„Непознатата от Сена“: удавницата, която била целуната от 400 милиона души
Парижани украсявали къщите си с нейния лик, поети й посвещавали стихове, а Майкъл Джексън я питаше по какъв начин е в една от най-известните си песни.
В края на 19-ти век в Сена е намерено тялото на непознато момиче. Никой не я познал, само че в никакъв случай не билазабравена.
Момичето, открито мъртво покрай насипа на Лувъра, било наречено „ Непознатата от Сена “ (фр. L’Inconnue de la Seine). Тя се отличавала е от множеството мъртви, с които правосъдните лекари се сблъскват всеки ден, с изумително изражение на лицето си: то като че ли било застинало в усмивка.
Нямало следи от принуждение, като най-вероятната причина за гибелта било самоубийство. Тялото било изпратено в моргата за следваща идентификация. По това време към две трети от труповете идвали от Сена и телата били излагани в специфична витрина, където всеки можел да ги види. Това пособие на фамилиите бързо да намерят изчезналите си родственици и улеснявало малко живота на полицията.
„ Хубава е като ангел “, шептяли посетителите на моргата, „ Ще би трябвало да отида да я видя още веднъж. “
Удавницата изглеждала на към 16 години, не повече. Нямало натъртвания и драскотини по тялото, а облеклата били в цялостен порядък.
„ Самоубийство “, разумно разсъждавала публиката.
Зяпачите не били заинтригувани от обстоятелството, че младата парижанка решила да се самоубие в размирните води на Сена – тъкмо това не изненадало постоянните чиновници на моргата. Мистериозно щастливото изражение на лицето на момичето провокирало доста повече възторга на обществеността.
„ Истинска Джоконда! “ – възкликнал някой и след доста години самият Албер Камю го повторил…
Славата за мистериозната усмихната удавница незабавно се разнесла из града. Поредици от хора били привлечени към моргата, с цел да видят „ чудото “ със личните си очи. Всички цъкали с език, въздишали и клатели глави – само че никой не разпознал нещастното момиче.
Няколко дни по-късно, по обясними аргументи, пристигнало време тялото на момичето да бъде изнесено от „ залата за огледи “. Но потокът от искащи да се взират в „ Джокондата от Сена ” не секнал. Тогава патологът измислил грациозен излаз от обстановката – взел гипсова отливка от лицето й, толкоз красиво било.
За броени дни копия от отливката се появили в магазините и оттова се популяризирали из домовете на парижани – от богатите и аристократите до бедните.
Не след дълго лицето на удавената жена стартира да се появява в къщи и жилища в цяла Европа. Модните дами закачили маски в хола, интелигентните господа в офисите си, а художниците в работилниците си.
L’Inconnue de la Seine, Непознатата от Сена, се трансформирала в муза за писатели, поети и даже хореографи (сериозно, през 1963 година Бентли Стоун сложил балет за нея). Владимир Набоков също е въодушевен от тази история и през 1934 година написва поемата „ L’Inconnue de la Seine “, в която допуска, че случаят има сантиментална основа.
Но най-интересното предстояло. През 1955 година няколко анестезиолози вземат решение да поръчат манекен, който може да се употребява за образование на новата тогава техника за кардиопулмонална реанимация (CPR).
Избирайки реализатор на задача измежду производителите на играчки, по изненадващо стичане на събитията те се обърнали към норвежеца Осмун Лердал, който неотдавна избавил живота на давещия се наследник, като му направил изкуствено дишане. Той с подготвеност се отзовал и по-късно решил да придаде на манекена човешки черти. Той избра името от сбирката си от модели, а лицето му направи да наподобява като известния „ Непознат “.
Симулаторът, наименуван Resussi Anne („ Възкръсната Анна “), се появил на пазара през 60-те години и не бил единственият, само че с помощта на сполучливия си дизайн, той станал най-търсеният.
„ Ани “ се оказала доста комфортна и ефикасна, тъй че бързо влезнала в всеобщо произвеждане. На уеб страницата на компанията към момента има версия на манекена с лика на „ Непознатата от Сена “. Според тях повече от 400 000 000 души са били подготвени на този симулатор…
Заради това незнайната удавила се парижанка импровизирано се счита за „ най-целуваната жена в света “.
А какво беше това за Майкъл Джексън? В известната си ария „ Smooth Criminal “ той неведнъж повтаря: „ Ани, добре ли си? “ („ Annie, are you ok? “). Тази фраза по време на образованието на манекена „ Resussi Anne “ предшества прехода към реанимация. Да се ревизира дали жертвата е в схващане
