Пандемията увеличи броя на хората, които за първи път имат

Пандемията усили броя на хората, които за първи път имат домашни любимци, както и на хората, които осиновяват кученца и котенца. Докато даже по-неопитните стопани чакат ново кученце да се нуждае от известна дресировка, малко на брой считат, че същото се отнася и за котенцата.

Но тъкмо като кучетата, котките също се нуждаят от поддръжка, с цел да се приспособят към живота в човешкия дом и общество. И за благополучие – няколко елементарни форми на образование могат да бъдат потребни за тяхното богатство.

Котките имат разнообразни исторически взаимоотношения с хората, спрямо кучетата: те в никакъв случай не са били селективно отглеждани, с цел да се усъвършенства способността им да ни сътрудничат и да поддържат връзка с нас или да извършват работни функции като пастирство, лов или защита. Но проучванията демонстрират, че те могат да разпознават и реагират на нашите фини обществени знаци и да бъдат подготвени да извършват задания, сходно на кучетата.

Малко евентуално е обаче да имаме потребност от котка, която да върви чинно на мотив или да пази къщата от крадци. А те нормално се нуждаят и от по-малко насоки от кучетата, с цел да усвоят тоалетните си привички – обезпечаването на вярното място и пясъка нормално е задоволително.

Но пропущаме част от картинката, в случай че гледаме на дресиворката на домашни любимци като на нещо, което да улесни единствено нашия живот. Може да има доста изгоди и за котката. В един подслон, да вземем за пример, образованието може да бъде потребен инструмент за увеличение на изследователското държание на котката, позитивните реакции към хората и може би даже възможностите им да бъдат осиновени.

У дома можем да използваме елементарни техники, с цел да помогнем на котките с неща като да се усещат удобно в коша за котки, да свикнат с пътуванията с кола, както и да понасят здравни прегледи и лекувания.

Котките не се раждат с присъщ афинитет към хората и би трябвало да бъдат изложени на нежното ни, топло отношение в продължение най-малко на две седмици, с цел да могат да се научат, че сме другари, а не врагове. Има лимитирани доказателства, че по-младите котки са по-внимателни към нашите обществени знаци, което може да значи, че са по-податливи на образование. С дребните котенца също би трябвало да се играе с котешки пръчки или въдици, с цел да се научат да не атакуват ръцете или краката ни.

Наказания като крясъци или физическа експанзия могат да провокират стрес и да подронят качеството на връзките стопанин-котка. Винаги използвайте позитивни тласъци (като лакомства и похвали). Това е освен най-ефективният метод за образование изобщо на домашни любимци, само че е и по-добър за тяхното благоденствие.

Техниките, основани на заплащане, могат да бъдат отличен метод да научим котката да влезе сама в клетката си (ако ще излизаме с нея някъде) или да седи умерено, до момента в който прилагаме някакво лекуване (или въобще в обичайно некомфортни за нея ситуации). Някои по-дружелюбни котки, стимулирани с храна, може даже да се научат „ да дават пет “, да сядат или завъртат по команда.

Важно е да сме сигурни, че котката се усеща умерено, когато подхващаме каквото и да е образование с нея. Винаги се уверявайте, че тя има опция да си тръгне или да приключи сесията, когато пожелае, и се пробвайте да й дадете отмора, в случай че наподобяват обезпокоена. Признаците на стеснение, за които би трябвало да следим, включват изопачаване на главата на котката, олизване на носа, люлеене на глава, вдигната лапа, неочаквани пристъпи на самопочистване, изкривен или под напрежение тип, потрепваща опашка и завъртяни или сплескани уши.

Ето по какъв начин да научим котката си да влиза в носача си в пет лесни стъпки:

На място, на което котката към този момент се усеща в сигурност, я научете да се настанява на одеяло. Направете това, като я примамите върху одеялото благодарение на храна.

Наградете я за това, че стои на одеялото, с повече лакомства, глезене или словесна хвалба, според от това какво котката ви харесва най-вече. Поднесете й лакомствата на височината на носа, с цел да я насърчите да седне, по-късно й поднесете лакомствата на височината на земята, с цел да я насърчите да приклекне и по-късно вероятно да легне върху одеялото.

След като котката усвои тази първа стъпка, поставете одеялото на дъното на отворения носач. После повторете същите стъпки с примамването и възнаграждението.

Когато котката ви към този момент предостатъчно си почива на одеялото в носача, сложете капака от горната страна (без вратичката) и повторете процеса на награждаване.

След като котката към този момент умерено влиза в носача и се настанява вътре, започнете да затваряте вратата, само че я дръжте открехната за начало, тъй че тя да не се почувства ненадейно в капан. Позволете й да излиза, когато пожелае, и използвайте лакомства, с цел да я насърчите да се върне. С леки придвижвания започнете леко да затваряте вратата компактно, след което я отворете още веднъж, като всякога давате лакомство на котката. Затваряйте я това постепенно, до момента в който можете да се пандизите изцяло (само за няколко секунди в началото), до момента в който котката към момента се усеща комфортно. Давайте на животинчето лакомства през затворената врата.

и

Целта ви в този момент е котката да остава в коша със затворена врата за все по-дълги интервали – добавяйте няколко секунди всякога. Продължавайте да награждавате котката, като й давате лакомства през вратата на коша, като последователно увеличавате времето сред всяко лакомство.

Всяка подготовка не би трябвало да продължава повече от няколко минути общо, а някои котки може да предпочетат единствено една сесия дневно. Възможно е да отнеме редица сесии през доста дни или седмици, преди тази последна стъпка да бъде приключена.