Лесният бит и цената на емиграцията
Пътуването до Съединени американски щати в ранните години на ХХ в. е с изключение на премеждие, по този начин и едно съществено тестване. В Америка влизат единствено „ годни “ хора, като под годни се схваща да не са заболели, да не са осъждани и да нямат неприятни планове. Данни за това черпим от отчет на един от ръководителите в екипажа на кораба „ Ураниум “, който пътува от Ротердам до Ню Йорк през Халифакс през далечната 1913 година
Въпросният документ, до който се добрахме с помощта на обява в уеб страницата libertyellisfoundation.org, съставлява клетвена декларация от капитана или от командващия офицер, или първи, или втори офицер.
Ето какво написа във въпросния документ, със съкращения: „ Аз …./попълнилият декларацията – не се чете името-бел. на ред./ служител на кораба „ Ураниум “ от Ротердам, заповядах на хирурга /вероятно – корабният доктор – бел. на ред./, нает от притежателите на кораба, да извърши физически и устен
обзор на всеки един
от пасажерите чужденци, посочени в документите на кораба – 79 на брой… Считам, че нито един от посочените чужденци не е глупак, имбецил, малоумен, просяк… и няма публично държание, което опонира на положителните нрави, включващо морална непристойност… за да упражнява проституция, или други аморални дейности… “. Следва автограф на служебното лице.
Въпреки тази щателна инспекция още на кораба, кандидат-имигрантите са били в допълнение „ изследвани “ и при идването си на именития Елис Айлънд в Нюйоркското пристанище. И все пак управляващите са разчитали най-вече на усета на чиновниците в имиграционната работа. Че кой е вманиачен да си каже, в случай че в действителност идва с такива неприятни намерения…!
Оказва се, че да излъжеш имиграционните управляващи не е чак толкоз мъчно, тъй като в Америка попада и една българка, която
упражнява най-старата специалност
Тя намира различен българин, за който да се закачи, с цел да разсее подозренията, че е лека жена. Това е българинът Х.С., който идва в Америка през 1913 година
Жената за жалост не е останала с името си във въпросната история, само че основателно допускаме, че тя може би се е казвала Ана Тончеф и по всяка възможност е живяла в Детройт, най-малко във времето, в което е била близка с Х.С. Българинът е вдовец, жена му умира в София към Балканските войни. Нашата „ героиня “ го намира за „ лесна плячка “. Те заживяват дружно, само че без брак. Жената не работела нищо и нашенецът напълно я е издържал материално.
За злощастие обаче един ден Х.С. се прибрал по-рано от работа и по познатата скица заварва дамата с „ клиент “. Той излива гнева си върху нея. Тя се оплаква в полицията и Х.С. е наказан и
лежи в пандиза в Детройт
в продължение на половин година. След тази преживелица Х.С. повече не желае дами към себе си.
Потърсихме информация и в други онлайн архиви – в уеб страницата familysearch.org, където открихме данни за дами с това име, на години към възрастта на Х.С. Тези дами са единствено две. Едната е Ana Toncheff, а другата е Anna Toncheff. Разликата е единствено в едно удвоено „ n “. По всяка възможност една от тези две дами е нашата „ героиня “.
Първата Ана е родена през 1896 година в България. Възможно е тя просто да е напуснала фамилията си и да се е отдала на по този начин наречената „ свободна обич “.
Фрагмент от клетвена декларация от капитана или от командващия офицер, или първи, или втори офицер на транспортен съд, пътуващ към Съединени американски щати при започване на ХХ в. Сн.: libertyellisfoundation.org
Другата Ана е родена на 30 август 1904 година и е умряла през май 1971 година в Охайо, където е живял и е заровен и героят на описа ни – Х.С.!
Коя от двете е въпросната Ана, даже и не е толкоз значимо. По-важното е, че измежду българската общественост има и такива хора, които са търсили лекия живот.
За случай на „ порочност “ от малко по-различно естество, само че в същия подтекст, написа и емигрантският вестник „ Народен глас “, издаван в Гранит Сити-Илинойс. В известието се споделя: „ …от некое време сред нашите хора яката се приказва какво некои от членовете на нашата колония са посочили признаци на мъжегонство /днес синоним на хомосексуалност – бел. на ред./… “. Подписът на подалия сигнала е „ И. Георгевъ “.
Всъщност, става известно, че българската колония в Америка е съвсем тъкмо копие на обществото в тогавашна България. Няма и по какъв начин да е по-различно, тъй като хората са същите, средата от тук е пренесена съвсем паралелно в Америка и затворените общностни кафези са доста присъщи и за нашите сънародници, които живеят в Съединени американски щати в тези години. Причината – пребиваването в непозната, несвойствена среда естествено води до капсулиране, за – готовност за предпазване на еднаквост, а капсулирането възпроизвежда модела от оригинала.
Уви, и такива истории е имало измежду сънародниците ни в Съединени американски щати в годините, когато Новият свят е бил обетованата земя, цялостна с вяра за по-добър живот!
Въпросният документ, до който се добрахме с помощта на обява в уеб страницата libertyellisfoundation.org, съставлява клетвена декларация от капитана или от командващия офицер, или първи, или втори офицер.
Ето какво написа във въпросния документ, със съкращения: „ Аз …./попълнилият декларацията – не се чете името-бел. на ред./ служител на кораба „ Ураниум “ от Ротердам, заповядах на хирурга /вероятно – корабният доктор – бел. на ред./, нает от притежателите на кораба, да извърши физически и устен
обзор на всеки един
от пасажерите чужденци, посочени в документите на кораба – 79 на брой… Считам, че нито един от посочените чужденци не е глупак, имбецил, малоумен, просяк… и няма публично държание, което опонира на положителните нрави, включващо морална непристойност… за да упражнява проституция, или други аморални дейности… “. Следва автограф на служебното лице.
Въпреки тази щателна инспекция още на кораба, кандидат-имигрантите са били в допълнение „ изследвани “ и при идването си на именития Елис Айлънд в Нюйоркското пристанище. И все пак управляващите са разчитали най-вече на усета на чиновниците в имиграционната работа. Че кой е вманиачен да си каже, в случай че в действителност идва с такива неприятни намерения…!
Оказва се, че да излъжеш имиграционните управляващи не е чак толкоз мъчно, тъй като в Америка попада и една българка, която
упражнява най-старата специалност
Тя намира различен българин, за който да се закачи, с цел да разсее подозренията, че е лека жена. Това е българинът Х.С., който идва в Америка през 1913 година
Жената за жалост не е останала с името си във въпросната история, само че основателно допускаме, че тя може би се е казвала Ана Тончеф и по всяка възможност е живяла в Детройт, най-малко във времето, в което е била близка с Х.С. Българинът е вдовец, жена му умира в София към Балканските войни. Нашата „ героиня “ го намира за „ лесна плячка “. Те заживяват дружно, само че без брак. Жената не работела нищо и нашенецът напълно я е издържал материално.
За злощастие обаче един ден Х.С. се прибрал по-рано от работа и по познатата скица заварва дамата с „ клиент “. Той излива гнева си върху нея. Тя се оплаква в полицията и Х.С. е наказан и
лежи в пандиза в Детройт
в продължение на половин година. След тази преживелица Х.С. повече не желае дами към себе си.
Потърсихме информация и в други онлайн архиви – в уеб страницата familysearch.org, където открихме данни за дами с това име, на години към възрастта на Х.С. Тези дами са единствено две. Едната е Ana Toncheff, а другата е Anna Toncheff. Разликата е единствено в едно удвоено „ n “. По всяка възможност една от тези две дами е нашата „ героиня “.
Първата Ана е родена през 1896 година в България. Възможно е тя просто да е напуснала фамилията си и да се е отдала на по този начин наречената „ свободна обич “.
Фрагмент от клетвена декларация от капитана или от командващия офицер, или първи, или втори офицер на транспортен съд, пътуващ към Съединени американски щати при започване на ХХ в. Сн.: libertyellisfoundation.org
Другата Ана е родена на 30 август 1904 година и е умряла през май 1971 година в Охайо, където е живял и е заровен и героят на описа ни – Х.С.!
Коя от двете е въпросната Ана, даже и не е толкоз значимо. По-важното е, че измежду българската общественост има и такива хора, които са търсили лекия живот.
За случай на „ порочност “ от малко по-различно естество, само че в същия подтекст, написа и емигрантският вестник „ Народен глас “, издаван в Гранит Сити-Илинойс. В известието се споделя: „ …от некое време сред нашите хора яката се приказва какво некои от членовете на нашата колония са посочили признаци на мъжегонство /днес синоним на хомосексуалност – бел. на ред./… “. Подписът на подалия сигнала е „ И. Георгевъ “.
Всъщност, става известно, че българската колония в Америка е съвсем тъкмо копие на обществото в тогавашна България. Няма и по какъв начин да е по-различно, тъй като хората са същите, средата от тук е пренесена съвсем паралелно в Америка и затворените общностни кафези са доста присъщи и за нашите сънародници, които живеят в Съединени американски щати в тези години. Причината – пребиваването в непозната, несвойствена среда естествено води до капсулиране, за – готовност за предпазване на еднаквост, а капсулирането възпроизвежда модела от оригинала.
Уви, и такива истории е имало измежду сънародниците ни в Съединени американски щати в годините, когато Новият свят е бил обетованата земя, цялостна с вяра за по-добър живот!
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ