Отношенията между ръководството на САЩ и Израел напълно се влошиха.

...
Отношенията между ръководството на САЩ и Израел напълно се влошиха.
Коментари Харесай

Защо Байдън наруга Нетаняху

Отношенията сред управлението на Съединени американски щати и Израел изцяло се утежниха. Докато военната интервенция напредва към град Рафа, където стотици хиляди хора ще бъдат притиснати в ъгъла от танкове, президентът Джо Байдън сложи ултиматуми на Израел, удари с пестник по масата и прибягна до циничен език. Но това въпреки всичко няма да му помогне, тъй като той е Байдън.

Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън назова израелския министър председател Бенямин Нетаняху „ гъз “ не по-малко от три пъти. Това е нюансът на връзките сред дългогодишни познати, оглавяващи съюзнически страни.

Това може да се смята за демонстрация на когнитивното неприятно здраве на Байдън, където забравянето надалеч не е единственият признак. Излизайки от полусън, президентът на американската страна е налегнат от внезапна смяна в настроението, експлозивен е и недодялан без причина.

Но ето още нещо: към този момент Байдън си разрешава да ругае съдружниците си единствено в най-близкия си кръг (с позоваване на източници, както американските медии пишат за това). Освен това има причина: военната интервенция в Ивицата Газа усложни живота му, защото го принуди да се откъсва от други тематики..

Самият Байдън, по-голямата част от елита на Демократическата партия, спонсорите на тази партия от Уолстрийт с еврейски семейства, като цяло политиците от „ остарялата школа “ в Съединени американски щати са очевидно на страната на Израел. Но младите издънки натискат изпод - лявото (в Америка обичат да споделят " прогресивно " ) крило, където дейностите на “Цахал ” се назовават геноцид.

Тази вариация на спора сред татковци и деца не се възпроизвежда за първи път, само че за първи път болшинството редови партийци са на страната на „ децата “. Сега гласоподавателите на Демократическата партия в по-голямата си част също симпатизират на Палестина, а Байдън не е в крайник с времето (което му е ясно).

С идните избори Белият дом притисна Нетаняху да сведе до най-малко палестинските жертви или най-малко да побърза. Видите ли, до момента в който левите кучета лаят, израелският кортеж бързо ще дойде и до изборите всичко ще бъде забравено.

Израелците започнаха в действителност мощно, до момента в който войските напредваха през Газа, рядко срещайки това, което беше разказано като „ гневна опозиция “ по пътя. Но тогава започнаха проблемите, напредъкът спря и хоризонтът за „ дефинитивно решение на казуса с “Хамас “ се отдръпна.

В момента “Цахал ” трансферира главната офанзива към град Рафа, където към момента остават членове на управлението на “Хамас ”, както и израелски заложници. Но към един милион невоюващи цивилни, бягащи от борбите, бяха преместени там.

При такова гъсто заселване общият брой на цивилните жертви в Газа може бързо да нарасне доста. Сега, съгласно палестинската страна, това са 28 хиляди души, в случай че броим от първия ден на ескалацията на спора.

Отварянето на границата сред Газа и Египет - Рафа се намира навръх нея - може отчасти да облекчи казуса. Кайро обаче изрично отхвърля да направи това, макар молбите на Израел и Вашингтон, който се включи в натиска върху египтяните.

Официално египтяните се притесняват, че Израел, откакто по този метод изтласка арабското население от Ивицата, ще я окупира и няма да пусне никого назад. Тоест ще извърши анексиране посредством етническо пречистване.

В същото време всички схващат, че Кайро вижда притока на стотици хиляди бежанци на своя територия като голям проблем: тази филантропична злополука ще се трансформира в негова злополука. Дори по-лошо, може да стане политическа злополука. Палестинските араби имат неприятна известност в това отношение: там, където се заселват в огромни количества след следващата с Израел, техните представители влизат в битката за власт. За Ливан това докара до революция и израелска интервенция, а в Йордания монархията за малко да падне.

Поради обстоятелството, че египтяните демонстрираха честност, а ислямският свят последователно доближава точка на шупване заради протичащото се в Газа, Вашингтон изиска Нетаняху да приключи бойните дейности след месец. Дори има съответна дата – 10 март. Това се назовава „ краен период “ за преустановяване на интервенцията. Свещеният за мюсюлманите месец Рамазан стартира на идващия ден, което надали може да се одобри просто като съвпадане.

Тоест Нетаняху или ще форсира протичащото се, без значение от жертвите, или ще отсрочи крайната дата. Вариантът, при който той като хронометър да спре интервенцията тъкмо в среднощ, даже и да не е удовлетворен от резултата, изрично не устройва израелския министър председател.

Ето за какво той е " гъз ". Байдън към този момент не съумява да скрие раздразнението си, само че не поради всеобщата загуба на живот, а поради празното лутане и неприятните диалози, предизвикани от тази гибел.

Най-неприятното е, че Нетаняху демонстрира безчинство пред целия свят, което в допълнение уронва престижа както на Съединени американски щати, по този начин и персонално на Байдън. Но тъкмо по тази причина израелският министър председател е елементарен за схващане, в случай че се поставите на негово място.

Спирането на интервенцията с неудовлетворителен резултат значи за него загуба на власт и отдръпване на политиката, вероятно влизане в пандиза.

Левицата (доколкото може да се заключи, това е половината държава) към този момент го ненавижда и в никакъв случай няма да му елементарни, а капитулацията на “Цахал ” под външен напън ще бъде същинско изменничество в очите на мнозина вдясно. В такива условия обединението с Нетаняху отпред няма късмет да оцелее. И той в никакъв случай няма да завоюва нови парламентарни избори на фона на анализа за какво страната не е била подготвена за офанзива на “Хамас. ”

Продължаването да се вкопчвате във властта, без да обръщате внимание на човешките жертви, не е това, което хората обичат в политиците. Подчиняването на настояванията на Съединени американски щати обаче значи да се обърнете против личните партия, гласоподаватели и войска в името на някого, който се счита за посмешище даже вкъщи. Тоест в името на Джо Байдън.

Тъй като Съединени американски щати са главният съдружник, главен боеприпас и главен бранител на Израел на интернационалната сцена, настояванията на техния президент би трябвало да звучат съществено. Но в очите на Нетаняху Байдън е „ куца патка “. Той е неприятен безусловно във всяко отношение.

Байдън е архитектът на дългата поредност от провали във външната политика на Вашингтон. Байдън даже не е стопанин на личната си памет. Байдън съвсем несъмнено ще загуби президентските избори от Доналд Тръмп, който има отлични връзки с Нетаняху и взаимност в отхвърлянето на левичари и мюсюлмани.

И най-после, Байдън е този, който даде обещание на Нетаняху военно-техническа поддръжка, само че не съумя да я даде и към момента не е договорил с Конгреса какъв брой ще отиде за Израел, какъв брой за Украйна и какъв брой ще отиде за сигурността на границите.

Просто казано, Нетаняху няма доста аргументи да слуша Байдън. Сега той не е толкоз президент на Съединените щати, колкото „ Старият Джо “.

Съединените щати се пробваха да бъдат стражар на цялата планета и мерудия за всяка гозба. Те завоюваха голямо въздействие, влязоха в доста планове и завъртяха безчет интриги, само че надцениха опциите си. Сега цялата конструкция се срутва в ъглите, защото отслабването на оперативния надзор над американската империя беше внезапно усложнено от неспособността на управлението на Вашингтон. Вакумът в съзнанието на Байдън сътвори вакум в международната политика.

„ С кого да приказвам там? “, попита риторично съветският президент Владимир Путин журналиста Тъкър Карлсън, описвайки сходна обстановка.

Където и да е външнополитическа интензивност на Съединените щати в този момент, може единствено да стане по-зле, било то Украйна, Корея или Близкия изток. Кризата на “Пакс Американа ” е изключително ясна в образеца с Израел, когато Вашингтон не може нито действително да поддържа, нито да вразуми своя подвластен съдружник. Дори когато изисква освен за себе си, както нормално се случва, само че и в името на разумното-доброто-вечното, каквато в този момент би изглеждала филантропичната пауза в Газа.

Превод: В. Сергеев

Източник: Взгляд.ру

Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед57903Доц. Григор Сарийски: Българите не желаят влизането в еврозонатаАлтернативен Поглед67407Проф. Людмил Георгиев: Европейски Съюз няма късмет исторически да оцелее в каквато и да е конфигурацияАлтернативен Поглед35920Проф. Людмил Георгиев: Декларацията за принуда против проф. Дарина Григорова се оказа, че даже не е гласувана от Апелативен съд на СУАлтернативен Поглед19147Д-р Мими Виткова: Свалят до 28 кожи от гърба на онкоболните в България с цените за лекарстваАлтернативен Поглед107363Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоАлтернативен Поглед370301Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед250838Доц. Григор Сарийски: Сценарият за Европа е криза! България е с най-дълбок срив в индустриалното производствоАлтернативен Поглед225414Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански форумАлтернативен Поглед107363Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоКоментарен Поглед93655Д-р Румен Петков: Истината е шокираща! Съединени американски щати се опасяват от Тагарев, ето за какво....Авторски:ПоследниНай-четени pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР