Пътят на Брюксел към Западните Балкани минава през България, минава

„ Пътят на Брюксел към Западните Балкани минава през България, минава през българските общности в района, те са най-естественият медиатор в тези връзки – добре познават обстановката в тези страни, скъпи са експертизата и препоръките им. “ Това съобщи вицепрезидентът Илияна Йотова при откриването на Международната конференция „ Българските общности в Западните Балкани – основен фактор в процеса на присъединение на страните към Европейски Съюз “, която се организира в София. На форума участваха представители на българските общности от Република Македония, Албания, Сърбия и Косово.

„ Между София и Брюксел не трябва да остават забравени територии, тук, в тази част на Европа. Защото, вие, уважаеми сънародници, не живеете в покрайнините, а в един от най-старите и богати на държавност и просвета райони на Европа “, означи Илияна Йотова.

Като огромен пропуск на Българското европредседателство бе посочено отсъствието от неговата стратегия на българите в чужбина. Те, представителите на българските общности от тези страни, трябваше да бъдат част от подготвителните начинания за срещата на върха ЕС-Западни Балкани. Вицепрезидентът проучва резултатите от форума, като означи, че предварителните упования са били надалеч по-големи.

„ Изключително значимо е България да резервира водещата си роля в процеса на евроинтеграция на страните от Западните Балкани и тази политика да бъде продължена и от идващите ръководи “, акцентира Илияна Йотова.

Вицепрезидентът уточни нуждата от присъединяване на българските общности в полемиката за създаване на цялостна, подредена и съзнателна политика за сънародниците ни в чужбина, която сега липсва.

„ Защото тази политика се прави освен за българите отвън територията на страната, само че дружно с всички вас за вашите и на родината ползи “, обърна се към сънародниците ни Илияна Йотова. Вицепрезидентът е уверена, че с общите старания на всички институции, ангажирани с тематиката за българите в чужбина, могат да се реализиран положителни резултати.

Според Илияна Йотова има доста неизползвани благоприятни условия, които дават локалните национални законодателства на българите, приети за малцинство. „ Бяхме по-активни до признаването на българското малцинство в Албания, в сравнение с от решението до момента “, означи вицепрезидентът.

Илияна Йотова открои главните проблеми, споделени й при срещите с представители на българските исторически диаспори. Общ за всички е неналичието на непрекъснат контакт сред тях и българската страна.

„ Ако съществува целенасочена политика на българската страна към сънародниците ни на открито, тя е в областта на образованието и културата. Но и там има какво още да реализираме “, акцентира вицепрезидентът.

„ Проблемът с тромавата процедура по приемане на българско поданство изисква смяна в минимум три закона “, означи Илияна Йотова. „ Българският документ за идентичност не е задоволителен да бъдеш пълностоен български жител. Българското съзнание, съхранявано и излъчено на поколенията, положителното притежаване на български език са правила, които непроменяемо последвам при даването на български паспорт “, акцентира вицепрезидентът.

В ход е експертната работа по реализацията на една отколешна концепция – основаването на Български културен институт. С негова помощ ще се вземат решение огромна част от компликациите пред българите в чужбина – от езиковите квалификации до лекторатите по български език, от разпространяването на българската просвета до бизнес контактите.

Продължава работата върху нелеката задача по създаване на интернет платформа, която да бъде връзката сред българите зад граница с родината и посред им. Идеята среща необятно утвърждение измежду сънародниците ни на открито.