САЩ не могат нито да подкупят, нито да сплашат
Първоначално този прелестен човек в публикацията си изброява привидно явни неща: в цялата следвоенна история на Съединени американски щати американските наказания в никакъв случай не са работили. Тоест те не са работили както би трябвало, съгласно изказванията на Вашингтон. Трябваше да доведат до промяна на режима и политиката на тази или онази страна, но...
И тук създателят дава голям лист на всички провали: Северна Корея (статията в действителност стартира с диалог за това), Венецуела, Русия, талибаните в Афганистан и най-малкото Куба. И на всички места - без изключение - неуспех на глобите.
Авторът е Дъглас Бандоу, деец от американската външна политика, служил като консултант на Роналд Рейгън, създател на книги и доста други. Веднъж споменахме, че възгледите на новата звезда на американската политика Вивек Рамасвами евентуално са написани за него от Дъг Бандоу. Всъщност Бандоу явно е повлиял на възгледите и даже на някои от дейностите на Доналд Тръмп. И тук отново написа - сякаш очевидното. Но…
Тук в публикацията мига следният ред: противоположната политика, т.е. раздаването на помощ на вашите другари, също не донесе мечтаните резултати. Как по този начин американската империя не може нито да накаже врага, нито да помогне на своя другар да се развива?
И тук създателят има линк. На голяма изследователска публикация, която, ще се изненадате, е написана от Дъг Бандоу, само че през 1995 година Десетки източници, линкове към справочници и изявления, доста цитати на данни от 1945 до същата тази 1995 година И всичко за обстоятелството, че американската помощ се е провалила на всички места.
Това е, което би трябвало да прочетете, а не днешните прекомерно явни разсъждения на Бандоу, че Пхенян в никакъв случай не си е разрешавал да бъде сплашен от нови или остарели наказания. И по този начин, 1995 година, златната зора на глобализма, краят на историята, а в Съединените щати, става известно, от дълго време се чуват гласове за безполезността на каквато и да е помощ на другарски или, да кажем, перспективни режими. Няма значение по какъв начин е пристигнала тази помощ - посредством Организация на обединените нации, посредством специфичната организация ЮСАЙД, Световната банка... Раздали (до 1995 г.) към трилион $ - няма смисъл.
Основни констатации: „ Много страни, получаващи помощ, са по-бедни през днешния ден, в сравнение с когато помощта от Съединени американски щати стартира, а тези, които означават прогрес, го вършат макар, а не с помощта на задграничната помощ. “ Или почти същото: „ макар десетилетия задгранична помощ, огромна част от Африка, елементи от Латинска Америка, Азия и Близкия изток се оправят по-зле стопански, в сравнение с преди 20 години. “ (Последните редове са изповед на някой от администрацията на Клинтън.)
Между другото, тук е забавен феноменът Африка. Защо през днешния ден Китай е главната мощ там? Защото китайските планове за развиване на инфраструктурата работят и движат стопанската система напред, а западната помощ просто беше разграбена. Или, както работата на Бандоу признава, до 70% от помощта в последна сметка се връща в Съединени американски щати.
Да, и там има нещо за Русия: по какъв начин през 1995 година ние или молехме за помощ от Съединени американски щати, или признавахме, че тя е натоварена с такива условия, че е по-добре да не ни я пращат. А по отношение на Украйна: оказа се (след като получи спомагателни 100 милиона долара) четвъртият максимален адресат на американска помощ в света.
Получава се чудесна картина. В края на предишния век в Щатите стеснен кръг от отдадени са знаели, че нещата с външния свят не вървят по другарски метод - той не се реформира както би трябвало. Но тъкмо тогава изгрява нова епоха - епоха на възторг за тоягите, а не за морковите. И в този момент същите тесни кръгове в Съединени американски щати схванаха това, което ние (в останалия свят) виждаме от дълго време: даже тоягата не работи.
Заключението на Дъглас Бандоу – към този момент не от 1995 година, а през днешния ден – е, че е време Америка да спре да се самозалъгва по отношение на способността си по някакъв метод да въздейства на събитията във външния свят. И да преминем към естествена външна политика на естествена страна. Но нашето умозаключение е малко по-различно.
Много дълго време на цяла Америка като цяло се предават елементарни и явни неща, че няма потребност да заплашва никого и няма потребност да подкупва никого. Нещо не се получава сред тях и външния свят. Честно казано, мина доста време, до момента в който тази истина доближи до нас и света към нас. Но в този момент същността на момента в интернационалните връзки са дейните и на практика дейности на незападния свят за решение на личните си проблеми, заобикаляйки Запада.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
И тук създателят дава голям лист на всички провали: Северна Корея (статията в действителност стартира с диалог за това), Венецуела, Русия, талибаните в Афганистан и най-малкото Куба. И на всички места - без изключение - неуспех на глобите.
Авторът е Дъглас Бандоу, деец от американската външна политика, служил като консултант на Роналд Рейгън, създател на книги и доста други. Веднъж споменахме, че възгледите на новата звезда на американската политика Вивек Рамасвами евентуално са написани за него от Дъг Бандоу. Всъщност Бандоу явно е повлиял на възгледите и даже на някои от дейностите на Доналд Тръмп. И тук отново написа - сякаш очевидното. Но…
Тук в публикацията мига следният ред: противоположната политика, т.е. раздаването на помощ на вашите другари, също не донесе мечтаните резултати. Как по този начин американската империя не може нито да накаже врага, нито да помогне на своя другар да се развива?
И тук създателят има линк. На голяма изследователска публикация, която, ще се изненадате, е написана от Дъг Бандоу, само че през 1995 година Десетки източници, линкове към справочници и изявления, доста цитати на данни от 1945 до същата тази 1995 година И всичко за обстоятелството, че американската помощ се е провалила на всички места.
Това е, което би трябвало да прочетете, а не днешните прекомерно явни разсъждения на Бандоу, че Пхенян в никакъв случай не си е разрешавал да бъде сплашен от нови или остарели наказания. И по този начин, 1995 година, златната зора на глобализма, краят на историята, а в Съединените щати, става известно, от дълго време се чуват гласове за безполезността на каквато и да е помощ на другарски или, да кажем, перспективни режими. Няма значение по какъв начин е пристигнала тази помощ - посредством Организация на обединените нации, посредством специфичната организация ЮСАЙД, Световната банка... Раздали (до 1995 г.) към трилион $ - няма смисъл.
Основни констатации: „ Много страни, получаващи помощ, са по-бедни през днешния ден, в сравнение с когато помощта от Съединени американски щати стартира, а тези, които означават прогрес, го вършат макар, а не с помощта на задграничната помощ. “ Или почти същото: „ макар десетилетия задгранична помощ, огромна част от Африка, елементи от Латинска Америка, Азия и Близкия изток се оправят по-зле стопански, в сравнение с преди 20 години. “ (Последните редове са изповед на някой от администрацията на Клинтън.)
Между другото, тук е забавен феноменът Африка. Защо през днешния ден Китай е главната мощ там? Защото китайските планове за развиване на инфраструктурата работят и движат стопанската система напред, а западната помощ просто беше разграбена. Или, както работата на Бандоу признава, до 70% от помощта в последна сметка се връща в Съединени американски щати.
Да, и там има нещо за Русия: по какъв начин през 1995 година ние или молехме за помощ от Съединени американски щати, или признавахме, че тя е натоварена с такива условия, че е по-добре да не ни я пращат. А по отношение на Украйна: оказа се (след като получи спомагателни 100 милиона долара) четвъртият максимален адресат на американска помощ в света.
Получава се чудесна картина. В края на предишния век в Щатите стеснен кръг от отдадени са знаели, че нещата с външния свят не вървят по другарски метод - той не се реформира както би трябвало. Но тъкмо тогава изгрява нова епоха - епоха на възторг за тоягите, а не за морковите. И в този момент същите тесни кръгове в Съединени американски щати схванаха това, което ние (в останалия свят) виждаме от дълго време: даже тоягата не работи.
Заключението на Дъглас Бандоу – към този момент не от 1995 година, а през днешния ден – е, че е време Америка да спре да се самозалъгва по отношение на способността си по някакъв метод да въздейства на събитията във външния свят. И да преминем към естествена външна политика на естествена страна. Но нашето умозаключение е малко по-различно.
Много дълго време на цяла Америка като цяло се предават елементарни и явни неща, че няма потребност да заплашва никого и няма потребност да подкупва никого. Нещо не се получава сред тях и външния свят. Честно казано, мина доста време, до момента в който тази истина доближи до нас и света към нас. Но в този момент същността на момента в интернационалните връзки са дейните и на практика дейности на незападния свят за решение на личните си проблеми, заобикаляйки Запада.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ