Коронавирусът показа, че ЕС зависи от вноса на лекарства от Китай
Пандемията от COVID-19 сподели, че зависимостта на Германия и Европа от вноса на китайската фармацевтична промишленост е достигнала застрашителни размери. В Германия упорстват за предприемане на незабавни ограничения.
„ Непременно би трябвало нещо да се промени – не може стопанската система на Германия и на Евросъюза да продължава да е толкоз мощно подвластна от Китай ”, е едно от заключенията, до които доближиха немските политици, предприемачи и икономисти по отношение на разпространяването на новия тип ковид. Изявления в този дух се чуват все по-често през последните дни, като представителите на разнообразни политически партии съумяха да реализират ненадейно единогласие, написа в собствен разбор „ Дойче веле ”.
Всичко стартира с дефицита на защитни маски и средства за стерилизация
В Азия постоянно са били пренасяни доста индустриални мощности. Недопустимо е, обаче, това да става за сметка на сигурността на доставките, съобщи ръководителят на парламентарната секта в ръководещата коалиция Ралф Бринкхаус.
Пълно единогласие с него изрази съпредседателят на опозиционната партия на „ зелените ” в Бундестага Катрин Гьоринг Екард, съгласно която е „ оправдано и належащо в Европа да се създават медикаменти и такива медицински консумативи, които отчасти отсъстват от комерсиалната мрежа ”.
Според проф. Габриел Фелбермайр – началник на Института по международна стопанска система в Кил, да се остави на Китай производството на над 90 % от създавания в света пеницилин е прекомерно огромен риск.
Очевидно в този момент дебатът е фокусиран главно върху медикаментите и медицинските материали, макар че казусът не е единствено с тях.
Избухването на COVID-19 и дефицитът на защитни маски и средства за стерилизация привлякоха вниманието първо върху този въпрос. Това стана причина да бъдат разяснявани тематики, които огромна част от немското общество, в това число доста политици, не осъзнаваха до този миг.
Провинция Хубей доставя 153 препарата и вещества за Германия
Федералният институт за лекарствени средства и медицински произведения в Бон още през февруари изследва, какво количество подготвени медикаменти или вещества за правенето на лекарства получава Германия единствено от една китайска провинция – Хубей, чиято столица Ухан стана епицентър на епидемията. Оказа се, че са 153. От тях 11 субстанции са включени в листата на Германия за витално нужни или най-важни препарати (без да се считат ваксините).
В известието на институцията от 27 февруари се акцентира, че досега не е постъпвала информация за краткосрочно преустановяване на доставките на тези медикаменти или дейни субстанции за Германия или Европейския съюз. Но на 3 март държавното управление на Индия ограничи износа на 26 дейни и медикаменти, в това число болкоуспокояващото и понижаващо температурата лекарство парацетамол и редица антибиотици. Те съставляват 10 % от целия експорт на индийски медикаменти.
Германската общност разбра от медиите, първо, че Индия е най-големият в света снабдител на генерици – по този начин се назовават непатентованите евтини копия на доста по-скъпите истински препарати на дейни субстанции, чийто патентен период изтича.
Второ, към 70 % от съставките за своите генерици индийската фармацевтична индустрия получава също от Китай, в това число от провинция Хубей.
По този метод Германия и страните от Европейския съюз се оказаха в двойна – директна и косвена, взаимозависимост от лекарствените доставки от Китай.
През март президентът на Федералното обединяване на немския съюз на аптекарите Фридман Шмид съобщи, че в границите на настоящата година страната ще се сблъска с последствията от спада на доставките от Китай. Той прикани Европейски Съюз да предприеме нужните контрамерки и да „ сложи завършек на тази тотална взаимозависимост от доставки на някои препарати, макар че това би оскъпило медикаментите ”.
Възстановяване на производството: повече сигурност, по-високи цени
Да, нужна е полемика, по какъв начин да се постъпи, с цел да се създават дейните субстанции за антибиотици най-вече в Европа, а не в Китай и Индия, счита генералният шеф на немския Съюз на химическата индустрия Волфганг Гросе Ентруп. Той обаче също предизвести, че това значи несъмнено повишение на цените.
С апел производството на медикаменти да се върне в Европа излезе и профсъюзът IG BCE, в който членуват служащи на химико-фармацевтичната индустрия на Германия. Неговият ръководител Михаел Василиадис дефинира като рискова зависимостта от дребен брой снабдители от Китай и Индия, в която изпаднаха в предходните години Германия и Европа.
Появата на вируса на Sars-CoV-2 (COVID-19) в провинция Хубей и ограничавания експорт от Индия е „ сигнал за паника, от който нашите политици би трябвало да се разсънят ”.
„ Урокът от сегашната рецесия би трябвало да звучи по следния метод: идентифициране на най-важните дейни субстанции и степента на взаимозависимост, връщане на производството в Германия и Европейски Съюз, гарантиране сигурността на доставките и положителни работни места ”, съобщи профсъюзният водач.
Веригите за доставки ще бъдат реорганизирани
Според него немските производители на медикаменти разчитат прекалено много на оптимални облаги и съсредоточаване на производството. В резултат на това Германия загуби предходната си водеща позиция на международния фармацевтичен пазар.
„ Държава, която в миналото е била аптеката на света, през днешния ден зависи от вноса на непознати препарати против хипертония, аналгетици или антибиотици. Не би трябвало да бъде по този начин! ” безапелационен е Михаел Василиадис.
И евентуално няма да бъде – казусът е разпознат.
Експертите чакат фармацевтичната индустрия да си извлече съответните поучения. Очаква се коронавирусът да докара до метаморфоза на веригите за доставки.
Политиците, от своя страна, евентуално също ще поддържат ограничения, стимулиращи този развой, да вземем за пример чрез данъчни облекчения.
Министърът на опазването на здравето на Германия Йенс Шпан не оставя място за подозрения по този въпрос, като съобщи, че не желае страната да бъде подвластна от доставки от една-единствена страна. /БГНЕС
———
Андрей Гурков, “Дойче веле ”.
„ Непременно би трябвало нещо да се промени – не може стопанската система на Германия и на Евросъюза да продължава да е толкоз мощно подвластна от Китай ”, е едно от заключенията, до които доближиха немските политици, предприемачи и икономисти по отношение на разпространяването на новия тип ковид. Изявления в този дух се чуват все по-често през последните дни, като представителите на разнообразни политически партии съумяха да реализират ненадейно единогласие, написа в собствен разбор „ Дойче веле ”.
Всичко стартира с дефицита на защитни маски и средства за стерилизация
В Азия постоянно са били пренасяни доста индустриални мощности. Недопустимо е, обаче, това да става за сметка на сигурността на доставките, съобщи ръководителят на парламентарната секта в ръководещата коалиция Ралф Бринкхаус.
Пълно единогласие с него изрази съпредседателят на опозиционната партия на „ зелените ” в Бундестага Катрин Гьоринг Екард, съгласно която е „ оправдано и належащо в Европа да се създават медикаменти и такива медицински консумативи, които отчасти отсъстват от комерсиалната мрежа ”.
Според проф. Габриел Фелбермайр – началник на Института по международна стопанска система в Кил, да се остави на Китай производството на над 90 % от създавания в света пеницилин е прекомерно огромен риск.
Очевидно в този момент дебатът е фокусиран главно върху медикаментите и медицинските материали, макар че казусът не е единствено с тях.
Избухването на COVID-19 и дефицитът на защитни маски и средства за стерилизация привлякоха вниманието първо върху този въпрос. Това стана причина да бъдат разяснявани тематики, които огромна част от немското общество, в това число доста политици, не осъзнаваха до този миг.
Провинция Хубей доставя 153 препарата и вещества за Германия
Федералният институт за лекарствени средства и медицински произведения в Бон още през февруари изследва, какво количество подготвени медикаменти или вещества за правенето на лекарства получава Германия единствено от една китайска провинция – Хубей, чиято столица Ухан стана епицентър на епидемията. Оказа се, че са 153. От тях 11 субстанции са включени в листата на Германия за витално нужни или най-важни препарати (без да се считат ваксините).
В известието на институцията от 27 февруари се акцентира, че досега не е постъпвала информация за краткосрочно преустановяване на доставките на тези медикаменти или дейни субстанции за Германия или Европейския съюз. Но на 3 март държавното управление на Индия ограничи износа на 26 дейни и медикаменти, в това число болкоуспокояващото и понижаващо температурата лекарство парацетамол и редица антибиотици. Те съставляват 10 % от целия експорт на индийски медикаменти.
Германската общност разбра от медиите, първо, че Индия е най-големият в света снабдител на генерици – по този начин се назовават непатентованите евтини копия на доста по-скъпите истински препарати на дейни субстанции, чийто патентен период изтича.
Второ, към 70 % от съставките за своите генерици индийската фармацевтична индустрия получава също от Китай, в това число от провинция Хубей.
По този метод Германия и страните от Европейския съюз се оказаха в двойна – директна и косвена, взаимозависимост от лекарствените доставки от Китай.
През март президентът на Федералното обединяване на немския съюз на аптекарите Фридман Шмид съобщи, че в границите на настоящата година страната ще се сблъска с последствията от спада на доставките от Китай. Той прикани Европейски Съюз да предприеме нужните контрамерки и да „ сложи завършек на тази тотална взаимозависимост от доставки на някои препарати, макар че това би оскъпило медикаментите ”.
Възстановяване на производството: повече сигурност, по-високи цени
Да, нужна е полемика, по какъв начин да се постъпи, с цел да се създават дейните субстанции за антибиотици най-вече в Европа, а не в Китай и Индия, счита генералният шеф на немския Съюз на химическата индустрия Волфганг Гросе Ентруп. Той обаче също предизвести, че това значи несъмнено повишение на цените.
С апел производството на медикаменти да се върне в Европа излезе и профсъюзът IG BCE, в който членуват служащи на химико-фармацевтичната индустрия на Германия. Неговият ръководител Михаел Василиадис дефинира като рискова зависимостта от дребен брой снабдители от Китай и Индия, в която изпаднаха в предходните години Германия и Европа.
Появата на вируса на Sars-CoV-2 (COVID-19) в провинция Хубей и ограничавания експорт от Индия е „ сигнал за паника, от който нашите политици би трябвало да се разсънят ”.
„ Урокът от сегашната рецесия би трябвало да звучи по следния метод: идентифициране на най-важните дейни субстанции и степента на взаимозависимост, връщане на производството в Германия и Европейски Съюз, гарантиране сигурността на доставките и положителни работни места ”, съобщи профсъюзният водач.
Веригите за доставки ще бъдат реорганизирани
Според него немските производители на медикаменти разчитат прекалено много на оптимални облаги и съсредоточаване на производството. В резултат на това Германия загуби предходната си водеща позиция на международния фармацевтичен пазар.
„ Държава, която в миналото е била аптеката на света, през днешния ден зависи от вноса на непознати препарати против хипертония, аналгетици или антибиотици. Не би трябвало да бъде по този начин! ” безапелационен е Михаел Василиадис.
И евентуално няма да бъде – казусът е разпознат.
Експертите чакат фармацевтичната индустрия да си извлече съответните поучения. Очаква се коронавирусът да докара до метаморфоза на веригите за доставки.
Политиците, от своя страна, евентуално също ще поддържат ограничения, стимулиращи този развой, да вземем за пример чрез данъчни облекчения.
Министърът на опазването на здравето на Германия Йенс Шпан не оставя място за подозрения по този въпрос, като съобщи, че не желае страната да бъде подвластна от доставки от една-единствена страна. /БГНЕС
———
Андрей Гурков, “Дойче веле ”.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ