Бяхме свикнали с мисълта, че сме недосегаеми
Пандемията ни смъкна на земята, само че след нейния край всеки ще тръгне още веднъж по своя път Българите се върнаха, само че отново ще си тръгнат, в случай че нямат условия, споделя доцент Георги Бърдаров в особено изявление за в. " Стандарт "
Доц. Георги Бърдаров е публицист и академични учител, началник на катедра Социално-икономическа география в Софийския университет. Той нашумя като най-четения създател в интернет с описа си " За петата ракия, или какъв брой е прекрасен животът ". Преди четири години издаде романа си " Аз още броя дните ", а наскоро на книжния пазар се появи книгата му " Absolvo te " /Опрощавам греховете ти - израз, който се употребява в католическата църква/.
И положителното, и злото са у нас. Това, което можеш да направиш, е да опиташ да удържиш демоните Прошката към другите минава през амнистия към себе сиАко желаеме да задържим младежите, преди всичко е образованиетоКризата няма по какъв начин да бъде превъзмогната без интервенция на държаватаГлобално разбъркване на популацията е неизбежно и ще го имаме в края на 21-ви век
- Доц. Бърдаров, от кое място пристигна концепцията за новата Ви книга " Absolvo te "?
- Идеята за втория ми разказ присъстваше под някаква форма още в първата книга " Още броя дните ", където действието също се развива в обстановка на спор и война. Само че там се завършваше със затворена врата. Затова във втория ми разказ желаех да участва още веднъж екзистенциален спор, само че там аз да отворя вратата към вярата. В търсене на сюжет попаднах на две истории, които доста мощно ме впечатлиха и взех решение акцент на втората ми книга да бъде прошката, като главното е, че прошката към близките минава през амнистия към самия себе си.
- Как интерпретирате в персонален проект тематиката за опрощението, която минава през целия разказ? На кого е по-лесно да извиним - на себе си или на другите? И изобщо умеем ли да прощаваме?
- Темата за опрощението е доста експлоатирана - елементарно е да се каже " Прощавам ", доста е християнско, доста е човешко, само че е и доста мъчно. Основният претекст на този разказ е екзистенциалният спор, само че главната движеща мощ да го напиша бяха неща, които аз не мога да простя на самия себе си. Чрез този разказ съумях да ги погледна в профил.
- А успяхте ли да си простите след написването му?
- Не съумях да си простя, само че някак си съумях да се изчистя от това. То трябваше да излезе от мен.
- А има ли непростими неща?
- Да, има непростими неща. Например, да посегнеш на човешки живот. За мен единственото нещо, което е неповторимо на тази земя, е човешкият живот. Всичко останало може да се повтаря - граници, страни, религии, дела. Но без значение по каква причина отнемеш живот, дали ще е за религиозна, дали за национална идея, това не може да се елементарни.
- Историите и в двата Ви романа се развиват в условия на спорове и войни. Какво се случва с характерите на хората в такива интервали?
- В такива рискови обстановки, каквато е войната, на напред във времето излизат и най-хубавите, и най-лошите качества у един човек. И в първия, и във втория ми разказ става дума за това, че и положителното, и злото живеят във всеки от нас. И това, което може да се опиташ да направиш, е да удържиш демоните на злото. Отделно от това, в такива обстановки всичко зависи от характерите на хората - който е по-силен, съумява да издържи, а който е по-слаб, се пречупва.
- Настоящите условия на пандемия ненапълно наподобяват на спешен спор. Как се оправяме всички ние?
- Добре се оправяме. Защото тези пандемии са се повтаряли и ще се повтарят неведнъж в човешката история, само че ние не сме привикнали с това. Ние бяхме привикнали с мисълта, че сме недосегаеми. Това, което ни се случи, малко ни раздруса и смъкна на земята. У нас не се различавахме толкоз от останалите хора на земята във връзка с оправянето - на всички места имаше първо потрес, боязън, суматоха, отказване на пандемията, породиха се тайни теории. Но в последна сметка се адаптирахме и съгласно мен се оправяме.
- Много известен стана изразът " Светът към този момент не е същият ". Ще се трансформират ли хората след края на изключителната обстановка?
- Моята теза е ясна - няма по какъв начин да се променим. Радостно е, че има толкоз технологии, толкоз достижения на индустриалната ера, само че хомо сапиенс в същността си остава същият, със своите стремежи и страхове. Да, пандемията малко ни промени и смъкна на земята, само че след нейния край, след няколко години всеки ще тръгне още веднъж по своя път. Може би под някаква форма това бе апробация за един свят, където множеството неща ще бъдат онлайн.
- Вие сте демограф и очаквате огромно нарастване на популацията на Земята. Как ще се отрази това на човечеството, в това число в социално-икономически проект?
- Имаме наклонност за два огромни процеса, които са естествено обусловени. Единият е световно разбъркване на популацията. Това ще го имаме в края на 21-ви век. И няма по какъв начин да бъде избегнато, колкото и да се приказва за страни, за граници, за чисти народи. Да, пандемията краткотрайно го спря, само че това ще бъде за година - две - три най-много. Втората наклонност е следната - сега ние имаме свръхприраст на популацията в субсахарска Африка и част от Азия. Там ще има демографски гърмеж. Очаквам, че след 30-40 години там ще стартира да нахлува образованието, да се покачва благосъстоянието на тези хора и тогава те ще доближат до нашето равнище.
- А какви трендове прогнозирате у нас - изключително след пандемията и затварянето на страните?
- Генерално за България това няма да има някакви съществени демографски последствия. Завърнаха се доста хора и упованията бяха, че те ще останат тук, с цел да запълнят недостига от работна ръка и от младежи. Но те биха останали, единствено в случай че им се дават положителни условия - те и не биха отпътували, в случай че изискванията тук им позволяваха да живеят обикновено. Така че след края на пандемията тези хора най-вероятно ще си заминат. Но България има ресурсите да обърне нещата в демографски проект до 10-15, даже 20 години. Има аналогии с други страни, които са били в доста по-тежко демографско състояние от нас, само че са се справили и сега са водещи.
- Какви политики би трябвало да се организират, с цел да се усъвършенства демографската обстановка?
- Аз няма да се уморя да дублирам, че първото нещо е образованието. Ние би трябвало още там да покажем на младежите, че има смисъл да останат в България и това е тяхното място. Както междинното, по този начин и висшето обучение би трябвало да бъдат реформирани по този начин, че да бъдат съответни и на актуалните технологии, и на пазара на труда в България. В момента най-често учиш едно, а по-късно работиш нещо напълно друго. Това, първо, са хвърлени напразно пари за обучение, и второ, води до липса на мотивация. Другото е повишение на действителните приходи, промени в опазването на здравето - т.е. определящите неща, посредством които човек взема решение къде желае да живее. Ако тези промени бъдат направени, България има всички останали запаси и младите ще останат тук.
- А по какъв начин ще ни се отрази пандемията в социално-икономически проект - доста хора остават без приходи...
- Аз имам другари с дребен частен бизнес, със заведения, които в този миг са в доста сериозна обстановка. Каквото и да приказваме за демократичната стопанска система, това няма по какъв начин да бъде превъзмогнато, без да се намеси страната. В някои страни компенсираха хората в цялостен размер за приходите им, като им изплатиха това, което са получавали предходната година. Без страната няма по какъв начин да стане.
- Мислите ли към този момент за нова книга? И дали ще бъде обвързвана с пандемия, или с нещо по-различно?
- Когато свърших този, разказ, както беше и първия път, изпитах прелестно безсилие, тъй като това са тежки тематики, свързани с доста история, с доста фактология. Със сигурност идващият разказ няма да бъде за пандемията - когато пристигна моментът, той ще си пристигна, както беше и в този случай.
Доц. Георги Бърдаров е публицист и академични учител, началник на катедра Социално-икономическа география в Софийския университет. Той нашумя като най-четения създател в интернет с описа си " За петата ракия, или какъв брой е прекрасен животът ". Преди четири години издаде романа си " Аз още броя дните ", а наскоро на книжния пазар се появи книгата му " Absolvo te " /Опрощавам греховете ти - израз, който се употребява в католическата църква/.
И положителното, и злото са у нас. Това, което можеш да направиш, е да опиташ да удържиш демоните Прошката към другите минава през амнистия към себе сиАко желаеме да задържим младежите, преди всичко е образованиетоКризата няма по какъв начин да бъде превъзмогната без интервенция на държаватаГлобално разбъркване на популацията е неизбежно и ще го имаме в края на 21-ви век
- Доц. Бърдаров, от кое място пристигна концепцията за новата Ви книга " Absolvo te "?
- Идеята за втория ми разказ присъстваше под някаква форма още в първата книга " Още броя дните ", където действието също се развива в обстановка на спор и война. Само че там се завършваше със затворена врата. Затова във втория ми разказ желаех да участва още веднъж екзистенциален спор, само че там аз да отворя вратата към вярата. В търсене на сюжет попаднах на две истории, които доста мощно ме впечатлиха и взех решение акцент на втората ми книга да бъде прошката, като главното е, че прошката към близките минава през амнистия към самия себе си.
- Как интерпретирате в персонален проект тематиката за опрощението, която минава през целия разказ? На кого е по-лесно да извиним - на себе си или на другите? И изобщо умеем ли да прощаваме?
- Темата за опрощението е доста експлоатирана - елементарно е да се каже " Прощавам ", доста е християнско, доста е човешко, само че е и доста мъчно. Основният претекст на този разказ е екзистенциалният спор, само че главната движеща мощ да го напиша бяха неща, които аз не мога да простя на самия себе си. Чрез този разказ съумях да ги погледна в профил.
- А успяхте ли да си простите след написването му?
- Не съумях да си простя, само че някак си съумях да се изчистя от това. То трябваше да излезе от мен.
- А има ли непростими неща?
- Да, има непростими неща. Например, да посегнеш на човешки живот. За мен единственото нещо, което е неповторимо на тази земя, е човешкият живот. Всичко останало може да се повтаря - граници, страни, религии, дела. Но без значение по каква причина отнемеш живот, дали ще е за религиозна, дали за национална идея, това не може да се елементарни.
- Историите и в двата Ви романа се развиват в условия на спорове и войни. Какво се случва с характерите на хората в такива интервали?
- В такива рискови обстановки, каквато е войната, на напред във времето излизат и най-хубавите, и най-лошите качества у един човек. И в първия, и във втория ми разказ става дума за това, че и положителното, и злото живеят във всеки от нас. И това, което може да се опиташ да направиш, е да удържиш демоните на злото. Отделно от това, в такива обстановки всичко зависи от характерите на хората - който е по-силен, съумява да издържи, а който е по-слаб, се пречупва.
- Настоящите условия на пандемия ненапълно наподобяват на спешен спор. Как се оправяме всички ние?
- Добре се оправяме. Защото тези пандемии са се повтаряли и ще се повтарят неведнъж в човешката история, само че ние не сме привикнали с това. Ние бяхме привикнали с мисълта, че сме недосегаеми. Това, което ни се случи, малко ни раздруса и смъкна на земята. У нас не се различавахме толкоз от останалите хора на земята във връзка с оправянето - на всички места имаше първо потрес, боязън, суматоха, отказване на пандемията, породиха се тайни теории. Но в последна сметка се адаптирахме и съгласно мен се оправяме.
- Много известен стана изразът " Светът към този момент не е същият ". Ще се трансформират ли хората след края на изключителната обстановка?
- Моята теза е ясна - няма по какъв начин да се променим. Радостно е, че има толкоз технологии, толкоз достижения на индустриалната ера, само че хомо сапиенс в същността си остава същият, със своите стремежи и страхове. Да, пандемията малко ни промени и смъкна на земята, само че след нейния край, след няколко години всеки ще тръгне още веднъж по своя път. Може би под някаква форма това бе апробация за един свят, където множеството неща ще бъдат онлайн.
- Вие сте демограф и очаквате огромно нарастване на популацията на Земята. Как ще се отрази това на човечеството, в това число в социално-икономически проект?
- Имаме наклонност за два огромни процеса, които са естествено обусловени. Единият е световно разбъркване на популацията. Това ще го имаме в края на 21-ви век. И няма по какъв начин да бъде избегнато, колкото и да се приказва за страни, за граници, за чисти народи. Да, пандемията краткотрайно го спря, само че това ще бъде за година - две - три най-много. Втората наклонност е следната - сега ние имаме свръхприраст на популацията в субсахарска Африка и част от Азия. Там ще има демографски гърмеж. Очаквам, че след 30-40 години там ще стартира да нахлува образованието, да се покачва благосъстоянието на тези хора и тогава те ще доближат до нашето равнище.
- А какви трендове прогнозирате у нас - изключително след пандемията и затварянето на страните?
- Генерално за България това няма да има някакви съществени демографски последствия. Завърнаха се доста хора и упованията бяха, че те ще останат тук, с цел да запълнят недостига от работна ръка и от младежи. Но те биха останали, единствено в случай че им се дават положителни условия - те и не биха отпътували, в случай че изискванията тук им позволяваха да живеят обикновено. Така че след края на пандемията тези хора най-вероятно ще си заминат. Но България има ресурсите да обърне нещата в демографски проект до 10-15, даже 20 години. Има аналогии с други страни, които са били в доста по-тежко демографско състояние от нас, само че са се справили и сега са водещи.
- Какви политики би трябвало да се организират, с цел да се усъвършенства демографската обстановка?
- Аз няма да се уморя да дублирам, че първото нещо е образованието. Ние би трябвало още там да покажем на младежите, че има смисъл да останат в България и това е тяхното място. Както междинното, по този начин и висшето обучение би трябвало да бъдат реформирани по този начин, че да бъдат съответни и на актуалните технологии, и на пазара на труда в България. В момента най-често учиш едно, а по-късно работиш нещо напълно друго. Това, първо, са хвърлени напразно пари за обучение, и второ, води до липса на мотивация. Другото е повишение на действителните приходи, промени в опазването на здравето - т.е. определящите неща, посредством които човек взема решение къде желае да живее. Ако тези промени бъдат направени, България има всички останали запаси и младите ще останат тук.
- А по какъв начин ще ни се отрази пандемията в социално-икономически проект - доста хора остават без приходи...
- Аз имам другари с дребен частен бизнес, със заведения, които в този миг са в доста сериозна обстановка. Каквото и да приказваме за демократичната стопанска система, това няма по какъв начин да бъде превъзмогнато, без да се намеси страната. В някои страни компенсираха хората в цялостен размер за приходите им, като им изплатиха това, което са получавали предходната година. Без страната няма по какъв начин да стане.
- Мислите ли към този момент за нова книга? И дали ще бъде обвързвана с пандемия, или с нещо по-различно?
- Когато свърших този, разказ, както беше и първия път, изпитах прелестно безсилие, тъй като това са тежки тематики, свързани с доста история, с доста фактология. Със сигурност идващият разказ няма да бъде за пандемията - когато пристигна моментът, той ще си пристигна, както беше и в този случай.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ