"Галъп": Доверието към правителството и парламента се "износва"
Парламентът не съумя да завоюва доверие. Правителството е изложено на нормалното за всяка власт последователно " изхабяване " на рейтинга в хода на мандата – който " падна " даже до по-тревожни стойности към свадите с парцелите. Но се записва и прочут " рестарт " в резултатите на изборите за Европейски парламент. Запазват се познатите стойности на доверие към съществени политически фигури. Такива са изводите на " Галъп интернешънъл " от проучването през юли в края на завършилия политически сезон.
Парламент и държавно управление
Докато при започване на мандата доверието към Народното събрание беше трайно по-близо до 30%, а недоверието беше трайно под 70%, в този момент съотношението е 21% доверие и 71% съмнение, демонстрират данните. Според социолозите интервалът на " стопляне " по отношение на народните представители наподобява дефинитивно отминат.
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева получава през юли 19% доверие, 55% съмнение, 15% се двоумят, а останалите не я познават. Според създателите на изследването резултатът е по-скоро приемлив на фона на доверието в други политически фигури в България.
Отношението към Народното събрание и към държавното управление по традиция се движат синхронно, като Народното събрание очевидно се възприема обичайно по-зле – евентуално тъй като е считан за фокус на партийността, а и заради липса на съответна фигура, която да му придава част от своята персонална известност, както това се случва с други институции, разясняват социолозите.
Правителството приключва политическия сезон с 29% доверие против 62% съмнение. Спад ясно бе регистриран напролет на 2019 година, което евентуално се дължи на поредицата от кавги в този интервал, напомнят създателите на проучването. Според тях изборните резултати и започващият летен сезон обаче, сякаш въздействат удобно и водят за стабилизиране на доверието в държавната институция. Но даже и това стабилизиране не анулира нормалното гладко " изхабяване " на известността – което се случва в хода на всеки мандат. За съпоставяне: в първите месеци и години на мандата си кабинетът " Борисов 3 " имаше равнища на доверие обичайно над 30%, а недоверието не превишаваше 60%.
Основни персони
Традиционно високо доверие получават фигури, които стоят по-скоро отвън ежедневния непосреден политически спор. С по-ниско доверие са персони на по-оперативни управителни постове и персони, които по-отдавна са в политическия развой, се вижда от резултатите. Социолозите означават, че при доверието в партийните фигури значение играят електоратите – колкото по-голяма е една партия, толкоз повече доверие би получил съответният водач. Затова и автоматизираното сравняване и " класиране " надали е най-правилният метод.
Румен Радев и Мая Манолова, с позитивни оценки обичайно в полето сред 50 и 60%, са и двете публични фигури, които имат позитивен рейтинг, т.е. доверието е повече от недоверието. При всички останали недоверието по традиция е повече от доверието и това е общоприетата обстановка в страната.
Президентската институция обичайно има по-високо доверие спрямо държавно управление и парламент, само че в предходния мандат (на Росен Плевнелиев) беше изгубила трайно доверие, напомня " Галъп ". Въпреки че има моментни съмнения в доверието към президента, президентът приключва политическия сезон без основна загуба на доверие по отношение на предишни интервали. При Манолова в годините пък настъпи възстановяване на индикаторите за доверие, разяснява социологическата организация.
С близки стойности на позитивни и негативни оценки – което съгласно социолозите е добър рейтинг за българските стандарти – е Слави Трифонов. Седмици преди дадената нощес поръчка за влизане в политическия живот неговият рейтинг е един от най-високите в страната. Обяснението на социолозите е в това, че телевизионният водещ още не е директно намесен в политическия развой.
Кметът на София Йорданка Фандъкова през юли 2019 година получава 31% доверие и 47% съмнение. В самата София доверието във Фандъкова не е по-високо от това в страната, само че недоверието към нея минава над 50%.
Сред партийните водачи, водещ по доверие остава министър председателят Бойко Борисов, който получава 30% при 54% съмнение и 16% колебаещи се. Той е единствената изцяло разпознаваема персона – липсват хора, които не могат да отговорят какво мислят за него. Борисов продължава да поддържа относително висок рейтинг с лек спад напролет, което още веднъж евентуално се дължи на свадите от този интервал. Традиционно към една трета от българите симпатизират, а над 50% са настроени негативно към премиера и водач на ГЕРБ.
Корнелия Нинова и Красимир Каракачанов се движат в " пакет " с доверие над 20% от пълнолетните българи, което съгласно социолозите е относително добър отзив. Подобни равнища има и еврокомисарят по цифровата стопанска система и общество Мария Габриел, само че тя е относително едва разпознаваема.
Парламент и държавно управление
Докато при започване на мандата доверието към Народното събрание беше трайно по-близо до 30%, а недоверието беше трайно под 70%, в този момент съотношението е 21% доверие и 71% съмнение, демонстрират данните. Според социолозите интервалът на " стопляне " по отношение на народните представители наподобява дефинитивно отминат.
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева получава през юли 19% доверие, 55% съмнение, 15% се двоумят, а останалите не я познават. Според създателите на изследването резултатът е по-скоро приемлив на фона на доверието в други политически фигури в България.
Отношението към Народното събрание и към държавното управление по традиция се движат синхронно, като Народното събрание очевидно се възприема обичайно по-зле – евентуално тъй като е считан за фокус на партийността, а и заради липса на съответна фигура, която да му придава част от своята персонална известност, както това се случва с други институции, разясняват социолозите.
Правителството приключва политическия сезон с 29% доверие против 62% съмнение. Спад ясно бе регистриран напролет на 2019 година, което евентуално се дължи на поредицата от кавги в този интервал, напомнят създателите на проучването. Според тях изборните резултати и започващият летен сезон обаче, сякаш въздействат удобно и водят за стабилизиране на доверието в държавната институция. Но даже и това стабилизиране не анулира нормалното гладко " изхабяване " на известността – което се случва в хода на всеки мандат. За съпоставяне: в първите месеци и години на мандата си кабинетът " Борисов 3 " имаше равнища на доверие обичайно над 30%, а недоверието не превишаваше 60%.
Основни персони
Традиционно високо доверие получават фигури, които стоят по-скоро отвън ежедневния непосреден политически спор. С по-ниско доверие са персони на по-оперативни управителни постове и персони, които по-отдавна са в политическия развой, се вижда от резултатите. Социолозите означават, че при доверието в партийните фигури значение играят електоратите – колкото по-голяма е една партия, толкоз повече доверие би получил съответният водач. Затова и автоматизираното сравняване и " класиране " надали е най-правилният метод.
Румен Радев и Мая Манолова, с позитивни оценки обичайно в полето сред 50 и 60%, са и двете публични фигури, които имат позитивен рейтинг, т.е. доверието е повече от недоверието. При всички останали недоверието по традиция е повече от доверието и това е общоприетата обстановка в страната.
Президентската институция обичайно има по-високо доверие спрямо държавно управление и парламент, само че в предходния мандат (на Росен Плевнелиев) беше изгубила трайно доверие, напомня " Галъп ". Въпреки че има моментни съмнения в доверието към президента, президентът приключва политическия сезон без основна загуба на доверие по отношение на предишни интервали. При Манолова в годините пък настъпи възстановяване на индикаторите за доверие, разяснява социологическата организация.
С близки стойности на позитивни и негативни оценки – което съгласно социолозите е добър рейтинг за българските стандарти – е Слави Трифонов. Седмици преди дадената нощес поръчка за влизане в политическия живот неговият рейтинг е един от най-високите в страната. Обяснението на социолозите е в това, че телевизионният водещ още не е директно намесен в политическия развой.
Кметът на София Йорданка Фандъкова през юли 2019 година получава 31% доверие и 47% съмнение. В самата София доверието във Фандъкова не е по-високо от това в страната, само че недоверието към нея минава над 50%.
Сред партийните водачи, водещ по доверие остава министър председателят Бойко Борисов, който получава 30% при 54% съмнение и 16% колебаещи се. Той е единствената изцяло разпознаваема персона – липсват хора, които не могат да отговорят какво мислят за него. Борисов продължава да поддържа относително висок рейтинг с лек спад напролет, което още веднъж евентуално се дължи на свадите от този интервал. Традиционно към една трета от българите симпатизират, а над 50% са настроени негативно към премиера и водач на ГЕРБ.
Корнелия Нинова и Красимир Каракачанов се движат в " пакет " с доверие над 20% от пълнолетните българи, което съгласно социолозите е относително добър отзив. Подобни равнища има и еврокомисарят по цифровата стопанска система и общество Мария Габриел, само че тя е относително едва разпознаваема.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ