Клановете започнаха война за трона на Путин
Първата за XXI век колекция на Г-8 през 2000 година се организира на японския остров Окинава. Младият президент на Русия Владимир Путин за първи път взе участие в среща от подобен формат. На общата фотография усмихващият се Путин стои сред премиера на Англия Тони Блеър и президента на Съединени американски щати Бил Клинтън. На фотографията са и водачите на Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и Европейски Съюз.
Днес е мъчно да се повярва, че Русия стартира века като член на този елитарен клуб на най-развитите страни в света. След 20 години ръководство на Путин страната се реалокира в друга лига - на Иран, Северна Корея и Сирия. Днес Русия справедливо заема мястото си измежду най-изолираните и жестоки режими в света. И това не е разследване единствено от войната в Украйна. Това е резултат от 20-годишна политическа и нравствена деградация на съветското общество.
За да се разбере степента на неговото морално разлагане, е задоволително да се видят биографиите на актуалните герои на тази страна - тези, които властта награждава с медали и които пропагандаторите възхваляват, а учителите дават за образец на децата по време на уроците за патриотично образование.
Срещата на Г-8 на японския остров Окинава. Снимка kremlin.ru
Един от основните съветски герои на войната в Украйна е Евгений Пригожин. Съден и лежал в пандиза за кражба, шикалкавене, незаконна активност. Днес той е три пъти воин: на Русия и на самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР. Той командва многохилядна частна войска със своя авиация, бронетехника и реактивни системи. Това е войска от пандизчии и садисти, които не се тормозят да записват на видео убийствата си.
Амбициите на Евгений Пригожин го издигнаха от обслужващ личен състав до притежател на военна компания с упоритости да ръководи Кремъл
Друг образец за същински родолюбец от времето на Путин е Олег Дзарахохов, палач с прякор Колобок. В средата на декември предходната година Путин го награди посмъртно с орден " За храброст ". През 2013 година Колобок провежда разстрел на заравяне в Беслан, при който починаха четирима инцидентни жители. Затова бе наказан на 19 години затвор. Пригожин обаче го освободи и прати на фронта, където през ноември 2022 година той почина край Бахмут.
Това са героите на нашето време. И това приказва доста повече за бъдещето на страната.
Моралното деградиране е обхванало освен така наречен елити,
само че и обществото като цяло. Съвременна Русия - това е страна, в която по-голямата част от популацията поддържа варварската експанзия против Украйна. Нещо повече - това са хора, които недоумяват за какво Путин към момента не е изтрил Украйна от лицето на земята.
Войната раздели съветското общество: отровените от пропагандата родители назовават своите деца предатели за това, че те не поддържат експанзията против прилежащата страна. Най-успешните и образовани поданици всеобщо напущат Русия: учени, бизнесмени, изобретатели. Онези съперници на войната, които не желаят или не могат да избягат, са парализирани от страха, подозрителността и апатията, които изтискват всички сили и лишават от вяра.
И въпреки историята да е посочила, че от време на време националните бунтове са избухвали от ентусоазма и упоритостта само на един човек, съветското общество сега не е готово да взе участие в процеса на промяната на властта в страната. А това значи, че за следващ път други ще създадат избор вместо него.
Миналата година Путин навърши 70 години. Не е ясно до каква степен са правилни слуховете, че е тежко болен, само че малко на брой се съмняват, че дните му са преброени. В страните с работещи институции отдръпването на водача - от политиката или от живота, е събитие, почтено за първите страници на вестниците, само че не и определящо ориста на страната. Какво ще се случи с Франция и Германия, в случай че на следващия ден се отдръпват Макрон или Шолц? Нищо изключително.
По напълно друг метод стоят нещата в страни с унищожени институции като Русия. Като в профил всичките си съперници и обезмисли изборите, Путин лиши Русия от гаранции за законно и спокойно предаване на властта и направи страната собствен пленник. Когото и да избере Путин за собствен правоприемник, ще е мъчно да се угоди на всички в своето обкръжение. Войната в Украйна изостри до краен лимит вътрешните несъгласия сред клановете на властта и стана явно, че следва яростна битка за трона на остаряващия деспот.
Клановете, обкръжаващи през днешния ден Владимир Путин,
наподобяват на проведени незаконни групи.
Някои от тях имат лични армии /като да вземем за пример " Вагнер " на Евгений Пригожин и ръководената от Виктор Золотов Росгвардия/, други - силови структури /като шефът на Съвета за сигурност Николай Патрушев/. Всеки клан има лични финансови запаси - банки, държавни компании, частни компании. Някои кланове владеят цели райони - като Рамзан Кадиров с Чечня. И всички те не се преценяват с никакви закони.
Тези кланове в никакъв случай не са били единни. В продължение на 20 години те непрекъснато се борят между тях за сфери на въздействие и запаси. Техните войни условно могат да се нарекат студени: те се водеха подмолно, посредством правоохранителните органи, а жертвите - силовици, предприемачи и служители от разнообразни кланове, нормално губеха свободата си, а не живота си.
През всичките тези години Владимир Путин бе самобитен съдия в споровете сред своите доближени. Той осигуряваше някакъв баланс на силите, тъй като всяка формация разбираше, че в случай че той си отиде, равновесието ще бъде нарушено и ще стартира война на всеки срещу всеки. Но нищо не отслабва властта на един деспот по този начин, както старостта и военните провали. Колкото е по-близо краят на Владимир Путин - няма значение дали приказваме за политическия или физическия, толкоз по-висока става вероятността многочислените студени войни за власт да станат горещи.
Първо, тъй като историята на взаимоотношенията сред някои групировки просто не им оставят място в Русия без Путин. Пригожин да вземем за пример в никакъв случай няма да се съгласи правоприемник на Путин да стане човек като персоналния банкер на Путин - Юрий Ковалчук, тъй като тогава " готвачът на Путин " ще би трябвало да се раздели с активите и въздействието си, а може би - и с живота си.
Второ, тъй като всички тия кланове се оказаха затворени в своя серпентариум и няма къде да бягат. На Запад ги чака Хага, на Изток - искат техните пари, само че не и самите тях. Разбира се, остават страни като Иран, Северна Корея и Сирия, само че има един проблем - в тези " забележителни " страни, както и в Русия, правото не работи. Което значи, че няма никакви гаранции за сигурността.
Трето, Владимир Путин лиши себе си и страната от монопола върху насилието. Днес лиценз за униване, с изключение на армията и правоохранителните органи, имат всевъзможни вагнеровци, кадировци и др. А и с законните институти на насилието не всичко е просто: във Федералната работа за сигурност има цели подразделения, които на процедура са отвън юрисдикцията на страната и са подчинени на ползите на частни лица.
Преди да стартираме да залагаме кой ще е спечелилият в съветската " Игра на тронове ",
би трябвало да определим новобранците.
А това е по-просто.
Когато диктаторът отслабва, основният фактор в битката за трона му са не връзките, а физическият запас - който има по-многочислена и въоръжена тайфа, той има предимство. Това го схващат добре и хората от обкръжението на Путин. Именно с това може да се изясни трансформацията на някогашния министър председател и президент Дмитрий Медведев, в миналото основна вяра на съветските либерали, който на Запад през днешния ден намерено дефинират като клоун поради нелепите му закани към света. Евгений Пригожин ги назовава " еротични мечти ". Всички милитаристични изригвания на Медведев са просто обезверен опит на изплашено момченце да покаже на хулиганите в класа, че и то може да бъде неприятно с вярата, че ще бъде поканени в нечия банда.
Войната доста отслаби позициите и на в миналото авторитетния клан на Шойгу. До февруари предходната година тази формация претендираше да издигне своя кандидатура за поста правоприемник, само че след всички " жестове на благосклонност " на фронта и откакто светът разбра какво в действителност съставлява съветската войска, Шойгу - в миналото един от най-популярните служители в страната, се трансформира в един от най-ненавижданите.
Войната в Украйна толкоз промени съотношението на силите, че дори фаворите се замислиха за своето бъдеще. Например Юрий Ковалчук, де факто вторият по въздействие човек в страната, чийто позиции до неотдавна се смятаха за непоклатими, би трябвало да влезе в битка с Евгений Пригожин, тъй като схваща, че дружбата му с отслабения деспот към този момент нищо не взема решение /особено в случай че диктаторът в един миг не е към този момент сред живите/.
Но това напълно не значи, че основният кандидат за успеха в съветската " Игра на тронове " е Евгений Пригожин. Всичко е доста по-сложно.
Победа ще удържи оня клан, който може да сътвори най-силна коалиция от кланове.
Контурите на една от вероятните обединения към този момент се вижда през последните няколко месеца война в Украйна - това е съюзът сред Пригожин и Кадиров. На тази двойка залага и кланът на шефа на Росгвардия Виктор Золотов. Тази троица е " коалиция на кръвожадните ". Нейните основни преимущества са явни: свирепост, увереност, подготвеност да не се съобразява с жертвите и методите на битката, както и голяма обединена войска.
Ранзам Кадиров е в “коалицията на кръвожадните ”
Другата коалиция е на тези, които до началото на войната в Украйна бяха най-приближени до диктатора, т.е. приятелите и сътрудниците на Владимир Путин. Това е " коалиция на доближените ". Каквито и несъгласия да имат между тях Ковалчук, Патрушев, Токарев, Тимченко, те схващат каква опасност е " обединението на кръвожадните ". Тяхното огромно преимущество са големите финансови запаси и контролът върху спецслужбите, които въпреки да отстъпват на " армията на кръвожадните " в настъпателна мощност, имат доста по-голям разследващ и интелектуален капацитет.
Третата коалиция, която още не е напълно изкритализирала, е " обединението на патриотите ". Тя няма водач или конструкция. Влизащите в нея хора към момента не са се осъзнали като общественост, само че войната обедини ценностите, ненавистта и стремежа им. " Коалицията на патриотите " ненавижда съветската ръководеща класа поради корупцията и военните провали и не приема " обединението на кръвожадните " поради връзките й с настоящата власт, престъпния свят и Чечня. Тази коалиция има огромни преимущества. Тя показва ползите на по-голямата част от съветското население, в това число и армията - тя е срещу корупцията на актуалната власт и за цялостното заличаване на Украйна. Успехът й обаче зависи от това кой ще я оглави.
Бъдещето на Русия зависи от това коя коалиция ще удържи победа в почналата битка за трона.
Има три съществени пътя.
" Коалицията на доближените " подсигурява минимум кръвожадния: при положение на победа репресиите ще обиден единствено водачите и дейните членове на противостоящите й кланове. По-нататък бъдещето на Русия ще се дефинира от децата на Патрушев, Ротенберг, Ковалчук и сие. Тези младежи по-скоро ще изберат обичаните балове в Монако и ските в Куршавел пред вероятността дефинитивно Русия да се трансформира в Северна Корея с нестихваща до границите й война.
Николай Патрушев, Игор Сечин, Юрий Ковалчук, Сергей Иванов влизат в обединението на доближените
В случай на победа на " обединението на патриотите " Русия я чака военна тирания. Защото за победа на фронта е потребност твърда ръка и безжалостна война с предателите в тила. Никой не знае какъв брой ще продължи тази тирания. Северна Корея да вземем за пример така си живее към този момент над 70 години.
В случай на победа на " обединението на кръвожадните " Западът от една страна и Китай от друга ще би трябвало да отговорят на комплициран въпрос: подготвени ли са да се примирят с това, че един от най-големите нуклеарни арсенали в света ще се окаже в ръцете на тройка садисти.
Какъвто и да е финалът на тази " Игра на тронове ", към този момент е явно, че
Владимир Путин не играе основната роля в този сериал.
С него се е случило най-страшното за един деспот: вместо боязън той провокира пренебрежение. Путин не престава да плаши Запада със своите ракети, а Западът го подиграва в карикатури. Той написа многочасови речи, които неговият прессекретар дава обещание, че всички дълго ще препрочитат и проучват, а светът ги подминава, без да им обръща внимание. Той към момента се пробва да се покаже като алфа-самец, само че даже последните жители на стадото към този момент го назовават страхливец, който " демонстративно се опасява за своя живот по време на най-голямата и тежка война ". С това клеймо той ще приключи своята кариера и живот.
Днес е мъчно да се повярва, че Русия стартира века като член на този елитарен клуб на най-развитите страни в света. След 20 години ръководство на Путин страната се реалокира в друга лига - на Иран, Северна Корея и Сирия. Днес Русия справедливо заема мястото си измежду най-изолираните и жестоки режими в света. И това не е разследване единствено от войната в Украйна. Това е резултат от 20-годишна политическа и нравствена деградация на съветското общество.
За да се разбере степента на неговото морално разлагане, е задоволително да се видят биографиите на актуалните герои на тази страна - тези, които властта награждава с медали и които пропагандаторите възхваляват, а учителите дават за образец на децата по време на уроците за патриотично образование.
Срещата на Г-8 на японския остров Окинава. Снимка kremlin.ru
Един от основните съветски герои на войната в Украйна е Евгений Пригожин. Съден и лежал в пандиза за кражба, шикалкавене, незаконна активност. Днес той е три пъти воин: на Русия и на самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР. Той командва многохилядна частна войска със своя авиация, бронетехника и реактивни системи. Това е войска от пандизчии и садисти, които не се тормозят да записват на видео убийствата си.
Амбициите на Евгений Пригожин го издигнаха от обслужващ личен състав до притежател на военна компания с упоритости да ръководи Кремъл
Друг образец за същински родолюбец от времето на Путин е Олег Дзарахохов, палач с прякор Колобок. В средата на декември предходната година Путин го награди посмъртно с орден " За храброст ". През 2013 година Колобок провежда разстрел на заравяне в Беслан, при който починаха четирима инцидентни жители. Затова бе наказан на 19 години затвор. Пригожин обаче го освободи и прати на фронта, където през ноември 2022 година той почина край Бахмут.
Това са героите на нашето време. И това приказва доста повече за бъдещето на страната.
Моралното деградиране е обхванало освен така наречен елити,
само че и обществото като цяло. Съвременна Русия - това е страна, в която по-голямата част от популацията поддържа варварската експанзия против Украйна. Нещо повече - това са хора, които недоумяват за какво Путин към момента не е изтрил Украйна от лицето на земята.
Войната раздели съветското общество: отровените от пропагандата родители назовават своите деца предатели за това, че те не поддържат експанзията против прилежащата страна. Най-успешните и образовани поданици всеобщо напущат Русия: учени, бизнесмени, изобретатели. Онези съперници на войната, които не желаят или не могат да избягат, са парализирани от страха, подозрителността и апатията, които изтискват всички сили и лишават от вяра.
И въпреки историята да е посочила, че от време на време националните бунтове са избухвали от ентусоазма и упоритостта само на един човек, съветското общество сега не е готово да взе участие в процеса на промяната на властта в страната. А това значи, че за следващ път други ще създадат избор вместо него.
Миналата година Путин навърши 70 години. Не е ясно до каква степен са правилни слуховете, че е тежко болен, само че малко на брой се съмняват, че дните му са преброени. В страните с работещи институции отдръпването на водача - от политиката или от живота, е събитие, почтено за първите страници на вестниците, само че не и определящо ориста на страната. Какво ще се случи с Франция и Германия, в случай че на следващия ден се отдръпват Макрон или Шолц? Нищо изключително.
По напълно друг метод стоят нещата в страни с унищожени институции като Русия. Като в профил всичките си съперници и обезмисли изборите, Путин лиши Русия от гаранции за законно и спокойно предаване на властта и направи страната собствен пленник. Когото и да избере Путин за собствен правоприемник, ще е мъчно да се угоди на всички в своето обкръжение. Войната в Украйна изостри до краен лимит вътрешните несъгласия сред клановете на властта и стана явно, че следва яростна битка за трона на остаряващия деспот.
Клановете, обкръжаващи през днешния ден Владимир Путин,
наподобяват на проведени незаконни групи.
Някои от тях имат лични армии /като да вземем за пример " Вагнер " на Евгений Пригожин и ръководената от Виктор Золотов Росгвардия/, други - силови структури /като шефът на Съвета за сигурност Николай Патрушев/. Всеки клан има лични финансови запаси - банки, държавни компании, частни компании. Някои кланове владеят цели райони - като Рамзан Кадиров с Чечня. И всички те не се преценяват с никакви закони.
Тези кланове в никакъв случай не са били единни. В продължение на 20 години те непрекъснато се борят между тях за сфери на въздействие и запаси. Техните войни условно могат да се нарекат студени: те се водеха подмолно, посредством правоохранителните органи, а жертвите - силовици, предприемачи и служители от разнообразни кланове, нормално губеха свободата си, а не живота си.
През всичките тези години Владимир Путин бе самобитен съдия в споровете сред своите доближени. Той осигуряваше някакъв баланс на силите, тъй като всяка формация разбираше, че в случай че той си отиде, равновесието ще бъде нарушено и ще стартира война на всеки срещу всеки. Но нищо не отслабва властта на един деспот по този начин, както старостта и военните провали. Колкото е по-близо краят на Владимир Путин - няма значение дали приказваме за политическия или физическия, толкоз по-висока става вероятността многочислените студени войни за власт да станат горещи.
Първо, тъй като историята на взаимоотношенията сред някои групировки просто не им оставят място в Русия без Путин. Пригожин да вземем за пример в никакъв случай няма да се съгласи правоприемник на Путин да стане човек като персоналния банкер на Путин - Юрий Ковалчук, тъй като тогава " готвачът на Путин " ще би трябвало да се раздели с активите и въздействието си, а може би - и с живота си.
Второ, тъй като всички тия кланове се оказаха затворени в своя серпентариум и няма къде да бягат. На Запад ги чака Хага, на Изток - искат техните пари, само че не и самите тях. Разбира се, остават страни като Иран, Северна Корея и Сирия, само че има един проблем - в тези " забележителни " страни, както и в Русия, правото не работи. Което значи, че няма никакви гаранции за сигурността.
Трето, Владимир Путин лиши себе си и страната от монопола върху насилието. Днес лиценз за униване, с изключение на армията и правоохранителните органи, имат всевъзможни вагнеровци, кадировци и др. А и с законните институти на насилието не всичко е просто: във Федералната работа за сигурност има цели подразделения, които на процедура са отвън юрисдикцията на страната и са подчинени на ползите на частни лица.
Преди да стартираме да залагаме кой ще е спечелилият в съветската " Игра на тронове ",
би трябвало да определим новобранците.
А това е по-просто.
Когато диктаторът отслабва, основният фактор в битката за трона му са не връзките, а физическият запас - който има по-многочислена и въоръжена тайфа, той има предимство. Това го схващат добре и хората от обкръжението на Путин. Именно с това може да се изясни трансформацията на някогашния министър председател и президент Дмитрий Медведев, в миналото основна вяра на съветските либерали, който на Запад през днешния ден намерено дефинират като клоун поради нелепите му закани към света. Евгений Пригожин ги назовава " еротични мечти ". Всички милитаристични изригвания на Медведев са просто обезверен опит на изплашено момченце да покаже на хулиганите в класа, че и то може да бъде неприятно с вярата, че ще бъде поканени в нечия банда.
Войната доста отслаби позициите и на в миналото авторитетния клан на Шойгу. До февруари предходната година тази формация претендираше да издигне своя кандидатура за поста правоприемник, само че след всички " жестове на благосклонност " на фронта и откакто светът разбра какво в действителност съставлява съветската войска, Шойгу - в миналото един от най-популярните служители в страната, се трансформира в един от най-ненавижданите.
Войната в Украйна толкоз промени съотношението на силите, че дори фаворите се замислиха за своето бъдеще. Например Юрий Ковалчук, де факто вторият по въздействие човек в страната, чийто позиции до неотдавна се смятаха за непоклатими, би трябвало да влезе в битка с Евгений Пригожин, тъй като схваща, че дружбата му с отслабения деспот към този момент нищо не взема решение /особено в случай че диктаторът в един миг не е към този момент сред живите/.
Но това напълно не значи, че основният кандидат за успеха в съветската " Игра на тронове " е Евгений Пригожин. Всичко е доста по-сложно.
Победа ще удържи оня клан, който може да сътвори най-силна коалиция от кланове.
Контурите на една от вероятните обединения към този момент се вижда през последните няколко месеца война в Украйна - това е съюзът сред Пригожин и Кадиров. На тази двойка залага и кланът на шефа на Росгвардия Виктор Золотов. Тази троица е " коалиция на кръвожадните ". Нейните основни преимущества са явни: свирепост, увереност, подготвеност да не се съобразява с жертвите и методите на битката, както и голяма обединена войска.
Ранзам Кадиров е в “коалицията на кръвожадните ”
Другата коалиция е на тези, които до началото на войната в Украйна бяха най-приближени до диктатора, т.е. приятелите и сътрудниците на Владимир Путин. Това е " коалиция на доближените ". Каквито и несъгласия да имат между тях Ковалчук, Патрушев, Токарев, Тимченко, те схващат каква опасност е " обединението на кръвожадните ". Тяхното огромно преимущество са големите финансови запаси и контролът върху спецслужбите, които въпреки да отстъпват на " армията на кръвожадните " в настъпателна мощност, имат доста по-голям разследващ и интелектуален капацитет.
Третата коалиция, която още не е напълно изкритализирала, е " обединението на патриотите ". Тя няма водач или конструкция. Влизащите в нея хора към момента не са се осъзнали като общественост, само че войната обедини ценностите, ненавистта и стремежа им. " Коалицията на патриотите " ненавижда съветската ръководеща класа поради корупцията и военните провали и не приема " обединението на кръвожадните " поради връзките й с настоящата власт, престъпния свят и Чечня. Тази коалиция има огромни преимущества. Тя показва ползите на по-голямата част от съветското население, в това число и армията - тя е срещу корупцията на актуалната власт и за цялостното заличаване на Украйна. Успехът й обаче зависи от това кой ще я оглави.
Бъдещето на Русия зависи от това коя коалиция ще удържи победа в почналата битка за трона.
Има три съществени пътя.
" Коалицията на доближените " подсигурява минимум кръвожадния: при положение на победа репресиите ще обиден единствено водачите и дейните членове на противостоящите й кланове. По-нататък бъдещето на Русия ще се дефинира от децата на Патрушев, Ротенберг, Ковалчук и сие. Тези младежи по-скоро ще изберат обичаните балове в Монако и ските в Куршавел пред вероятността дефинитивно Русия да се трансформира в Северна Корея с нестихваща до границите й война.
Николай Патрушев, Игор Сечин, Юрий Ковалчук, Сергей Иванов влизат в обединението на доближените
В случай на победа на " обединението на патриотите " Русия я чака военна тирания. Защото за победа на фронта е потребност твърда ръка и безжалостна война с предателите в тила. Никой не знае какъв брой ще продължи тази тирания. Северна Корея да вземем за пример така си живее към този момент над 70 години.
В случай на победа на " обединението на кръвожадните " Западът от една страна и Китай от друга ще би трябвало да отговорят на комплициран въпрос: подготвени ли са да се примирят с това, че един от най-големите нуклеарни арсенали в света ще се окаже в ръцете на тройка садисти.
Какъвто и да е финалът на тази " Игра на тронове ", към този момент е явно, че
Владимир Путин не играе основната роля в този сериал.
С него се е случило най-страшното за един деспот: вместо боязън той провокира пренебрежение. Путин не престава да плаши Запада със своите ракети, а Западът го подиграва в карикатури. Той написа многочасови речи, които неговият прессекретар дава обещание, че всички дълго ще препрочитат и проучват, а светът ги подминава, без да им обръща внимание. Той към момента се пробва да се покаже като алфа-самец, само че даже последните жители на стадото към този момент го назовават страхливец, който " демонстративно се опасява за своя живот по време на най-голямата и тежка война ". С това клеймо той ще приключи своята кариера и живот.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ