Ефектът на доминото и политическите му употреби
Първия път, когато срещаме думата в исторически проект, съгласно Probert Encyclopaedia, тя е в подтекста на религията:
Как тъкмо известната настолна игра, която можем да срещнем през 18 век в Италия, се свързва с някое от горните избрания, не знаем, само че има догатки, че италианските мисионери, пътували до Китай, евентуално са видели там сходен вид игра и са я донесли назад в Италия. Веднъж в Италия, играта към този момент приема някои промени и нови детайли и по този начин придобива типа, в който я знаем през днешния ден.
Ефектът на домино е верижна реакция (от линеен вид), която стартира с рухването на едно парче. Този резултат въодушевява някогашния президент на Съединените щати Дуайт Д. Айзенхауър, когато изнася речта си за „ теорията на доминото “ на 7 април 1954 година
Повечето историци са съгласни, че доктрина за резултата на доминото е упомената първо от различен американски президент – Хари С. Труман. Почти мигновено след края на Втората международна война стартира Студената война и концепцията, че превръщането на една свободна, некомунистическа нация в комунистическа ще провокира верижна реакция в прилежащите й страни, става формалната външна политика на Съединени американски щати. Поради тази причина Труман изпраща военни сили и помощ в Гърция и Турция, с цел да предотврати разширението на комунизма в от възходящия брой на комунистическите балкански страни. Теорията на доминото, или резултатът, както е по-известно, е основана в края на 40-те години, само че с речта на Айзенхауър през 1954 година става известна единствено няколко години по-късно.
В началото на 60-те години, когато Айзенхауер – който твърди, че ще направи съвсем всичко, с цел да избегне предаването на позицията му и страната на Кенеди – съумя да го убеди за пагубните резултати, които теорията за домино може да има за Съединени американски щати и западния свят като цяло. Той споделя на Кенеди, че рухването на Лаос в ръцете на комунистите – затова и в тези на Виетнам – ще провокира верижна реакция и ще докара до рухването на цяла Югоизточна Азия, нещо, което би основало сериозна опасност за сигурността на света.
Въпреки поуките, извлечени от Виетнам, при започване на 80-те години теорията за домино още веднъж се употребява, с цел да оправдае намесите на Рейгън в Централна Америка и Карибите. Този път хората по света бяха по-политически осъзнати и подозрителни и намерено оспорваха решенията на американското държавно управление като намекваха, че то употребява теорията, с цел да прикрие други политически и финансови ползи.
Дълги години след Рейгън, потреблението на теорията е лимитирано – най-малко в западния свят. За нея се загатва още веднъж по време на рецесията в еврозоната през 2009 година Този път е в устата на най-големите банки и държавните управления на най-икономически мощните страни. Тази рецесия беше предшествана от усложненията на Съединени американски щати и европейската банкова система, които мутираха в дълговата стихия, довела жителите на по-слабите стопански системи на еврозоната, като Гърция, Италия, Испания, Португалия и Ирландия, на ръба на банкрута.
В началото на рецесията държавните управления на всички забъркани страни се пробваха да решат казуса с меморандуми и помощи за банкрутиралите организации, само че в целия свят се показваха криза след рецесията, а равнищата на безработица и беднотия избухнаха. Правителствата се пробваха да оправдаят политическите си и стопански решения като акцентираха високия риск от верижна реакция от една стопанската система към друга.
…
Дали това е вярно или не и дали получените политики са положителни или неприятни, без подозрение, са тематики, за които ще се напишат доста книги през годините, а даже след десетилетия цялостните последици от тях евентуално към момента няма да бъдат изцяло известни. Разбира се, крайната цел тук е вероятно да се поправят грешките в системата след използване на своего рода лекопласт за прекъсване на този резултат на доминото. Но даже и в действителност да има сходен резултат в този случай и политиките в последна сметка да работят в кратковременен проект, хората са склонни да бъдат по-реакционални. Тъй като кървенето се забавя от сходни лепенки, ние сме склонни да се успокояваме и да забравяме да поставим действителни старания за действително оправяне на това, което в действителност е предизвикало рецесията. Така сривовете на акции, петролните рецесии и други на пръв взор циклични огромни стопански произшествия не престават да се случват още веднъж и още веднъж, постоянно по същите аргументи, както преди.
