Ботевистите в Пловдив доказаха документално и с вещи-светини, че най-старият клуб у нас води началото си още от 1907 година
Паметно събитие, което ще остане в златните архиви на футболен клуб „ Ботев “ и родния футбол като цяло, се организира тази заран в именитата зала „ Съединение “ на Регионалния исторически музей в под тепетата.
Написах това, що трябваше да се знае! „ Ботев “ не е от в този момент, „ Ботев “ не е история, започваща от 11 март 1912 година. „ Ботев “ по закон е от тая дата, само че в сърцата ни и в истината той се роди доста преди този момент! Помнете първите!
С тези думи ръководителят на „ Ботев “ от 1912 година – Стоян Пухтев, приключва първия от двата ръчно написани от него дневника, дарени на футболния клуб през 1922 година, когато ботевистите празнуват 10 години от своето публично учредяване.
Дневници, съдържащи в себе си неповторими обстоятелства, които изумиха присъстващите общественици, ветерани и последователи, препълнили Историческия музей, жадни да научат истината за основаване то на днешния „ Ботев “.
Събитието стартира с приветствено слово от известния пловдивски състезателен публицист и изтъкнат жълто-черен последовател – Валери Станков, който бе част от уредниците и водещ на самото събитие. Той нажежи ситуацията още в самото начало, давайки явен знак на присъстващите, че ще станат очевидци на нещо запаметяващо се.
След него думата взе и домакина на събитието Стефан Шивачев – шеф на Регионалния исторически музей в Пловдив, който разчувствуван показа, че е благополучен, че още веднъж зала „ Съединение “ ще стане очевидец на разкриването на следващите обстоятелства от ранната история на пловдивския футбол. Припомняме, че точно тук през 2019 година „ Ботев “ показа за първи път своя организационен протокол от 11 март 1912 година, както и редица други документи, разясняващи аргументите за избор на клубни цветове и емблема.
Председателят на Сдружение ПФК Ботев, Радослав Кошински, се обърна към присъстващите с думите, че представляваната от него организация постоянно е имала ангажимент да съхранява, почита и развива клубните обичаи. Кошински съобщи, че е благополучен, че в днешния ден, с помощта на предоставените документи и артефакти от колекционер, и за благополучие ботевист, най-сетне „ Ботев “ ще научи своята ранна история.
Сред формалните посетители, удостоили с наличието си събитието беше и Боян Ботйов – почетен член на клуба и правнук на военачалник Кирил Ботев, брат на безсмъртния стихотворец и бунтовник Христо Ботев.
Ето какво показа наследникът на Ботевия жанр в своето слово: „ Уважаеми посетители, уважаеми ботевисти, през 2019 година от футболния клуб, носещ името на безсмъртния Христо Ботев, се свързаха с мен, като ми оказаха високата чест да ме провъзгласят за негов почетен член. Имайки опцията да посетя футболната академия на клуба, изнасяйки лекция на децата от клубната школа за историческото ни минало, разбрах, че за хората, обичащи „ Ботев “, името на клубния патрон не е просто завещание, с което би трябвало да се преценяват, а същинска горделивост, съчетана с желанието клуб, тим и последователи да се отъждествяват с него, следвайки образеца на своите прародители. Днес за мен е чест да съм измежду вас, тъй като от това, което ще научите, ще разберете, че футболен клуб „ Ботев “ има правото да носи това свято име изцяло справедливо. “
След формалната гала по откриването на събитието, водещият Валери Станков даде думата на Видин Сукарев – завеждащ отдел „ Нова и най-нова история “ в Историческия музей, Стефан Попов и Илия Димитров, които приковаха вниманието на присъстващите с историята, която описаха.
Първата изненада, която провокира същински потрес в залата, бе представянето на Учредителния протокол на клуба, направен от първите ботевисти още на 11 февруари 1907 година. Дело, доказващо на процедура желанието на момчетата да основат своя личен футболен клуб 5 години преди познатата на всички 1912 година.
Стоян Пухтев разказва ясно и тъкмо в своите дневници по какъв начин е почнало всичко и през какви спънки е трябвало да преминат ботевистите, с цел да устоят на компликациите през идващите пет години, с цел да узаконят своя футболен клуб. Отказът на съда да почете желанието на момчетата ги принуждава да потърсят друга опция и по този начин, по стичане на събитията, те стават част от съществуващото тогава в Пловдив въздържателско-доброволческо сдружение „ Христо Ботев “, като негова футболна секция.
Във времената до септември 1909 година ботевистите играят на „ ритни топка “ зад една от градските мелници, след което се реалокират на тъй наречените „ Ботева морава “, намираща се в региона към Имарет джамия и Мъжката гимназия.
В тези ранни години, касаещи интервала 1907-1909 година, футбол в Пловдив играят колежаните от „ Свети Августин “, както и няколко просташки тимове. Стоян Пухтев разказва по какъв начин в този интервал, изключвайки тима на Колежа, ботевистите са на процедура единственият футболен клуб.
Интересно е да се означи, че още през 1906 година в Пловдив има публично регистрирани два футболни клуба – „ Тримонциум “ и „ Стрела “, които по-късно не съумяват да се пререгистрират и приключват своята активност.
Останалите тимове, съществували в този интервал, са били тези на „ Кубрат “, „ Глория “, „ Цар Симеон “, „ Бенковски “ и „ Аполон “.
През 1910 година ботевистите пробват още веднъж да записват клуб, само че отново им се отхвърля. Въпреки това, годината е знакова както за „ Ботев “, по този начин и за целия пловдивски футбол.
На 26 май 1910 година на игрището на Колежа стартира първият футболен шампионат в историята на Пловдив. На неговото разкриване участва и кметът на Пловдив Иван Кесяков. В шампионата взимат присъединяване 8 тима, разграничени в две групи по четири тима, като в едната са „ Свети Августин “, „ Глория “, „ Напредък “ и „ Национал “, а в другата „ Ботев “, „ Цар Симеон “, „ Бенковски “ и „ Аполон “.
За финала, който се организира на 1 май, се класират тимовете на „ Ботев “ и „ Свети Августин “, а колежаните печелят шампионата след победа с 5:1. Ботевистите записват в историята си този мач, като първият край, в който вземат участие.
През месец ноември на същата тази 1910 година въздържателното сдружение, на което „ Ботев “ е футболна секция “, взема решение да приключи своята активност, което изправя ботевистите пред нов учредителен проблем. Тогава на помощ се притичва братът на Теньо Русев, член на гимнастическото сдружение „ Тракийски левент “, което няма своя футболна секция и тим.
Така на 10 юни 1911 година ботевистите вършат нов организационен акт и протокол за присъединение към „ Тракийски левент “, ставайки негова футболна секция под името „ Христо Ботьов “.
Момчетата вземат решение да основат и първата си емблема, съобразена с обстоятелството, че са членове на „ Тракийски левент “. Емблемата е препоръчана от Георги Пухтев и се носи в няколко футболни срещи, като всеки състезател си я рисува собственоръчно с багра на бялата риза, с която играе. Стоян Пухтев споделя, че ризата на батко му се е затрила на фронта през 1912 година, само че е била непокътната тази на първия вратар на „ Ботев “ – Иван Стоянов, предадена на предпазване при Теньо Русев, който през 1912 година е хазаин на клуба.
В този миг уредниците изненадаха още веднъж гостите в зала „ Съединение “, представяйки на вниманието им достоверната риза с изрисуваната емблема от ботевистите.
През същата 1910 година се случва и още едно знаково за футболен клуб „ Ботев “ събитие. Генерал Кирил Ботев, разбирайки че в Пловдив е основан футболен клуб с името на брат му, подарява на ботевистите жълто строево-командно знаменце, като им разрешава да напишат на него каквото пожелаят. Ботевистите изписват „ Дружина потегля, отива, пътят е заплашителен, само че прочут “ – част от Ботевото стихотворение „ На сбогуване “, като одобряват това знаме за своето първо и най-истинско.
Истинска еуфория в залата провокира оповестяването, че истинското знаме, подарък от военачалник Кирил Ботев, ще бъде импортирано и показано пред ботевистите и правнука на генерала – Боян Ботйов.
През месец август на 1911 година ботевистите вземат участие в следващ градски шампионат, който остава знаков за историята на клуба. Срещите се организират на плада 9-ти пловдивски полк, като в надпреварата вземат участие тимовете на „ Ботев “, „ Орел “, „ Шалом “, „ Бенковски “, „ Рапид “ и „ Глория “. Поради липса на порти един от инженерите на полка създава особено такива, а години по-късно, в символ на признателност, ботевистите го афишират за собствен почетен член.
Турнирът провокира голям интерес измежду жителите, които окупират подстъпите на казармите, пробвайки се да влязат вътре. Устремът им е спрян от караула, а финалният мач се трансформира в бойното кръщене на ботевистите.
За него се класират тимовете на „ Ботев “ и „ Бенковски “, като срещата се трансформира в същинска война. В последна сметка ботевистите печелят с 2:0, като това остава в историята на клуба като първия извоюван градски футболен шампионат. Поради липса на премия, командващият полка подарява на тима връх от пленено знаме, на което те изписват по-късно „ Само нагоре, Ботевци! “
През същата 1911 година в Пловдив се организира и още един шампионат. Негов основател бил началникът на едно от полицейските ръководства. За шампионата били поканени тимовете на „ Ботев “, „ Свети Августин “, „ Глория “ и „ Рапид “, а срещите щели да се играят на терена на Колежа.
Поканата е възприета от ботевистите с наслада, тъй като ги легитимира като формален футболен клуб, което ги подтиква да основат своя нова емблема, с която да вземат участие в шампионата.
За финалния мач един против различен още веднъж се изправят тимовете на „ Ботев “ и „ Свети Августин “, като колежаните печелят с 2:0. Резултатът от мача обаче няма никакво значение, защото демонстрация на достойнство преди началото на срещата от страна на колежаните прави по този начин, че ботевистите да станат същински другари с тях, а по-късно да одобряват черния цвят на екипите си и в тяхна чест.
Към края на същата 1911 година от „ Тракийски левент “ вземат решение, че към този момент им е невероятно да поддържат фудболна секция, защото имат проекти за основаване то на секция по хазена за девойки. Затруднението е преодоляно, когато ботевистите схващат, че от месец февруари на 1912 година към този момент ще могат да записват публично своя клуб, като ученическо спортно сдружение, покровителствувано от по-възрастни.
Интересни неща бяха разказани и във връзка със събитията, предхождали учредяването по буквата на закона. Ботевистите влизат в спор за името на „ новия “ клуб, като част от тях дават други оферти за име. В последна сметка, след гласоподаване от всички присъстващи, се взема решение името да остане „ Ботев “.
Организаторите на събитието се погрижиха и за това гостите в залата да научат имената на всички учредители на клуба, забравени досега от историята, както и каква е била причина за дата на учредяване да бъде определен 11 март. От разказаното стана ясно, че ботевистите са написали своя протокол на 10-ти март, само че са поставили датата 11-ти, защото двете единици са били възприемани като знак на началото и най-важната цифра.
След регистрирането на клуба ботевистите стартират да развиват своята организационна активност, като провеждат два другарски шампионата, а ежедневно организират събрания, на които разискват другите хрумвания и оферти за развиване на клуба.
През месец юни на 1912 година в Пловдив се организира следващият футболен шампионат, на финала на който се класират още веднъж тимовете на „ Ботев “ и „ Свети Августин “, само че същият е отсрочен във времето поради разразила се стихия.
През същото лято „ Ботев “ изиграва и своя първи междуградски мач! Съперник е тимът на пазарджишкия „ Рапид “, а ботевистите печелят срещата с резултат 2:0.
Поредният прочувствен миг на събитието пристигна сега, в който се описа историята за това по какъв начин през 1914 година в Пловдив идва военачалник Кирил Ботев, който намира ботевистите и разпитва по какъв начин се оправят. Те му демонстрират дареното от него няколко години по-рано знаме, а дни по-късно получава подарък поднос, на който е гравирано „ В подарък на новата Ботева чета! Извървете вашият път към безсмъртието “.
Вкарването в залата на подноса, дарен от военачалник Кирил Ботев на ботевистите беше черешката на тортата по време на паметното събитие.
След този прочувствен миг гостите научиха, че през тези тежки години, придружени от войни и беднотия, „ Ботев “ освен че не е спрял своята активност, само че даже е нараснал въздействието си в града, привличайки стотици нови членове и приобщавайки огромна част от съществуващите до този миг публично регистрирани и просташки тимове.
Представяме на вниманието ви думите, с които е приключил своите дневници Стоян Пухтев, с прочитането на които беше комплициран и завършек на историческото събитие:
„ Написах тия страници, с цел да се знае, че в най-бурните години на войни, гибел, беднотия и горест единствено и само „ Ботев “ резервира спорта фудбол, а и изобщо спорта в град Пловдив жив! Имам желание да напиша в детайлности всичко някой ден. “
Написах това, що трябваше да се знае! „ Ботев “ не е от в този момент, „ Ботев “ не е история, започваща от 11 март 1912 година. „ Ботев “ по закон е от тая дата, само че в сърцата ни и в истината той се роди доста преди този момент! Помнете първите!
С тези думи ръководителят на „ Ботев “ от 1912 година – Стоян Пухтев, приключва първия от двата ръчно написани от него дневника, дарени на футболния клуб през 1922 година, когато ботевистите празнуват 10 години от своето публично учредяване.
Дневници, съдържащи в себе си неповторими обстоятелства, които изумиха присъстващите общественици, ветерани и последователи, препълнили Историческия музей, жадни да научат истината за основаване то на днешния „ Ботев “.
Събитието стартира с приветствено слово от известния пловдивски състезателен публицист и изтъкнат жълто-черен последовател – Валери Станков, който бе част от уредниците и водещ на самото събитие. Той нажежи ситуацията още в самото начало, давайки явен знак на присъстващите, че ще станат очевидци на нещо запаметяващо се.
След него думата взе и домакина на събитието Стефан Шивачев – шеф на Регионалния исторически музей в Пловдив, който разчувствуван показа, че е благополучен, че още веднъж зала „ Съединение “ ще стане очевидец на разкриването на следващите обстоятелства от ранната история на пловдивския футбол. Припомняме, че точно тук през 2019 година „ Ботев “ показа за първи път своя организационен протокол от 11 март 1912 година, както и редица други документи, разясняващи аргументите за избор на клубни цветове и емблема.
Председателят на Сдружение ПФК Ботев, Радослав Кошински, се обърна към присъстващите с думите, че представляваната от него организация постоянно е имала ангажимент да съхранява, почита и развива клубните обичаи. Кошински съобщи, че е благополучен, че в днешния ден, с помощта на предоставените документи и артефакти от колекционер, и за благополучие ботевист, най-сетне „ Ботев “ ще научи своята ранна история.
Сред формалните посетители, удостоили с наличието си събитието беше и Боян Ботйов – почетен член на клуба и правнук на военачалник Кирил Ботев, брат на безсмъртния стихотворец и бунтовник Христо Ботев.
Ето какво показа наследникът на Ботевия жанр в своето слово: „ Уважаеми посетители, уважаеми ботевисти, през 2019 година от футболния клуб, носещ името на безсмъртния Христо Ботев, се свързаха с мен, като ми оказаха високата чест да ме провъзгласят за негов почетен член. Имайки опцията да посетя футболната академия на клуба, изнасяйки лекция на децата от клубната школа за историческото ни минало, разбрах, че за хората, обичащи „ Ботев “, името на клубния патрон не е просто завещание, с което би трябвало да се преценяват, а същинска горделивост, съчетана с желанието клуб, тим и последователи да се отъждествяват с него, следвайки образеца на своите прародители. Днес за мен е чест да съм измежду вас, тъй като от това, което ще научите, ще разберете, че футболен клуб „ Ботев “ има правото да носи това свято име изцяло справедливо. “
След формалната гала по откриването на събитието, водещият Валери Станков даде думата на Видин Сукарев – завеждащ отдел „ Нова и най-нова история “ в Историческия музей, Стефан Попов и Илия Димитров, които приковаха вниманието на присъстващите с историята, която описаха.
Първата изненада, която провокира същински потрес в залата, бе представянето на Учредителния протокол на клуба, направен от първите ботевисти още на 11 февруари 1907 година. Дело, доказващо на процедура желанието на момчетата да основат своя личен футболен клуб 5 години преди познатата на всички 1912 година.
Стоян Пухтев разказва ясно и тъкмо в своите дневници по какъв начин е почнало всичко и през какви спънки е трябвало да преминат ботевистите, с цел да устоят на компликациите през идващите пет години, с цел да узаконят своя футболен клуб. Отказът на съда да почете желанието на момчетата ги принуждава да потърсят друга опция и по този начин, по стичане на събитията, те стават част от съществуващото тогава в Пловдив въздържателско-доброволческо сдружение „ Христо Ботев “, като негова футболна секция.
Във времената до септември 1909 година ботевистите играят на „ ритни топка “ зад една от градските мелници, след което се реалокират на тъй наречените „ Ботева морава “, намираща се в региона към Имарет джамия и Мъжката гимназия.
В тези ранни години, касаещи интервала 1907-1909 година, футбол в Пловдив играят колежаните от „ Свети Августин “, както и няколко просташки тимове. Стоян Пухтев разказва по какъв начин в този интервал, изключвайки тима на Колежа, ботевистите са на процедура единственият футболен клуб.
Интересно е да се означи, че още през 1906 година в Пловдив има публично регистрирани два футболни клуба – „ Тримонциум “ и „ Стрела “, които по-късно не съумяват да се пререгистрират и приключват своята активност.
Останалите тимове, съществували в този интервал, са били тези на „ Кубрат “, „ Глория “, „ Цар Симеон “, „ Бенковски “ и „ Аполон “.
През 1910 година ботевистите пробват още веднъж да записват клуб, само че отново им се отхвърля. Въпреки това, годината е знакова както за „ Ботев “, по този начин и за целия пловдивски футбол.
На 26 май 1910 година на игрището на Колежа стартира първият футболен шампионат в историята на Пловдив. На неговото разкриване участва и кметът на Пловдив Иван Кесяков. В шампионата взимат присъединяване 8 тима, разграничени в две групи по четири тима, като в едната са „ Свети Августин “, „ Глория “, „ Напредък “ и „ Национал “, а в другата „ Ботев “, „ Цар Симеон “, „ Бенковски “ и „ Аполон “.
За финала, който се организира на 1 май, се класират тимовете на „ Ботев “ и „ Свети Августин “, а колежаните печелят шампионата след победа с 5:1. Ботевистите записват в историята си този мач, като първият край, в който вземат участие.
През месец ноември на същата тази 1910 година въздържателното сдружение, на което „ Ботев “ е футболна секция “, взема решение да приключи своята активност, което изправя ботевистите пред нов учредителен проблем. Тогава на помощ се притичва братът на Теньо Русев, член на гимнастическото сдружение „ Тракийски левент “, което няма своя футболна секция и тим.
Така на 10 юни 1911 година ботевистите вършат нов организационен акт и протокол за присъединение към „ Тракийски левент “, ставайки негова футболна секция под името „ Христо Ботьов “.
Момчетата вземат решение да основат и първата си емблема, съобразена с обстоятелството, че са членове на „ Тракийски левент “. Емблемата е препоръчана от Георги Пухтев и се носи в няколко футболни срещи, като всеки състезател си я рисува собственоръчно с багра на бялата риза, с която играе. Стоян Пухтев споделя, че ризата на батко му се е затрила на фронта през 1912 година, само че е била непокътната тази на първия вратар на „ Ботев “ – Иван Стоянов, предадена на предпазване при Теньо Русев, който през 1912 година е хазаин на клуба.
В този миг уредниците изненадаха още веднъж гостите в зала „ Съединение “, представяйки на вниманието им достоверната риза с изрисуваната емблема от ботевистите.
През същата 1910 година се случва и още едно знаково за футболен клуб „ Ботев “ събитие. Генерал Кирил Ботев, разбирайки че в Пловдив е основан футболен клуб с името на брат му, подарява на ботевистите жълто строево-командно знаменце, като им разрешава да напишат на него каквото пожелаят. Ботевистите изписват „ Дружина потегля, отива, пътят е заплашителен, само че прочут “ – част от Ботевото стихотворение „ На сбогуване “, като одобряват това знаме за своето първо и най-истинско.
Истинска еуфория в залата провокира оповестяването, че истинското знаме, подарък от военачалник Кирил Ботев, ще бъде импортирано и показано пред ботевистите и правнука на генерала – Боян Ботйов.
През месец август на 1911 година ботевистите вземат участие в следващ градски шампионат, който остава знаков за историята на клуба. Срещите се организират на плада 9-ти пловдивски полк, като в надпреварата вземат участие тимовете на „ Ботев “, „ Орел “, „ Шалом “, „ Бенковски “, „ Рапид “ и „ Глория “. Поради липса на порти един от инженерите на полка създава особено такива, а години по-късно, в символ на признателност, ботевистите го афишират за собствен почетен член.
Турнирът провокира голям интерес измежду жителите, които окупират подстъпите на казармите, пробвайки се да влязат вътре. Устремът им е спрян от караула, а финалният мач се трансформира в бойното кръщене на ботевистите.
За него се класират тимовете на „ Ботев “ и „ Бенковски “, като срещата се трансформира в същинска война. В последна сметка ботевистите печелят с 2:0, като това остава в историята на клуба като първия извоюван градски футболен шампионат. Поради липса на премия, командващият полка подарява на тима връх от пленено знаме, на което те изписват по-късно „ Само нагоре, Ботевци! “
През същата 1911 година в Пловдив се организира и още един шампионат. Негов основател бил началникът на едно от полицейските ръководства. За шампионата били поканени тимовете на „ Ботев “, „ Свети Августин “, „ Глория “ и „ Рапид “, а срещите щели да се играят на терена на Колежа.
Поканата е възприета от ботевистите с наслада, тъй като ги легитимира като формален футболен клуб, което ги подтиква да основат своя нова емблема, с която да вземат участие в шампионата.
За финалния мач един против различен още веднъж се изправят тимовете на „ Ботев “ и „ Свети Августин “, като колежаните печелят с 2:0. Резултатът от мача обаче няма никакво значение, защото демонстрация на достойнство преди началото на срещата от страна на колежаните прави по този начин, че ботевистите да станат същински другари с тях, а по-късно да одобряват черния цвят на екипите си и в тяхна чест.
Към края на същата 1911 година от „ Тракийски левент “ вземат решение, че към този момент им е невероятно да поддържат фудболна секция, защото имат проекти за основаване то на секция по хазена за девойки. Затруднението е преодоляно, когато ботевистите схващат, че от месец февруари на 1912 година към този момент ще могат да записват публично своя клуб, като ученическо спортно сдружение, покровителствувано от по-възрастни.
Интересни неща бяха разказани и във връзка със събитията, предхождали учредяването по буквата на закона. Ботевистите влизат в спор за името на „ новия “ клуб, като част от тях дават други оферти за име. В последна сметка, след гласоподаване от всички присъстващи, се взема решение името да остане „ Ботев “.
Организаторите на събитието се погрижиха и за това гостите в залата да научат имената на всички учредители на клуба, забравени досега от историята, както и каква е била причина за дата на учредяване да бъде определен 11 март. От разказаното стана ясно, че ботевистите са написали своя протокол на 10-ти март, само че са поставили датата 11-ти, защото двете единици са били възприемани като знак на началото и най-важната цифра.
След регистрирането на клуба ботевистите стартират да развиват своята организационна активност, като провеждат два другарски шампионата, а ежедневно организират събрания, на които разискват другите хрумвания и оферти за развиване на клуба.
През месец юни на 1912 година в Пловдив се организира следващият футболен шампионат, на финала на който се класират още веднъж тимовете на „ Ботев “ и „ Свети Августин “, само че същият е отсрочен във времето поради разразила се стихия.
През същото лято „ Ботев “ изиграва и своя първи междуградски мач! Съперник е тимът на пазарджишкия „ Рапид “, а ботевистите печелят срещата с резултат 2:0.
Поредният прочувствен миг на събитието пристигна сега, в който се описа историята за това по какъв начин през 1914 година в Пловдив идва военачалник Кирил Ботев, който намира ботевистите и разпитва по какъв начин се оправят. Те му демонстрират дареното от него няколко години по-рано знаме, а дни по-късно получава подарък поднос, на който е гравирано „ В подарък на новата Ботева чета! Извървете вашият път към безсмъртието “.
Вкарването в залата на подноса, дарен от военачалник Кирил Ботев на ботевистите беше черешката на тортата по време на паметното събитие.
След този прочувствен миг гостите научиха, че през тези тежки години, придружени от войни и беднотия, „ Ботев “ освен че не е спрял своята активност, само че даже е нараснал въздействието си в града, привличайки стотици нови членове и приобщавайки огромна част от съществуващите до този миг публично регистрирани и просташки тимове.
Представяме на вниманието ви думите, с които е приключил своите дневници Стоян Пухтев, с прочитането на които беше комплициран и завършек на историческото събитие:
„ Написах тия страници, с цел да се знае, че в най-бурните години на войни, гибел, беднотия и горест единствено и само „ Ботев “ резервира спорта фудбол, а и изобщо спорта в град Пловдив жив! Имам желание да напиша в детайлности всичко някой ден. “
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ