COVID-19 ще ощети глобалната икономика с над 6 трлн. долара
Пандемията от COVID-19 ще провокира 4% спад на международната стопанска система през 2020-а, в случай че възобновяване стартира през второто полугодие, демонстрира оценка на стопански екип на организация "Блумбърг ". Това е оптимистичният сюжет на създателите на разбора Том Орлик и Джейми Ръш. Те означават, че световната стопанска система "върви надолу с невиждана скорост и заостреност ", а размерът на изгубения приход ще надвиши 6 трлн. щ. $.
При този сюжет Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати ще се свие с 6.4%, на еврозоната - с 8.1%, на Япония - с 4%, а Китай ще регистрира най-слабия напредък в своята история.
"Низходящите опасности са обилни ", означават анализаторите. Паралелно с напъните на държавните управления да стартират да облекчават изолационните ограничения се усилва и заплахата от втора вълна на болестта, която може да задълбочи международния стопански спад до 5.6 %. Ако пък тласъците се окажат незадоволителни, Брутният вътрешен продукт може да потъне със 7.2 %.
Икономистът на "Ю Би Ес глоубъл уелт мениджмънт " - Дийн Търнър, акцентира, че вложителите ще би трябвало да регистрират три съществени фактора, които ще въздействат на активността им през идващото десетилетие: свят с повече задължения, с по-малко глобализация и с по-обхватна цифровизация.
Дидие Сейнт-Джродж - член на комисията за стратегически вложения и ръководещ шеф на компанията за ръководство на активи "Карминяк " - предлага по-нестандартен взор към рецесията и търси корените на тежките последици от пандемията от COVID-19 в човешката логика на психиката. Той показва, че нито един модел за прогнозиране не може да покаже чак толкоз точно какво се случва, когато половината население на планетата е заключено по домовете си за неустановен интервал от време. Изводът, че знаем прекомерно малко е единствено една от аргументите за внезапния борсов срив през март и зад реакциите на вложителите от началото на годината с изключение на елементарен боязън стоят и няколко психически предразсъдъка.
Единият от тях е прекомерното доверие.
Прочутият американски икономист Хайман Мински твърди, че стабилността може да предизвика неустойчивост като окуражава вложителите да поемат и прекален риск. В този смисъл рисковата пазарна реакция на разпространяването на ковид е "моментът на Мински " след траялата десетилетие намаляваща степен на съмнения на пазара за акции.
Което ни довежда до втория вид мъчително психическо предрешение - пренебрежението.
През седмиците откакто COVID-19 порази Китай в края на 2019-а, много западняци не бяха изключително обезпокоени. Това е обяснимо поради на географското разстояние, само че резултатът в действителност е плод на допускането, че светът е формиран от обособени популации с далечни или противоположни паники и ползи. Този "вътрешногрупов " фатализъм приспа вниманието на европейците към събитията в провинция Хубей. При това, откакто всеки знае, че по предписание, епидемиите се популяризират - изключително динамично в толкоз взаимносвързан свят. Психологическата настройка обаче надви над прагматизма.
На трето място идва незадоволителното ни схващане за особеностите на геометричната градация.
При нея числата порастват с коефициент, обратно на аритметичната, когато те се усилват с избрана сума. Ако нещо нараства с 25% дневно, количеството ще се утроява на всеки пет дни. Човеците обаче мъчно осмислят това. Вероятно затова множеството наблюдаващи, в това число и вложителите, подцениха скоростта на разпространяване на болестта и не съумяха да вземат в точния момент ограничения против нея. А когато най-после схванаха какъв брой са изостанали, се паникьосаха.
Последният фактор, който има забележителен принос за трагичния стопански спад вследствие на пандемията, е компликацията при оправянето със статистически неестествени опасности.
Човешкият разум е привикнал да прави оценка събитията от вероятностна позиция: да търси най-вероятния сюжет и по-късно да дефинира доверието в него. От което следва, че това, което в никакъв случай не се е случвало или е статистически малко допустимо, може да се пренебрегне. Проблемът е, че сходен метод не взема поради неестествените феномени, които пораждат извънредно рядко, само че трансформират всичко допустимо.
Незачитането на непредсказуемите феномени със мощно въздействие постоянно е било факт. Това демонстрират да вземем за пример защитните стени по японското крайбрежие, които, построени като "оптимални ", се оказаха незадоволително високи, с цел да спрат вълните цунами, разрушили атомните реактори на Фукушима. А верният избор в тези случаи щеше да направи системите по-малко уязвими. Просто тъй като има директна връзка сред оптимизацията и уязвимостта.
В човешката природа е заложено да търси застраховка след бедствия. Което значи, че консуматори, вложители, предприемачи и държавни управления евентуално ще излязат от сегашната рецесия с по-трезв статистически метод към ръководството на риска за идващите години.
Ако това се случи, наклонността би трябвало да е към нарастване на спестяванията на семействата, към произвеждане с по-ниски разноски и към загърбване на "модата " за дългово финансиране. Това би сложило стопанствата на по-солидна основа, само че пък растежът ще е по-бавен, фирмите - с по-ниски облаги и финансовите резултати на фондовите тържища - не чак толкоз "звездни ". С други думи - по-здрав, само че по-малко най-благоприятен напредък.
При този сюжет Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати ще се свие с 6.4%, на еврозоната - с 8.1%, на Япония - с 4%, а Китай ще регистрира най-слабия напредък в своята история.
"Низходящите опасности са обилни ", означават анализаторите. Паралелно с напъните на държавните управления да стартират да облекчават изолационните ограничения се усилва и заплахата от втора вълна на болестта, която може да задълбочи международния стопански спад до 5.6 %. Ако пък тласъците се окажат незадоволителни, Брутният вътрешен продукт може да потъне със 7.2 %.
Икономистът на "Ю Би Ес глоубъл уелт мениджмънт " - Дийн Търнър, акцентира, че вложителите ще би трябвало да регистрират три съществени фактора, които ще въздействат на активността им през идващото десетилетие: свят с повече задължения, с по-малко глобализация и с по-обхватна цифровизация.
Дидие Сейнт-Джродж - член на комисията за стратегически вложения и ръководещ шеф на компанията за ръководство на активи "Карминяк " - предлага по-нестандартен взор към рецесията и търси корените на тежките последици от пандемията от COVID-19 в човешката логика на психиката. Той показва, че нито един модел за прогнозиране не може да покаже чак толкоз точно какво се случва, когато половината население на планетата е заключено по домовете си за неустановен интервал от време. Изводът, че знаем прекомерно малко е единствено една от аргументите за внезапния борсов срив през март и зад реакциите на вложителите от началото на годината с изключение на елементарен боязън стоят и няколко психически предразсъдъка.
Единият от тях е прекомерното доверие.
Прочутият американски икономист Хайман Мински твърди, че стабилността може да предизвика неустойчивост като окуражава вложителите да поемат и прекален риск. В този смисъл рисковата пазарна реакция на разпространяването на ковид е "моментът на Мински " след траялата десетилетие намаляваща степен на съмнения на пазара за акции.
Което ни довежда до втория вид мъчително психическо предрешение - пренебрежението.
През седмиците откакто COVID-19 порази Китай в края на 2019-а, много западняци не бяха изключително обезпокоени. Това е обяснимо поради на географското разстояние, само че резултатът в действителност е плод на допускането, че светът е формиран от обособени популации с далечни или противоположни паники и ползи. Този "вътрешногрупов " фатализъм приспа вниманието на европейците към събитията в провинция Хубей. При това, откакто всеки знае, че по предписание, епидемиите се популяризират - изключително динамично в толкоз взаимносвързан свят. Психологическата настройка обаче надви над прагматизма.
На трето място идва незадоволителното ни схващане за особеностите на геометричната градация.
При нея числата порастват с коефициент, обратно на аритметичната, когато те се усилват с избрана сума. Ако нещо нараства с 25% дневно, количеството ще се утроява на всеки пет дни. Човеците обаче мъчно осмислят това. Вероятно затова множеството наблюдаващи, в това число и вложителите, подцениха скоростта на разпространяване на болестта и не съумяха да вземат в точния момент ограничения против нея. А когато най-после схванаха какъв брой са изостанали, се паникьосаха.
Последният фактор, който има забележителен принос за трагичния стопански спад вследствие на пандемията, е компликацията при оправянето със статистически неестествени опасности.
Човешкият разум е привикнал да прави оценка събитията от вероятностна позиция: да търси най-вероятния сюжет и по-късно да дефинира доверието в него. От което следва, че това, което в никакъв случай не се е случвало или е статистически малко допустимо, може да се пренебрегне. Проблемът е, че сходен метод не взема поради неестествените феномени, които пораждат извънредно рядко, само че трансформират всичко допустимо.
Незачитането на непредсказуемите феномени със мощно въздействие постоянно е било факт. Това демонстрират да вземем за пример защитните стени по японското крайбрежие, които, построени като "оптимални ", се оказаха незадоволително високи, с цел да спрат вълните цунами, разрушили атомните реактори на Фукушима. А верният избор в тези случаи щеше да направи системите по-малко уязвими. Просто тъй като има директна връзка сред оптимизацията и уязвимостта.
В човешката природа е заложено да търси застраховка след бедствия. Което значи, че консуматори, вложители, предприемачи и държавни управления евентуално ще излязат от сегашната рецесия с по-трезв статистически метод към ръководството на риска за идващите години.
Ако това се случи, наклонността би трябвало да е към нарастване на спестяванията на семействата, към произвеждане с по-ниски разноски и към загърбване на "модата " за дългово финансиране. Това би сложило стопанствата на по-солидна основа, само че пък растежът ще е по-бавен, фирмите - с по-ниски облаги и финансовите резултати на фондовите тържища - не чак толкоз "звездни ". С други думи - по-здрав, само че по-малко най-благоприятен напредък.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ