Паднах болезнено. Още същия месец се сринах мощно. Малко преди

" Паднах мъчително. Още същия месец се сринах мощно. Малко преди Коледа легнах под ножа на лекар Марти. Пак десният гален. Дори не подозирах, че четири часа по-късно светът ми ще се промени вечно. Че в никакъв случай повече няма да играя добре, в никакъв случай повече няма да спринтирам, в никакъв случай повече няма да направя съвършеното прекъсване, в никакъв случай повече няма да чуя прелестния тон от оплитането на топката в мрежата. Че в никакъв случай повече няма да викам като дете след собствен гол ".

Марко ван Бастен

Предполагам, че мнозина си спомнят и постоянно се сещат за Марко, когато в съзнанието им изплува оня гол на финала на Европейското състезание в Германия през 1988-а, когато по необикновен метод той прониза вратаря на Съюз на съветските социалистически републики Ринат Дасаев. От навън линията.

" Аре, бегай, бе! Това не е съществено! ", се чуват сходни възклицания и в днешно време, когато се приказва за този мач или по-специално за този футболист. Един от най-хубавите нападатели на нашето съвремие, водил редица епични борби с бранителя на Германия Юрген Колер. Той беше лалето в букета на Ринус Микелс - режисьорът на оранжевия успех през 1988 година и който се хвана за главата при попадението на Ван Бастен.

Носител е на голям брой награди, измежду които " Футболист на годината на ФИФА ", " Шампион на Европа ", " Шампион на Нидерландия ", " Златна топка " (която съгласно нас, българите, погрешно отиде в аса на Милан, а трябваше да е владеене на Ицо Стоичков през 1992 година), " Златна обувка " и доста други...

Марко ван Бастен е един от най-великите футболисти на всички времена, само че постоянно е оставал мистерия за мнозина, нещо като загадка. Хората го дефинират по разнообразни способи - образован, мощен, може би неемоционален.



Toй е незабравим голмайстор - от най-висша класа. Голяма част от неговите попадения са осъществени с елегантност, граничеща с изкуство.

По време на кариерата си носи екипите единствено на два клуба - Аякс и Милан, само че оставя мемоари, с които биха могли да бъдат запълнени куп вълнуващи книги.

За колоса от Амстердам осъществя галактическите 155 гола в 175 срещи във всички шампионати. За росонерите се разписва 128 пъти в 205 мача. С Аякс печели три шампионски трофеи, три Купи на Нидерландия и шампионата за КНК. С Милан подвига три пъти шампионския трофей в италианската Серия А, а също така два пъти ликува в шампионата за КЕШ, по два пъти със Суперкупата на Европа и два пъти с Междуконтиненталната купа.

Между 1983 и 1992 година е асът в офанзивата на Нидерландия, а през 1988 година покорява сърцата на стотици хиляди с грандиозното си показване на Евро`88, приключило с купа след невероятния гол във вратата на Съюз на съветските социалистически републики във финалната среща.

Заради тежки травми е заставен да приключи спортната си кариера прибързано, като на прощалния му мач наставникът на Милан Фабио Капело избухва в рев като малко дете... Сякаш с цел да символизира с какъв елмаз се разделя Цар Футбол. По-късно се занимава с треньорска активност - предвожда националния отбор на Нидерландия, Аякс, Хееренвеен, АЗ Алкмаар...



Началото

На 31 октомври 1964 година в нидерландския град Утрехт е роден Марко Ван Бастен. Като дете, Ван Бастен мечтаел не да стане професионален футболист, а гимнастик от международна класа - една фантазия, която по-късно той ще придвижи на футболното игрище като едни от най-невероятните голове в международната история.

Марко стартира кариерата си с къс престой в локалния тим Едилвайк, преди да бъде видян от управлението на Аякс. Той изиграва първия си мач за " червено-белите " в Ередивизия на 3 април 1982 година против НЕК Ниймеген, заменяйки сполучливо живата легенда на европейския футбол Йохан Кройф и даже съумява да осъществя гол.

Блестящ

През идващия сезон той записва 9 гола в 20 мача, само че през сезона 1983-84 той в действителност свети, като карва 28 гола в 26 мача. До 1986 година той затвърждава реномето си на най-убийствения нападател в Европа, като приключва сезона с 37 гола и " Златната обувка ". В интервала си в Аякс Марко стартира да запълва персоналния си трофеен кабинет с две трофеи на Ниската земя, две купи на страната и КНК. Той изиграва последния си мач за Аякс (двубой, който той печели за Кройф) против Локомотив Лайпциг, в този КНК край. Равносметката от този интервал - 128 гола в 143 мача - невиждан голов рейд. Голмайстор е на Нидерландия четири пъти.

Ерата в Милан

По това време Силвио Берлускони е ангажиран да " реконструира " Милан, откакто в две от предходните три сезона актуалният президент е бил изхвърлян от поста. През 1987 година Берлускони стартира да извършва задачата си, привличайки международно известни имена като Рууд Гулит и Ван Бастен, и прибавяйки Рийкард през идната година оформя незабравимия оранжев триумвират. А росонерите влизат в огромна борба с градския си противник Интер, където по това време играят Лотар Матеус, Анди Бреме и Юрген Клинсман.

Марко прави дебюта си за Милан на 13 септември 1987 година в Пиза и бележи от дузпа за успеха на червено-черните с 3:1. В този първи сезон за Милан той играе единствено 11 мача с 3 гола, а росонерите печелят първото си Скудето от 1979 година насам. Този първи сезон в Милан през 1987-1988 е придружен от травмата на глезена, която няма да го остави на мира през цялата му кариера. Като резултат от тази травма Марко отпътува за Европейското в Геpмания като запаса през 1988 година, само че в края на шампионата за него се приказва като за най-хубавия футболист в света.

Ван Бастен унищожава англичаните с феноменалния си хеттрик, изхвърля домакините с късен гол и отбелязва един от най-незабравимите голове за всички времена на финала против Съветския съюз. Марко се връща в Миланело за началото на сезон 1988-1989 цялостен с доверие в личните благоприятни условия и е избран за най-хубавия европейски състезател за годината.



Нидерландското трио е непобедимо и извежда росонерите до третата им КЕШ. На финала против румънския Стяуа Марко и Рууд бележат по два гола за успеха с 4:0 на " Камп Ноу ". През идващия сезон той още веднъж бележи 19 гола в калчото и те са задоволителни, с цел да стане " Капоканониере " - оценката, което се дава на голмайстора на Серия А. През същата година той още веднъж е неделима част от тима, който резервира короната си на европейски първенец, побеждавайки на финала Бенфика във Виена с гол на Франк Рийкард.

90-та година обаче носи и отчаяние за Марко, поради несбъднатите фантазии и упования от Световното състезание в Германия, където Германия с Клинси, Бреме и Лотар побеждава Нидерландия с 2:1.

1990-91 е най-неуспешният сезон за Марко. Устремът на Милан за трета поредна КЕШ пропада заради странни условия на полуфинала с Олимписк Марсилия. Заради " неспортсменско " държание Милан е изваден от ЕКТ за една година. С прекършени криле, Милан се проваля и в битката за Скудетото, като първенец става Сампдория. Марко въпреки всичко отбелязва 11 гола в Калчото. Сезон 1991-92 е приказен - Милан печели Скудетото без изгубен мач, Марко отбелязва 25 гола, с цел да стане голмайстор на Калчото за повторно. Интересно е да се спомене мачът с Каляри в Сардиния.

Първото полувреме приключва при резултат 1:0 за домакините. На полувремето Ван Бастен има диалог с Фабио Капело. Никой не знае какво са си споделили, само че когато се върнали на игрището Капело посочил с жест на Марко цифрата три. За 18 минути Марко отбелзява хеттрик и обезпечава успеха за росонерите.



Още отчаяние, само че " Златна топка "

Европейското в Швеция е последното за Вн Бастен. Въпреки положителната си игра, той и съотборниците му се препъват със спечелилите шампионата датчани, а Марко ван Бастен изпуска решаваща дузпа. През есента на 1992 година Марко още веднъж е на върха на опциите си. Води в листата на голмайсторите на Серия " А " с 13 гола, а през ноември прави два изключителни мача: отбелязва по 4 гола в мачовете с Наполи (5:1) и с ИФК Гьотеборг за КЕШ (4:0), а по-късно му е присъдена за трети рекорден път премията на " Франс Футбол ", само че до момента в който предходните му две такива са безусловно безапелационни, тази провокира много разногласия по медиите, тъй като съгласно мнозина великият българин Христо Стоичков заслужава повече премията.

Милан пък продължава да гази в Серия А и продължава серията си от мачове без загуба, правейки я 58 мача - един може би несломим връх. По подигравка на ориста Марко вкарва първия и последния си гол на еднакъв вратар Ниста. Ферон пък е стражът с най-вече инкасирани голове от гениалния нападател. Невероятният старт на сезона обаче е засенчен от позвъняването на травмата на глезена, която този път, наподобява, ще приключи кариерата на голмайстора. Марко пропуща по-голямата част от остатъка на сезона, само че е на линия за следващия край за КЕШ, този път против Олимпик Марсилия. Милан наподобява изтощен, губи с 0:1, а Марко основава редица шансове за Папен и Масаро.

Сълзи и овации в последния мач

Последната му поява на митичния " Сан Сиро " е за мача Милан - Ювентус за Купата " Берлускони ". Той прави почетна обиколка на стадиона, а 85 000 приветстват своя безконечен любим. Галиани споделя по-късно: " Футболът загуби своя Леонардо да Винчи ".

В края на кариерата си Марко осъзнава, че има един съперник, който той в никакъв случай няма да успее да победи - личното му тяло. Марко ван Бастен носеше факела на легендата - факел, предаден му от Марадона, Кройф, Пеле, Пушкаш, Ди Стефано и други.

Днес Марко ван Бастен прекарва повече време със брачната половинка си и трите си деца, и се е отдал на заниманията си - тенис и голф.



Откровено за живота и футбола

" Моят живот бе да играя футбол. И внезапно, след привидно безобидна интервенция, трябваше да се откажа. Не бе мъчно единствено да приема, че в никакъв случай повече няма да играя. Беше мъчно да продължа напред с моя живот. Глезенът не ми позволяваше да вървя, не можех да върша нищо. Бяха тежки години. После изкарах шанс, че на един лекар му хрумна концепцията да " запечата " ставата ми, заварвайки костите с пирони. Е, към този момент не можех въобще да движа глезена, нито да търча, само че най-малко съумях да стартира нов живот - без болежка! След това заиграх голф и даже скуош, което ме прави благополучен ", споделя искрено Ван Бастен в биографията си " Баста ".

" Проблемът бе, че попаднах на неприятни доктори. Те, вместо да схванат обстановката и да я подобрят, я утежниха. Затова моят максимален зложелател в никакъв случай не са били ритниците на противниците по краката ми.

Нямам визия по какъв начин не схванаха, че имам скъсани връзки? Отидох в болничното заведение и ми споделиха, че всичко е окей. Продължих да играя, само че ме болеше. Спрях, след това отново започнах, още веднъж ме болеше и отново стопирах... През лятото на 1987 година подписах с Милан и се възползвах от ваканцията, с цел да си умря добре. Мислех, че ще се възстановя изцяло, само че още през септември болката се завърна. Пожелах да бъда прегледан и чак тогава, 10 месеца след първата диагноза, към този момент ми споделиха: " Вероятно имаш скъсани връзки ". Излиза, че от самото начало съм играл без връзки в глезена, а това бе увредило и костите ми. Направиха ми интервенция и връзките бяха зашити, тъй че играх още 5 години. Когато почувствах дискомфорт, докторът сподели: " Ще почистим глезена ти от костната материя и ще можеш да играеш още 5 години ". Смятах, че концепцията е страхотна... Но стана противоположното и не можах да играя в никакъв случай повече.



Кройф искаше да печелим трофеи. От друга, докторите му бяха споделили, че глезените ми няма да пострадат, в случай че играя. Това му бе задоволително, с цел да ме пусне на терена. Тук стартира и моята виновност, тъй като аз също желаех да играя. Смятах, че щом докторите са споделили, че мога да го върша, значи няма проблем. Но истината е, че изпитвах такива мощни болки, че не можех нито да упражнявам, нито да играя както би трябвало.

Не можех да блъскам топката по този начин, както бях привикнал, тъй като глезенът бе издут и подвижността на ставата бе мощно понижена. Въпреки това считам, че се оправих задоволително добре, с цел да бъда значим за тима.

Направих най-хубавото, което можах. На терена успявах да се доближа до естественото равнище, тъй като адреналинът ме вдигаше. Болките започваха едвам след края на мача.

Докато бях на 20, повече се навеждах, с цел да смъква центъра на тежестта си, когато дриблирам. Така правеха Кройф и Пеле. Но защото глезенът ми спря да се сгъва, трябваше да се приспособявам към това да заставам по-изправен.

За мен да бъда експерт бе сбъдната фантазия. После желаех да печеля всичко. За да го направиш, се изискват механически, тактически и физически запаси. Понякога е задоволително единствено да си по-хитър от съперника, само че различен път би трябвало да си по-бърз или по-силен. Всеки мач е изцяло друга обстановка и предизвикателство. За да станеш популярен е извънредно значим не стилът, а манталитетът, който те кара да намираш решения. Характерът е нещото, което постоянно дефинира великите играчи. Виждаме доста други гении, които играят, с цел да се забавляват, само че успехите и загубите нямат такова значение за тях. Именно желанието за триумф е най-важното качество на топиграчите, само че в това време ги обрича на много сложен живот. Този темперамент те кара да страдаш... Притиснат си постоянно да печелиш непременно, само че ситуацията предизвиква развиването на шампионски нрав ", споделя още именитият нидерландец.

" Понякога да си малко вманиачен оказва помощ, изключително на централните нападатели. Халфовете нямат потребност от голове, с цел да ги признаят. Винаги съм желал да въвеждам оптимално. Радвам се, че успявах. Всеки желае да покаже нещо особено и красиво. Но най-важното е да се печели. Трябва да умееш да разбираш играта. Добрите са тези, които мислят по-бързо. Това е огромната разлика. Каквото и да правиш физически и механически, то е допустимо единствено в случай че си го обмислил преди този момент. Трябва да създаваш обстановките в съзнанието си, с цел да схванеш кой е най-точният миг да предприемеш деяние и какво би трябвало да е то, основано на придвижването на топката и на останалите към теб. Атаките стартират в главата. Там ти определяш кое е допустимо и кое не.

Всичко стартира с вътрешен глас. С чувство. Тогава можеш да започнеш да си обясняваш какво си направил. Това е двупосочна улица. Мозъкът ти запаметява голям брой вариации на обстановки и внезапно в мача всичката тази информация се сглобява и тогава взимаш вярното решение ", добавя той и признава, че преди години е споделил на треноьро на Милан Саки, че всичко, което завоюва Милан, не е с помощта на него, а макар него. След това съжали за думите си.

" Ариго е прелестен човек и доста добър експерт. Само че той непрекъснато говореше за тактиката, изключително в отбрана. Аз идвах от Аякс на Кройф, където се работеше по доста друг метод. Видяхте същото и при Барса и Сити на Пеп Гуардиола: фокусът бе върху това, което се прави, до момента в който владееш топката. На базата на тази концепция се организираш, когато я загубиш. При Саки бе противоположното. Първо се мислеше по какъв начин да се организираме да притиснем съперника, до момента в който той владее топката. След като я спечелим, се организирахме да преминем в другата фаза. Изиграхме някои велики мачове с тази тактичност, само че аз идвах от напълно друга школа.



Когато играех, се говореше за футболисти. Играчите правеха разликата, само че в този момент те минаха на по-заден проект и основно се приказва за треньорите. Вече те вършат разликата, което съгласно мен е неприятно. Треньорите станаха прекомерно значими, само че играчите са тези, които са вътре на терена и имат повече мощ да вземат решение мачовете. Днес, в случай че някой играе добре или зле, го отдаваме на треньора. Ливърпул е Клоп, Реал е Зидан или Анчелоти, Сити е Гуардиола... Сякаш малко забравихме ролята на футболистите.

Почувствах, че тази работа - треньорството, не ми доставя никакво наслаждение. Много е комплицирано да си треньор. Не можах да схвана по какъв начин мога да бъда толкоз решаваща фигура от пейката ", прям е Ван Бастен.

Той е Ван Бастен. Марсел ван Бастен! Или просто Марко - един от най-обичаните футболисти за всички времена.

А през днешния ден той навършва 58 години.