Позиция на Асоциация “Хидроенергия” към поправки в закона за енергетика /пълен текст/
Относно: Закон за използване на правилник (ес) 2022/1854 на съвета от 6 октомври 2022 година по отношение на незабавна интервенция за справяне с високите цени на силата
УВАЖАЕМИ Г-Н ХРИСТОВ,
От името на асоциация „ Хидроенергия ", най-голямата представителна организация на частния хидроенергиен бранш в България, се обръщаме към Вас по отношение на Законопроекта за използване на Регламент (ЕС)2022/1854 на Съвета от 06.10.2022г.
Изразяваме своето изрично противоречие с текстовете на Законопроекта, защото считаме че с него се оферират сложни промени на пазарния модел, които освен не са съобразени с главните насоки на Регламента на Европейския съюз, само че сензитивно ги видоизменят без да са направени нужните оценки на резултатите, подробни разбори и обосновки. Промените са не добре премислени и противоречиви от позиция на пазарната и регулаторна среда като съставляват изкривяваща пазара на едро интервенция, която, като се изключи че рискува да заплаши доверието в него и съществено да навреди на капиталовия климат в бранша, съставлява спомагателна тежест за производителите на сила от Водноелектрическа централа, която ще докара до справедлива неспособност същите да реализират активността си.
Докато мотивацията за намиране на механизми за компенсиране на засегнатите от високите цени на електрическата енергия е сама по себе си законна, ограниченията, с които се планува застраховане на тази цел освен излизат отвън насоките на Регламента, само че са дискриминационни и не са премислени по този начин, че да отитат законните ползи на заинтригуваните странни. Това постанова провеждането на необятна полемика във връзка с препоръчаните текстове, обезпечаване на задоволително време за осъществяване на съвещания със заинтригуваните страни и в последна сметка адресиране на проблемите с съответни и предвидими механизми.
Наред с безспорните пороци на оферти законопроект не са взети поради редица условия, които имат изключително значително значение във връзка с производителите на електрическа сила от Водноелектрическа централа и следва да бъдат детайлно и точно оценени и разисквани. Основната част от тази група производители е с избрана преференциална цена в интервала 2008г. -2009г. година, след който интервал са въведени редица промени в правната и регулаторна рамка, които е належащо да бъдат регистрирани:
• Въвеждане на „ чисто характерно произвеждане " (НСП), което на процедура трансферира към производителите забележителен пазарен риск, защото се приключи изкупуването на цялото създадено количество електрическа енергия от публичния снабдител и се вкара модел на лимитирано изкупуване, до размера на НСП;
• въвеждането на обвързване за продажба на създадената електрическа сила напълно на проведен борсов пазар без гарантиране на наложително изкупуване на цялото количество сила, т.е прекачване на риска за реализация на производството от ВЕИ, което по формулировка е мъчно прогнозируемо, напълно върху производителите, както и заплащаните от тях такси и комисионни за присъединяване на платформите на Българската самостоятелна енергийна борса. Този факт принуди производителите да търсят благоприятни условия за подписване на дълготрайни контракти посредством координатори на балансираща група, с цел да подсигуряват приходите си пред кредитиращите институции, само че на надалеч по-ниска от среднопретеглената цена „ ден напред " на БНЕБ;
• цена за достъп и транспорт към ЕСО ЕАД и електроразпределителните дружества;
• дължимата 5%-на вноска към Фонд сигурност на електроенергийната система вноска, въведена през 2016г. като краткотрайна мярка за компенсиране на дефицитите на НЕК ЕАД (възобновяемите технологии, въведени в употреба след януари 2021г. не дължат горепосочената вноска към Фонда, което е следващото удостоверение за неравнопоставено състояние на обособените субекти)
• разноските за присъединяване на балансиращия пазар (нива на цените за небаланс, определеняни от ЕСО ЕАД);
• фрапантно нарастване на Тарифата за таксите за водовземане (в последните 5 години цените набъбнаха с 201% по отношение на равнищата от 2016г.) Тази група производители са единствените производители от ВЕИ, които заплащат такса за прилагане на енергийния запас за произвеждане на електрическа енергия;
• немалка част от сдруженията, експлоатиращи Водноелектрическа централа заплащат такса за водоподаване към Напоителни системи ЕАД или употребяват уреди на НЕК ЕАД, още веднъж за водоподаване като заплащат такса, образувана като % от брутните доходи от електропроизводство, избрани на база цената реализирана на БНЕБ. При лимитиране на прихода до размера на избраната преференциална цена през 2009 година, сдруженията ще се окажат с негативен чист доход и ще бъдат принудени да преустановят произвеждане, което поради обстоятелството, че производството на сила от вода съставлява 61% от ВЕИ микса (по данни от АУЕР за 2021г.) ще заплаши енергийната сигурност на страната.
• Въвеждането на 15-минутен интервал на сетълмент не се прави синхронизирано с осъществяване на цялостна промяна на балансиращия пазар, което основава доста неподходящи последствия, както за пазарните участници, по този начин и за крайните консуматори. Въвежда се само тази смяна на балансиращия пазар, без нужните съпътсъващи такива, включително и единната цена за балансиране и без разбор и отчитане на техническата изпълнимост, икономическата успеваемост и въздействието върху участниците на пазара. Това на процедура значи, че се основава прекалено, в допълнение нарастване на разноските на пазарните участници;
•В случай, че в България не се спазят насоките на Регламента и се дефинира таван на приходите по-нисък от 180 евро/МВтч, това автоматизирано слага българските производители в неравностойно състояние по отношение на европейските. Това от своя страна нарушава главните пазарни правила за равнопоставеност и ще докара след себе си редица неподходящи последствия част, от които са свързани със затруднено реализиране на активността и неспособност за поддръжка на нужното равнище на софтуерно съоръжение. Не на последно сходно неспазването на европейските насоки е в директно несъгласие с посочените в Регламента правила за недискриминационност и пропорция на ограниченията.(чл. 8 т.2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2022/1854)
• От март 2009 година до август 2022 година според калкулаторът на Национален статистически институт (https://nsi.bg/bg/content/2539/калкулатор-на-инфлацията) инфлацията в България е 44.8%, като с този % минимално са се нараснали работни заплати, материали и услуги за поддръжка и вложения в оборудванията.
• Разходите за поддръжка на Водноелектрическа централа (включително хидротехническите съоръжения) са в доста огромна степен надалеч по -високи в сравнение с тези разноски за останалите ВЕИ централи.
• В законопроекта не е очакван период на деяние като е належащо да бъде несъмнено конкретизирана времевата рамка, която следва да не излиза отвън периода на Регламента;
• Икономически риск от отлив на вложения в целия енергиен бранш, както и до понижено произвеждане на електрическа енергия в интервал, в който Европейски Съюз се нуждае от поддържане на дейно действие на цялата конфигурирана мощ за гарантиране на развиването на възобновимите технологии като част от политиките, съпътстващи Зеления преход, както и с оглед застраховане на енергийната самостоятелност на Съюза.
Видно от всичко гореизложено е, че в интервала след 2010г., до сегашния миг, се правиха многократни промени на пазарния модел и настоящите условия, които сензитивно утежниха жизнеспособността на опериращите в хидроенергийния бранш сдружения. Инвестициите във Водноелектрическа централа са осъществени на база на регулаторния режим, настоящ сега на реализиране на съответната инвестиция и осигуряващ предвидимост на приходите на вложителите за избран интервал от време. Честите законодателни и регулаторни промени обаче неколкократно сложиха производителите на най-екологичната и евтина сила в условия на забележителен пазарен и регулаторен риск, като настоящ образец за това е смяната на режима от Договори за изкупуване на сила по преференциални цени към Договори за награда през 2018г., който не заложи механизъм за обективна отплата в случаите на сензитивно отклоняване сред плануваната и пазарната цена, както и за гарантиране равностойност на приходите.
В умозаключение настояваме да се спазят насоките, разказани в Регламента на Съвета по отношение на незабавна интервенция за справяне с високите цени на силата, а точно установяване на таван на пазарните доходи от 180 евро/МВтч, който включва рационален марж, допускащ на производителите да покрият своите оперативни и капиталови разноски. Обръщаме внимание, че мярката би трябвало да е използвана за всички пазарни участници като обезпечава равни права, благоприятни условия и отговорности. Следва по неоспорим метод да се обясни и приложението на ограниченията за производителите, които получават закрепени награди, в сходство с договорите за компенсиране с награди, с цел да не се позволява дискриминационно отнасяне, което в допълнение би натоварило хидроенергийния бранш.
Това ще обезпечи съгласуван отговор на нивото на Съюза, с цел да се преодолее нарастването на цените на електрическата енергия и тяхното отражение върху семействата и промишлеността. Некоординираните национални ограничения ще обиден действието на вътрешния енергиен пазар, като застрашат сигурността на доставките и ще доведат до спомагателни нараствания на цените на локално равнище. Поради това запазването на целостта на вътрешния пазар на електрическа енергия е от решаващо значение за поддържането и усилването на нужната взаимност сред страните членки.
От асоциация „ Хидроенергия " оставаме разполагаем за експертна полемика по всички въпроси, касаещи намиране на постоянни решения в границите на европейските политики в региона на климата и енергетиката при отчитането на законните ползи на вложителите.
УВАЖАЕМИ Г-Н ХРИСТОВ,
От името на асоциация „ Хидроенергия ", най-голямата представителна организация на частния хидроенергиен бранш в България, се обръщаме към Вас по отношение на Законопроекта за използване на Регламент (ЕС)2022/1854 на Съвета от 06.10.2022г.
Изразяваме своето изрично противоречие с текстовете на Законопроекта, защото считаме че с него се оферират сложни промени на пазарния модел, които освен не са съобразени с главните насоки на Регламента на Европейския съюз, само че сензитивно ги видоизменят без да са направени нужните оценки на резултатите, подробни разбори и обосновки. Промените са не добре премислени и противоречиви от позиция на пазарната и регулаторна среда като съставляват изкривяваща пазара на едро интервенция, която, като се изключи че рискува да заплаши доверието в него и съществено да навреди на капиталовия климат в бранша, съставлява спомагателна тежест за производителите на сила от Водноелектрическа централа, която ще докара до справедлива неспособност същите да реализират активността си.
Докато мотивацията за намиране на механизми за компенсиране на засегнатите от високите цени на електрическата енергия е сама по себе си законна, ограниченията, с които се планува застраховане на тази цел освен излизат отвън насоките на Регламента, само че са дискриминационни и не са премислени по този начин, че да отитат законните ползи на заинтригуваните странни. Това постанова провеждането на необятна полемика във връзка с препоръчаните текстове, обезпечаване на задоволително време за осъществяване на съвещания със заинтригуваните страни и в последна сметка адресиране на проблемите с съответни и предвидими механизми.
Наред с безспорните пороци на оферти законопроект не са взети поради редица условия, които имат изключително значително значение във връзка с производителите на електрическа сила от Водноелектрическа централа и следва да бъдат детайлно и точно оценени и разисквани. Основната част от тази група производители е с избрана преференциална цена в интервала 2008г. -2009г. година, след който интервал са въведени редица промени в правната и регулаторна рамка, които е належащо да бъдат регистрирани:
• Въвеждане на „ чисто характерно произвеждане " (НСП), което на процедура трансферира към производителите забележителен пазарен риск, защото се приключи изкупуването на цялото създадено количество електрическа енергия от публичния снабдител и се вкара модел на лимитирано изкупуване, до размера на НСП;
• въвеждането на обвързване за продажба на създадената електрическа сила напълно на проведен борсов пазар без гарантиране на наложително изкупуване на цялото количество сила, т.е прекачване на риска за реализация на производството от ВЕИ, което по формулировка е мъчно прогнозируемо, напълно върху производителите, както и заплащаните от тях такси и комисионни за присъединяване на платформите на Българската самостоятелна енергийна борса. Този факт принуди производителите да търсят благоприятни условия за подписване на дълготрайни контракти посредством координатори на балансираща група, с цел да подсигуряват приходите си пред кредитиращите институции, само че на надалеч по-ниска от среднопретеглената цена „ ден напред " на БНЕБ;
• цена за достъп и транспорт към ЕСО ЕАД и електроразпределителните дружества;
• дължимата 5%-на вноска към Фонд сигурност на електроенергийната система вноска, въведена през 2016г. като краткотрайна мярка за компенсиране на дефицитите на НЕК ЕАД (възобновяемите технологии, въведени в употреба след януари 2021г. не дължат горепосочената вноска към Фонда, което е следващото удостоверение за неравнопоставено състояние на обособените субекти)
• разноските за присъединяване на балансиращия пазар (нива на цените за небаланс, определеняни от ЕСО ЕАД);
• фрапантно нарастване на Тарифата за таксите за водовземане (в последните 5 години цените набъбнаха с 201% по отношение на равнищата от 2016г.) Тази група производители са единствените производители от ВЕИ, които заплащат такса за прилагане на енергийния запас за произвеждане на електрическа енергия;
• немалка част от сдруженията, експлоатиращи Водноелектрическа централа заплащат такса за водоподаване към Напоителни системи ЕАД или употребяват уреди на НЕК ЕАД, още веднъж за водоподаване като заплащат такса, образувана като % от брутните доходи от електропроизводство, избрани на база цената реализирана на БНЕБ. При лимитиране на прихода до размера на избраната преференциална цена през 2009 година, сдруженията ще се окажат с негативен чист доход и ще бъдат принудени да преустановят произвеждане, което поради обстоятелството, че производството на сила от вода съставлява 61% от ВЕИ микса (по данни от АУЕР за 2021г.) ще заплаши енергийната сигурност на страната.
• Въвеждането на 15-минутен интервал на сетълмент не се прави синхронизирано с осъществяване на цялостна промяна на балансиращия пазар, което основава доста неподходящи последствия, както за пазарните участници, по този начин и за крайните консуматори. Въвежда се само тази смяна на балансиращия пазар, без нужните съпътсъващи такива, включително и единната цена за балансиране и без разбор и отчитане на техническата изпълнимост, икономическата успеваемост и въздействието върху участниците на пазара. Това на процедура значи, че се основава прекалено, в допълнение нарастване на разноските на пазарните участници;
•В случай, че в България не се спазят насоките на Регламента и се дефинира таван на приходите по-нисък от 180 евро/МВтч, това автоматизирано слага българските производители в неравностойно състояние по отношение на европейските. Това от своя страна нарушава главните пазарни правила за равнопоставеност и ще докара след себе си редица неподходящи последствия част, от които са свързани със затруднено реализиране на активността и неспособност за поддръжка на нужното равнище на софтуерно съоръжение. Не на последно сходно неспазването на европейските насоки е в директно несъгласие с посочените в Регламента правила за недискриминационност и пропорция на ограниченията.(чл. 8 т.2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2022/1854)
• От март 2009 година до август 2022 година според калкулаторът на Национален статистически институт (https://nsi.bg/bg/content/2539/калкулатор-на-инфлацията) инфлацията в България е 44.8%, като с този % минимално са се нараснали работни заплати, материали и услуги за поддръжка и вложения в оборудванията.
• Разходите за поддръжка на Водноелектрическа централа (включително хидротехническите съоръжения) са в доста огромна степен надалеч по -високи в сравнение с тези разноски за останалите ВЕИ централи.
• В законопроекта не е очакван период на деяние като е належащо да бъде несъмнено конкретизирана времевата рамка, която следва да не излиза отвън периода на Регламента;
• Икономически риск от отлив на вложения в целия енергиен бранш, както и до понижено произвеждане на електрическа енергия в интервал, в който Европейски Съюз се нуждае от поддържане на дейно действие на цялата конфигурирана мощ за гарантиране на развиването на възобновимите технологии като част от политиките, съпътстващи Зеления преход, както и с оглед застраховане на енергийната самостоятелност на Съюза.
Видно от всичко гореизложено е, че в интервала след 2010г., до сегашния миг, се правиха многократни промени на пазарния модел и настоящите условия, които сензитивно утежниха жизнеспособността на опериращите в хидроенергийния бранш сдружения. Инвестициите във Водноелектрическа централа са осъществени на база на регулаторния режим, настоящ сега на реализиране на съответната инвестиция и осигуряващ предвидимост на приходите на вложителите за избран интервал от време. Честите законодателни и регулаторни промени обаче неколкократно сложиха производителите на най-екологичната и евтина сила в условия на забележителен пазарен и регулаторен риск, като настоящ образец за това е смяната на режима от Договори за изкупуване на сила по преференциални цени към Договори за награда през 2018г., който не заложи механизъм за обективна отплата в случаите на сензитивно отклоняване сред плануваната и пазарната цена, както и за гарантиране равностойност на приходите.
В умозаключение настояваме да се спазят насоките, разказани в Регламента на Съвета по отношение на незабавна интервенция за справяне с високите цени на силата, а точно установяване на таван на пазарните доходи от 180 евро/МВтч, който включва рационален марж, допускащ на производителите да покрият своите оперативни и капиталови разноски. Обръщаме внимание, че мярката би трябвало да е използвана за всички пазарни участници като обезпечава равни права, благоприятни условия и отговорности. Следва по неоспорим метод да се обясни и приложението на ограниченията за производителите, които получават закрепени награди, в сходство с договорите за компенсиране с награди, с цел да не се позволява дискриминационно отнасяне, което в допълнение би натоварило хидроенергийния бранш.
Това ще обезпечи съгласуван отговор на нивото на Съюза, с цел да се преодолее нарастването на цените на електрическата енергия и тяхното отражение върху семействата и промишлеността. Некоординираните национални ограничения ще обиден действието на вътрешния енергиен пазар, като застрашат сигурността на доставките и ще доведат до спомагателни нараствания на цените на локално равнище. Поради това запазването на целостта на вътрешния пазар на електрическа енергия е от решаващо значение за поддържането и усилването на нужната взаимност сред страните членки.
От асоциация „ Хидроенергия " оставаме разполагаем за експертна полемика по всички въпроси, касаещи намиране на постоянни решения в границите на европейските политики в региона на климата и енергетиката при отчитането на законните ползи на вложителите.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ