Левски пред съда:Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия
Пътят към Безсмртието
На 27 декември 1872 година Васил Левски е хванат от турската полиция до Къкринското ханче край Ловеч. До последно османците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, с цел да бъде разпознат.
Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.
В София Левски е изкарван на разпит шест пъти. Първият разпит е извършен на 4 януари 1873 година от комисия отпред с Али Саиб паша.
Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. По време на разпитите се организират доста очни ставки на Левски с дейци от организацията, които удостоверяват неговата роля в нея.
Клетвата, на кожято Левски не променя: „ Заклевам се в Евангелието, в достойнството си и в отечеството си, пред Бога и пред честното заседание на съзаклятието, че от всичко, което ми се яви, няма да кажа и открия никому нищо до гибел и до гроб.
Заклевам се и давам обещание, че поставям за святата тази цел живот и парцел.
Заклевам се и давам обещание безусловна смиреност на законите и на заповедта на съзаклятния Таен централен български революционен комитет да вардя безмълвие и тайност на делата.А в противоположен случай, в случай че бъда изменник или нарушител, солидаризирам се да бъда прободен от оръжието на това заговорничене, което има служба да ме брани, а и право – да ме съди.
Заклех се! “.
По време на разпитите са извършени доста очни ставки със хванати комитетски дейци, които общо взето уличават Апостола и разкриват ролята му в организацията.
Левски е притиснат. Опитват се да го принудят да разкрие всичко, което знае за активността на тайната организация, която е основал. Ив. Хаджипенчович споделя за държанието на Левски пред съда. Едва стоял на краката си, само че отговарял самоуверено и даже не поглеждал Д. Общи, който изповядвал всичко, само че Левски запазил хладнокръвие. Като го запитвали за съучастниците му, набито казвал: " Те са милиони, целият български народ! "
Левски не посочва нито едно име на настоящ комитетски деятел, не предава никаква организационна загадка. Никой не е съден или погубен поради неговите показания. Апостолът е спазвал кардинална позиция при разпитите, отговарял е сбито - " не знам ", " не познавам ", " не ми е известно ". Не е издал нито едно име и сполучливо е попречил на опитите за откриване и разтрошаване на основаните от него секрети революционни комитети.
Епицентър.бг показва част от протоколите на разпитите
СЪДЕБНО-СЛЕДСТВЕН РАЗПИТ НА ГЛАВАТАРЯ НА БУНТОВНИЧЕСКИЯ КОМИТЕТ ВАСИЛ ДЯКОН ЛЕВСКИ И НА ДВАМАТА МУ ДРУГАРИ, ИЗВЪРШЕН ОТ НАРОЧНАТА КОМИСИЯ
25 зилкаде [12] 89 [13 януари 1873] година
[1] Разпит на Васила
5 януари 1873
– Как е името на татко ти, от кое място си, какво е занятието ти, на какъв брой си години?
– Васил, на татко ми – Иван, от Карлово съм [и] съм на двадесет и шест-двадесет и седем години, занятието ми е да улеснявам ситуацията на българите и обикалях, с цел да им давам очакване.
– Кога излезе от родното си място Карлово и къде върви?
– Излязох преди седем години, отидох в Сърбия и обикалях из Влашко.
– С какво се занимаваше в Сърбия и Влашко?
– В Сърбия вървях да се изучавам в учебно заведение, а от Сърбия ме извикаха в бунтовническия комитет във Влашко.
– Викаха те в бунтовническия комитет за каква работа?
–Възложиха ми да обнадеждявам цяла България.
– В какво се състои това твое обнадеждяване и по какъв начин щеше да го извършваш?
– Данъци доста, а нямаш успокоение. [Ето], за това щях да ги обнадеждявам.
– Къде върви с тая цел и какво правеше из местата, където ходеше?
– Ходих в Свищов, Ловеч, Търново и Пловдив, тъй като Сърбия, Влашко, Черна гора и Гърция са подготвени да заграбят България, по тази причина, с цел да не дадем земята си. Обикалях [и] в местата, дето ходех, оставях книжа; три пъти идвах [и] в София.
– Какво пишеше в дадените ти от комитета наставления и в популяризираните от тебе бумаги?
– Дадените от комитета бумаги бяха запечатани, какво пишеше в тях – не зная.
– Ти сподели към този момент, че са те извикали в комитета, с цел да изпълняваш тая работа. Най-напред къде отиде, по какъв начин обикаляше казаните от теб места, какво правеше [там] и по какъв начин намираше хората?
– [След] като ме упълномощиха от комисията във Влашко, аз отидох на първо време в Свищов. Пристигнах вечерта, сутринта влязох в кафенето, само че комитетските хора не познавах. Те обаче ме знаяха. Когато излязох от кафенето, те изпратиха след мене човек. В ръцете на тоя [човек] имаше някакъв знак; знака аз познавах. Когато излизах на края на селото, посочваха ми знака. Щом виждах тоя знак, предавах дадените от комисията наставления. Те [ги] отваряха и [ги] прочитаха. Предписанията оставих на първо време в Свищов, обаче от кои [се четяха] – имената им не зная. Дигнах се от Свищов и отидох в Ловеч. Отидох в хана на дядо Станчо. Както [и] преди споделих, излязох на края на града, излезе един със знак в ръката, аз му дадох предписанията, обаче по какъв начин е името му – не зная и не го познавам. Оттам отпътувах за Тръново и след това за Пловдив. Наставленията предадох както по-преди.
– Как ти посочваха тия знаци?
– Когато ме виждаха, подсвирваха и размахваха намиращия се в ръката знак. Аз разбирах и предавах наставленията.
……
– Колко време обикаля?
– С тая година обикалям три години.
– Къде е непрекъснатото ти местопребиваване?
– Никъде не живеех непрекъснато.
……
– Нямаше ли другари в местата, където обикаляше, и не се ли виждаше с някого?
– Не се срещах с никого, тъй като те не ми се изказваха.
– Много хора те познават и са се срещали с тебе, за какво не ги изкажеш?
– Никого не познавам.
……
– Ако дойдат тука хората от селата, които сте обикаляли дружно, и ти кажат в лицето, че сте правили комитетски събрания, какво ще речеш?
– Във всяко село има комитетски човек, само че тях аз по никакъв начин не познавах [поради това], че съгласно намиращите се у мене директиви, аз не [трябва] да ги познавам.
......
Нов разпит на Васил Дякон Левски
6 януари 1873
– Ти не виждаше ли, не познаваше ли комитетските хора?
– Според условията на устава, не ми беше работа да ги познавам.
– Сега ли не искаш да ги познаваш, като вадиш [за пример] устава, или и преди не си ги познавал?
– Не ги познавам и тогава не ги познавах.
– И куриерите ли не познаваше?
– Те бяха техни [на комитетите] хора, и тях не познавам.
– Къде предаваше писмата, или имаше пощенска кутия, сходно на държавната поща?
– Когато приготвях осем-десет писма и желаех да изпратя някъде някое писмо, аз излизах на края на града, уговаряхме посредством знак с пристигналия човек, той вземаше писмата [и] къде го носеше той – знае.
......
– До къде се простираха границите на твоята активност?
– Свищов, Ловеч, Търново, Пловдив – комитетите в тия четири града.
– Как се споделят [там] кафеджиите?
– Имената им не зная.
– Има ли в Пловдив такова кафене и по какъв начин е името на кафеджията?
– В Пловдив има кафене в хана Ики капу, кафеджията е мохамеданин, името му не зная.
……
– Когато отиваше в Пловдив, не се ли отбиваше в селата?
– Минавах през селата, [но] да ги запитвам за нещо – не ми влиза в работата.
– Не познаваш ли никого в село Царацово?
– Понеже минавах рядко в Пловдив, не си припомням, тъй като нощувах малко в пловдивските села.
– В Царацово не си ли оставал в къщата на Божил арабаджията?
– Не си припомням.
– Когато отиде в Пловдив, не докара ли от Извор и Тетевен някого?
– Не зная.
……
Нови въпроси към Дякона
......
[9] – Между книжата ти е и тезкерето, извадено на името на Дидьо Пеев, [и то] е в ръцете ни, няма смисъл да отричаш!
– Истината в тази ситуация е тая: с цел да отида от Извор в Пловдив, аз желаех един човек, изпратиха ми Дидьо Пеев, отидохме дружно.
– Защо отхвърли доскоро?
– На мене се откриваха доста хора, обаче не са работили, по какъв начин да ги изгоря?
– Ти кажи хората, които работеха. Да за почнем на първо време от Свищов. Разкажи: с кого работеше в Свищов?
– В Свищов не останах в ничия къща, тъй като изгубих бележката, на която беше написано името на кореспондента в Свищовския комитет [и] не можах да се срещна персонално [с него]. И в Свищов несъмнено не е имало никой, [който] да се занимава с тая работа.
– Кои бяха в Ловеч?
– Познавам Ваньо терзията. В къщата на Ваньо идваха трима шивачи и може би познавам лицата [им], само че имената им не зная.
......
– За толкоз време, несъмнено, ти си научил кой е търновският сътрудник, ние желаеме него, а не те питаме и не търсиме ония, които не влизат в комитета.
– Понеже в Търново не одобриха да влязат в тая работа и не желаеха да се срещнат [с мене], не можах да се срещна с никого.
– Кого познаваш в Пловдив?
– В Пловдив има един доктор, изпратих му писмо, само че той не го приел.
– А бе дребосъче, ние не те питаме за ония, които не са приели, а за ония, които са приели, в този момент това питаме, кажи ги!
– Имаше няколко момчета, само че имената им не зная.
……
[10] Нов разпит на Васил Дякон Левски
7 януари 1873
– Мехмед Дервишоглу Кърджалъ е име на кой комитет?
– Трябва да е името на Тетевенския комитет.
– Кой беше ръководителят или първият за града Тетевен, познаваш ли го персонално?
– Наредено беше личностите [скрити зад] тия имена да не се познават, председателството и другите длъжности се разпределяха сред тях. Аз не можех да се греша в определянето на длъжностите, отнасящи се до делото.
– Не знаеш ли имената на хората, които си виждал?
– Ако ги видя персонално може би зная имената им, само че не си ги припомням.
……
– А бе, Левски, несъмнено ти познаваш комитетските хора, само че продължаваш да отричаш. Ти видя към този момент: искаш ли да доведем отсреща ти 100 и петдесет души, с цел да ти кажат [същото]?
– Аз се срещам с доста хора. Туй като не зная кой е влизал в комитета и кой не, имена не мога да кажа. Ако ги видя персонално, познавам ги, [но] не мога да зная имената.
......
–Кой е комитетът Хасан Касъм и кои познаваш то тях?
– Име е на един комитет, не си припомням. У мене имаше един бележник, в него беше записано, и тоя бележник остана в Ловеч.
……
Нов разпит на Васил Дякон Левски
8 януари 1873
– През времето, когато беше в Ловеч, с кои прави комитетско заседание?
– Аз преди споделих, [че] с изключение на Ваньо терзията, който в този момент се намира във Влашко, никого не познавам.
– След като Ваньо отпътува за Влашко, в чия къща нощуваше ти, колчем ходеше в Ловеч, и къде свикваше заседание?
– След заминаването на Ваньо Ловчанският комитет се разтури.
……
Нов разпит на Васил Дякон Левски
9 януари 1873
– Кажи какво беше наличието на раздадените от тебе наставления на Ловчанския, Видрарския, Тетевенския и други комитети?
– Колко оръжие, какъв брой мюсюлмани, [18] какъв брой християни, какъв брой животни, какъв брой зърнени храни, какъв брой постъпили в комитета хора има в селските комитети, влизащи в находящия се на всяко място Централен комитет и дали е време [за въстание]. Статистическите сведения ще се прегледат и преценяват от Букурещкия комитет. [Щеше] да се предложи един път на мюсюлманите [да поддържат българите], одобряват ли, нищо не ще им се случи, не одобряват ли, ще се въстане и против тях. Щеше да се изготви различен устав, който да обезсили първия и да дефинира метода по какъв начин да стане, и ще се вдигне протестът. Докато не се даде някому специфична заповед да има право да кореспондира с други нации, това право остава на Централния комитет. Заповедта за започване на протеста щеше да се приведе в осъществяване, когато Централният комитет намереше времето за уместно.
……
– На Васила от Гложене по едно време били дадени наставления и той бил изпратен в Тракия, съпроводен от Сава Младенов. Кажи какви бяха тия писма и кои бяха хората, от които се изпращаха?
– В началото, откривайки на някои хора от Тракия комитетския въпрос, аз забелязах в тях предразположеност [към комитета]. Писах в Букурещ, а и те писали доста пъти. Аз дадох инструкциите на Сава Младенов и Васил от Гложене да ги занесат в Ловеч и ги предадат по принадлежност. Някои от тях не приели, а някои даже скъсали, а може би са приели една дребна част [от тях]. На всеки случай, мечтаният резултат не можа да се получи. Нашите българи желаят свободата, само че я одобряват, в случай че им се сервира в къщите на тепсия.
– През [време на] тая си обиколка по какъв начин откри настроението на народа и по какъв метод се приближи до всекиго?
– Начетените българи, които чакаха напредъка посредством просветата, намираха за рисково и несвоевременно настояването на права с оръжие. Те бяха на мнение, че вместо да се прави това, напредъкът и просветата, [както] и тия работи, да се уредят посредством страната, помощта на непознати нации да се избегне. По подобен метод те се държаха настрани от нашите комитетски работи. Обаче селяните, които са залагали тапиите си за 100 гроша, които след няколко години ставаха хиляда [бяха на друго мнение]. Десетте кола сено, посредством услугата на мухтарите са били записвани от юшурджиите – петнадесет, десетте овце се записваха от бегликчиите – петнадесет. Тия селяни в такова тежко състояние, когато им се говореше за какъвто и да е протест, с вяра че ще се отърват от това зло, идваха накъдето ги теглехме. Това са моите усещания.
......
– Освен писмата и книжата с твой автограф, които се намират в наши ръце, има ли и други бумаги, и в случай че има – къде са?
– Освен книжата, които се намират в ръцете ви, други няма, тъй като осъществяваните тук работи аз изпращах насреща за сведение.
……
ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА ОТ АЛИ САИБ ПАША В СОФИЯ
14 януари 1873
Арестуваният в последно време в Ловеч началник и уредник на протеста Васил Дякон Левски е подстрекавал поданиците на султана към въоръжено въстание против страната, бил ръководител и подстрекател на станалите протести, произнасяните от него речи и популяризираните от същия печатни издания се развихриха в акции.
……
[1] ПРЕПИС ОТ ПРОТОКОЛА НА КОМИСИЯТА
Когато приключиха разпитите на лицата, за наказването на които се донесе с предходните протоколи, откри се, че именуемият Дякон Васил Левски е претрупан от страна на комитета във Влашко да подбужда и бунтува България. Той се обрисува като способена и централна персона, която е подбуждала популацията да образува комитети, които да се готвят да въстанат с оръжие в ръка срещу Османската страна. Той е уголемявал кръга на бунтовническата активност и на всевъзможни други дейности и е бил ръководител на всички комитетски организации. Понеже е бил прекомерно остроумен и подъл, а в същото време прочут по своята смелост, когато се разтуриха комитетските гнезда, той не можа да бъде хванат. След като обаче неговият портрет се разпрати и неговото гонене и търсене не спря, най-накрая посредством усърдието и посредничеството на ловчанския каймакам, той биде настигнат в село Какрина, Ловчанско, атакуван и хванат, след което беше докаран в София и подложен на в детайли и всестранно следствие. В първия и втория си разпит той съобщи, че е роден в Карлово, наследник е на Ивана, че от седем години насам се учил в сръбски учебни заведения, че е бил в Букурещ като деятел в организацията на изпращаните до момента оттук разбойници, че е бил по отношение на войводата на име Хаджи Димитър и с други войводи, и тъй като не одобрил метода им на деяние и работите им тогава, върнал се в Сърбия и постъпил във военното учебно заведение. За сегашната си бунтовническа активност бил извикан в Букурещ от търговеца Ценович, дето се показал пред комитета, призован в Букурещ, с намерено лице, до момента в който другите присъствуващи от рани места били с маскирани лица, с цел да не се познават едни други.
……
Също по този начин на очната ставка с извикания даскал Иван, той сподели, че първи път той [Левски] пристигнал в учебното заведение и съставил комитета, а Марко Йончев [каза], че Левски им е чел вестник, и преди да бъдат поканени в комитета, той не е познавал даже думата комитет. Хаджи Ивановите синове оповестиха, че Дяконът е отишъл в техния хан и свикал заседание. След като всички тия негови действия бяха изложени и като разбра,че не може да споделя: „ Аз не мога да зная техните имена?” и, че му е невероятно да крие самата истина, той съобщи напълно намерено, че не желае да заяви имената на хората, които не бяха хванати.
……
В шестия си разпит, упоменатият [Левски], откакто разправи постановленията на комитетския правилник, заяви, че е открил, какво местата, които е обиколил, откакто бил разпратил там писма посредством Васил гложенеца и Сава Младенов, са годни за протест, което [нещо] донесъл на Букурещкия комитет; че тия писма, които той изпращал за инспекция, били идентични с ония на Букурещкия комитет, че през време на своите обиколки открил, какво мнението на популацията било друго, а точно: просветените люде и комерсиалното съсловие са протестирали и били срещу извоюването на права посредством оръжие, а единствено селяните, които са били донейде унизени, отивали към страната, която ги привличала; че българите в Одеса, както е било и по-рано, изпращали тука хайдути за да смущават спокойствието на страната. Той желае в тоя смисъл точно да засегне политическата страна на въпроса.
Въз основа на тия детайлности и на неговите обобщени самопризнания, както и писмените и устни показания на хванатите, откри се, че упоменатият Дякон Левски е влезнал в България с размирен планове, като е подбуждал популацията да въстане с оръжие срещу Османската страна за придобиване на права, че под негово персонално главатарство за бунтуване дружно с някакви други разбойници, той с изключение на дето е подхванал всякакви размирен действия, само че е изпълнявал тъкмо предоставената му активност, като е държал пред селяните, събрани в селските учебни заведения, речи, издавал е печатни брошури, под наименование комитетски устави, и е подбуждал популацията към въстание. Като следствие от това подбуждане и поощряване, образували са се някакви размирен комитети и куриерски служби и са се събирали доста парични помощи под претекст да се купува оръжие.
……
От хванатата негова преписка се открива позитивно, че той е кореспондирал по отношение на протеста с някои бунтовници и разбойници в Сърбия и Влашко, че упоменатият Дякон Левски е източникът и основателят на замисления протест.
……
Понеже всичко гореизложено е открито с категоричност, то на съображение експлицитното предписание на член 55, алинея 1, член чл. 56, 66 и алинея 2 на член 174, реши се: упоменатият Дякон Левски да бъде наказан на гибел посредством обесване.
27 зилкаде [12]89 или 14 януари [12]88 [1873] година.
----------------------------
Левски имаше десетки другари турци. Лодкарят, който го придвижва през Дунав е турчин. Мнозина турци – карловчани го укриват и след Освобождението получават поборническа пенсия за това... При една засада, Левски като че ли внезапно потъва в земята. Съседката баба Мюнире, която знае на какъв човек дава заслон и какъв риск поема, му отваря вратата на една от одаите в дома си... Тя самата си смъква яшмика и се изправя против заптиетата. Видели жена без яшмик те бързо се връщат...
Любен Дойчев. Сподвижнички на Апостола, София, 1984 стр. 998
Из писмата на Левски
Да бъдем равни с другите европейски нации, зависи от нашите лични задружни сили.
Из писмо на Васил Левски до нови членове на революционната организация,
19 февруари 1872
...днес всеки обезпокоен и потиснат, всеки, комуто робските синджири тежат на врата и който носи жалостното и срамното име плебей, напънал е всичките си сили – и нравствени и физически, и търси случай да отърси от себе си по какъвто метод и да било робското тегло, да раздра веригите рабски и да в профил от себе си надалеч името плебей. Иска свободно да живее и да се любува с природата Божия, желае да бъде човек...
Писмо от В. Левски до богат български бежанец (Евлоги Георгиев в Галац или Николай Тошкович в Одеса), 6 октомври 1871.
...Ний българите от от дълго време се напъваме с всичката си мощ да викаме към човечеството и свободата. Всекидневните ни убийства, потурчванията на невръстните ни сграбчени деца от турчина, обезчестяването на девойките ни и на дамите ни (в)се от турчина, всекидневното недоволство е било с кървави сълзи пред европейските консули. На нашия предрезнал глас никакъв отзвук отникъде за помощ, а в противен случай: стават учители срещу нас. Тогава де остава тяхното обучение и човечество?
А и се така ли ще им плачем и да се надяваме на техните неистини. Не, наместо сълзи, в този момент леем патрони, вярата ни е на Правосъдния и нашите мишци...
Из писмо на Васил Левски до Евлоги и Христо Георгиеви, изпратено и като дописка до Любен Каравелов в Букурещ, 6 октомври 1871. НБКМ-БИА, Ф. 85
Смъртната присъда е издадена на 14 януари, доказана е седмица по-късно - на 21 януари 1873 година
60 подсъдими са наказани на затвор и изгнание и двама са обесени - Димитър Общи и Васил Левски.
„ Каквото съм правил, в изгода народу е “ - споделя Левски в изповедта си пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов в последните мигове преди да тръгне към бесилото.
На 18 февруари 1873 година присъдата е изпълнена в покрайнините на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е повдигнат негов монумент.
При удостояване на паметта на Апостола има разминаване сред датата на неговата крах - 18 февруари, която се отбелязва в редица градове, в това число и в родния му град Карлово, и почитането в по-голямата част от страната - 19 февруари.
При въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 година годишнината от гибелта на Васил Левски се отнася за събития, случили се преди 1 март 1900 година В този случай нужната корекция за привеждане на датата 6 февруари (стар стил) по новия григориански жанр е от 12 дни, затова е 18 февруари.
В наши дни отдаването на респект и възпоменателните церемонии в чест на Васил Левски се правят годишно в два поредни дни - на 18 и 19 февруари.
На 27 декември 1872 година Васил Левски е хванат от турската полиция до Къкринското ханче край Ловеч. До последно османците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, с цел да бъде разпознат.
Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.
В София Левски е изкарван на разпит шест пъти. Първият разпит е извършен на 4 януари 1873 година от комисия отпред с Али Саиб паша.
Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. По време на разпитите се организират доста очни ставки на Левски с дейци от организацията, които удостоверяват неговата роля в нея.
Клетвата, на кожято Левски не променя: „ Заклевам се в Евангелието, в достойнството си и в отечеството си, пред Бога и пред честното заседание на съзаклятието, че от всичко, което ми се яви, няма да кажа и открия никому нищо до гибел и до гроб.
Заклевам се и давам обещание, че поставям за святата тази цел живот и парцел.
Заклевам се и давам обещание безусловна смиреност на законите и на заповедта на съзаклятния Таен централен български революционен комитет да вардя безмълвие и тайност на делата.А в противоположен случай, в случай че бъда изменник или нарушител, солидаризирам се да бъда прободен от оръжието на това заговорничене, което има служба да ме брани, а и право – да ме съди.
Заклех се! “.
По време на разпитите са извършени доста очни ставки със хванати комитетски дейци, които общо взето уличават Апостола и разкриват ролята му в организацията.
Левски е притиснат. Опитват се да го принудят да разкрие всичко, което знае за активността на тайната организация, която е основал. Ив. Хаджипенчович споделя за държанието на Левски пред съда. Едва стоял на краката си, само че отговарял самоуверено и даже не поглеждал Д. Общи, който изповядвал всичко, само че Левски запазил хладнокръвие. Като го запитвали за съучастниците му, набито казвал: " Те са милиони, целият български народ! "
Левски не посочва нито едно име на настоящ комитетски деятел, не предава никаква организационна загадка. Никой не е съден или погубен поради неговите показания. Апостолът е спазвал кардинална позиция при разпитите, отговарял е сбито - " не знам ", " не познавам ", " не ми е известно ". Не е издал нито едно име и сполучливо е попречил на опитите за откриване и разтрошаване на основаните от него секрети революционни комитети.
Епицентър.бг показва част от протоколите на разпитите
СЪДЕБНО-СЛЕДСТВЕН РАЗПИТ НА ГЛАВАТАРЯ НА БУНТОВНИЧЕСКИЯ КОМИТЕТ ВАСИЛ ДЯКОН ЛЕВСКИ И НА ДВАМАТА МУ ДРУГАРИ, ИЗВЪРШЕН ОТ НАРОЧНАТА КОМИСИЯ
25 зилкаде [12] 89 [13 януари 1873] година
[1] Разпит на Васила
5 януари 1873
– Как е името на татко ти, от кое място си, какво е занятието ти, на какъв брой си години?
– Васил, на татко ми – Иван, от Карлово съм [и] съм на двадесет и шест-двадесет и седем години, занятието ми е да улеснявам ситуацията на българите и обикалях, с цел да им давам очакване.
– Кога излезе от родното си място Карлово и къде върви?
– Излязох преди седем години, отидох в Сърбия и обикалях из Влашко.
– С какво се занимаваше в Сърбия и Влашко?
– В Сърбия вървях да се изучавам в учебно заведение, а от Сърбия ме извикаха в бунтовническия комитет във Влашко.
– Викаха те в бунтовническия комитет за каква работа?
–Възложиха ми да обнадеждявам цяла България.
– В какво се състои това твое обнадеждяване и по какъв начин щеше да го извършваш?
– Данъци доста, а нямаш успокоение. [Ето], за това щях да ги обнадеждявам.
– Къде върви с тая цел и какво правеше из местата, където ходеше?
– Ходих в Свищов, Ловеч, Търново и Пловдив, тъй като Сърбия, Влашко, Черна гора и Гърция са подготвени да заграбят България, по тази причина, с цел да не дадем земята си. Обикалях [и] в местата, дето ходех, оставях книжа; три пъти идвах [и] в София.
– Какво пишеше в дадените ти от комитета наставления и в популяризираните от тебе бумаги?
– Дадените от комитета бумаги бяха запечатани, какво пишеше в тях – не зная.
– Ти сподели към този момент, че са те извикали в комитета, с цел да изпълняваш тая работа. Най-напред къде отиде, по какъв начин обикаляше казаните от теб места, какво правеше [там] и по какъв начин намираше хората?
– [След] като ме упълномощиха от комисията във Влашко, аз отидох на първо време в Свищов. Пристигнах вечерта, сутринта влязох в кафенето, само че комитетските хора не познавах. Те обаче ме знаяха. Когато излязох от кафенето, те изпратиха след мене човек. В ръцете на тоя [човек] имаше някакъв знак; знака аз познавах. Когато излизах на края на селото, посочваха ми знака. Щом виждах тоя знак, предавах дадените от комисията наставления. Те [ги] отваряха и [ги] прочитаха. Предписанията оставих на първо време в Свищов, обаче от кои [се четяха] – имената им не зная. Дигнах се от Свищов и отидох в Ловеч. Отидох в хана на дядо Станчо. Както [и] преди споделих, излязох на края на града, излезе един със знак в ръката, аз му дадох предписанията, обаче по какъв начин е името му – не зная и не го познавам. Оттам отпътувах за Тръново и след това за Пловдив. Наставленията предадох както по-преди.
– Как ти посочваха тия знаци?
– Когато ме виждаха, подсвирваха и размахваха намиращия се в ръката знак. Аз разбирах и предавах наставленията.
……
– Колко време обикаля?
– С тая година обикалям три години.
– Къде е непрекъснатото ти местопребиваване?
– Никъде не живеех непрекъснато.
……
– Нямаше ли другари в местата, където обикаляше, и не се ли виждаше с някого?
– Не се срещах с никого, тъй като те не ми се изказваха.
– Много хора те познават и са се срещали с тебе, за какво не ги изкажеш?
– Никого не познавам.
……
– Ако дойдат тука хората от селата, които сте обикаляли дружно, и ти кажат в лицето, че сте правили комитетски събрания, какво ще речеш?
– Във всяко село има комитетски човек, само че тях аз по никакъв начин не познавах [поради това], че съгласно намиращите се у мене директиви, аз не [трябва] да ги познавам.
......
Нов разпит на Васил Дякон Левски
6 януари 1873
– Ти не виждаше ли, не познаваше ли комитетските хора?
– Според условията на устава, не ми беше работа да ги познавам.
– Сега ли не искаш да ги познаваш, като вадиш [за пример] устава, или и преди не си ги познавал?
– Не ги познавам и тогава не ги познавах.
– И куриерите ли не познаваше?
– Те бяха техни [на комитетите] хора, и тях не познавам.
– Къде предаваше писмата, или имаше пощенска кутия, сходно на държавната поща?
– Когато приготвях осем-десет писма и желаех да изпратя някъде някое писмо, аз излизах на края на града, уговаряхме посредством знак с пристигналия човек, той вземаше писмата [и] къде го носеше той – знае.
......
– До къде се простираха границите на твоята активност?
– Свищов, Ловеч, Търново, Пловдив – комитетите в тия четири града.
– Как се споделят [там] кафеджиите?
– Имената им не зная.
– Има ли в Пловдив такова кафене и по какъв начин е името на кафеджията?
– В Пловдив има кафене в хана Ики капу, кафеджията е мохамеданин, името му не зная.
……
– Когато отиваше в Пловдив, не се ли отбиваше в селата?
– Минавах през селата, [но] да ги запитвам за нещо – не ми влиза в работата.
– Не познаваш ли никого в село Царацово?
– Понеже минавах рядко в Пловдив, не си припомням, тъй като нощувах малко в пловдивските села.
– В Царацово не си ли оставал в къщата на Божил арабаджията?
– Не си припомням.
– Когато отиде в Пловдив, не докара ли от Извор и Тетевен някого?
– Не зная.
……
Нови въпроси към Дякона
......
[9] – Между книжата ти е и тезкерето, извадено на името на Дидьо Пеев, [и то] е в ръцете ни, няма смисъл да отричаш!
– Истината в тази ситуация е тая: с цел да отида от Извор в Пловдив, аз желаех един човек, изпратиха ми Дидьо Пеев, отидохме дружно.
– Защо отхвърли доскоро?
– На мене се откриваха доста хора, обаче не са работили, по какъв начин да ги изгоря?
– Ти кажи хората, които работеха. Да за почнем на първо време от Свищов. Разкажи: с кого работеше в Свищов?
– В Свищов не останах в ничия къща, тъй като изгубих бележката, на която беше написано името на кореспондента в Свищовския комитет [и] не можах да се срещна персонално [с него]. И в Свищов несъмнено не е имало никой, [който] да се занимава с тая работа.
– Кои бяха в Ловеч?
– Познавам Ваньо терзията. В къщата на Ваньо идваха трима шивачи и може би познавам лицата [им], само че имената им не зная.
......
– За толкоз време, несъмнено, ти си научил кой е търновският сътрудник, ние желаеме него, а не те питаме и не търсиме ония, които не влизат в комитета.
– Понеже в Търново не одобриха да влязат в тая работа и не желаеха да се срещнат [с мене], не можах да се срещна с никого.
– Кого познаваш в Пловдив?
– В Пловдив има един доктор, изпратих му писмо, само че той не го приел.
– А бе дребосъче, ние не те питаме за ония, които не са приели, а за ония, които са приели, в този момент това питаме, кажи ги!
– Имаше няколко момчета, само че имената им не зная.
……
[10] Нов разпит на Васил Дякон Левски
7 януари 1873
– Мехмед Дервишоглу Кърджалъ е име на кой комитет?
– Трябва да е името на Тетевенския комитет.
– Кой беше ръководителят или първият за града Тетевен, познаваш ли го персонално?
– Наредено беше личностите [скрити зад] тия имена да не се познават, председателството и другите длъжности се разпределяха сред тях. Аз не можех да се греша в определянето на длъжностите, отнасящи се до делото.
– Не знаеш ли имената на хората, които си виждал?
– Ако ги видя персонално може би зная имената им, само че не си ги припомням.
……
– А бе, Левски, несъмнено ти познаваш комитетските хора, само че продължаваш да отричаш. Ти видя към този момент: искаш ли да доведем отсреща ти 100 и петдесет души, с цел да ти кажат [същото]?
– Аз се срещам с доста хора. Туй като не зная кой е влизал в комитета и кой не, имена не мога да кажа. Ако ги видя персонално, познавам ги, [но] не мога да зная имената.
......
–Кой е комитетът Хасан Касъм и кои познаваш то тях?
– Име е на един комитет, не си припомням. У мене имаше един бележник, в него беше записано, и тоя бележник остана в Ловеч.
……
Нов разпит на Васил Дякон Левски
8 януари 1873
– През времето, когато беше в Ловеч, с кои прави комитетско заседание?
– Аз преди споделих, [че] с изключение на Ваньо терзията, който в този момент се намира във Влашко, никого не познавам.
– След като Ваньо отпътува за Влашко, в чия къща нощуваше ти, колчем ходеше в Ловеч, и къде свикваше заседание?
– След заминаването на Ваньо Ловчанският комитет се разтури.
……
Нов разпит на Васил Дякон Левски
9 януари 1873
– Кажи какво беше наличието на раздадените от тебе наставления на Ловчанския, Видрарския, Тетевенския и други комитети?
– Колко оръжие, какъв брой мюсюлмани, [18] какъв брой християни, какъв брой животни, какъв брой зърнени храни, какъв брой постъпили в комитета хора има в селските комитети, влизащи в находящия се на всяко място Централен комитет и дали е време [за въстание]. Статистическите сведения ще се прегледат и преценяват от Букурещкия комитет. [Щеше] да се предложи един път на мюсюлманите [да поддържат българите], одобряват ли, нищо не ще им се случи, не одобряват ли, ще се въстане и против тях. Щеше да се изготви различен устав, който да обезсили първия и да дефинира метода по какъв начин да стане, и ще се вдигне протестът. Докато не се даде някому специфична заповед да има право да кореспондира с други нации, това право остава на Централния комитет. Заповедта за започване на протеста щеше да се приведе в осъществяване, когато Централният комитет намереше времето за уместно.
……
– На Васила от Гложене по едно време били дадени наставления и той бил изпратен в Тракия, съпроводен от Сава Младенов. Кажи какви бяха тия писма и кои бяха хората, от които се изпращаха?
– В началото, откривайки на някои хора от Тракия комитетския въпрос, аз забелязах в тях предразположеност [към комитета]. Писах в Букурещ, а и те писали доста пъти. Аз дадох инструкциите на Сава Младенов и Васил от Гложене да ги занесат в Ловеч и ги предадат по принадлежност. Някои от тях не приели, а някои даже скъсали, а може би са приели една дребна част [от тях]. На всеки случай, мечтаният резултат не можа да се получи. Нашите българи желаят свободата, само че я одобряват, в случай че им се сервира в къщите на тепсия.
– През [време на] тая си обиколка по какъв начин откри настроението на народа и по какъв метод се приближи до всекиго?
– Начетените българи, които чакаха напредъка посредством просветата, намираха за рисково и несвоевременно настояването на права с оръжие. Те бяха на мнение, че вместо да се прави това, напредъкът и просветата, [както] и тия работи, да се уредят посредством страната, помощта на непознати нации да се избегне. По подобен метод те се държаха настрани от нашите комитетски работи. Обаче селяните, които са залагали тапиите си за 100 гроша, които след няколко години ставаха хиляда [бяха на друго мнение]. Десетте кола сено, посредством услугата на мухтарите са били записвани от юшурджиите – петнадесет, десетте овце се записваха от бегликчиите – петнадесет. Тия селяни в такова тежко състояние, когато им се говореше за какъвто и да е протест, с вяра че ще се отърват от това зло, идваха накъдето ги теглехме. Това са моите усещания.
......
– Освен писмата и книжата с твой автограф, които се намират в наши ръце, има ли и други бумаги, и в случай че има – къде са?
– Освен книжата, които се намират в ръцете ви, други няма, тъй като осъществяваните тук работи аз изпращах насреща за сведение.
……
ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА ОТ АЛИ САИБ ПАША В СОФИЯ
14 януари 1873
Арестуваният в последно време в Ловеч началник и уредник на протеста Васил Дякон Левски е подстрекавал поданиците на султана към въоръжено въстание против страната, бил ръководител и подстрекател на станалите протести, произнасяните от него речи и популяризираните от същия печатни издания се развихриха в акции.
……
[1] ПРЕПИС ОТ ПРОТОКОЛА НА КОМИСИЯТА
Когато приключиха разпитите на лицата, за наказването на които се донесе с предходните протоколи, откри се, че именуемият Дякон Васил Левски е претрупан от страна на комитета във Влашко да подбужда и бунтува България. Той се обрисува като способена и централна персона, която е подбуждала популацията да образува комитети, които да се готвят да въстанат с оръжие в ръка срещу Османската страна. Той е уголемявал кръга на бунтовническата активност и на всевъзможни други дейности и е бил ръководител на всички комитетски организации. Понеже е бил прекомерно остроумен и подъл, а в същото време прочут по своята смелост, когато се разтуриха комитетските гнезда, той не можа да бъде хванат. След като обаче неговият портрет се разпрати и неговото гонене и търсене не спря, най-накрая посредством усърдието и посредничеството на ловчанския каймакам, той биде настигнат в село Какрина, Ловчанско, атакуван и хванат, след което беше докаран в София и подложен на в детайли и всестранно следствие. В първия и втория си разпит той съобщи, че е роден в Карлово, наследник е на Ивана, че от седем години насам се учил в сръбски учебни заведения, че е бил в Букурещ като деятел в организацията на изпращаните до момента оттук разбойници, че е бил по отношение на войводата на име Хаджи Димитър и с други войводи, и тъй като не одобрил метода им на деяние и работите им тогава, върнал се в Сърбия и постъпил във военното учебно заведение. За сегашната си бунтовническа активност бил извикан в Букурещ от търговеца Ценович, дето се показал пред комитета, призован в Букурещ, с намерено лице, до момента в който другите присъствуващи от рани места били с маскирани лица, с цел да не се познават едни други.
……
Също по този начин на очната ставка с извикания даскал Иван, той сподели, че първи път той [Левски] пристигнал в учебното заведение и съставил комитета, а Марко Йончев [каза], че Левски им е чел вестник, и преди да бъдат поканени в комитета, той не е познавал даже думата комитет. Хаджи Ивановите синове оповестиха, че Дяконът е отишъл в техния хан и свикал заседание. След като всички тия негови действия бяха изложени и като разбра,че не може да споделя: „ Аз не мога да зная техните имена?” и, че му е невероятно да крие самата истина, той съобщи напълно намерено, че не желае да заяви имената на хората, които не бяха хванати.
……
В шестия си разпит, упоменатият [Левски], откакто разправи постановленията на комитетския правилник, заяви, че е открил, какво местата, които е обиколил, откакто бил разпратил там писма посредством Васил гложенеца и Сава Младенов, са годни за протест, което [нещо] донесъл на Букурещкия комитет; че тия писма, които той изпращал за инспекция, били идентични с ония на Букурещкия комитет, че през време на своите обиколки открил, какво мнението на популацията било друго, а точно: просветените люде и комерсиалното съсловие са протестирали и били срещу извоюването на права посредством оръжие, а единствено селяните, които са били донейде унизени, отивали към страната, която ги привличала; че българите в Одеса, както е било и по-рано, изпращали тука хайдути за да смущават спокойствието на страната. Той желае в тоя смисъл точно да засегне политическата страна на въпроса.
Въз основа на тия детайлности и на неговите обобщени самопризнания, както и писмените и устни показания на хванатите, откри се, че упоменатият Дякон Левски е влезнал в България с размирен планове, като е подбуждал популацията да въстане с оръжие срещу Османската страна за придобиване на права, че под негово персонално главатарство за бунтуване дружно с някакви други разбойници, той с изключение на дето е подхванал всякакви размирен действия, само че е изпълнявал тъкмо предоставената му активност, като е държал пред селяните, събрани в селските учебни заведения, речи, издавал е печатни брошури, под наименование комитетски устави, и е подбуждал популацията към въстание. Като следствие от това подбуждане и поощряване, образували са се някакви размирен комитети и куриерски служби и са се събирали доста парични помощи под претекст да се купува оръжие.
……
От хванатата негова преписка се открива позитивно, че той е кореспондирал по отношение на протеста с някои бунтовници и разбойници в Сърбия и Влашко, че упоменатият Дякон Левски е източникът и основателят на замисления протест.
……
Понеже всичко гореизложено е открито с категоричност, то на съображение експлицитното предписание на член 55, алинея 1, член чл. 56, 66 и алинея 2 на член 174, реши се: упоменатият Дякон Левски да бъде наказан на гибел посредством обесване.
27 зилкаде [12]89 или 14 януари [12]88 [1873] година.
----------------------------
Левски имаше десетки другари турци. Лодкарят, който го придвижва през Дунав е турчин. Мнозина турци – карловчани го укриват и след Освобождението получават поборническа пенсия за това... При една засада, Левски като че ли внезапно потъва в земята. Съседката баба Мюнире, която знае на какъв човек дава заслон и какъв риск поема, му отваря вратата на една от одаите в дома си... Тя самата си смъква яшмика и се изправя против заптиетата. Видели жена без яшмик те бързо се връщат...
Любен Дойчев. Сподвижнички на Апостола, София, 1984 стр. 998
Из писмата на Левски
Да бъдем равни с другите европейски нации, зависи от нашите лични задружни сили.
Из писмо на Васил Левски до нови членове на революционната организация,
19 февруари 1872
...днес всеки обезпокоен и потиснат, всеки, комуто робските синджири тежат на врата и който носи жалостното и срамното име плебей, напънал е всичките си сили – и нравствени и физически, и търси случай да отърси от себе си по какъвто метод и да било робското тегло, да раздра веригите рабски и да в профил от себе си надалеч името плебей. Иска свободно да живее и да се любува с природата Божия, желае да бъде човек...
Писмо от В. Левски до богат български бежанец (Евлоги Георгиев в Галац или Николай Тошкович в Одеса), 6 октомври 1871.
...Ний българите от от дълго време се напъваме с всичката си мощ да викаме към човечеството и свободата. Всекидневните ни убийства, потурчванията на невръстните ни сграбчени деца от турчина, обезчестяването на девойките ни и на дамите ни (в)се от турчина, всекидневното недоволство е било с кървави сълзи пред европейските консули. На нашия предрезнал глас никакъв отзвук отникъде за помощ, а в противен случай: стават учители срещу нас. Тогава де остава тяхното обучение и човечество?
А и се така ли ще им плачем и да се надяваме на техните неистини. Не, наместо сълзи, в този момент леем патрони, вярата ни е на Правосъдния и нашите мишци...
Из писмо на Васил Левски до Евлоги и Христо Георгиеви, изпратено и като дописка до Любен Каравелов в Букурещ, 6 октомври 1871. НБКМ-БИА, Ф. 85
Смъртната присъда е издадена на 14 януари, доказана е седмица по-късно - на 21 януари 1873 година
60 подсъдими са наказани на затвор и изгнание и двама са обесени - Димитър Общи и Васил Левски.
„ Каквото съм правил, в изгода народу е “ - споделя Левски в изповедта си пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов в последните мигове преди да тръгне към бесилото.
На 18 февруари 1873 година присъдата е изпълнена в покрайнините на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е повдигнат негов монумент.
При удостояване на паметта на Апостола има разминаване сред датата на неговата крах - 18 февруари, която се отбелязва в редица градове, в това число и в родния му град Карлово, и почитането в по-голямата част от страната - 19 февруари.
При въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 година годишнината от гибелта на Васил Левски се отнася за събития, случили се преди 1 март 1900 година В този случай нужната корекция за привеждане на датата 6 февруари (стар стил) по новия григориански жанр е от 12 дни, затова е 18 февруари.
В наши дни отдаването на респект и възпоменателните церемонии в чест на Васил Левски се правят годишно в два поредни дни - на 18 и 19 февруари.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ