Пациентите с рак на кръвта показват силен Т-клетъчен отговор след

Пациентите с рак на кръвта демонстрират мощен Т-клетъчен отговор след имунизация против COVID-19, сочат данните на изследване, докладвано на годишната среща на Американското сдружение по клинична онкология (ASCO) в Чикаго, оповестява Ройтерс.

Пациентите с рак на кръвта имат доста по-слаб имунен отговор след имунизация против вируса, в сравнение с пациенти със солидни тумори. Но те въпреки всичко могат да бъдат добре предпазени и да се предпазят от тежко протичане на Ковид-19, демонстрират новите изследвания на откриватели от Университета Монаш в Австралия.

Учените са изследвали имунния отговор на тялото след три дози ваксини на „ Модерна “, „ Пфайзер “/„ Бионтех “ или „ АстраЗенека “, при почти 400 възрастни с дейни или наскоро лекувани ракови болести.

Само при 256 пациенти със солидни тумори не са разкрили построени антитела, способни да обезвреждат SARS-CoV-2 и да предотвратят зараза, в съпоставяне със 137 души с хематологични злокачествени болести, оповестиха откривателите на срещата на Американското сдружение по клинична онкология.

Но реакциите на Т-клетките, някои от които могат да убиват вируса, са били сходни, без значение от вида раково заболяване. Следователно Т-клетките могат да демонстрират отбрана и да защищават тези без имунен отговор с антитела, споделят откривателите.

Същият екип рапортува в обособена презентация и данни за сигурността на имунизациите срещу COVID-19 при пациенти с рак.

Изследваните 500 възрастни и деца са с нормалните резултати след имунизиране – болежка на мястото на инжектиране и отмалялост.

Степента на тежка реакция е ниска - до 10 %, а краткотрайното преустановяване на лекуването на рак се дефинира като нечесто – до 11 %.

Не се оповестява за забележителна смяна в качеството на живот след първа или втора доза при деца и възрастни , споделят експертите.

Пробивът на COVID-19 при пациенти с рак постоянно е извънредно сериозен и изисква хоспитализация, сочат данните на Американското сдружение по клинична онкология.

Изследователите са наблюдавали 231 пациента, които са имали инфекции по време на лекуването си или в границите на една година. Те са получили най-малко една доза ваксина от „ Модерна “, „ Бионтех “ или „ Джонсън и Джонсън “.

Голяма част от случаите на пробив са регистрирани повече от шест месеца по-късно. Пациенти с неметастатични солидни тумори и пробивни инфекции съставляват близо 20 % от приетите в болница.

Процентът на болнично лекуване при пациенти с рак на кръвта и с пробив варира от 32 до 56.

По-голямата част от инфекциите със SARS-CoV-2, които се срещат шест или повече месеци след имунизацията, допуска понижаване на успеваемостта във времето, която може да бъде повлияна от бустерни дози, прецизираха специалистите.

Болните от рак съставляват голяма част от хората, които развиват непрекъснати, притеснителни признаци, възстановявайки се от COVID-19. Те по-често страдат от дълъг коронавирус.

От национална представителна извадка, включваща над 4,3 милиона души, диагностицирани с коронавирус между януари 2020 година и февруари 2022 година, са разпознати 1700 възрастни с дълъг COVID-19.

От тях над 37 % са с рак, най-често на кожата, на гърдата, на простата, с лимфом или левкемия.

Учените приканват за „ по-нататъшно проучване и идентифициране на рисковите фактори за дълъг COVID-19 при пациенти с рак ".