Проф. Рашо Рашков: Ревматично болните рядко боледуват от COVID-19, особено тези на хидроксихлорохин |
Пациентите с ревматично заболяване по-рядко боледуват от ковид, изключително тези, които одобряват хидроксихлорохин. Затова и лечението им не се прекъсва в интервала на пандемия, споделя ревматологът проф. Рашо Рашков и прецизира, че той и сътрудниците му имат дълготраен опит в лекуването с този препарат, както и отношение към някои от затрудненията, които провокира инфекцията. Оказва се, че съгласно интернационалния класификатор това е специалността с най-вече заболявания - цели 100.
Поводът за диалога ни с проф. Рашков е учредяването на Катедра по ревматология в Медицински университет, София. От обособяването на независима компетентност до основаването на катедра са минали 30 години. Време, в което професорът и сътрудниците му са правили просвета в Клиниката по ревматология към УМБАЛ " Св. Иван Рилски ". Сега в този клон на медицината " празните полета " са запълнени с внушителните достижения на специалността, която дружно с онкологията е измежду най-бързо разрастващите се в международен мащаб.
Проф. Рашков, Вие сте първият доктор със компетентност " Ревматология " и първият началник на новосъздадената Катедра по ревматология към МУ, София. Какъв път беше извървян до обособяването на специалността в независима катедра?
Първият доктор със компетентност Ревмокардиология е акад. Цончев, който вкара бензацилиновата (антибиотична) профилактика на ревматизма и ревматично болните внезапно понижиха. Той е и първият президент на Европейската лига по ревматизъм. През 1977 година проф. Пилософ отделя клиниката по ревматология от всички други ревмокардиологични лечебни заведения и през 1991 година специалността Ревматология беше отделена от ревмокардиологията и моя благосклонност има достойнството да бъде първият стази компетентност.
Планът за тази компетентност е юридически по немски и френски стратегии по ревматология. 30 години по-късно, през което време шефове на клиниката бяха проф. Кънев, проф. Шейтанов, по-късно аз, пристигна време да се сътвори Катедра по ревматология. Тя приключва цялостния лист с катедри на МУ София във всичките 58 специалности на медицината и главните 8 специалности на вътрешната медицина. Всички други междинни специалности имат катедри, зад тях има голяма логистика – профилирани лечебни заведения, профилирани центрове. Ревматолозите постоянно са били встрани, макар че от всички вътрешни специалности тази е специалността с най-вече МКБ (международна подредба на болестите) кодове – 100.
Няма друга такава вътрешна компетентност. Второ, това е специалността с най-вече заболели. Имаме 390 000 остеопорози и 490 000 остеопении, които би трябвало да лекуваме. Това са 790 000 индивида. Артрозната болест, която е обществено значима, е с 1 700 000 пациенти годишно. Това прави общо 2,5 млн. пациенти и това са обществено значимите аспекти на ревматологията. Освен тях има аспекти като мекотъканния ревматизъм и най-после има 7 огромни раздела заболявания, през които минава бъдещето. Това са автоимунните заболявания – тук влизат артритите и всички съвременни лекувания, свързани с антителата.
Последните години огромният прогрес на медицината по света е в ревматологията и онкологията. Тези две специалности вървят с биологичните лечения. При нас биотехнологични лечения се работят от 2006 година В момента имаме сред 13 и 18 биологични медикаменти по НЗОК. Оттам минава бъдещето, както в онкологията.
Казвахте преди години, че НЗОК не реимбурсира биологичните медикаменти. Вероятно към този момент не е по този начин, щом това лекуване е толкоз известно?
Популярно е, тъй като хората се усещат добре с тези медикаменти. Те са доста скъпи и 20% от тях източват целия бюджет на ревматологията. Онкологията има друго финансиране, там се дават пари. Ние започнахме през 2008 година с 12 млн. лева и последователно стигнахме до 60 млн. лева за биологични медикаменти. Тогава към този момент настъпи стрес у НЗОК. Изведнъж се оказа, че за това лекуване трябват доста пари.
Сега, с пресяване на болните, харчим 100 млн. за такива биологични медикаменти. Но в последна сметка там е бъдещето. Когато дадем тези медикаменти, хората се връщат в обществото, в живота, в фамилията и още веднъж са пълноценни. Например при псориатричен артрит – поради псориазиса човек не се усеща добре на работа или в фамилията, само че когато дадем лекарството, той се почиства и става изцяло здрав, ставите му се оправят и стартира да работи.
100% ли е възобновяване?
Не е 100%, постоянно има нещо остатъчно, само че в случай че е бил неработоспособен и внезапно се връща в обществото, в фамилията и стартира да правите огромна част от дейностите си коства.
Споменавал сте, че в Клиниката работите върху „ празните зони “ в ревматологията. Какво имате поради? Автоимунните болести?
Във всеки огромен раздел има нещо, което не е доста известно. Заедно с проф. Кюркчиев да вземем за пример дълги години изследвахме другите заболявания, провокирани от антителата и по този начин направихме пакети – за склеродермит, за лупус, които са извънредно потребни. Не беше известно да вземем за пример по какъв начин протича кортизониндуцираната остеопороза. Доц. Петранова направи доста положително проучване, написа книга и към този момент знаем какво да вършим с това заболяване.
На процедура катедрата е била подготвена и просто е трябвало да стане административен факт?
Да, имаме 12 души, от които 7 хабилитирани, 5 асистенти и още 6 индивида, които са подготвени - трима с кандидатски работи и всевъзможни европейски документи и други 3 в развой на подготовка.
Има ли интерес към специалността? Прави усещане, че той нормално се дефинира от това при кои специалности клиничните пътеки са по-скъпи. Има ли задоволително експерти въобще?
Има задоволително експерти. Друг е въпросът, че те са проведени в огромните градове. Има цели области без ревматолози да вземем за пример Северозападна България, Югоизточна България, Североизточна България.
Другите са съсредоточени в огромните градове.
А дали е добре платена, ще дам един образец - когато бях в Куше, Франция, през 1987 година, това беше втората по доходи специалност там, изключително в случай че правиш ставни изотопи. Сега се вършат други неща, дават се биологични медикаменти, разноските са сходни – 100 млн. лева са добра цифра.
Твърдите, че тази компетентност концентрира огромен брой обществено значими болести. Има ли стратегии или скрининг? Как се наблюдават тези 2,5 млн. пациенти?
Има метод за следене, тъй като нашите клинични пътеки са по този начин направени, че обгръщат всичко това. Когато човек за пръв път има недоволства, го одобряваме в болница, изясняваме какво ще се случи и след това той отива в доболничната помощ. Обикновено лекарят, който го следи в болничното заведение, го наблюдава и в доболничната помощ.
Регистър за някои от болесттите има ли?
Нямаме указател. Всеки има лична база данни. Създаването и поддържането на указател е нещо извънредно скъпо. Когато имаше Национална стратегия за остеопорозата - 2006 - 2011 година – работехме дружно с ендокринолозите, акушер гинеколозите, ортопедите. Тогава взехме решение да създадем указател на бедрените фрактури. Оказа се, че с цел да го създадем са нужни 150 000 лева единствено за начало, настрана съоръжение и екип. За всяко нещо трябват пари.
В подобен случай може би е добре пациентите сами да търсят в точния момент помощ. Кога би трябвало да създадат това – при първи признаци, преди признаците, в случай че имат фамилна обремененост?
Българинът е много образован. Хората се научиха да се преглеждат и да обръщат внимание на наследствената анамнеза. Не единствено при остеопорозата е значима наследствеността, по този начин е и при онкологичните и сърдечните болести. Всеки си прави маркери, генетика. Така че българският пациент е образован и взема ограничения в точния момент.
И е понаплашен евентуално.
Всичко се случва при първия случай. Пушачът да вземем за пример стопира цигарите, когато направи първия карцином, белодробен инфаркт или пневмония.
Казвате, че автоимунните болести в ревматологията са новия клон на медицината, който доста бързо се развива. Защо имунитетът ни прави такива „ номера “? Същото се случва и в този момент с ковид и с цитокиновата стихия при тежките му форми.
Имунитетът е присъщ и придобид. Това, което провокира имунните заболявания, е добитият имунитет. Те се случват, когато антителата са повече, по-агресивни и реагират. Цитокините живеят малко и половината от тях са потребни, а другата половина - нездравословни. Произвеждат се от едни и същи кафези. Когато нездравословните станат доста, настава стихия.
При ковид има мощно антигенно представяне на самия вирус, значима роля има един цитокин - интерлевкин 6. Всички се чудят какво да вършат с него, с хидроксихлорохин ли да го нападат, само че никой не е попитал ревматолог. Ревматолозите работят от 30 години с хидроксихлорохин. Имаме заболели, които го пият по 10-15 година, само че никой не ни е питал какво вършим. Имунитетът го схваща този, който работи с него.
Казахте, че никой не е попитал ревматолозите какво вършат с хидроксихлорохина. С какво можеха да бъдат потребни?
Ревматолозите имат отношение към два момента – огромен опит с лекуването с хидкроксихлорохин и второ, тяхното място е там, където има пулмонит, който визира белия дроб. Ние лекуваме пулмонити като този при COVID-19, при лупус, склеродермия, миозити. Имаме отношение към пълзящата белодробна фиброза, която в този момент се загатва като разследване на коронавирусната зараза. Който изкара пулмонит, постоянно получава белодробна фиброза. И в острата, и в хроничната фаза държанието е като при нашите пациенти, ние имаме опит и с това.
Ревматично болните следователно не са ли защитени до някаква степен от коронавирусната зараза, щом лечението им е аналогична?
Предпазени са. Затова не се прекъсна и лечението им по време на пандемията. Имаме доста малко заболели от ковид пациенти. Особено тези, които пият хидроксихлорохин.
Автоимунните ревматологични болести по-разпространени ли са в последните години или по-голяма е станала способността на експертите да ги откриват?
Има по-добра диагностика, по-добро стадиране, по-рано се хващат и контролът е по-добър. Когато една клетка умира на повърхността излизат огромни и дребни мехури цялостни с антигени. Срещу тези антигени организмът образува антитела. Когато тези антитела са нападателни, поражда автоимунна болест. Нещата не са толкоз комплицирани, постоянно всичко стартира с една зараза. Там е мястото на инфекциониста – когато има бактерия, вирус. После се минава в инфекциозно-алергична фаза – втората фаза, тогава към този момент се включва и ревматологът. Последната фаза е автоимунната фаза, когато автоимунните процеси преобладават. Понякога инфекцията не може да се почисти, само че автоимунния развой към този момент е водещ във възникването на клиничната картина.
Сложно ли беше за вас това време на изключително състояние, имаше ли отлив на пациенти?
Клиниката беше с намалени индикатори единствено през април. През май ги възстановихме на 75% и от юни са възобновени изцяло.
Как успяхте?
Хората имат потребност от качествена услуга и я търсят.
Ще стигнат ли 20-те лева, с които се усилват клиничните пътеки, с цел да се поеме проучването на пациентите за ковид при банкет в болница?
20 лева е бързият тест. В този смисъл приветстваме нарастването. Друг е въпросът, че когато имате ковид антителата се явяват на 14-ия ден. 14 дни си стоите с ковид, който може да се диагностицира единствено с PCR, само че той е над 100 лева
Покрай COVID-19 се заприказва за ролята на витамин Д, който обаче се оказва доста значим и за хората с ревматологични болести. Каква е функционалността му?
Той е от дребното витамини, които имат плейотропни резултати. Плейотропен резултат значи „ резултат извън “. Той контролира калциофосфорната обмяна и това му е главната задача. Оттам нататък има поредност резултати, които са фантастични – потиска туберкулозата, понижава 5 пъти риска от рак на гърдата, 4 пъти от рак на дебелото черво, усъвършенства презентацията и изчистването на антителата . Ревматоидният артрит да вземем за пример е най-зле в края на февруари и март, когато физиологично витамин Д е най-нисък, тъй като няма задоволително слънцегреене.
Сега ли настава сезонът, когато се обострят ревматичните болести или няма сходна взаимозависимост?
Няма такава взаимозависимост. Сега настава сезонът, в който всички, които са ходили на море и са се облъчили с ултравиолетова радиация, стартират да имат недоволства и в края на септември ще дойдат при нас по някакъв мотив.
Как да намерим баланс – да не бягаме от слънцето, с цел да имаме задоволително витамин Д, и да се пазим от ултравиолетовите лъчи?
Витамин Д би трябвало се пие 2 пъти седмично, по 20 капки. Това е доста добра профилактика, внезапно понижава боледуването от вирусни инфекции, тъй като се усъвършенстват очистването на организма и неговата отбрана.
По думите Ви стресът също може да отключи сходно заболяване?
Да, има точкова система на Купър. Като съберете 100 стресови точки, се разболявате. Стресът се появява при работа на конвейер с периодичност повече, в сравнение с можете да понесете, при работа над 8 часа, безпаричие и проблеми в работата или в фамилията.
Стресът и от ковид като добавим…
Човечеството би трябвало да е подредено. Коронавирусната зараза подреди света – всички бяха тръгнали да пътуват за по 20 евра, всички желаят да отидат във всички страни, всеки употребява без ограничаване, а все по-малко хора работят всъщност – 8 часа, цялостна работна седмица и т. н. Коронавирусът подреди света. Спряха пътуванията и всеки стартира да прави това, което би трябвало.
Да завършим още веднъж с Катедрата, която към този момент е реалност. Как ще се развива оттук насетне?
Тя е единствена в България и ще реализира преподаването по ревматология на студенти, следдипломната подготовка и методичното управление там, където е належащо, както и даването на компетентност и присъединяване във всички изпити. Трябва да кажа, че съм доста признателен на Факултетния и на Академичния препоръки. Тези хора демонстрираха схващане, че съществува празнота, която би трябвало да бъде запълнена. Специални благодарности на декана проф. Иван Митов, на ректора и на някогашния ректор проф. Варинов, на проф. Огнян Георгиев, на проф. Здравко Каменов. Всички те способстваха за основаването на Катедрата по ревматология към Медицинския университет.
Проф. доктор Рашо Рашков, д. м. н. е приключил медицина в МУ, София. От 1982г. е помощник в Клиниката по ревматология в столицата. През 1989г. пази докторска дисертация, а през 1996г. е определен за доцент. Специализира във Франция. През 2004г. - става лекар на медицинските науки, а през 2006 година е определен за професор. От 2007 година е шеф на Клиника по рeвматология в УМБАЛ " Св. Иван Рилски ".
Проф. Рашков е ръководител на Българското сдружение по ревматология и е Национален съветник по ревматология. През 1986г. основава Диспансер по систематични болести на съединителната тъкан, който завежда сега. Има над 180 научни изявления и е съавтор в учебници по вътрешни заболявания и ревматология и на 3 монографии.
Поводът за диалога ни с проф. Рашков е учредяването на Катедра по ревматология в Медицински университет, София. От обособяването на независима компетентност до основаването на катедра са минали 30 години. Време, в което професорът и сътрудниците му са правили просвета в Клиниката по ревматология към УМБАЛ " Св. Иван Рилски ". Сега в този клон на медицината " празните полета " са запълнени с внушителните достижения на специалността, която дружно с онкологията е измежду най-бързо разрастващите се в международен мащаб.
Проф. Рашков, Вие сте първият доктор със компетентност " Ревматология " и първият началник на новосъздадената Катедра по ревматология към МУ, София. Какъв път беше извървян до обособяването на специалността в независима катедра?
Първият доктор със компетентност Ревмокардиология е акад. Цончев, който вкара бензацилиновата (антибиотична) профилактика на ревматизма и ревматично болните внезапно понижиха. Той е и първият президент на Европейската лига по ревматизъм. През 1977 година проф. Пилософ отделя клиниката по ревматология от всички други ревмокардиологични лечебни заведения и през 1991 година специалността Ревматология беше отделена от ревмокардиологията и моя благосклонност има достойнството да бъде първият стази компетентност.
Планът за тази компетентност е юридически по немски и френски стратегии по ревматология. 30 години по-късно, през което време шефове на клиниката бяха проф. Кънев, проф. Шейтанов, по-късно аз, пристигна време да се сътвори Катедра по ревматология. Тя приключва цялостния лист с катедри на МУ София във всичките 58 специалности на медицината и главните 8 специалности на вътрешната медицина. Всички други междинни специалности имат катедри, зад тях има голяма логистика – профилирани лечебни заведения, профилирани центрове. Ревматолозите постоянно са били встрани, макар че от всички вътрешни специалности тази е специалността с най-вече МКБ (международна подредба на болестите) кодове – 100.
Няма друга такава вътрешна компетентност. Второ, това е специалността с най-вече заболели. Имаме 390 000 остеопорози и 490 000 остеопении, които би трябвало да лекуваме. Това са 790 000 индивида. Артрозната болест, която е обществено значима, е с 1 700 000 пациенти годишно. Това прави общо 2,5 млн. пациенти и това са обществено значимите аспекти на ревматологията. Освен тях има аспекти като мекотъканния ревматизъм и най-после има 7 огромни раздела заболявания, през които минава бъдещето. Това са автоимунните заболявания – тук влизат артритите и всички съвременни лекувания, свързани с антителата.
Последните години огромният прогрес на медицината по света е в ревматологията и онкологията. Тези две специалности вървят с биологичните лечения. При нас биотехнологични лечения се работят от 2006 година В момента имаме сред 13 и 18 биологични медикаменти по НЗОК. Оттам минава бъдещето, както в онкологията.
Казвахте преди години, че НЗОК не реимбурсира биологичните медикаменти. Вероятно към този момент не е по този начин, щом това лекуване е толкоз известно?
Популярно е, тъй като хората се усещат добре с тези медикаменти. Те са доста скъпи и 20% от тях източват целия бюджет на ревматологията. Онкологията има друго финансиране, там се дават пари. Ние започнахме през 2008 година с 12 млн. лева и последователно стигнахме до 60 млн. лева за биологични медикаменти. Тогава към този момент настъпи стрес у НЗОК. Изведнъж се оказа, че за това лекуване трябват доста пари.
Сега, с пресяване на болните, харчим 100 млн. за такива биологични медикаменти. Но в последна сметка там е бъдещето. Когато дадем тези медикаменти, хората се връщат в обществото, в живота, в фамилията и още веднъж са пълноценни. Например при псориатричен артрит – поради псориазиса човек не се усеща добре на работа или в фамилията, само че когато дадем лекарството, той се почиства и става изцяло здрав, ставите му се оправят и стартира да работи.
100% ли е възобновяване?
Не е 100%, постоянно има нещо остатъчно, само че в случай че е бил неработоспособен и внезапно се връща в обществото, в фамилията и стартира да правите огромна част от дейностите си коства.
Споменавал сте, че в Клиниката работите върху „ празните зони “ в ревматологията. Какво имате поради? Автоимунните болести?
Във всеки огромен раздел има нещо, което не е доста известно. Заедно с проф. Кюркчиев да вземем за пример дълги години изследвахме другите заболявания, провокирани от антителата и по този начин направихме пакети – за склеродермит, за лупус, които са извънредно потребни. Не беше известно да вземем за пример по какъв начин протича кортизониндуцираната остеопороза. Доц. Петранова направи доста положително проучване, написа книга и към този момент знаем какво да вършим с това заболяване.
На процедура катедрата е била подготвена и просто е трябвало да стане административен факт?
Да, имаме 12 души, от които 7 хабилитирани, 5 асистенти и още 6 индивида, които са подготвени - трима с кандидатски работи и всевъзможни европейски документи и други 3 в развой на подготовка.
Има ли интерес към специалността? Прави усещане, че той нормално се дефинира от това при кои специалности клиничните пътеки са по-скъпи. Има ли задоволително експерти въобще?
Има задоволително експерти. Друг е въпросът, че те са проведени в огромните градове. Има цели области без ревматолози да вземем за пример Северозападна България, Югоизточна България, Североизточна България.
Другите са съсредоточени в огромните градове.
А дали е добре платена, ще дам един образец - когато бях в Куше, Франция, през 1987 година, това беше втората по доходи специалност там, изключително в случай че правиш ставни изотопи. Сега се вършат други неща, дават се биологични медикаменти, разноските са сходни – 100 млн. лева са добра цифра.
Твърдите, че тази компетентност концентрира огромен брой обществено значими болести. Има ли стратегии или скрининг? Как се наблюдават тези 2,5 млн. пациенти?
Има метод за следене, тъй като нашите клинични пътеки са по този начин направени, че обгръщат всичко това. Когато човек за пръв път има недоволства, го одобряваме в болница, изясняваме какво ще се случи и след това той отива в доболничната помощ. Обикновено лекарят, който го следи в болничното заведение, го наблюдава и в доболничната помощ.
Регистър за някои от болесттите има ли?
Нямаме указател. Всеки има лична база данни. Създаването и поддържането на указател е нещо извънредно скъпо. Когато имаше Национална стратегия за остеопорозата - 2006 - 2011 година – работехме дружно с ендокринолозите, акушер гинеколозите, ортопедите. Тогава взехме решение да създадем указател на бедрените фрактури. Оказа се, че с цел да го създадем са нужни 150 000 лева единствено за начало, настрана съоръжение и екип. За всяко нещо трябват пари.
В подобен случай може би е добре пациентите сами да търсят в точния момент помощ. Кога би трябвало да създадат това – при първи признаци, преди признаците, в случай че имат фамилна обремененост?
Българинът е много образован. Хората се научиха да се преглеждат и да обръщат внимание на наследствената анамнеза. Не единствено при остеопорозата е значима наследствеността, по този начин е и при онкологичните и сърдечните болести. Всеки си прави маркери, генетика. Така че българският пациент е образован и взема ограничения в точния момент.
И е понаплашен евентуално.
Всичко се случва при първия случай. Пушачът да вземем за пример стопира цигарите, когато направи първия карцином, белодробен инфаркт или пневмония.
Казвате, че автоимунните болести в ревматологията са новия клон на медицината, който доста бързо се развива. Защо имунитетът ни прави такива „ номера “? Същото се случва и в този момент с ковид и с цитокиновата стихия при тежките му форми.
Имунитетът е присъщ и придобид. Това, което провокира имунните заболявания, е добитият имунитет. Те се случват, когато антителата са повече, по-агресивни и реагират. Цитокините живеят малко и половината от тях са потребни, а другата половина - нездравословни. Произвеждат се от едни и същи кафези. Когато нездравословните станат доста, настава стихия.
При ковид има мощно антигенно представяне на самия вирус, значима роля има един цитокин - интерлевкин 6. Всички се чудят какво да вършат с него, с хидроксихлорохин ли да го нападат, само че никой не е попитал ревматолог. Ревматолозите работят от 30 години с хидроксихлорохин. Имаме заболели, които го пият по 10-15 година, само че никой не ни е питал какво вършим. Имунитетът го схваща този, който работи с него.
Казахте, че никой не е попитал ревматолозите какво вършат с хидроксихлорохина. С какво можеха да бъдат потребни?
Ревматолозите имат отношение към два момента – огромен опит с лекуването с хидкроксихлорохин и второ, тяхното място е там, където има пулмонит, който визира белия дроб. Ние лекуваме пулмонити като този при COVID-19, при лупус, склеродермия, миозити. Имаме отношение към пълзящата белодробна фиброза, която в този момент се загатва като разследване на коронавирусната зараза. Който изкара пулмонит, постоянно получава белодробна фиброза. И в острата, и в хроничната фаза държанието е като при нашите пациенти, ние имаме опит и с това.
Ревматично болните следователно не са ли защитени до някаква степен от коронавирусната зараза, щом лечението им е аналогична?
Предпазени са. Затова не се прекъсна и лечението им по време на пандемията. Имаме доста малко заболели от ковид пациенти. Особено тези, които пият хидроксихлорохин.
Автоимунните ревматологични болести по-разпространени ли са в последните години или по-голяма е станала способността на експертите да ги откриват?
Има по-добра диагностика, по-добро стадиране, по-рано се хващат и контролът е по-добър. Когато една клетка умира на повърхността излизат огромни и дребни мехури цялостни с антигени. Срещу тези антигени организмът образува антитела. Когато тези антитела са нападателни, поражда автоимунна болест. Нещата не са толкоз комплицирани, постоянно всичко стартира с една зараза. Там е мястото на инфекциониста – когато има бактерия, вирус. После се минава в инфекциозно-алергична фаза – втората фаза, тогава към този момент се включва и ревматологът. Последната фаза е автоимунната фаза, когато автоимунните процеси преобладават. Понякога инфекцията не може да се почисти, само че автоимунния развой към този момент е водещ във възникването на клиничната картина.
Сложно ли беше за вас това време на изключително състояние, имаше ли отлив на пациенти?
Клиниката беше с намалени индикатори единствено през април. През май ги възстановихме на 75% и от юни са възобновени изцяло.
Как успяхте?
Хората имат потребност от качествена услуга и я търсят.
Ще стигнат ли 20-те лева, с които се усилват клиничните пътеки, с цел да се поеме проучването на пациентите за ковид при банкет в болница?
20 лева е бързият тест. В този смисъл приветстваме нарастването. Друг е въпросът, че когато имате ковид антителата се явяват на 14-ия ден. 14 дни си стоите с ковид, който може да се диагностицира единствено с PCR, само че той е над 100 лева
Покрай COVID-19 се заприказва за ролята на витамин Д, който обаче се оказва доста значим и за хората с ревматологични болести. Каква е функционалността му?
Той е от дребното витамини, които имат плейотропни резултати. Плейотропен резултат значи „ резултат извън “. Той контролира калциофосфорната обмяна и това му е главната задача. Оттам нататък има поредност резултати, които са фантастични – потиска туберкулозата, понижава 5 пъти риска от рак на гърдата, 4 пъти от рак на дебелото черво, усъвършенства презентацията и изчистването на антителата . Ревматоидният артрит да вземем за пример е най-зле в края на февруари и март, когато физиологично витамин Д е най-нисък, тъй като няма задоволително слънцегреене.
Сега ли настава сезонът, когато се обострят ревматичните болести или няма сходна взаимозависимост?
Няма такава взаимозависимост. Сега настава сезонът, в който всички, които са ходили на море и са се облъчили с ултравиолетова радиация, стартират да имат недоволства и в края на септември ще дойдат при нас по някакъв мотив.
Как да намерим баланс – да не бягаме от слънцето, с цел да имаме задоволително витамин Д, и да се пазим от ултравиолетовите лъчи?
Витамин Д би трябвало се пие 2 пъти седмично, по 20 капки. Това е доста добра профилактика, внезапно понижава боледуването от вирусни инфекции, тъй като се усъвършенстват очистването на организма и неговата отбрана.
По думите Ви стресът също може да отключи сходно заболяване?
Да, има точкова система на Купър. Като съберете 100 стресови точки, се разболявате. Стресът се появява при работа на конвейер с периодичност повече, в сравнение с можете да понесете, при работа над 8 часа, безпаричие и проблеми в работата или в фамилията.
Стресът и от ковид като добавим…
Човечеството би трябвало да е подредено. Коронавирусната зараза подреди света – всички бяха тръгнали да пътуват за по 20 евра, всички желаят да отидат във всички страни, всеки употребява без ограничаване, а все по-малко хора работят всъщност – 8 часа, цялостна работна седмица и т. н. Коронавирусът подреди света. Спряха пътуванията и всеки стартира да прави това, което би трябвало.
Да завършим още веднъж с Катедрата, която към този момент е реалност. Как ще се развива оттук насетне?
Тя е единствена в България и ще реализира преподаването по ревматология на студенти, следдипломната подготовка и методичното управление там, където е належащо, както и даването на компетентност и присъединяване във всички изпити. Трябва да кажа, че съм доста признателен на Факултетния и на Академичния препоръки. Тези хора демонстрираха схващане, че съществува празнота, която би трябвало да бъде запълнена. Специални благодарности на декана проф. Иван Митов, на ректора и на някогашния ректор проф. Варинов, на проф. Огнян Георгиев, на проф. Здравко Каменов. Всички те способстваха за основаването на Катедрата по ревматология към Медицинския университет.
Проф. доктор Рашо Рашков, д. м. н. е приключил медицина в МУ, София. От 1982г. е помощник в Клиниката по ревматология в столицата. През 1989г. пази докторска дисертация, а през 1996г. е определен за доцент. Специализира във Франция. През 2004г. - става лекар на медицинските науки, а през 2006 година е определен за професор. От 2007 година е шеф на Клиника по рeвматология в УМБАЛ " Св. Иван Рилски ".
Проф. Рашков е ръководител на Българското сдружение по ревматология и е Национален съветник по ревматология. През 1986г. основава Диспансер по систематични болести на съединителната тъкан, който завежда сега. Има над 180 научни изявления и е съавтор в учебници по вътрешни заболявания и ревматология и на 3 монографии.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ