След новините: Има ли рискове от глобална зърнена криза?
Първите кораби със зърно потеглят от Украйна, откакто Русия се върна към уговорките си. Всъщност корабите със зърно не са спирали и преди този момент. И отводът на Кремъл да даде сигурен път за зърното предопределено най-много за бедните африкански страни търпя няколко дни.
Владимир Иванов - Държавната комисия по стокови тържища и борси: Много спокоен, съвсем мъртъв пазар на зърно все още.
Костадин Костадинов - ръководител на Националната асоциация на зърнопроизводителите: С политиката си, вместо да обичаме украинците, всички земеделци, хората ги омразиха.
Педро Дейнека – макроикономически селскостопански съветник: Не виждаме никакъв дефицит на храни макар многото заглавия за хранителна рецесия и дефицит.
Но Русия в никакъв случай не прави непотребни ходове. Затова огромният въпрос е – какво се случва, има ли подводни камъни и може ли да се стигне до световна продоволствена рецесия и апетит.
Слънчогледът от дълго време трябваше да е в складовете на производителите на олио. Но силозите там се пълнят с друго зърно. По-евтино, украинско.
Костадин Костадинов: Пазарът, поради евтината украинска продукция, е натиснат надолу, приказвам за Черноморския регион, няма задоволително кораби за експорт, които да влязат на български пристанища, всичко се изнася от там и не знаем действително по кое време ще си продадем продукцията. Потърпевши сме ние страните, които сме към Украйна.
Проблемите с износа на украинско зърно не би трябвало да ни касаят. За Украйна не важат строгите условия на Европа за потребление на по-малко пестициди и възбраната на ГМО. Пък и напъните на страните да обезпечат сухопътен кулоар бяха да се предотврати глада в някои африкански страни и зърното не би трябвало да се разсипва по пътя. Но доста по-евтин и безотговорен, слънчогледът изкуши някой по веригата и половината от количествата му в този момент в страната са украински.
Костадин Костадинов – Понеже Русия им удари преработвателните предприятия електрическите мощности, те сега не могат да преработват. И слънчогледа отново потегля по посока на нашите страни. Толерантността ни в последна сметка свърши. С политиката си, вместо до обичаме украинците, всички земеделци хората ги омразиха, тъй като с тези дейности на страната, тя си унищожава производителите и своите производители.
Освен това напрежение, обусловено най-много от безхаберието на държавните контролни органи, не би трябвало да има друго, провокирано директно от войната. Пазарът с азотни торове беше уплашен от страхове и презапасяване.
Педро Дейнека: Първоначално, когато войната избухна в Черноморския район, пазарът не беше доста сигурен по какъв начин да ценообразува и по какъв начин да дефинира цените на база бъдещо прогнози както от страна на Украйна, по този начин и от Русия.
Доц. Огнян Буюклиев – анализатор, Институт по стопански проучвания, Българска академия на науките: Тези азотни торове дефинират и изобщо минералните торове дефинират 30 до 40%, такива са технологиите модерните, от реколтата от зърно. Освен това Европа на практика приключи производството си на азотни торове, купува ги от Русия, Беларус, от Украйна също нали и прави единствено комбинирани торове.
И Русия и Украйна са големи производители на азотни торове, които от своя страна се създават от газ. Кризата с газовите доставки не засегнаха по никакъв метод производството на торове. И нито една глоба на запада не спря износа на азотни торове. Въпреки това цената му скочи неимоверно.
Педро Зейнека: Когато войната стартира бразилските фермери се притесняваха, че няма да имат торове, за посевите, които засяват, което е 2022-2023 година лятна годишна продукция. И това не се оказа правилно. Бразилия получи всичките торове, от които се нуждаеше и повече. Това беше най-скъпата годишна продукция, която засяха в Бразилия, поради нарасналите цени на торовете, само че несъмнено нямаше дефицит на торове.
Владимир Иванов - Ами втори месец понижава цената на газта или най-малко виждаме на някакво нормализиране от нервността, която наблюдавахме през пролетните месеци. Като погледнем на торовете, какъв брой доста се промениха - някои торове, стигнаха до 500% до 700% промени в цената, това са големи суми. На процедура освен това положение на нещата, не би следвало торовете да се покачват. По-скоро би следвало да влезнат в някакви естествени цени и да забележим към този момент някакво равновесие във връзка с предлагането на торовете. Мисля, че българските фабрики сносно реагираха на рецесията общо взето никой не остана не запасен с торове.
А и в международен мащаб реколтата на всички места беше прекомерно добра. 800 милиона тона зърно, надалеч над потреблението на човечеството. След Индия и Китай, Русия е третият международен експортьор на зърно, само че в този момент създаде доста повече, в сравнение с може да изнесе.
Педро Дейнека: Съединени американски щати таман събраха добра годишна продукция от царевица и соя, Бразилия засява в този момент големи количества, с огромен капацитет. Цяла Южна Америка, Аржентина засяват пшеницата, Австралия има добра годишна продукция, Русия има добра годишна продукция, в Черноморския район Украйна изнася. Ние нямаме хранителен дефицит, само че имаме проблем с дистрибуцията.
Проблем роден към този момент директно от войната. Както Русия, по този начин и Украйна се радва да отличен рандеман, което обаче докара до свръхпредлагане в Черноморския регион с непотребни 4 милиона тона зърно. И с изключение на на бойното поле, двете страни сблъскаха ползи и за зърнените пазари на Африка. И това ненапълно може да изясни ходът на Путин да се отдръпна от договорката с черноморския кулоар, и подхвърленото контрапредложение.
Константин Косачев, зам.-председател на съветския Съвет на федерацията: Като се има поради богатата годишна продукция в страната, Русия е подготвена изцяло да размени украинското зърно на международните пазари.
Икономистите, обаче, минимум подозират сходна цел. Други са тези, които диктуват навлизането в разнообразни пазари.
Доц. Огнян Буюклиев: Там има едни компании, те не са от през вчерашния ден или от през днешния ден, там има едни компании, те не са от през вчерашния ден или от през днешния ден, доста преди от войната, които са съществени играчи. Това не са нито производители, нито хора, които имат логистика, кораби, хранилища и така нататък Това са едни компании, офиси, намират се в Женева, в Париж, Ню Йорк, на хубави места, с хубави офиси и те реализират в действителност цялата тази логистика. Това е деформиран пазар, пазар, който... приказваме за световния пазар на зърно.
И единственият резултат от театъра с коридора, който може да се одобри като цел е бърза и къса далавера. Стоковите пазари подвигнаха цените с 5 % в границите на един ден.
Българска национална телевизия: Всичко за резултата един ден ли е?
Доц. Огнян Буюклиев: Ами може и за един час, и за един ден. Достатъчно е.
Българска национална телевизия: За да се осъществят облаги?
Доц. Огнян Буюклиев: Има несъмнено, чакат. Първо провокират рецесия, по-късно изчакват и продават цената. Това са игрите в границите на борсовата игра. Мръсни игри, в действителност, война е.
Костадин Костадинов: Имахме за ден, за два дни повишение на борсовите цени, което докара до малко по-високи цени в страната, повдигане на цените на вътрешния физически пазар. В следствие не се направиха покупко-продажби, тъй като времето беше малко.
Владимир Иванов::Едни играчи ще се възползват, други ще са в загуба. Но като цяло продоволствените вериги в света - надали това би трансформирало нещо доста изключително. Като гледаме цената на Чикаго, в случай че я вземем като пример, висят едни цени към 330-340-335 $ за звук. Общо взето демонстрира един доста спокоен, съвсем мъртва в пазар на зърно все още.
Костадин Костадинов: В следствие с цените на борсата паднаха и в този момент сега е следим пшеницата към 30 цена надолу, царевицата също, слънчогледът не е мръднал.
Владимир Иванов: А нашето зърно отива много огромна част за Европейски Съюз и общо взето там, този вид намеси въобще не засягат българската търговия. Като цяло реколтата е доста добра, с доста положително качество, с доста добра обезпеченост, съвсем рекордна, най-високото качество имаме в последните години.
Доц. Огнян Буюклиев: Значи аз погледнах къде има апетит и от кое място идват бежанците. Ами има връзка съгласно мен. Поне това, което по този начин от статистиките се демонстрира. Значи едното е да вдигнат цените и да осъществят тяхното зърно, тъй като те са огромни и производители. Вторият фактор е като има апетит, ще има повече бежанци. Къде ще отидат тези бежанци... в нашите страни.
Владимир Иванов: В момента имаме надценен пазар, всички тяги, сили ще поведат цените надолу, в случай че махнем действието на политиците. Т.е. в този момент стопанската система се оправя, макар страните.
Във всеки случай зърното не може да последва спекулативната скица с газа и Путин бързо се върна към договорката. Нищо не печели, само че и нищо не може да завоюва. Войната обърка много неща, само че дъмпинга с украинския слънчоглед не е от тях. Това си е обичайното безхаберие на нашите контролни органи.
Владимир Иванов - Държавната комисия по стокови тържища и борси: Много спокоен, съвсем мъртъв пазар на зърно все още.
Костадин Костадинов - ръководител на Националната асоциация на зърнопроизводителите: С политиката си, вместо да обичаме украинците, всички земеделци, хората ги омразиха.
Педро Дейнека – макроикономически селскостопански съветник: Не виждаме никакъв дефицит на храни макар многото заглавия за хранителна рецесия и дефицит.
Но Русия в никакъв случай не прави непотребни ходове. Затова огромният въпрос е – какво се случва, има ли подводни камъни и може ли да се стигне до световна продоволствена рецесия и апетит.
Слънчогледът от дълго време трябваше да е в складовете на производителите на олио. Но силозите там се пълнят с друго зърно. По-евтино, украинско.
Костадин Костадинов: Пазарът, поради евтината украинска продукция, е натиснат надолу, приказвам за Черноморския регион, няма задоволително кораби за експорт, които да влязат на български пристанища, всичко се изнася от там и не знаем действително по кое време ще си продадем продукцията. Потърпевши сме ние страните, които сме към Украйна.
Проблемите с износа на украинско зърно не би трябвало да ни касаят. За Украйна не важат строгите условия на Европа за потребление на по-малко пестициди и възбраната на ГМО. Пък и напъните на страните да обезпечат сухопътен кулоар бяха да се предотврати глада в някои африкански страни и зърното не би трябвало да се разсипва по пътя. Но доста по-евтин и безотговорен, слънчогледът изкуши някой по веригата и половината от количествата му в този момент в страната са украински.
Костадин Костадинов – Понеже Русия им удари преработвателните предприятия електрическите мощности, те сега не могат да преработват. И слънчогледа отново потегля по посока на нашите страни. Толерантността ни в последна сметка свърши. С политиката си, вместо до обичаме украинците, всички земеделци хората ги омразиха, тъй като с тези дейности на страната, тя си унищожава производителите и своите производители.
Освен това напрежение, обусловено най-много от безхаберието на държавните контролни органи, не би трябвало да има друго, провокирано директно от войната. Пазарът с азотни торове беше уплашен от страхове и презапасяване.
Педро Дейнека: Първоначално, когато войната избухна в Черноморския район, пазарът не беше доста сигурен по какъв начин да ценообразува и по какъв начин да дефинира цените на база бъдещо прогнози както от страна на Украйна, по този начин и от Русия.
Доц. Огнян Буюклиев – анализатор, Институт по стопански проучвания, Българска академия на науките: Тези азотни торове дефинират и изобщо минералните торове дефинират 30 до 40%, такива са технологиите модерните, от реколтата от зърно. Освен това Европа на практика приключи производството си на азотни торове, купува ги от Русия, Беларус, от Украйна също нали и прави единствено комбинирани торове.
И Русия и Украйна са големи производители на азотни торове, които от своя страна се създават от газ. Кризата с газовите доставки не засегнаха по никакъв метод производството на торове. И нито една глоба на запада не спря износа на азотни торове. Въпреки това цената му скочи неимоверно.
Педро Зейнека: Когато войната стартира бразилските фермери се притесняваха, че няма да имат торове, за посевите, които засяват, което е 2022-2023 година лятна годишна продукция. И това не се оказа правилно. Бразилия получи всичките торове, от които се нуждаеше и повече. Това беше най-скъпата годишна продукция, която засяха в Бразилия, поради нарасналите цени на торовете, само че несъмнено нямаше дефицит на торове.
Владимир Иванов - Ами втори месец понижава цената на газта или най-малко виждаме на някакво нормализиране от нервността, която наблюдавахме през пролетните месеци. Като погледнем на торовете, какъв брой доста се промениха - някои торове, стигнаха до 500% до 700% промени в цената, това са големи суми. На процедура освен това положение на нещата, не би следвало торовете да се покачват. По-скоро би следвало да влезнат в някакви естествени цени и да забележим към този момент някакво равновесие във връзка с предлагането на торовете. Мисля, че българските фабрики сносно реагираха на рецесията общо взето никой не остана не запасен с торове.
А и в международен мащаб реколтата на всички места беше прекомерно добра. 800 милиона тона зърно, надалеч над потреблението на човечеството. След Индия и Китай, Русия е третият международен експортьор на зърно, само че в този момент създаде доста повече, в сравнение с може да изнесе.
Педро Дейнека: Съединени американски щати таман събраха добра годишна продукция от царевица и соя, Бразилия засява в този момент големи количества, с огромен капацитет. Цяла Южна Америка, Аржентина засяват пшеницата, Австралия има добра годишна продукция, Русия има добра годишна продукция, в Черноморския район Украйна изнася. Ние нямаме хранителен дефицит, само че имаме проблем с дистрибуцията.
Проблем роден към този момент директно от войната. Както Русия, по този начин и Украйна се радва да отличен рандеман, което обаче докара до свръхпредлагане в Черноморския регион с непотребни 4 милиона тона зърно. И с изключение на на бойното поле, двете страни сблъскаха ползи и за зърнените пазари на Африка. И това ненапълно може да изясни ходът на Путин да се отдръпна от договорката с черноморския кулоар, и подхвърленото контрапредложение.
Константин Косачев, зам.-председател на съветския Съвет на федерацията: Като се има поради богатата годишна продукция в страната, Русия е подготвена изцяло да размени украинското зърно на международните пазари.
Икономистите, обаче, минимум подозират сходна цел. Други са тези, които диктуват навлизането в разнообразни пазари.
Доц. Огнян Буюклиев: Там има едни компании, те не са от през вчерашния ден или от през днешния ден, там има едни компании, те не са от през вчерашния ден или от през днешния ден, доста преди от войната, които са съществени играчи. Това не са нито производители, нито хора, които имат логистика, кораби, хранилища и така нататък Това са едни компании, офиси, намират се в Женева, в Париж, Ню Йорк, на хубави места, с хубави офиси и те реализират в действителност цялата тази логистика. Това е деформиран пазар, пазар, който... приказваме за световния пазар на зърно.
И единственият резултат от театъра с коридора, който може да се одобри като цел е бърза и къса далавера. Стоковите пазари подвигнаха цените с 5 % в границите на един ден.
Българска национална телевизия: Всичко за резултата един ден ли е?
Доц. Огнян Буюклиев: Ами може и за един час, и за един ден. Достатъчно е.
Българска национална телевизия: За да се осъществят облаги?
Доц. Огнян Буюклиев: Има несъмнено, чакат. Първо провокират рецесия, по-късно изчакват и продават цената. Това са игрите в границите на борсовата игра. Мръсни игри, в действителност, война е.
Костадин Костадинов: Имахме за ден, за два дни повишение на борсовите цени, което докара до малко по-високи цени в страната, повдигане на цените на вътрешния физически пазар. В следствие не се направиха покупко-продажби, тъй като времето беше малко.
Владимир Иванов::Едни играчи ще се възползват, други ще са в загуба. Но като цяло продоволствените вериги в света - надали това би трансформирало нещо доста изключително. Като гледаме цената на Чикаго, в случай че я вземем като пример, висят едни цени към 330-340-335 $ за звук. Общо взето демонстрира един доста спокоен, съвсем мъртва в пазар на зърно все още.
Костадин Костадинов: В следствие с цените на борсата паднаха и в този момент сега е следим пшеницата към 30 цена надолу, царевицата също, слънчогледът не е мръднал.
Владимир Иванов: А нашето зърно отива много огромна част за Европейски Съюз и общо взето там, този вид намеси въобще не засягат българската търговия. Като цяло реколтата е доста добра, с доста положително качество, с доста добра обезпеченост, съвсем рекордна, най-високото качество имаме в последните години.
Доц. Огнян Буюклиев: Значи аз погледнах къде има апетит и от кое място идват бежанците. Ами има връзка съгласно мен. Поне това, което по този начин от статистиките се демонстрира. Значи едното е да вдигнат цените и да осъществят тяхното зърно, тъй като те са огромни и производители. Вторият фактор е като има апетит, ще има повече бежанци. Къде ще отидат тези бежанци... в нашите страни.
Владимир Иванов: В момента имаме надценен пазар, всички тяги, сили ще поведат цените надолу, в случай че махнем действието на политиците. Т.е. в този момент стопанската система се оправя, макар страните.
Във всеки случай зърното не може да последва спекулативната скица с газа и Путин бързо се върна към договорката. Нищо не печели, само че и нищо не може да завоюва. Войната обърка много неща, само че дъмпинга с украинския слънчоглед не е от тях. Това си е обичайното безхаберие на нашите контролни органи.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ