Паисий е толкова важен за България и за българския народ,

" Паисий е толкоз значим за България и за българския народ, че на всеки му се желае той да е парченце от неговото отечество ". Това сподели пред БНР Нася Кралевска-Оуенс в коментар на разногласието за родното място на Паисий Хилендарски. Тя е създател на публикация по тази тематика, включена в алманах " По кривите пътеки на българския преход ", който следва да излезе през 2022 година.

По думите ѝ  победоносната доктрина, че Паисий е родом от Банско, е основана на подправен документ , който един " млад академик " е показал на акад. Йордан Иванов през 1938 година, само че се оказва, че  на никое място не съществува тази кондика :

" Тя очевидно е измислена от този млад академик, който е желал да направи усещане. Тогава професорът (по-късно учен - б.р.) се захваща за този документ и когато други учени подлагат на критика неговата публикация, че Паисий е роден в Банско, той дава обещание да покаже документите и да потвърди, че Банско в действителност е родното място. От този миг той замлъква, макар че умира 9 години по-късно. Обяснявам си го, че през тези 9 години е схванал, че кондиката, която този млад академик, както той го назовава, е несъществуваща и не е желал да си върне думите обратно и просто е замълчал ". 

Кралевска акцентира изрично, че документът (кондика), върху който се базира безапелационното мнение на проф. Йордан Иванов, че Паисий е родом от Банско, не влиза в новата книга, издадена през 1998 година от националните библиотеки на София и на Скопие:

" Всички кондики от 18 век са събрани в този алманах, само че тази не съществува ".

В предаването " Хоризонт до обед " Нася Кралевска описа за дядо ѝ Веле Петров Кралевски, който е от село Кралев дол, само че от доста млад (още от ученическите си години) прекъсва връзките си със селото, само че приема като псевдоним името Кралевски, с което се води като преподавател и създател:

" Като възпитаник той посещава селото си и вижда по какъв начин свещеникът гори купища книги, измежду които и Служебникът, публикуван във Венеция през 1554 година от Божидар Букович. Тази книга дядо ми сграбчва от кладата и я резервира. В края на живота си той я подарява на Националната библиотека в София. Но като възпитаник от класическата гимназия тогава, той си задава въпроса какво търси тази книга в селото. През 1922 година той се завръща още веднъж в селото си, тогава е към този момент учител, и стартира да проверява случая. Установява, че в селото има Паисиева махала, Паисиева чешма, Паисиево читалище. Това го навежда на мисълта, че има нещо забавно в тази история и стартира да разпитва потомците на рода Поповски, Паисиевия жанр, само че Поповски, тъй като единият брат на Паисий е бил поп Цветан. Тогава те стартират да описват на Кралевски за своите предшественици - братята Лаврентий и Паисий, които отиват в Цариград. Когато поп Цветан почива, Паисий и Лаврентий се връщат за 40-те дни от кончината му. Йеромонах  Паисий остава тогава за 6 месеца в Кралев дол, до момента в който се назначи нов духовник. Той прави толкоз мощно усещане на селото, че родът, който епохи наред е бил Поповски, се трансформира в Паисиев жанр. Литургиите в църквата се организират по Светогорски пример ".

Авторката изясни, че дядо ѝ не е приел това за задоволително доказателство за отечество на Паисий и стартира да  учи езика на Паисиевата история и открива над 100 кралевдолски наречия :

" Издава редица публикации за това. След неговата първа публикация във вестник " Независимост " от 1923 година Софийският митрополит Стефан, по-късно свещеник Стефан, изпраща комисия в Кралев дол, която удостоверява откритието на дядо ми, че  най-вероятно първоучителят на българския народ е роден в село Кралев дол. Председател на тази комисия е бъдещият учен   Снегаров ". 

Интервюто на Ирина Недева с Нася Кралевска във връзка 300 години от рождението на Паисий можете да чуете от звуковия файл.