Парламентарната комисия по външна политика одобри две проекторешения за обявяването

Парламентарната комисия по външна политика утвърди две проекторешения за оповестяването на Гладомора в Украйна през 1932-1933 година за геноцид. В комисията одобриха и консолидиран текст, сплотяващ двете сходни проекторешения.

В текста, импортиран от ГЕРБ-СДС, се споделя, че с това решение, България ще се подреди измежду страните, които изрично осъждат ужасяващите закононарушения на руския комунизъм.

Зловещите парелели на войната на Путин против Украйна със събитията от 1932-1933 година станаха причина тематиката за Гладомора и неговото наказание като акт на геноцид против украинския народ да бъде повдигната в редица национални парламенти, се показва в претекстовете на текста импортиран от „ Демократична България “. В него се напомня, че неотдавна резолюции за наказание на Гладомора бяха признати в Румъния, Ирландия и Молдова и Германия. 

„ Днес, повече от всеки път, ние би трябвало уверено да се обявим в поддръжка на възобновяване на историческата правдивост, да осъдим палачите и да почетем милионите почтени жертви на Гладомора.

Вярваме, че с приемането на това решение България ще даде мощен знак на взаимност със справедливата идея на Украйна и през днешния ден, когато войната на Путин заплашва свободата и демокрацията в цяла Европа “, се споделя още в претекстовете на проекторешението на „ Демократична България “. 

В консолидирания текст се предлага всяка последна събота на ноември да бъде оповестена за Ден за респект и памет за жертвите на Гладомора в Украйна. Във връзка с това има и положително мнение от Министерството на външните работи, сподели ръководителят на парламентарната комисия Екатерина Захариева. 

Големият апетит през 1932-1933 година - Гладомор, обгръща главните зърнени региони на някогашния Съюз на съветските социалистически републики - Украйна, Северен Кавказ, Долна и Средна Волга, Казахстан, Западен Сибир и Южен Урал. От апетит през този интервал са починали 7-8 милиона души, от които 3,5 милиона в Украйна, 2 милиона в Казахстан и Киргизстан и 2-2,5 милиона в Русия. 

Икономически голословната насилствена колективизация в Съюз на съветските социалистически републики през 1929-1930 година води до внезапен спад на селскостопанското произвеждане, в това число на самун. Планът на хлебозаводите е повишен и през 1930 година от Украйна са изнесени 7,7 милиона тона зърно, употребявано основно за покриване на експортните задължения на страната. През 1931 година републиката би трябвало още веднъж да даде плануваните 7,7 милиона тона в миг, когато реколтата била намаляла до 5 милиона тона. Вследствие на некомпетентната политика в селското стопанство и интензивния експорт на зърно през 1931 година, обстановката с прехраната става сериозна. 

На 27 ноември 1932 година на взаимно съвещание на Политбюро и Централен комитет на Комунистическата партия на Съюз на съветските социалистически републики Йосиф Сталин изяснява компликациите в хлебопроизводството " с навлизане в колхозите и совхозите на антисъветски детайли, организирали бойкот ". Вестник " Правда " от 4 и 8 декември 1932 година приканва към решителна битка с кулаците, изключително в Украйна. По данни на украински историци жертвите на глада в Украйна са 7 милиона и 200 хиляди. Гладът е премахнат едвам при започване на 1934 година На 28 ноември 2006 година в Украйна е признат закон, признаващ огромния апетит през 1932-1933 година за геноцид. Всяка година на 26 ноември в Украйна се организират възпоменателни прояви в памет на 3,5 милиона жертви на Гладомора.