Легенда за Самодивите и Самодивското хоро
Първите писмени сведения за самодиви датират от XIII в. Смята се, че тяхната митология се е развила на балканска основа, като експертите откриват в нея и следи от славянската античност. Самодивите са навлезли в българския фолклор от славянската митология. Те са красиви женски горски духове с чисто човешки образ. Неописуемо красиви, те могат да убиват с погледа си и да пленяват всеки с хубостта си.
Има доста митове и истории за самодиви. Една от най-известните е тази за самодивското хоро, която ще ви разкажем през днешния ден.
Много от дълго време, огромна група дървари тръгнала да сече дърва. С приближаването на нощта, мъжете решили да пренощуват на едно място. Пуснали добичетата да пасат, събрали дърва и запалили огън. Всички знаели, че до момента в който не пропеят петлите, не трябва да се потегля на път, тъй като тъмата е царство на самодиви, самовили, юди и други зли сили, които могат да навредят на индивида.
Всички заспали, само че на разсъмване един от дърварите се разбудил и видял, че Зорницата е на небето. Помислил, че са се успали и разбудил всички. Впрегнали добитъка и тръгнали, и никой не обърнал внимание, че не чули петлите да пропяват.
Вървели, вървели и стигнали до една поляна. Там отвред кънтели тъпани, гайди, чували се смях и крясъци. Дърварите помислили, че това са подранили сватбари. Като се огледали хубаво обаче осъзнали, че на поляната се виело самодивско хоро. Нищо обаче не се виждало. Всички мълчали. Подкарали мъжете воловете, забързали да се махнат, а след себе си дълго чували смехове и подвиквания.
Изминали много път, качили се на един връх и погледнали – след тях нямало никого. Повървели още и се спуснали в една долчина. Било безшумно, единствено реката шумяла. Трябвало да я преминат, само че животните навели глави да пият вода.
Един юноша попитал спътника си:
- Това самодивско хоро ли беше, дето го чухме на поляната?
- Мълчи, сине! - споделил по-възрастния мъж.
Тъкмо си разменили тези думи и внезапно в реката почнали да цопат, да се смеят, да подвикват доста голи дами. Животните се изплашили, мъжете почнали да ги подкарват, само че воловете едвам вървели.
Много старания коствали на дърварите да се измъкнат и да избягат. Керванът поел още веднъж, само че до сутринта всичките пасажери до един измрели по една или друга причина.
Оттогава Зорницата се назовава Лъжи-керван, тъй като постоянно мами пасажерите.
Самодивите пазят ревностно своите обиталища и свърталища – оня, който наруши владенията им изчезва безследно или се разболява от неизлечима болест. Затова хората не дръзват да пристъпят в такива места нощем и не смеят да косят тревата по " самодивските " морави, даже и те да се намират измежду личните им парцели. В България има стотици локални названия от вида Самодивска поляна, Самодивско кладенче, Самодивско хоро.
Още от ЛЮБОПИТНО:
Има доста митове и истории за самодиви. Една от най-известните е тази за самодивското хоро, която ще ви разкажем през днешния ден.
Много от дълго време, огромна група дървари тръгнала да сече дърва. С приближаването на нощта, мъжете решили да пренощуват на едно място. Пуснали добичетата да пасат, събрали дърва и запалили огън. Всички знаели, че до момента в който не пропеят петлите, не трябва да се потегля на път, тъй като тъмата е царство на самодиви, самовили, юди и други зли сили, които могат да навредят на индивида.
Всички заспали, само че на разсъмване един от дърварите се разбудил и видял, че Зорницата е на небето. Помислил, че са се успали и разбудил всички. Впрегнали добитъка и тръгнали, и никой не обърнал внимание, че не чули петлите да пропяват.
Вървели, вървели и стигнали до една поляна. Там отвред кънтели тъпани, гайди, чували се смях и крясъци. Дърварите помислили, че това са подранили сватбари. Като се огледали хубаво обаче осъзнали, че на поляната се виело самодивско хоро. Нищо обаче не се виждало. Всички мълчали. Подкарали мъжете воловете, забързали да се махнат, а след себе си дълго чували смехове и подвиквания.
Изминали много път, качили се на един връх и погледнали – след тях нямало никого. Повървели още и се спуснали в една долчина. Било безшумно, единствено реката шумяла. Трябвало да я преминат, само че животните навели глави да пият вода.
Един юноша попитал спътника си:
- Това самодивско хоро ли беше, дето го чухме на поляната?
- Мълчи, сине! - споделил по-възрастния мъж.
Тъкмо си разменили тези думи и внезапно в реката почнали да цопат, да се смеят, да подвикват доста голи дами. Животните се изплашили, мъжете почнали да ги подкарват, само че воловете едвам вървели.
Много старания коствали на дърварите да се измъкнат и да избягат. Керванът поел още веднъж, само че до сутринта всичките пасажери до един измрели по една или друга причина.
Оттогава Зорницата се назовава Лъжи-керван, тъй като постоянно мами пасажерите.
Самодивите пазят ревностно своите обиталища и свърталища – оня, който наруши владенията им изчезва безследно или се разболява от неизлечима болест. Затова хората не дръзват да пристъпят в такива места нощем и не смеят да косят тревата по " самодивските " морави, даже и те да се намират измежду личните им парцели. В България има стотици локални названия от вида Самодивска поляна, Самодивско кладенче, Самодивско хоро.
Още от ЛЮБОПИТНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ