Актриса провокира децата с приказни истории от три думи
Първата книга на актрисата Мони Илиева, която неотдавна написа и детски приказки, ще бъде показана през днешния ден от 17,00 часа в Пазарджик.
„ Приказни истории от три думи ”, каквото е заглавието на изданието, ще стигне до децата по-скоро под формата на игра, което е по-подходящо и по-интригуващо за малчуганите.
Освен това, тъй като приказките са християнски, Мони е поканила духовник и на срещата ще участва отец Спас Дичев от храма „ Света Богородица ” в регионалния град.
Аз провеждам най-различни типове детски събития и по тази причина концепцията ми е да направя една стратегия, която да се реализира посредством децата. Освен че ще прочета приказка и ще срещна присъстващите с текстове, посредством децата ще забавляваме присъстващите възрастни, описа авторката. Тя обмисля да им даде една задача, която ще изисква от тях в границите на някакво време да нарисуват своите три обичани думи и да опишат приказки. Ще има и други забавни задания, като задачата е да стане един общ празник, дава обещание актрисата.
От работата си с деца знам, че би трябвало да има динамичност, да е забавни. А те самите са доста забавни и занимателни за възрастните. Особено когато човек ги предизвика - тогава възрастните не са нещо, което е в другата стая, а те се забавляват и стават като аудитория, добавя Мони Илиева.
Тя споделя, че на премиерата на „ Приказни истории от три думи ” в столицата е имало нещо сходно, само че там са участвали хористи, изпълнили песента от първата приказка в книжката, както и други възрастни, чели приказки на гостите.
Децата също се забавляваха, имаше ателие „ Нарисувай своите три обичани думи ”, само че този път мисля да бъде по-забавно и да стане същински празник, сподели още младата актриса.
Тя изяснява, че концепцията за тази книга пристигнала от единствено себе си. Мони Илиева е учила актьорско майсторство и работи с деца от доста време. Започнала като детски аниматор, само че последователно, дружно с децата, се впуснали да измислят дружно разнообразни неща.
Намерих връзката с децата като благословия, разбирам ги, мога да ги провеждам и да се случват забавни неща. Те слушат, желаят да вършат нещо друго. Аз съм доста набожен човек и през 2016 година, тъкмо преди Великденския пост доста мощно почувствах в себе си, че имам материал за книга, за нещо, което да остане. Защото всичко минава, а когато човек има насъбрани неща в себе си, в това, което прави, в един миг му се желае да остане и след него. То е като някакво доста мощно предпочитание, че искаш да го направиш, показа авторката на детската книга.
Мони Илиева помолила добър другар да изпраща по три думички. Написала приказките тъкмо колкото трае постът - за към 40 дни. Изключение е единствено последната приказка, която се появява през есента на същата година.
Всъщност те просто си се изляха някак си и станаха много особени. Може да се каже, че са и християнски, само че има и въображение, описа Мони и уточни като образец, че в книжката има самолетче, което се откъсва от листа и други изненади за децата.
Във всички приказки става въпрос за Тома и неговата майка, историите са взаимосвързани посредством основните герои, само че могат да се четат и независимо. В една от приказките майката споделя история за стиснатия Макс, който натрупал легло върху легло, долап върху долап, печка върху печка и по какъв начин този човек се качва на влака за непотребни движимости и там се случват всякакви неща. После попада в едно семейство, където вижда друг метод на живот. Връщайки се назад, стартира да раздава всичките си движимости, като почва от играчките.
Тази история впечатлила извънредно доста децата в едно от пазарджишките учебни заведения, където Мони към този момент е гостувала. След като им сложила задача да нарисуват обичан миг от приказката, се оказало, че те се развълнували най-вече от раздаването на движимостите на Макс и всички нарисували тъкмо това.
Самата брошура „ Приказни истории от три думи ” е 168 страници, илюстрациите са на авторката, а изданието е доста цветно и забавно.
Аз не съм художник, макар че съм имала някакви опити в рисуването. Търсех си илюстратор, само че не се получиха нещата. Когато довърших писането, започнаха да се случват нещата и книгата излезе в края на предходната година. Премиерата беше на 7 януари, Ивановден в Литературен клуб „ Перото ” в столицата, разкрива още детайлности авторката.
Според нея децата имат потребност да четат потребни неща. Майките също споделяли, че е хубаво малко да се откъснат от таблети и телефони и да четат. Хубавото е, че излизат много детски книжки и съгласно общите наблюдаване четенето се възражда.
„ Приказни истории от три думи ”, каквото е заглавието на изданието, ще стигне до децата по-скоро под формата на игра, което е по-подходящо и по-интригуващо за малчуганите.
Освен това, тъй като приказките са християнски, Мони е поканила духовник и на срещата ще участва отец Спас Дичев от храма „ Света Богородица ” в регионалния град.
Аз провеждам най-различни типове детски събития и по тази причина концепцията ми е да направя една стратегия, която да се реализира посредством децата. Освен че ще прочета приказка и ще срещна присъстващите с текстове, посредством децата ще забавляваме присъстващите възрастни, описа авторката. Тя обмисля да им даде една задача, която ще изисква от тях в границите на някакво време да нарисуват своите три обичани думи и да опишат приказки. Ще има и други забавни задания, като задачата е да стане един общ празник, дава обещание актрисата.
От работата си с деца знам, че би трябвало да има динамичност, да е забавни. А те самите са доста забавни и занимателни за възрастните. Особено когато човек ги предизвика - тогава възрастните не са нещо, което е в другата стая, а те се забавляват и стават като аудитория, добавя Мони Илиева.
Тя споделя, че на премиерата на „ Приказни истории от три думи ” в столицата е имало нещо сходно, само че там са участвали хористи, изпълнили песента от първата приказка в книжката, както и други възрастни, чели приказки на гостите.
Децата също се забавляваха, имаше ателие „ Нарисувай своите три обичани думи ”, само че този път мисля да бъде по-забавно и да стане същински празник, сподели още младата актриса.
Тя изяснява, че концепцията за тази книга пристигнала от единствено себе си. Мони Илиева е учила актьорско майсторство и работи с деца от доста време. Започнала като детски аниматор, само че последователно, дружно с децата, се впуснали да измислят дружно разнообразни неща.
Намерих връзката с децата като благословия, разбирам ги, мога да ги провеждам и да се случват забавни неща. Те слушат, желаят да вършат нещо друго. Аз съм доста набожен човек и през 2016 година, тъкмо преди Великденския пост доста мощно почувствах в себе си, че имам материал за книга, за нещо, което да остане. Защото всичко минава, а когато човек има насъбрани неща в себе си, в това, което прави, в един миг му се желае да остане и след него. То е като някакво доста мощно предпочитание, че искаш да го направиш, показа авторката на детската книга.
Мони Илиева помолила добър другар да изпраща по три думички. Написала приказките тъкмо колкото трае постът - за към 40 дни. Изключение е единствено последната приказка, която се появява през есента на същата година.
Всъщност те просто си се изляха някак си и станаха много особени. Може да се каже, че са и християнски, само че има и въображение, описа Мони и уточни като образец, че в книжката има самолетче, което се откъсва от листа и други изненади за децата.
Във всички приказки става въпрос за Тома и неговата майка, историите са взаимосвързани посредством основните герои, само че могат да се четат и независимо. В една от приказките майката споделя история за стиснатия Макс, който натрупал легло върху легло, долап върху долап, печка върху печка и по какъв начин този човек се качва на влака за непотребни движимости и там се случват всякакви неща. После попада в едно семейство, където вижда друг метод на живот. Връщайки се назад, стартира да раздава всичките си движимости, като почва от играчките.
Тази история впечатлила извънредно доста децата в едно от пазарджишките учебни заведения, където Мони към този момент е гостувала. След като им сложила задача да нарисуват обичан миг от приказката, се оказало, че те се развълнували най-вече от раздаването на движимостите на Макс и всички нарисували тъкмо това.
Самата брошура „ Приказни истории от три думи ” е 168 страници, илюстрациите са на авторката, а изданието е доста цветно и забавно.
Аз не съм художник, макар че съм имала някакви опити в рисуването. Търсех си илюстратор, само че не се получиха нещата. Когато довърших писането, започнаха да се случват нещата и книгата излезе в края на предходната година. Премиерата беше на 7 януари, Ивановден в Литературен клуб „ Перото ” в столицата, разкрива още детайлности авторката.
Според нея децата имат потребност да четат потребни неща. Майките също споделяли, че е хубаво малко да се откъснат от таблети и телефони и да четат. Хубавото е, че излизат много детски книжки и съгласно общите наблюдаване четенето се възражда.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ