Кино: "Карай колата ми"
Оценка: 5 от 5 Още от същото: " Изпепеляване "
В Drive My Car чуваш тишината, четеш сред редовете, по единствено взор или жест долавяш положения, градиш духовни биографии. Едно от значимите заглавия на " София филм фест " е артистичният филм на сезона, номиниран в четири категории (главна, интернационална, постановка и сценарий) на идните оскари. Рюсуке Хамагучи (р. 1978) е новият източен занаятчия, чието име ще запомним. Той към този момент е със " Сребърна мечка " за постановка от миналогодишното " Берлинале " за " Случайност и въображение ", еротична комедия, снимана редом с " Карай колата ми ". Тук еротиката я има, само че спектърът е трагедиен.
Основа е разказът с дължина на новела на Мураками от сборника " Мъже без дами ", там Чехов беше единствено незадълбочено упоменат и героят беше публицист. Тук е авторитетен сценичен режисьор с име Кафуко (Нисиджима), експерт по Бекет. Добавени са претекстове и от разказите " Шехеразада " и " Кино ".
Започваме с увод, в който чувствената и интелектуална естетика сред Кафико и брачната половинка му сценарист (Киришима) е в кулминационна точка, началните надписи идват след 42 минути като тежка завеса. Две години по-късно Кафуко е с аления си винтидж сааб на креативна командировка в Хирошима, в касетофона е още гласът на жена му. Поставя многоезично " Вуйчо Ваньо " на Чехов, всеки от актьорите играе на своя език, Соня е с жестомимичен корейски. Назначават на Кафуко шофьорка (Миура) на възрастта на щерка му, която в миналото е изгубил. Двамата споделят самотите и загубите си до намиране на самоопрощение и разтуха.
Реклама
Идеята за изкуството като избавителен пояс във време на разпад и смут е настояща. Влизаме в " лабораторията " му, с кастинга, подготовките на маса, след това с фон и на сцена. С универсалния си трагизъм текстът на Чехов вади съкровено човешкото у всеки от актьорите. Катарзисът на сцената става катарзис в живота. Монологът на Соня за търпеливото понасяне и финалното отдъхване, изпълнен тук в безмълвие, е разтърсващ и паметен.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Янко Терзиев
В Drive My Car чуваш тишината, четеш сред редовете, по единствено взор или жест долавяш положения, градиш духовни биографии. Едно от значимите заглавия на " София филм фест " е артистичният филм на сезона, номиниран в четири категории (главна, интернационална, постановка и сценарий) на идните оскари. Рюсуке Хамагучи (р. 1978) е новият източен занаятчия, чието име ще запомним. Той към този момент е със " Сребърна мечка " за постановка от миналогодишното " Берлинале " за " Случайност и въображение ", еротична комедия, снимана редом с " Карай колата ми ". Тук еротиката я има, само че спектърът е трагедиен.
Основа е разказът с дължина на новела на Мураками от сборника " Мъже без дами ", там Чехов беше единствено незадълбочено упоменат и героят беше публицист. Тук е авторитетен сценичен режисьор с име Кафуко (Нисиджима), експерт по Бекет. Добавени са претекстове и от разказите " Шехеразада " и " Кино ".
Започваме с увод, в който чувствената и интелектуална естетика сред Кафико и брачната половинка му сценарист (Киришима) е в кулминационна точка, началните надписи идват след 42 минути като тежка завеса. Две години по-късно Кафуко е с аления си винтидж сааб на креативна командировка в Хирошима, в касетофона е още гласът на жена му. Поставя многоезично " Вуйчо Ваньо " на Чехов, всеки от актьорите играе на своя език, Соня е с жестомимичен корейски. Назначават на Кафуко шофьорка (Миура) на възрастта на щерка му, която в миналото е изгубил. Двамата споделят самотите и загубите си до намиране на самоопрощение и разтуха.
Реклама
Идеята за изкуството като избавителен пояс във време на разпад и смут е настояща. Влизаме в " лабораторията " му, с кастинга, подготовките на маса, след това с фон и на сцена. С универсалния си трагизъм текстът на Чехов вади съкровено човешкото у всеки от актьорите. Катарзисът на сцената става катарзис в живота. Монологът на Соня за търпеливото понасяне и финалното отдъхване, изпълнен тук в безмълвие, е разтърсващ и паметен.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Янко Терзиев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ