Ново издание на Нежна е нощта“ след силен читателски интерес
Първото българско издание с илюстрации на американската класика „ Нежна е нощта “, което издателство „ Кръг “ разгласява през март тази година, получи голям брой високи оценки от библиофилите и към този момент е съвсем изчерпано. Тъкмо заради мощния интерес издателството съблюдава своята традиция да издаде книгата и в по-достъпен вид.
В родните книжарници се появи ново издание на шедьовъра на Ф. Скот Фицджералд – този път с меки корици, изрисувани от Мила Янева-Табакова. Последната, най-скъпа и най-дълго писана творба на модерния класик още веднъж е в иконичния превод на Димитри Иванов, изработен през 1967-а.
Романът отразява блясъка и горчивината в живота на своя създател, изключително трагичната му връзка с прелестната и психически неустойчива Зелда.
Познавачите на Фицджералд откриват доста от нея у облика на основната героиня – нежната, богата наследница Никол Уорън. Също като брачната половинка на писателя и тя се лекува в психиатрична клиника. Именно там среща надарения и обаятелен лекар Дик Дайвър, за който се омъжва.
Двамата прекарват времето си сред Швейцария, Италия и Френската Ривиера, където богатите американци имат навика да почиват през 20-те години на предишния век. Но в съвършения парадайс на красивите и изискани господин и госпожа Дайвър са посяти семената на разрушението. Техният другоземен метод на живот лежи на фамилното благосъстояние и контактите. А появяването на прелестната млада холивудска актриса Розмари Хойт, която е заслепена от блестящото семейство, носи със себе си непоправими последствия.
В „ Нежна е нощта “ героите на Фицджералд са изтъкани от несъгласия, те са уязвими и несигурни, жертви на личните си недостатъци. Това са герои, които не се не помнят, тъй като мъчително наподобяват на нас.
Писателят вярва, че „ Нежна е нощта “ е най-големият му шедьовър и че ще засенчи по слава дори „ Великият Гетсби “. Вместо това обаче при публикуването си през 1934-та романът е посрещнат със смесени мнения, което го превръща в най-голямата артистична болежка на своя основател.
Днес знаем, че Голямата меланхолия от 30-те години не е била най-хубавото време за тази книга, нито пък за създателя й, който се възприема като знак на разюзданата ера на джаза. Точно през октомври, само че преди повече от век – през 1929 година – фондовите пазари се срутват и светът, в която Фицджералд процъфтява, завършва трагично. Настъпва нов и изцяло друг стадий, който ще роди и друго течение в американската литература, разработвано от автори като Джон Стайнбек.
Ърнест Хемингуей, непосредствен другар на Фицджералд, споделя за „ Нежна е нощта “, че с времето ще става все по-добра и по-добра. В навечерието на 90-годишнината на романа думите му са безспорен факт.
В родните книжарници се появи ново издание на шедьовъра на Ф. Скот Фицджералд – този път с меки корици, изрисувани от Мила Янева-Табакова. Последната, най-скъпа и най-дълго писана творба на модерния класик още веднъж е в иконичния превод на Димитри Иванов, изработен през 1967-а.
Романът отразява блясъка и горчивината в живота на своя създател, изключително трагичната му връзка с прелестната и психически неустойчива Зелда.
Познавачите на Фицджералд откриват доста от нея у облика на основната героиня – нежната, богата наследница Никол Уорън. Също като брачната половинка на писателя и тя се лекува в психиатрична клиника. Именно там среща надарения и обаятелен лекар Дик Дайвър, за който се омъжва.
Двамата прекарват времето си сред Швейцария, Италия и Френската Ривиера, където богатите американци имат навика да почиват през 20-те години на предишния век. Но в съвършения парадайс на красивите и изискани господин и госпожа Дайвър са посяти семената на разрушението. Техният другоземен метод на живот лежи на фамилното благосъстояние и контактите. А появяването на прелестната млада холивудска актриса Розмари Хойт, която е заслепена от блестящото семейство, носи със себе си непоправими последствия.
В „ Нежна е нощта “ героите на Фицджералд са изтъкани от несъгласия, те са уязвими и несигурни, жертви на личните си недостатъци. Това са герои, които не се не помнят, тъй като мъчително наподобяват на нас.
Писателят вярва, че „ Нежна е нощта “ е най-големият му шедьовър и че ще засенчи по слава дори „ Великият Гетсби “. Вместо това обаче при публикуването си през 1934-та романът е посрещнат със смесени мнения, което го превръща в най-голямата артистична болежка на своя основател.
Днес знаем, че Голямата меланхолия от 30-те години не е била най-хубавото време за тази книга, нито пък за създателя й, който се възприема като знак на разюзданата ера на джаза. Точно през октомври, само че преди повече от век – през 1929 година – фондовите пазари се срутват и светът, в която Фицджералд процъфтява, завършва трагично. Настъпва нов и изцяло друг стадий, който ще роди и друго течение в американската литература, разработвано от автори като Джон Стайнбек.
Ърнест Хемингуей, непосредствен другар на Фицджералд, споделя за „ Нежна е нощта “, че с времето ще става все по-добра и по-добра. В навечерието на 90-годишнината на романа думите му са безспорен факт.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ