И все пак, изглежда сме сами в галактиката според нова интерпретация на уравнението на Дрейк
Парадоксът на Ферми остава препъни-камък, когато става дума за търсене на извънземна просветеност (SETI). Наречен в чест на известния физик Енрико Ферми, който го изрича за пръв път под формата на въпрос, този абсурд се отнася до очевидното противоречие сред предстоящата възможност интелигентният живот да бъде несметен в безкрайната Вселената и очевидната липса на доказателства за извънземна просветеност (ЕТИ).
В десетилетията, откогато Енрико Ферми за пръв път сложи въпроса, който капсулира този абсурд („ Къде са всички? “), учените се пробват да обяснят това противоречие по един или различен метод. Но в ново изследване, извършено от трима изтъкнати учени от Института за бъдещето на човечеството (FHI) в Оксфордския университет, парадоксът се преоценява по подобен метод, че демонстрира, че човечеството най-вероятно е само в нашата вселена.
Изследването, озаглавено „ Разтваряне на парадокса Ферми “, неотдавна се появи и онлайн. Проучването е извършено взаимно от Андерс Санберг, теоретичен помощник в Института за бъдещето на човечеството и старши помощник в Оксфордския университет; Ерик Дрекслър, фамозният инженер, който разпространява концепцията за нанотехнологиите; и Тод Орд, прочут австралийски мъдрец в региона на морала и етиката от Оксфордския университет.
За задачите на тяхното изследване, екипът още веднъж проучва уравнението на Дрейк – известното уравнение, препоръчано от астронома доктор Франк Дрейк през 60-те години. Въз основа на хипотетични стойности за редица фактори, това уравнение обичайно се употребява, с цел да потвърди, че даже в случай че размерът на живота, разрастващ се на което и да е място е дребен, допустимо е множеството евентуални места да доведат до огромен брой евентуално следени цивилизации.
Франк Дрейк
Това уравнение гласи, че броят на цивилизациите в нашата вселена, с които бихме могли да споделяме, може да се дефинира посредством умножаване на междинната скорост на формиране на звезда в нашата вселена (R *), част от звездите, които имат планети (fp), броя на планетите, които фактически могат да поддържат живота (ne), броя на планетите, които ще развият живота (fl), броя на планетите, които ще развият интелигентния живот (fi), броя на цивилизациите, които ще развият софтуерни качества (fc), както и продължителността на времето, през което тези цивилизации ще би трябвало да предават своите сигнали в космоса (L).
Математически, това се показва по този начин:
