Защо се влюбваме?
(Pablo Picasso, The Lovers,1923)
Ейдриън Рич, размишлявайки върху това по какъв начин любовта оформя светогледа ни, написа:
Благородните човешки взаимоотношения – тези, при които двама души въплъщават думата “любов ” – са развой както внимателен, по този начин и избухлив, от време на време даже ужасяващ за двамата забъркани души; развой на синтезиране на истините за живота, които двамата могат да си споделят.
Сред аргументите любовта да бъде по едно и също време напрегната и успокояваща – играта на тръпката и страха, желанието и разочарованието, копнежа и загубата – следва да споменем и пътя, по който минаваме, с цел да си изясним дуалността и спорните усеща: ние не се влюбваме в човек, който ни се е разкрил изцяло, а в този, който си представяме, че ще запълни празнотата във вътрешния ни свят.
Психоаналитикът Адам Филипс разказва този абсурд с необикновена изясненост и грациозност в книгата си – “В чест на неизживения живот ”:
Всички любовни истории са истории на незадоволеност. Да се влюбиш значи да си припомниш за свое едва място, което не си знаел, че притежаваш. Ти искаш някой до себе си, чувстваш, че нещо ти липсва и внезапно се оказва, че този някой се появява в твоя свят. Това, което се възобновява по време на влюбването ти е чувството, че си слаб и по едно и също време с това някакъв тип задоволство. Изглежда, че от самото начало си чакал някого и не си знаел кого, до момента в който не се появи в живота ти. Дали си знаел или не, че нещо липсва в живота ти, ще схванеш, когато срещнеш индивида.
Психоаналитиците прибавят към тези разсъждения и обстоятелството, че наподобява, че индивидът, който срещаш се оказва мъжът или дамата на фантазиите ти. Все едно си копнеел тъкмо за него, преди да го срещнеш. А той не идва от нищото – нищо не поражда без причина – а идва сякаш след дълго предпочитание и блян за него. Ти го разпознаваш с такава сигурност, тъй като към този момент знаеш надълбоко в себе си, че ще го срещнеш. Струва ти се, че го познаваш от цяла безкрайност, въпреки да ти е чужд първоначално. Вие сте познати в непознати тела.
Колкото повече искаш и се надяваш и мечтаеш да срещнеш индивидът на фантазиите си, толкоз повече ти липсва, когато го срещнеш. Оказва се, че наличието на индивида е належащо, с цел да се усети отсъствието му. Прокрадва се бленуването за него малко преди появяването му, само че би трябвало да го видиш, с цел да усетиш цялостната мощ на своето изтощение, когато ти липсва.
Да се влюбиш, да откриеш своята пристрастеност, е опит да локализираш, да си представиш и да схванеш това, което подсъзнателно те безпокои.
Източник: brainpickings.org
Изображение (заглавно): The Lovers, Rene Magritte, 1928
