Първан Симеонов: ДПС трябва да е предпазливо към идеята за промяна на националния празник
Първан Симеонов
Разсъждавам към концепцията за 24 май като народен празник. Просто обмислям. Поразсъждавайте с мен, апелирам! Пак споделям, харесва ми, само че имам извънредно доста срещу тази тематика да се отваря. Няма публични условия, провокира раделения, които се очевидно пъти по-лоши от раздялите, които имаме в този момент по тези тематики.
Да, поколенията може и да оценят. Но в последно време се изучавам да мисля прагматично и виждам да си лимитирам мечтателността. И евентуално с възрастта избирам някакви неща да не се отварят, в случай че не сме сигурни, че можем да ги затворим. Има неприятни неща, които с отварянето си могат да стават единствено по-лоши. Това мисля и за измененията в конституцията като цяло. Мисля, че няма необикновен смисъл тя да се трансформира. Но това е обособена тематика.
Това, което ме тормози, е, че идващите редове надали са били част от разискването на концепцията за 24 май. Просто, някак лековато, са метнали това с празника. Както лековато ще пипнат и други неща.
Не съм сигурен, че тези хора осъзнават публичния миг. Подобни символни промени се вършат в повратни времена, когато има социална поръчка за това. Нищо повратно няма в този момент. Няма вълна, няма разбъркване на пластове. Напротив, има заледяване на публични барикади. Ще ги подсилим в този момент.
После, не съм сигурен, че тези хора си дават сметка за действителната си тежест в обществото. Част от тях на следващия ден може би няма да са в близост. Част от тях демонстрираха до момента удивителна политическа доверчивост, та да вземаме съществено хрумвания от тях. Част от тях вършат най-сериозната си неточност: повярвали са в личната си агитация. Искам на следващия ден и аз да имам самочувствието да се появя за известно време и да прекроя националната символика ей по този начин тъй като нещо настоящо не е наред или някой политически съперник не ми харесва. Явно новите времена раждат и нови императиви на човешката самокритика.
Още нещо, любопитно. Не знам дали са си дали сметка, че в един миг решаваща дума за това дали да честваме като народен празник руско-турската война ще има... Движение за права и свободи. Самото Движение за права и свободи следва да е леко внимателно, тъй като опорките в тая посока към този момент почнаха: сглобката маха националния празник, с цел да угоди на Движение за права и свободи. Движение за права и свободи нормално са мъдри хора, само че каквото и да създадат в този момент, ще стане лек срам, че представителите на една етническа по произхода си партия ще решат какъв да е националния празник. Като единият вид директно визира техния етнос, въпреки и в исторически проект.
Освен това, ще има настръхване от страна на Скопие. В техните очи това ще е опит за в допълнение " българизиране " на празника, откакто преди няколко години неговото име беше и публично заменено в посока повече тежест на българския пред славянския детайл - по концепция на Вътрешна македонска революционна организация, когато бяха на власт с ГЕРБ. Сега пък следя, че в предлагането на ПП-ДБ славянското май напълно изчезва. Това пък на мен ми е леко смешновато инспектиране на историята, очевидно конюнктурно - за следващо хипотетично оттласкване от Русия и славянството. Странно е да видиш подобен шовинизъм при космополити, само че...
И - почтено - щом е тъжно, че по този начин се е случило в историята, дваж по-тъжно е, че не спираш да бъркаш в раната. Но това през вчерашния ден го писах към този момент 10 пъти.
Това последното е въпросът за историческата меродавност. Един празник, несъмнено, е знак, а не педантизъм, фактчекърство и други модерни наивни (или в противен случай - сносно работещи за наивни публики) западни формализми, само че знае се, че ролята на България в този тъкмо ден, 24 май, е прекомерно легендаризирана.
Казано шеговито, но какъв брой да е шеговото - на следващия ден Гърция ще претендира, че е правоприемник на източната римска империя и ще ни се сърди за какво си " присвояваме " двама византийски " сътрудници на въздействие " измежду славянските присъдружни нации или назоваваме кирилица гръцките букви. Тези неща не са доста приятни за казване и отново да уточня: посочвам ги с подигравка. Макар че без подигравка кемалистка Турция в новия век се пробва да попие и горделивост от османското завещание. Идеята на Гърция за директно заместничество на втория Рим си е налична.
И отново подсещам на по този начин модерните в последно време търсачи на Истината. В празниците не е значима буквоядската истина, знаците са значими. 24 май е неповторим тъкмо с това, че един народ приема окултуряването си (вероятно византийците са намирали това са цивилизоване на вулгарните) не за колонизиране, а за нещо свое, обиква си го.
Всъщност, през Възраждането, мисля, през този празник тече точно превъзмогването на главната стигма против селското население, осъзнаващо се като българско и вилнеещо в демографски напредък - че не е образовано, не е просветено. В прочут смисъл, 24 май е също наш комплекс. Затова и този български фетиш към образованието. Като протест против образователите, т.е. като контраст на гърчеенето.
Какъвто е от време на време комплексът " дано таз независимост да ни бъде подарък ".
Нека, само че ний знаем, че в наш'то недавно...
Тук идва въпросът за посланието. Сменяйки трети март, ние признаваме, че за " таз независимост " нямаме особена роля ли? Добре ли е да оставим този празник единствено на войнстващите русофили у нас? Аз не мисля. Като старозагорец - най-малкото - не мисля. При Стара Загора е бойното кръщение на опълчението ни.
Националният празник е обръщение към света, позициониране на страната. Да 24 май е положително обръщение. Но какво е посланието на самата смяна? Разбира се, че отдалечаване от Русия. Това ще е и още едно тикче в програмата на западните сътрудници. Не ви шокирам доста, когато подсещам, че страни като нашата са обект на въздействия на суперсилите, нали? Извинете, имам тази професионална дисторция, аз съм политолог. Това са естествени неща в политиката. Дотук добре, аз нямам срещу.
Когато и аз кипях по тези тематики - на 16-годишна възраст - един умен човек ми сподели: България просто би трябвало да е с по-далечната суперсила. Защото по-близките имат по-удушаваща прегръдка. Това е и моят закачлив отговор на всички, които ме подозират в прекомерна сдържаност към Запада.
Обаче. Трети март е празник на възобновената държавност и най-много - на един блян.
Да, теротириален, а не нравствен блян. Но този блян водеше България чак до 1944 година Точно онази България, която създателите на днешната концепция харесват - следващ абсурд. Всъщност лъвовете на герба, в един от прочитите, са тъкмо Мизия, Тракия и Македония. Казано отново с горчива историческа смешка: Мизия и Тракия носят лелеяната Македония. За тази Македония България се би, катастрофира, умира. Сега оставяме ли я? Да или не, не знам кое е вярно и прагматично, само че знам, че е значимо. И знам, че в конюнктурните си битки да запазят рейтинг в очите на сериозните си публики, създателите на тази концепция за промяна на празника грам не са мислили сходни неща.
Нито ги мислят, или може би по-зле - точно такива работи май мислят - няколкото интелектуалци, които бранят промяната на трати март. Някакъв посткомунистически (колко изненадващо, няма що!) напор да борим " великобългарския щовинизъм ". А че България е може би минимум шовинистичното общество на балканската карта, не мислят. Виждат нашите пилони като съчици в око, а не виждат гредите.
Другото, което не са мислили създателите, е какво е посланието във връзка Турция. Огромна, демографски млада стопанска система, районна мощ, с искания за световна роля. Сила, чиято перифария от ден на ден сме. Всъщност споделяме: огромната прилежаща страна, от която се плашим, не е към този момент толкоз Турция, колкото Русия. Да, много страни имат огромен комшия, от който се плашат. За поляците, балтийците и даже румънците това е Русия. За нас, гърците, сърбите е по-друго.
Хм, а дали това е верен инстинкт, дали е е премислено това, дали е теглено на везната? На процедура, това е инспектиране на столетна българска линия. Казано просто, България продължава да остъпва в материята и да се трансформира в концепция, да не кажа спомен. Знам, че звуча нереално, само че, в случай че сте забелязяли, българският празничен календар е основан на сполучливи, най-вече административно-териториални, официално поставени, актове. Поява в контракт, съединяване, незавимост. Сега споделяме: ще честваме абстракция. Не територия, не дипломация. От съвсем безобидна, България признава, че е напълно безобидна.
Просто обмислям на клавиуатира. Напомням на създателите на тази концепция няколко значими пункта, които са лека игра с огъня. Достатъчно е единствено в идващите седмици у нас да се развие тезата, че Движение за права и свободи взе участие в сглобка за преосмисляне на руско-турската война и тази лековатост на летния политически брейнсторминг ще замязя на безгрижно бърникане в костния мозък на националната памет и митология. С тези неща смешка не трябва.
24 май е много добра концепция. Нейните преимущества са добре застъпени и не ги разисквам тук, тук е друга тематиката. Но просто се сещам положителните планове къде могат да отведат. И къде е дяволът.
