Военният театър играе най-прочутата комедия на Молиер
Първата премиера за сезон 2022-2023 на спектакъл „ Българска войска “ е „ Мизантроп ”- една от най-известните и най-често поставяни комедии на огромния френски комедиограф Жан-Батист Молиер. Режисьор е Красимир Спасов, а в функциите ще забележим Владимир Матеев,Васил Дуев – Тайг (гост), Георги Кадурин, Гергана Данданова. Пиесата е показана за първи път на 4 юни 1666 година на сцената на Пале Роял в Париж. Главната роля извършва самият Молиер.
.jpg )
Трупата изиграва 34 поредни представления, а до края на царуването на Людовик ХІV пиесата е сложена 199 пъти. Този факт образно демонстрира, че още при появяването си мрачният Мизантроп на Молиер е докоснал значими проблеми на времето, индивида и морала. В пиесата „ Мизантроп ” става дума за взаимоотношения и обстановки, в които всички сме попадали и сме претърпявали провали. В нея се изобличават с толкоз искра и пристрастеност себелюбието, ласкателството и двуличието, че през годините тя получава извънреден отзив и популярност, а през днешния ден звучи по-актуално от всеки път.
.jpg )
Главният воин Алцест се трансформира в една от най-сложните и привлекателни за актьорите функции в класическия спектакъл. Той е най-сериозният, най-благородният, най-възвишеният комедиен облик, в който смешното се пресича със смелостта и добродетелта. Несъмнено в Алцест (Владимир Матеев) са скрити песимистичните размишления на създателя за индивида и света, само че Молиер съумява да издигне неговите алтернативи до общочовешко значение, белязано от трагизъм. Трагизмът на неумолимия критик, влюбен в дамата, която би трябвало най-вече да презира – кокетката Селимена (Гергана Данданова), манипулаторка и лицемерка.
Влюбен в жена, която елементарно засвидетелства отзивчивост към всеки почитател, едвам се възползва от ситуацията му, Алцест се помирява с нрава на обичаната си, макар нежеланието му. В този свят на очевидно задкулисие, подправена пристрастеност и излъгани сърца, изгнанието е единствената форма на разтуха. Вътре или отвън себе си.
“В театралния вид на " Мизантроп " ще проследим седем дни от живота на младия Алцест с изместаване на времето. Вече сме в 1833 година, в епохата на романтизма. Викор Юго гръмогласно, в типичния си жанр, е оповестил това в специфичен манифест, а любимецът на Франция и най-даровит стихотворец Алфред дьо Мюсе, едно красиво момче, което ще напише емблематичната за романтическата ера пиеса " С любовта смешка не трябва ". На публичната сцена се появяват нови герои, които Жорж Санд ще назова " неприятните деца на века ".
Млади, гневни, отричащи тотално публичните порядки и нрави на едно общество ръководено от геронтологична прослойка, която наблюдава и поразява всяка демонстрация на свободомислие и плурализъм. Единственото избавление и разтуха е любовта, която им донася повече премеждия и тъга, в сравнение с реципрочност и благополучие. Алцест е един от тях: ядосан, отричащ, влюбен и измъчен “, споделя Красимир Спасов. Премиерата е на 8 ноември, от 19:30 ч. в камерна сцена „ Миракъл “.
Трупата изиграва 34 поредни представления, а до края на царуването на Людовик ХІV пиесата е сложена 199 пъти. Този факт образно демонстрира, че още при появяването си мрачният Мизантроп на Молиер е докоснал значими проблеми на времето, индивида и морала. В пиесата „ Мизантроп ” става дума за взаимоотношения и обстановки, в които всички сме попадали и сме претърпявали провали. В нея се изобличават с толкоз искра и пристрастеност себелюбието, ласкателството и двуличието, че през годините тя получава извънреден отзив и популярност, а през днешния ден звучи по-актуално от всеки път.
Главният воин Алцест се трансформира в една от най-сложните и привлекателни за актьорите функции в класическия спектакъл. Той е най-сериозният, най-благородният, най-възвишеният комедиен облик, в който смешното се пресича със смелостта и добродетелта. Несъмнено в Алцест (Владимир Матеев) са скрити песимистичните размишления на създателя за индивида и света, само че Молиер съумява да издигне неговите алтернативи до общочовешко значение, белязано от трагизъм. Трагизмът на неумолимия критик, влюбен в дамата, която би трябвало най-вече да презира – кокетката Селимена (Гергана Данданова), манипулаторка и лицемерка.
Влюбен в жена, която елементарно засвидетелства отзивчивост към всеки почитател, едвам се възползва от ситуацията му, Алцест се помирява с нрава на обичаната си, макар нежеланието му. В този свят на очевидно задкулисие, подправена пристрастеност и излъгани сърца, изгнанието е единствената форма на разтуха. Вътре или отвън себе си.
“В театралния вид на " Мизантроп " ще проследим седем дни от живота на младия Алцест с изместаване на времето. Вече сме в 1833 година, в епохата на романтизма. Викор Юго гръмогласно, в типичния си жанр, е оповестил това в специфичен манифест, а любимецът на Франция и най-даровит стихотворец Алфред дьо Мюсе, едно красиво момче, което ще напише емблематичната за романтическата ера пиеса " С любовта смешка не трябва ". На публичната сцена се появяват нови герои, които Жорж Санд ще назова " неприятните деца на века ".
Млади, гневни, отричащи тотално публичните порядки и нрави на едно общество ръководено от геронтологична прослойка, която наблюдава и поразява всяка демонстрация на свободомислие и плурализъм. Единственото избавление и разтуха е любовта, която им донася повече премеждия и тъга, в сравнение с реципрочност и благополучие. Алцест е един от тях: ядосан, отричащ, влюбен и измъчен “, споделя Красимир Спасов. Премиерата е на 8 ноември, от 19:30 ч. в камерна сцена „ Миракъл “.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ