Няколко причини да включим пащърнака в менюто си
Пащърнакът се е отглеждал по Средиземноморието и покрайнините още от древноримско време. Той е родственик на моркова и ряпата. Използван е както като източник на скорбяла в яхнии и супи, по този начин и като подсладител в десерти, а даже и като суровина за нещо като вино. Това се обуславя от високото наличие на захари в зеленчука.
В доста от ястията, в които участват картофи, те умерено могат да се подменят с пащърнак. Той може да се вари, пържи, пече, да се подготвя на пюре, на крем чорба или пък на пара. Също по този начин е прелестна добавка към салати – настърган или фино нарязан.
У нас пащърнакът не се радва на известността, която в действителност заслужава. Той наложително би трябвало да бъде включен в менюто ни, заради редицата здравословни функционалности, които има. Само в 100 г от този кореноплоден зарзават се съдържат 30% от дневната доза витамин С и К.
Те са извънредно значими за имунната система, съединителната тъкан, здравето на сърдечносъдовата система, костите и венците. Освен това пащърнакът е богат източник на фолиева киселина, по този начин нужна на бъдещите родилки. В него се съдържат още високи равнища калий, манган, магнезий и фосфор.
Една от главните и изчезнали елементи от дневната диета на актуалния човек са фибрите. В пащърнака се съдържа към 1/3 от целесъобразната дневна доза растителни фибри. Те са точно тези, които защищават от разнообразни типове рак, затлъстяване и диабет, спомагат за контрола на апетита и тежестта, засищат и намаляват равнищата на холестерола в кръвта.
Пащърнакът спомага храносмилането и развиването на чревната флора. Освен това, в националната медицина зеленчукът се предлага за лекуване на бъбреците и отделителната система, при високо кръвно налягане, бронхит и анемия. Това е най-много заради неговите диуретични и съдоразширяващи качества. Счита се за афродизиак.
Проучвания демонстрират, че в състава на пащърнака се съдържат химически съединения, които са способни да унищожат туморните кафези, които се образуват в дебелото черво. Други пък потвърждават, че в него има субстанции, потискащи имунните реакции на организма. Това го прави прелестно средство за битка с редица автоимунни и алергични положения.
В сурово положение, както и под формата на дестилат, от пащърнака се добиват някои скъпи антиоксиданта, като фалкаринол и панаксидиол. Фалкаринолът потвърдено забавя развиването на ракови кафези. Откриваните антиоксиданти, с изключение на антираково, работят още антигъбично и противовъзпалително.
