„Българи фашисти“ трябва да изчезне като „турското робство“
Отрязаха 100 годишно дърво в Македония!
- Защо?
- Имало български корени...
Вицове като този има стотици. По-лошото е, че мотиви да изчезват към момента няма.
България изживява следващия подем в връзките си със Северна Македония. Премиерите и министрите движат взаимни планове, проекти за самолетни линии, жп връзки, автомагистрали и културни планове. Правителствата дават обещание всяка седмица да има прогрес и да си ставаме все по-близки. Това е извънредно значимо на фона на замразените до неотдавна връзки и искрено враждебната изразителност сред двете страни.
Не може да не видим, че прелестните изказвания и възторженият звук подминават няколко значими тематики. Едната е какво ще се прави с изискванията на България, записани в рамковата позиция от 2019 година, гласувана от Народното събрание: хармонизирането на образователните стратегии по история и литература на двете страни, задействането на развой на реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани заради българското им съзнание, и унищожаване от табели и надписи върху монументи, паметни плочи и здания на текстове, насаждащи намерено ненавист към България, да вземем за пример такива, съдържащи квалификации като „ българския фашистки окупатор “.
Другата са контраисканията на македонската страна за признание на македонския език и македонската еднаквост т.е. България да не спъва експлицитното споменаване на македонски език в документите на Европейски Съюз, защото досега настояваме там да се употребява двустранната формула: македонски език според Конституцията на Република Северна Македония.
Третата премълчавана тематика произлиза от предходните две: по кое време ще пуснем Северна Македония да стартира договаряния за присъединение към Европейски Съюз и ще променим ли изискванията си, с цел да станат допустими за другата страна.
Засега позицията на България не е изменена. Консултативният съвет за национална сигурност инструктира премиера да се придържа прецизно към рамковата позиция, както и да упорства да се съблюдават правата на македонските жители с българско съзнание.
Едва ли ще е задоволителен апелът на двамата министър председатели взаимната историческа комисия да се среща един път месечно. Опитът демонстрира, че колкото и постоянно да се срещат, прогрес няма. Македонският външен министър Буяр Османи подсказа, че би било продуктивно София да подмени някои от членовете си, с цел да бъдат сменени с по-отстъпчиви техни сътрудници, само че Кирил Петков не се хвана на тази измама, която щеше да му донесе много негативи.
Проблемът е, че промени в учебниците по история и махане на табели за исторически събития мъчно се случват под диктовка на непозната страна. Представете си Турция да изиска от България публично да спре да употребява словосъчетанието „ турско иго “ – евентуално резултатът ще е тъкмо противоположен и цялата нация ще запее възрожденски песни и даже ще спре да пазари на ниска цена в Одрин.
Достатъчно е да си спомним по какъв начин у нас „ турско иго “ бе сменено с „ османско господство “, с цел да забележим верния път – единствено и само с обстоятелства, основаващи се на историческата реалност. „ Турско “ не е, тъй като Турция я има от 1923 година, „ иго “ не е, тъй като не е имало такова (дори еничерството не се приближава до смисъла на термина – българите не са били движими движимости за обмен, а са имали право на благосъстоятелност даже за разлика от съветските крепостни селяни по това време). Тоест македонската историография е нужно сама да стигне до своята истина – да извади архивите на Титова Югославия и отпреди това, да откри, че българските окупационни сили нямат нищо общо с „ фашизма “, по-късно да види по какъв начин и за какво бяха преследвани жителите на СФРЮ, които не се отказваха от българското си минало, а най-сетне македонските депутати да осъдят изрично комунистическото си минало, защото останаха единствената европейска страна, която не го е направила. Истината е по-силна от страстите и рано или късно този път би трябвало да бъде изминат. Едва ли ще е за няколко месеца, само че както Бойко Борисов посъветва премиера Димитър Ковачевски, би трябвало да заловен „ бика за рогата “, тъй като другояче няма по какъв начин да получат единодушието на България (дори Байдън да пристигна на крайници да ни убеждава).
За задачата обаче от управителните постове в Скопие би трябвало да си тръгнат всички нездравословни фактори като някогашния вицепремиер Никола Димитров, който две години се противеше РСМ да изпрати обикновена нота в Организация на обединените нации, че няма териториални искания към България. Важно е и РСМ да не прати в София за дипломат посланик с минало в някогашните комунистически секрети служби на Югославия. Да се спре и заплащането на прескъпи пиар организации за агитация против България.
Страната ни също би трябвало да най-накрая да спре да се противи на споменаването на македонския език в документите на Европейски Съюз – по този начин или другояче сме го признали към този момент, тъй като имаме подписани двустранни контракти на този език, и дали ще е конкретизирано, че е съгласно тяхната Конституция или не, няма никакво значение. Смешно е да се твърди, че няма подобен език, а който желае да ревизира, постоянно може да направи и да види по какъв начин е основан той и от кого (тук още веднъж се връщаме до нужния катарзис, който би трябвало да изживеят македонските езиковеди наред с сътрудниците си историци).
Така или другояче, разведряването със Северна Македония е реалност и би трябвало да бъде приветствано. Към това би трябвало да се стремят всички прилежащи страни. А договарянията на РСМ за Европейски Съюз? Е, за там няма да стане единствено с автомагистрала и трен.
- Защо?
- Имало български корени...
Вицове като този има стотици. По-лошото е, че мотиви да изчезват към момента няма.
България изживява следващия подем в връзките си със Северна Македония. Премиерите и министрите движат взаимни планове, проекти за самолетни линии, жп връзки, автомагистрали и културни планове. Правителствата дават обещание всяка седмица да има прогрес и да си ставаме все по-близки. Това е извънредно значимо на фона на замразените до неотдавна връзки и искрено враждебната изразителност сред двете страни.
Не може да не видим, че прелестните изказвания и възторженият звук подминават няколко значими тематики. Едната е какво ще се прави с изискванията на България, записани в рамковата позиция от 2019 година, гласувана от Народното събрание: хармонизирането на образователните стратегии по история и литература на двете страни, задействането на развой на реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани заради българското им съзнание, и унищожаване от табели и надписи върху монументи, паметни плочи и здания на текстове, насаждащи намерено ненавист към България, да вземем за пример такива, съдържащи квалификации като „ българския фашистки окупатор “.
Другата са контраисканията на македонската страна за признание на македонския език и македонската еднаквост т.е. България да не спъва експлицитното споменаване на македонски език в документите на Европейски Съюз, защото досега настояваме там да се употребява двустранната формула: македонски език според Конституцията на Република Северна Македония.
Третата премълчавана тематика произлиза от предходните две: по кое време ще пуснем Северна Македония да стартира договаряния за присъединение към Европейски Съюз и ще променим ли изискванията си, с цел да станат допустими за другата страна.
Засега позицията на България не е изменена. Консултативният съвет за национална сигурност инструктира премиера да се придържа прецизно към рамковата позиция, както и да упорства да се съблюдават правата на македонските жители с българско съзнание.
Едва ли ще е задоволителен апелът на двамата министър председатели взаимната историческа комисия да се среща един път месечно. Опитът демонстрира, че колкото и постоянно да се срещат, прогрес няма. Македонският външен министър Буяр Османи подсказа, че би било продуктивно София да подмени някои от членовете си, с цел да бъдат сменени с по-отстъпчиви техни сътрудници, само че Кирил Петков не се хвана на тази измама, която щеше да му донесе много негативи.
Проблемът е, че промени в учебниците по история и махане на табели за исторически събития мъчно се случват под диктовка на непозната страна. Представете си Турция да изиска от България публично да спре да употребява словосъчетанието „ турско иго “ – евентуално резултатът ще е тъкмо противоположен и цялата нация ще запее възрожденски песни и даже ще спре да пазари на ниска цена в Одрин.
Достатъчно е да си спомним по какъв начин у нас „ турско иго “ бе сменено с „ османско господство “, с цел да забележим верния път – единствено и само с обстоятелства, основаващи се на историческата реалност. „ Турско “ не е, тъй като Турция я има от 1923 година, „ иго “ не е, тъй като не е имало такова (дори еничерството не се приближава до смисъла на термина – българите не са били движими движимости за обмен, а са имали право на благосъстоятелност даже за разлика от съветските крепостни селяни по това време). Тоест македонската историография е нужно сама да стигне до своята истина – да извади архивите на Титова Югославия и отпреди това, да откри, че българските окупационни сили нямат нищо общо с „ фашизма “, по-късно да види по какъв начин и за какво бяха преследвани жителите на СФРЮ, които не се отказваха от българското си минало, а най-сетне македонските депутати да осъдят изрично комунистическото си минало, защото останаха единствената европейска страна, която не го е направила. Истината е по-силна от страстите и рано или късно този път би трябвало да бъде изминат. Едва ли ще е за няколко месеца, само че както Бойко Борисов посъветва премиера Димитър Ковачевски, би трябвало да заловен „ бика за рогата “, тъй като другояче няма по какъв начин да получат единодушието на България (дори Байдън да пристигна на крайници да ни убеждава).
За задачата обаче от управителните постове в Скопие би трябвало да си тръгнат всички нездравословни фактори като някогашния вицепремиер Никола Димитров, който две години се противеше РСМ да изпрати обикновена нота в Организация на обединените нации, че няма териториални искания към България. Важно е и РСМ да не прати в София за дипломат посланик с минало в някогашните комунистически секрети служби на Югославия. Да се спре и заплащането на прескъпи пиар организации за агитация против България.
Страната ни също би трябвало да най-накрая да спре да се противи на споменаването на македонския език в документите на Европейски Съюз – по този начин или другояче сме го признали към този момент, тъй като имаме подписани двустранни контракти на този език, и дали ще е конкретизирано, че е съгласно тяхната Конституция или не, няма никакво значение. Смешно е да се твърди, че няма подобен език, а който желае да ревизира, постоянно може да направи и да види по какъв начин е основан той и от кого (тук още веднъж се връщаме до нужния катарзис, който би трябвало да изживеят македонските езиковеди наред с сътрудниците си историци).
Така или другояче, разведряването със Северна Македония е реалност и би трябвало да бъде приветствано. Към това би трябвало да се стремят всички прилежащи страни. А договарянията на РСМ за Европейски Съюз? Е, за там няма да стане единствено с автомагистрала и трен.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ