Три от три за Каракачанов, но без фанфари
Първата половина на годината се оказа щастлива за Красимир Карачачанов. Той удари огромния
джакпот, откакто Народното събрание поддържа неговите оферти за разноски за няколко милиарда лв.. На процедура сегашният министър на защитата довърши работата на предшествениците си Николай Ненчев, Ангел Найденов и Аню Ангелов и си обезпечи зелена светлина за трите съществени плана за превъоръжаване на армията.
Стъпка напред, само че за крачката би трябвало да изчакаме доставката и заплащането на изтребителите, корабите и бойните машини, което ще се случи в рамките минимум на мандатите на още два Народното събрание и на две държавни управления. Така че с фанфарите до тук. Най-вероятно за различен министър ще свири духовата музика на церемониите при приемането на новата техника. На Каракачанов, обаче се пада черната работа. Той би трябвало да направи избора на изпълнителите, да подпише договорите, да увери същото това Народно заседание, че милиардите ще се харчат по най-прозрачния и най-удачния метод. И да удържи на дадената от парламентарната естрада дума, че ръководеното от него министерство ще ограничи оптимално корупционния риск при тези съществени покупко-продажби, където са и най-големите запаси на опозицията.
Защо през днешния ден, когато мечтаното от години гласоподаване от Народното събрание на трите плана за Сухопътни войски, Военновъздушни сили и Военноморски сили е реалност, оставяме настрани военната музика. Защото ни трябват най-малко 238 бойни машини, а депутатите гласоподаваха за 150. Всички знаят, че е най-добре авиацията да разполага първоначално с 16 многоцелеви изтребителя, само че в признатия план са 8. Военноморски сили ще решат огромна част от дилемите си с 4 многофункционални патрулни кораба, само че ще се наложи да разчитат на два. Другите – на идващ стадий. При друга политическа воля, която единствено можем да предвиждаме. И при други, т.е. по-високи цени. Впрочем и в този момент рискът не е дребен. Не е за подценяване прокрадващата се мисъл измежду политици и специалисти, че гласуването на плановете нищо не значи, в случай че не се обезпечат парите. Например, в идната тригодишна бюджетна прогноза да има различен приоритет.
Въпросите в бъдеще време ще стават от ден на ден. Те се подхраниха и от дебатите в Народното събрание по приемането на Доклада на държавното управление за положението на защитата и въоръжените сили за 2017 година Няколко дни преди този момент Комисията по защита организира закрито съвещание на същата тематика. От изявленията на народни представители стана ясно, че нещата са още по-сериозни спрямо другояче сериозния отчет. Така в Народното събрание не се получи нужния консенсус във връзка със положението на армията. Това на процедура значи, че ще липсва единодушие и по отношение на ограниченията, които би трябвало да се подхващат.
На министър Каракачанов ще се наложи да се пребори и с така наречен лобизъм. Привидните заявки на авторитетни персони в политиката и бизнеса, че значими са само качествата на военната техника и дилемите, които би изпълнила, не трябва да го заблуждават. Обикновено подозренията стават очевидни по-късно, когато нещата са или решени, или провалени. Така се получава напоследък с един някогашен боен министър, който не се тормози да поучава от телевизионния екран с коя тъкмо страна и за какъв тъкмо аероплан да се договаря. За да не се питаме за какво един план за капиталов разход един път се приема от Народното събрание, а по-късно му се прави краткотрайна комисия и тази маневра се отразява на времето и цената на придобиване. И то много негативно!
Правилният метод е политиците да слушат военните! Ако тази максима, изречена от министър Каракачанов от парламентарната естрада проработи, рискът за неуспех във всичките му измерения ще бъде редуциран до най-малко. Както се аргументира той, „ ние не даваме ум на лекаря по какъв начин да ни лекува, а слушаме него “. Този метод, отделянето на нужните средства от държавния бюджет и възприятието за национализъм на министъра са трите решаващи условия, с цел да пристигна времето на фанфарите. Що се отнася до възприятието за национализъм прави усещане една фраза на Красимир Каракачанов, която той няколко пъти повтаря, както пред военнослужещите, по този начин и пред политиците: „ За да оцелеем през 500-те години турско иго, ни е избавило българското православие, с цел да оцелеем като нация и като страна заслугата е единствено на Българската войска. “ И добавя, че всичко останало са празни приказки.
Що се отнася до фанфарите, министрите и политиците, за хората с пагони, има един аршин на доверие, а той е да решаваш проблемите им от армейски, а не от партийни позиции. По тази линия ще следим оттук насетне дейностите по трите плана на Красимир Каракачанов, както и посоката на парламентарния надзор върху бъдещите контракти за доставка на дълго чаканата военна техника.
Парламентарен абсурд
Пълен консенсус в Народното събрание във връзка с трите модернизационни плана. Против бойните машини и самолетите гласоподаваха единствено седем депутати, а със закупуването на два кораба за бойния ни флот не се съгласиха девет. В същото време съвсем цялостно разминаване сред ръководещи и съпротива по Доклада за положението на защитата и въоръжените сили за 2017 година Там за консенсус не може да се приказва. Изглежда, че депутатите правят оценка сегашното и бъдещето на армията от разнообразни позиции. Какъв ли ще бъде резултатът от този парламентарен абсурд? 
