Не е революционен. ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС приеха на първо четене бюджета за 2023 г.
Парламентът одобри на първо четене законопроекта за държавен бюджет за 2023 г ., направен от министерството на финансите. Това стана в сряда с гласовете на ГЕРБ , " Продължаваме промяната - Демократична България " (ПП-ДБ) и Движение за права и свободи . От " Възраждане ", Българска социалистическа партия и " ИТН " (ИТН) гласоподаваха срещу.
Това се случи, откакто приемането на бюджет за 2023 година беше отлагано два пъти, като вместо това Това стана на фона на комплицираната политическа обстановка в страната и на двукратни предварителни избори - през октомври предходната година и през април.
" Този бюджет не е революционен, само че няма по какъв начин и да бъде, при изискване че се приема в средата на годината и ще работи 5 месеца ", сподели в сряда министърът на финансите Асен Василев .
" Истинският спор за това по какъв начин България да продължи напред би трябвало да се състои в бюджет 2024 година ", добави той.
По думите му сегашният бюджет продължава " политиките и положителните практики, почнали последните няколко години ". В него е очакван недостиг в размер от 3% , с цел да бъде спазен критерият за влизане в еврозоната. Не са планувани повдигане на налозите и орязване на обществените разноски.
Проектът обаче позволява вероятни забавяния на траншовете по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), който България контракти с Европейската комисия.
Минималната работна заплата е разчетена при 780 лева, а в средносрочен проект от 1 януари 2024 година тя ще се пресмята като 50% от междинното заплащане за страната.
По-рано в сряда управленията на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ се срещнаха, с цел да обсъдят бюджета, като след края на диалозите водачът на ГЕРБ Бойко Борисов сподели, че партията му ще поддържа плана на първо четене, само че ще направи оферти за промени сред първо и второ четене. Предложенията ще са за нарастване на приходите на служители на реда, пожарникари и обществени служащи.
Борисов не сподели от кое място съгласно него би трябвало да се отрежат разноски, с цел да се дадат тези спомагателни средства.
" Това е работа на финансовия министър и на премиера ", сподели водачът на ГЕРБ.
По-късно по време на парламентарните диспути Теменужка Петкова от ГЕРБ разяснява, че планът не взема решение нито един сериозен проблем, и подлага на критика заложената средногодишна инфлация от 7-8%.
От Движение за права и свободи пък споделиха, че ще поддържат плана единствено за да се стабилизира страната и обществените финанси.
От своя страна от Българска социалистическа партия, " Възраждане " и Има Такъв Народ насочиха редица рецензии. Лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова упрекна Асен Василев, че направеният от министерството му план е надалеч от тезата му за " лява политика с десни ограничения ". От партията разкритикуваха и свеждането на бюджетния недостиг до 3%, което съгласно тях се прави за сметка на повече обществени разноски и е единствено поради приемането на България в еврозоната, което е нестабилно.
В отговор Георги Ганев от ПП-ДБ сподели, че 3%-ият недостиг не е фиксация на държавното управление, нито е единствено поради еврозоната, а е условие от Закона за обществените финанси.
По-рано тази година служебното държавно управление на Гълъб Донев предложи план на бюджет за 2023 година с 6,4% недостиг - над два пъти повече от изискването за влизане в еврозоната.
Това се случи, откакто приемането на бюджет за 2023 година беше отлагано два пъти, като вместо това Това стана на фона на комплицираната политическа обстановка в страната и на двукратни предварителни избори - през октомври предходната година и през април.
" Този бюджет не е революционен, само че няма по какъв начин и да бъде, при изискване че се приема в средата на годината и ще работи 5 месеца ", сподели в сряда министърът на финансите Асен Василев .
" Истинският спор за това по какъв начин България да продължи напред би трябвало да се състои в бюджет 2024 година ", добави той.
По думите му сегашният бюджет продължава " политиките и положителните практики, почнали последните няколко години ". В него е очакван недостиг в размер от 3% , с цел да бъде спазен критерият за влизане в еврозоната. Не са планувани повдигане на налозите и орязване на обществените разноски.
Проектът обаче позволява вероятни забавяния на траншовете по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), който България контракти с Европейската комисия.
Минималната работна заплата е разчетена при 780 лева, а в средносрочен проект от 1 януари 2024 година тя ще се пресмята като 50% от междинното заплащане за страната.
По-рано в сряда управленията на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ се срещнаха, с цел да обсъдят бюджета, като след края на диалозите водачът на ГЕРБ Бойко Борисов сподели, че партията му ще поддържа плана на първо четене, само че ще направи оферти за промени сред първо и второ четене. Предложенията ще са за нарастване на приходите на служители на реда, пожарникари и обществени служащи.
Борисов не сподели от кое място съгласно него би трябвало да се отрежат разноски, с цел да се дадат тези спомагателни средства.
" Това е работа на финансовия министър и на премиера ", сподели водачът на ГЕРБ.
По-късно по време на парламентарните диспути Теменужка Петкова от ГЕРБ разяснява, че планът не взема решение нито един сериозен проблем, и подлага на критика заложената средногодишна инфлация от 7-8%.
От Движение за права и свободи пък споделиха, че ще поддържат плана единствено за да се стабилизира страната и обществените финанси.
От своя страна от Българска социалистическа партия, " Възраждане " и Има Такъв Народ насочиха редица рецензии. Лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова упрекна Асен Василев, че направеният от министерството му план е надалеч от тезата му за " лява политика с десни ограничения ". От партията разкритикуваха и свеждането на бюджетния недостиг до 3%, което съгласно тях се прави за сметка на повече обществени разноски и е единствено поради приемането на България в еврозоната, което е нестабилно.
В отговор Георги Ганев от ПП-ДБ сподели, че 3%-ият недостиг не е фиксация на държавното управление, нито е единствено поради еврозоната, а е условие от Закона за обществените финанси.
По-рано тази година служебното държавно управление на Гълъб Донев предложи план на бюджет за 2023 година с 6,4% недостиг - над два пъти повече от изискването за влизане в еврозоната.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ