеки уебсайт си има IP адрес? Държавата го внасяше в специфичен черен лист и операторите в Русия, които са извънредно доста, хиляди са, както напълно дребни, по този начин и такива, които покриват цяла Русия... Та те бяха задължени да блокират линковете към тези уеб сайтове и самите уеб сайтове. Тази технология се прилагаше в продължение на 8 години, къде с по-голям триумф, къде – с по-малък. Паралелно с това законово се разширяваше описът на неразрешените тематики. В началото се забраняваше пропагандата на опиатите, само че след това се стигна и до възбрана на уеб сайтове, които приканват към митинги. Появи се изразът „ екстремистки материал “, това си е обособена огромна тематика, тъй като има и формулировка за екстремизъм. Под тази дума се схваща в действителност и рецензия към управляващите, и следствия за корупция, и по този начин нататък. И по този начин се стигна до един миг, в който управляващите взеха решение да затварят и цели платформи, които популяризират избрана информация. На първо място това станаха медиите, естествено. Появиха се и законите, ориентирани против по този начин наречените „ задгранични сътрудници “ – първо те засягаха единствено неправителствените организации, само че след това към тях се прибавиха и медиите.
- Само за миг да ви прекъсна. Законът за задграничните сътрудници беше признат през 2013 година и първо засягаше единствено неправителствените организации. Към този миг вие представяхте ли си, че един ден той ще обгръща на практика всички?
- Това можеше да се планува. Първо, имаше неправителствени организации, които сами по себе си са медии. Някои от районните уеб сайтове, а и някои от федералните, бяха регистрирани като неправителствени организации. Второ, методът, по който се прилагаше законът за „ задграничните сътрудници “, позволяваше да разберем, че в случай че публикуваш информация за някакви обществено-политически проблеми, ще се озовеш в този лист. Понеже съдилищата започнаха да афишират такова писане за „ политическа активност “. Тоест, още от самото началото страната отрязваше всички самостоятелни създатели от задгранично финансиране и от опция да взаимодействат с задгранични сътрудници. Това стана още в самото начало. Чак по-късно в закона беше добавено категорично и уточнението, че „ задграничен сътрудник “ може да е и всяка медия, и всеки публицист като физическо лице.
- Казахте, че в продължение на 8 години страната просто е блокирала IP адреси и че това е било единствено началото. Този метод по какъв начин се промени по-късно? Защо се отхвърлиха от остарелия способ?
- Мисля, че не можем да дадем отговор, тъй като никой не приказва за това. Но като проследим последователността на събитията, ще забележим, че концепцията им е много транспарантна. През 2018 година съветските управляващи се пробваха да блокират обществената мрежа Телеграм и не съумяха. А не съумяха, тъй като откриха, че със остарелия способ на блокиране на IP адреси от 2012 година това просто не може да стане. През 2018 те се опитваха да блокират IP адресите, които Телеграм използваше за препращане на известия. Това беше нещо като война сред медийния регулатор Роскомнадзор и Телеграм. Тя продължи няколко седмици. В резултат пострадаха десетки..., не, стотици интернет страници, които се оказаха блокирани, тъй като телекомите лимитираха достъпа и потреблението на механически сървъри, през които минава трафикът. А на фона на това Телеграм си работеше и интензивно се съпротивляваше на това, което му постановяваха. Всичко изглеждаше като някакво разрушено поле, посред което обаче стърчеше един недостижим Телеграм. Тогава стана ясно, че даже и с дребното запаси, които към оня миг имаше притежателят на Телеграм Павел Дуров, той може да противостои на технологията за блокиране, която законодателството беше въвело. Стана ясно и това, че главните съперници на съветските управляващи в лицето на световни платформи като Ютюб, Google или Facebook, имат още повече благоприятни условия от Телеграм, и че те биха били блокирани още по-трудно. Предполага се, че точно тогава управляващите са разбрали, че би трябвало да намерят нови механически решения за блокирането.
- И откриха ли ги?
- Намериха ги. Общо взето от 2019 година Русия стартира да строи собствен личен „ златен щит “, явно копирайки китайския опит. Предполагаме, че този щит е към този момент основан.
- А знаете ли по какъв начин ще наподобява той? Ако през днешния ден решат да го задействат, по какъв начин ще наподобява съветският "суверенен интернет "?
- Ами той към този момент работи. Не единствено, че знаем по какъв начин става това, ами към този момент го и виждаме.
- Можете ли да обясните?
- Да, несъмнено. Първият им опит, който засегна огромен брой консуматори, беше изработен на 10 март 2021 година Преди година. Тогава съветският медиен регулатор стартира да забавя достъпа на потребителите до Туитър. Месеци наред хората, които влизаха в Туитър, без да употребяват VPN, и от съветски IP адреси, успяваха доста постепенно да заредят фотоси и видео. Тоест, това работеше.
- Нещо като опит ли са правили?
- Да, това беше бойното кръщене на тази система.
- Сега изключиха Инстаграм и Facebook. Това част от същата техническа процедура ли е, или е нещо друго?
Да, наподобява, че да. Медийният регулатор Роскомнадзор предизвести в какъв брой часа ще стартира да изключва Инстаграм и проследихме по какъв начин го прави – поред в другите часови зони на Русия. Започнаха от Далечния Изток, продължиха със Сибир, след това пристигна ред на Урал, след това – на европейската част от Русия. Все едно завъртаха ръчката на някакъв комутатор и достъпът до Инстаграм приключваше.
- А през VPN в този момент няма ли достъп со Инстаграм?
- През VPN всичко си работи.
- Е, т.е. са го изключили, само че някак си не до дъно.
- Да, тъй като към този момент тази система, с която си служат, към момента не работи на цялостна мощ. Сякаш не е включена до дъно.
- А какво очаквате да стане нататък?
- Тук към този момент навлизаме в областта на догатките. Най-вероятно ще има опит да се ограничи действието на услугите VPN. Руските управляващи към този момент са го правили по-рано. Някои снабдители на VPN услуги бяха споделили, че няма да филтрират наличие, както това се искаше от тях, и по-късно бяха блокирани. Други от тях сами взеха решение да се закрият, бяха принудени. Трети си махнаха приложенията от съветските магазини, това изглеждаше като комерсиално решение на обособените компании. Бих споделил, че в близко време би трябвало да чакаме първо ограничение на достъпа до други обществени мрежи, като това блокиране ще засегне единствено най-обикновените консуматори. А след това ще пристигна и блокирането на услугите VPN, с което ще се обиден по-грамотните консуматори – тези, които са механически готови да заобикалят възбраните.
- Тоест, мислите, че блокирането на услугите VPN ще пристигна най-после?
- Най-вероятно.
- Можете ли да опишете какво се е трансформирало тези дни за един най-обикновен руснак, който влиза в интернет от Русия и не знае какво е VPN?
- Ами на първо място той няма достъп до десетки медии, които са блокирани в Русия. Няма ги към този момент Медиазона, Рипаблик, тайга.инфо, „ Псковская губерния “... Изброявам както федерални, по този начин и районни медии, които може би не са познати отвън Русия. Но сред тези медии има нещо общо – те дават информация за войната, за митингите против войната в Русия и за арестите на хората, които стачкуват. Но това отново е дълъг развой, нищо не е почнало тия дни. Има медии, които са блокирани доста от дълго време, надалеч преди войната. Още през 2014 година беше блокирано едно от най-старите и най-уважавани интернет издания – грани.ру. Отдавна е блокиран уеб сайтът каспаров.ру и „ Ежедневний вестник “. Те бяха блокирани още през 2014 година и от този момент си остават недостъпни.
Руските консуматори без VPN биха имали компликации и с Facebook и Туитър, не биха могли да влязат в Инстаграм.
- Вие защитавате в съда съвсем всички неразрешени издания, които изброихте – грани.ру, каспаров.ру, „ Ежедневний вестник “, тайга.инфо, Рипаблик, и доста други. Нека си представим, че в Русия има правораздаване и че то ще бъде на ваша страна. Това във всички случаи би станало след доста време. А какво може да се направи още през днешния ден, с цел да може съветският консуматор да получава достъп до тествана информация, без значение от "суверенния интернет "?
- Без пресилване мога да кажа, че това е проблем, който се разисква от най-великите мозъци на нашето време. Защото от една страна Русия взима ограничения да ограничи разпространяването на самостоятелна информация, а въпреки това в следствие от активността на интернационалните корпорации съветските консуматори също са лишени от опцията да влизат в връзка с другата част от света. Това е прочувствено разбираемо, само че може също да заплаши свободата на достъп до информация.
Що се отнася до правораздаването, общоизвестно е, че юридическият метод за отбрана не е бърз. А също така самият интернет е такава среда, в която е доста значимо да се работи стремглаво, и е ясно, че с изключение на юридическата отбрана би трябвало да се развива и софтуерната отбрана на потребителя. Само по този начин ще има повече гаранции за това, че достъпът до самостоятелна информация ще бъде обезпечен.
- Вие сте правист, само че по силата на характерния бранш, в който работите, сигурно си поддържате връзка с IT експерти. Те самите какво мислят за "суверенния интернет "? Смятат ли, че ще има метод да се заобиколи налагането му от страна на Русия?
- IT експертите се обръщат към интернационалните софтуерни компании с апел те самите да не изключват Русия от интернет. Защото в случай че го вършат, те на практика ще подкрепят тъкмо това чучело, което съветските управляващи развяват, като желаят да вкарат по този начин наречения федерален файъруол. Така написаха да вземем за пример в своята петиция нашите сътрудници и другари от компанията Роскомсвобода, които пазят правата на потребителите, само че също и правят мониторинг на блокирането и на намесата в цифровите права. Те се обърнаха към софтуерните компании с подобен зов. Но вижте, всичко това е ново за всички. Трябва да си даваме сметка, че човечеството към момента не се е сблъсквало с сходна обстановка, когато една гигантска страна сама желае да се затвори и когато волно или несъзнателно в това й оказва помощ и част от интернационалната общественост. Това наподобява на съвместен развой по налагане на изолираност. И това затваряне на едните към другите директно заплашва правата и свободите както на руснаците, по този начин и на хората отвън Русия, тъй като основава казус на изключването. До това води ограничаването на свободното придвижване на трафика. IT експертите се тормозят включително и от този развой, тъй като световната същина на интернет се нарушава в следствие от сходни дейности.
- Последен въпрос. Имате ли възприятието, че светът се разсъни за тематиката с дългогодишното нарушение на човешките права в Русия чак след експанзията против Украйна?
- За страдание да. Защото сегашната обстановка, включително и проблемите, които до момента обсъждаме, всичко това не е зародило преди две седмици. Упадъкът на правата на индивида се развиваше в Русия в продължение на доста години. Но, за жалост, това не е чисто съветска история. Виждаме, че правата на индивида като цяло, както и цифровите права в интернет, са в крах по целия свят. Ако погледнете годишните доклади на интернационалните правозащитни организации, като Хюман Райтс Уоч или Фрийдъм Хауз, които постоянно разгласяват отчети за свободата в интернет, ще видите, че в целия свят свободата в интернет е под опасност. И аз се надявам, че тъкмо сегашната война в Украйна ще стане мотив да се премисли методът и да се обясни какво може да се направи, с цел да се върне уважението към човешките права, което е очевидно изгубено.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ