История на Партската империя
Партите са номадски ирански народ, пристигнал на Иранското плато от Централна Азия.
Те управлявали от 247 година пр.н.е. до 224 година пр.н.е., създавайки голяма империя, която се простирала от Средиземноморието на запад до Индия и Китай на изток.
Царството е учредено и ръководено от династията на Аршакидите, водачи на номадското племе празненство (или парни), превзело огромна част от източните територии на Селевкидското царство.
Сведенията за партите са нищожни. Те нямат лична литература и писмените сведения за тях се състоят от външни описания на споровете им с римляни, гърци, евреи и на другия завършек на пътя на коприната, с Китай.
Дори наименованието им за самите тях е противоречиво, заради липса на локални записи.
Историята им стартира източно от Каспийско море, в земите на сегашен Туркменистан. Там била първичната им татковина.
Партите се появили на историческата сцена в бурните времена след разпада на империята на Александър Македонски и битките за власт за наследството му сред страните учредени от неговите пълководци.
Първа под ударите им попаднала Селевкидската империя – елинистична страна с център Сирия, само че владееща земите на сегашен Ирак, Иран и Турция. Гръцките легиони не съумели да устоят на могъщата кавалерия на партите и скоро, Партия покорила земите на сегашен Иран, които станали център на страната им.
Огромните земи, които завладели, сложили партите в контакт със артикули и културни въздействия от разнообразни елементи на света. От тези въздействия партите освен смесили архитектурните стилове, с цел да основат своя неповторима просвета, на която се възхищават учените и до през днешния ден, само че им разрешили да основат една от най-мощните страни на своето време.
Настанявайки се в обработваеми земи, партите основали най-могъщата кавалерия на своето време. Пред нея не можело да устои никоя от войските на съвремието ѝ.
Те са били ненадминати ездачи, известни с партската пукотевица – изстрелвали стрела обърнати обратно при цялостна скорост.
Скоро партите завладели земите на цяла Месопотамия, където преместили центъра на своята страна, обявявайки за столица град Ктезифон.
В идващите няколко десетилетия партите разгромили гръцкото царство в Бактрия и по този начин царството и се разпростряло върху земите на сегашен Пакистан и западна Индия. Завоеванията им на запад обаче били спрени от нова мощ, която щяла да се трансформира в смъртен зложелател на страната им – Рим.
Войните сред Партия и Римската империя траяли повече от двайсет години. Те се водили с изменчив триумф, като въпреки в един или различен миг някои от страните да имала триумф, нито една от двете империи не излязла краен победител.
Краят на Партия не пристигнал от външен зложелател, а от вътрешен. Могъщата фамилия на Сасанидите, която владеела обширни земи в южна Персия, се вдигнала на протест против партите. Сасанидите считали себе си за същински перси и наследници на владетелите на страната Персийска империя – Ахеменидите.
Бунтът им се увеличен с изключителна експедитивност и скоро, отслабените от революция, партите били разрушени. Макар и че поискали помощ от най-големия си зложелател Рим, това не съумяло да ги избави и скоро те изгубили власт на Партия. Това дало началото на Сасанидската империя, а Партия постепенно потънала в давност.
Кавалерията на партите – предходник на европейските рицари
