Откриха паметна плоча на българския учен акад. Георги Бранков в Мездра /снимки/
Паметна плоча на световноизвестния български академик, строителен инженер и политик aкад. Георги Бранков (1913-1997) беше открита в Мездра, оповестиха от общината. Тя е инсталирана върху фасадата на частен дом на ул. „ Родопи “ №8, където преди време е била родната къща на създателя и пръв шеф на Института по механика (1977-1988) при Българска академия на науките (БАН).
Родолюбивата самодейност е на група локални поданици, а гранитният незабравим знак е направен от каменоделеца Николай Петров.
На откриването на паметната плоча участваха дъщерята на акад. Георги Бранков - Теодора Камбурова, проф. доктор Емил Маноах, доцент доктор Паруш Парушев, доцент доктор Вилям Попов и доцент доктор Сергей Ранчев от Института по механика при Българска академия на науките, жители.
„ Хиляди благодарности към всички основатели, показа разчувствана дъщерята на учения Теодора Камбурова. Добре, че има такива хора, които тачат паметта и културата на това обитаемо място. Благодаря ви от сърце! “
„ Удивително е, че близо 110 години след рождението и четвърт век след гибелта на акад. Георги Бранков паметта за него към момента е жива, сподели доцент доктор Паруш Парушев, който е дълготраен сътрудник и непосредствен другар на учения. За нас той е стожер на българската приложна просвета. И освен това: той остави една светла следа в доста области на науката, той направи пъртината, той прокарваше нови пътища.
Акад. Бранков имаше изумителен нюх за развиването на науката, Той имаше вътрешен глас за направленията, в които тя следва да се развива - освен това, което става сега, а и това, което идва отсега нататък. Той се усещаше еднообразно добре и във водите на университетските проучвания, и в приложните проучвания. Такъв човек беше акад. Бранков. “
По мотив откриването на паметната плоча рецитал от стихове за Мездра и родния край извършиха Савина Георгиева и Нора Цветкова от Групата за художествено слово към Център за поддръжка за личностно развиване с началник Лилия Христова.
***
Акад. Георги Йорданов Бранков е роден на 24 януари 1913 година в Мездра. Завършва Строителния колеж „ Христо Ботев” в София, Свободния университет (1938) и строително инженерство в Братислава и Дрезден (1944).
Известно време е преподавател в Троян, след което става помощник в Държавната политехника. Участва в проектирането на Националния стадион „ Васил Левски “ (1953). Бил е учител във Висшия инженерно-строителен институт (ВИСИ), където поредно е доцент (1954), професор (1959) и завеждащ катедра „ Масивни структури “ (1962-1973). От 1955 година е и ст. н. с. в Научноизследователския строителен институт, а през 1958-1959 година - негов шеф.
Председател на Държавния комитет по строителство и архитектура с сан на министър в първото държавно управление на Тодор Живков (1963-1966). Депутат в 5-ото Народно заседание (1966-1971), в което оглавява Парламентарната комисия по строителство, архитектура и благоустройство. Заема висши партийни постове.
Научен секретар (1959-1963), основен теоретичен секретар (1968-1973) и зам.-председател на Българската академия на науките (1973-1982). Основател и ръководител на Националния комитет по противоземетръсно инженерство (1966) и на Националния комитет по теоретична и приложна механика (1968). Директор на Института по техническа механика (1972), шеф на Централната лаборатория по биомеханика при Българска академия на науките (1972) и на учредения от него Институт по механика и биомеханика при Българска академия на науките (1977-1988). Ръководител на Централната лаборатория по сеизмична механика и сеизмично инженерство (1982).
Председател на Европейския комитет по противосеизмично строителство в Лондон (1970). Директор на Международната асоциация по противоземетръсно инженерство в Рим (1973). Член на Европейската академия за просвета, изкуство и просвета в Париж (1973-1982).
Д-р на техническите науки (1966), член-кореспондент (1967) и учен на Българска академия на науките (1974).
Носител е на Орден „ НРБ” - I степен (1968, 1973), Орден „ Кирил и Mетодий” - I степен (1959), Орден „ Червено знаме на труда “ (1963), Орден „ Георги Димитров “ (1983), званието „ Герой на социалистическия труд “ (1983) и на най-високата премия на Чехословашката академия на науките - „ Златен орден за принос към науката и строителството”.
Акад. Георги Бранков е един от водещите експерти у нас през втората половина на XX век в региона на солидните структури. Научните му приноси са също в областите на техническата механика, биомеханиката и сеизмичната механика. Автор е, независимо или в съавторство, на 16 монографии и над 200 научни публикации.
През целия си живот той оказва помощ на своя роден град. Така да вземем за пример, оказва подпомагане на Градския общински национален съвет (ГОНС) при правенето на плана за строителството на постройката на Съвета в Мездра, както и Окръжен национален съвет - Враца за построяването на втория тръбопровод Бързия - Враца. Дългогодишен ръководител е на Инициативния комитет за образуване на обичайните срещи на земляците от Мездренския край, живеещи в столицата и в страната.
„ В моя живот има доста моменти, които ме връщат години обратно в родното място, където съм се родил, изживял своето детство и учил седем години, споделя при една от тези срещи акад. Георги Бранков.
В спомените ми е останала чистата, бистра вода на Искъра, богата с риба. През детските ми години центърът на живота в Мездра беше гарата... Тази естествена и обществена среда е оставила своите следи у мен - обич към природата, привички за труд, грижа за прехраната… Родният край е оказал върху нас, неговите чада, своето благотворно въздействие. Сега е наш ред да му помогнем.” (в. Искърска комуна, бр.567/ 27 март 1987 г.).
Акад. Георги Бранков умира на 2 октомври 1997 година в София.
Родолюбивата самодейност е на група локални поданици, а гранитният незабравим знак е направен от каменоделеца Николай Петров.
На откриването на паметната плоча участваха дъщерята на акад. Георги Бранков - Теодора Камбурова, проф. доктор Емил Маноах, доцент доктор Паруш Парушев, доцент доктор Вилям Попов и доцент доктор Сергей Ранчев от Института по механика при Българска академия на науките, жители.
„ Хиляди благодарности към всички основатели, показа разчувствана дъщерята на учения Теодора Камбурова. Добре, че има такива хора, които тачат паметта и културата на това обитаемо място. Благодаря ви от сърце! “
„ Удивително е, че близо 110 години след рождението и четвърт век след гибелта на акад. Георги Бранков паметта за него към момента е жива, сподели доцент доктор Паруш Парушев, който е дълготраен сътрудник и непосредствен другар на учения. За нас той е стожер на българската приложна просвета. И освен това: той остави една светла следа в доста области на науката, той направи пъртината, той прокарваше нови пътища.
Акад. Бранков имаше изумителен нюх за развиването на науката, Той имаше вътрешен глас за направленията, в които тя следва да се развива - освен това, което става сега, а и това, което идва отсега нататък. Той се усещаше еднообразно добре и във водите на университетските проучвания, и в приложните проучвания. Такъв човек беше акад. Бранков. “
По мотив откриването на паметната плоча рецитал от стихове за Мездра и родния край извършиха Савина Георгиева и Нора Цветкова от Групата за художествено слово към Център за поддръжка за личностно развиване с началник Лилия Христова.
***
Акад. Георги Йорданов Бранков е роден на 24 януари 1913 година в Мездра. Завършва Строителния колеж „ Христо Ботев” в София, Свободния университет (1938) и строително инженерство в Братислава и Дрезден (1944).
Известно време е преподавател в Троян, след което става помощник в Държавната политехника. Участва в проектирането на Националния стадион „ Васил Левски “ (1953). Бил е учител във Висшия инженерно-строителен институт (ВИСИ), където поредно е доцент (1954), професор (1959) и завеждащ катедра „ Масивни структури “ (1962-1973). От 1955 година е и ст. н. с. в Научноизследователския строителен институт, а през 1958-1959 година - негов шеф.
Председател на Държавния комитет по строителство и архитектура с сан на министър в първото държавно управление на Тодор Живков (1963-1966). Депутат в 5-ото Народно заседание (1966-1971), в което оглавява Парламентарната комисия по строителство, архитектура и благоустройство. Заема висши партийни постове.
Научен секретар (1959-1963), основен теоретичен секретар (1968-1973) и зам.-председател на Българската академия на науките (1973-1982). Основател и ръководител на Националния комитет по противоземетръсно инженерство (1966) и на Националния комитет по теоретична и приложна механика (1968). Директор на Института по техническа механика (1972), шеф на Централната лаборатория по биомеханика при Българска академия на науките (1972) и на учредения от него Институт по механика и биомеханика при Българска академия на науките (1977-1988). Ръководител на Централната лаборатория по сеизмична механика и сеизмично инженерство (1982).
Председател на Европейския комитет по противосеизмично строителство в Лондон (1970). Директор на Международната асоциация по противоземетръсно инженерство в Рим (1973). Член на Европейската академия за просвета, изкуство и просвета в Париж (1973-1982).
Д-р на техническите науки (1966), член-кореспондент (1967) и учен на Българска академия на науките (1974).
Носител е на Орден „ НРБ” - I степен (1968, 1973), Орден „ Кирил и Mетодий” - I степен (1959), Орден „ Червено знаме на труда “ (1963), Орден „ Георги Димитров “ (1983), званието „ Герой на социалистическия труд “ (1983) и на най-високата премия на Чехословашката академия на науките - „ Златен орден за принос към науката и строителството”.
Акад. Георги Бранков е един от водещите експерти у нас през втората половина на XX век в региона на солидните структури. Научните му приноси са също в областите на техническата механика, биомеханиката и сеизмичната механика. Автор е, независимо или в съавторство, на 16 монографии и над 200 научни публикации.
През целия си живот той оказва помощ на своя роден град. Така да вземем за пример, оказва подпомагане на Градския общински национален съвет (ГОНС) при правенето на плана за строителството на постройката на Съвета в Мездра, както и Окръжен национален съвет - Враца за построяването на втория тръбопровод Бързия - Враца. Дългогодишен ръководител е на Инициативния комитет за образуване на обичайните срещи на земляците от Мездренския край, живеещи в столицата и в страната.
„ В моя живот има доста моменти, които ме връщат години обратно в родното място, където съм се родил, изживял своето детство и учил седем години, споделя при една от тези срещи акад. Георги Бранков.
В спомените ми е останала чистата, бистра вода на Искъра, богата с риба. През детските ми години центърът на живота в Мездра беше гарата... Тази естествена и обществена среда е оставила своите следи у мен - обич към природата, привички за труд, грижа за прехраната… Родният край е оказал върху нас, неговите чада, своето благотворно въздействие. Сега е наш ред да му помогнем.” (в. Искърска комуна, бр.567/ 27 март 1987 г.).
Акад. Георги Бранков умира на 2 октомври 1997 година в София.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ