Триъгълните сделки за въоръжаване на Украйна: Кой и как доставя военна техника на Киев
Отминаващата 101-ва седмица на тридневната Специална Военна Операция по „ денацификцията “ на Украйна надали ще бъде запомнена с нещо особено, само че събитията случили се през този къс откъслек от време за следващ път ни припомнят какъв брой значимо е да не губим религия в себе си (и религия въобще), когато е мъчно, както и, че всяко самообладание, съчетано с верни дейности в моменти на висши тествания, не остава невъзнаградено.
Сред потока от вести, свързани с войната, несъмнено си заслужава да бъде откроена тази за „ омекването “ на Орбан във връзка с заема, който Европейски Съюз отпуска на Украйна, която долетя от Брюксел в четвъртък, 1 февруари, по обед. Случилото се може да се характеризира като забележителна и дори дефинитивна победа на здравия разсъдък над „ прогресивно-патриотичните “ сили, най-много поради обстоятелството, че Орбан повече няма да може да шантажира другите страни-членки на Европейски Съюз с ветото си по въпроса за поддръжка на украинската идея. Засега се чака сходен процес и в Съединени американски щати, само че по кое време и дали изобщо в миналото ще настъпи той - даже и самият Байдън не може да каже.
Иначе и без гръмки обществени диспути и тлъсти загалавия на екрана на телефона или компютъра ви, военна помощ за Киев продължава да идва. Тези дни географията на доставчиците на ЗСУ (украинските въоръжени сили) се разшири с още две страни – Еквадор и Кувейт. Това още един път ме накара да си напомня поговорката за капката и вира, само че тъй като към този момент писах обширно по въпроса в последния си разбор, този път загатвам тематиката единствено пътем.
В самата Украйна ври и клокочи, дори на стотици километри от бойното поле и повода за това надалеч не са единствено непрекъснатите съветски дроново-ракетни офанзиви или пък оживените парламентарни и извънпарламентарни диспути по новия закон за мобилизацията. На напред във времето със страшна мощ си пробива път слухът за някакъв евентуален скандал сред президента Зеленски и главнокомандващия Залужни, който вероятно щял да завърши с оставката на последния. Всичко към момента е на равнище „ неназовани вътрешни източници ни оповестиха “, само че въпреки всичко ще си кажа мнението и по този въпрос по-долу.
На фронтовата линия, откъдето всички ние чакаме да дойдат най-важните вести, събитията се развиват по този начин, както и през последните няколко месеца, т.е. по никакъв начин. Иначе русомелачката продължава да работи със страшна мощ и единствено за първия ден на февруари описът на евентуалните съветски загуби (според официалното съобщение на украинския общоприет щаб) е бухнал с още към 830 души, достигайки до считаните до неотдавна за невероятни 387 060. Ако месомелачката продължава да се върти със същите обороти, то моята прогноза за постигане на предел от 600 хиляди (каквото беше предвиждането ми за Коледа на 2024-та) ще се сбъдне надалеч преди да се е наложило да обличаме най-топлите си облекла. Към броя на изумена техника на агресорите, в това време бяха добавени и огромен брой танкове, бронирани машини и артилерия, както и евентуално четири бойни самолета и дори следващият транспортен съд на Черноморския флот.
Превзети 19 къщи
Звучи си напряко като заглавие на холивудски блокбастър, само че в случай че би трябвало да го доразвия, употребявайки инструментариума на моето въображение, то мога най-откровено да си призная, че си го представям като извънредно сатирична и съвсем неуместна черна комедия със мощно застъпени детайли от класическите филми на ужасите. Както и от недалечното историческо минало. Най-вече това на отишлия в небитието Съветски съюз.
И с цел да не се постанова да ви държа повече в незнание, ще кажа че въпросните 19 къщи бяха упоменати не от кого да е, а персонално от Путин и мигновено възпламениха късия фитил на интернет-коментаторите в мрежата. На тържествена гала по награждаване на отличили се в последно време военнослужещи в така наречен СВО съветския президент хвърли в ужас всички присъстващи в залата, (а и освен тях) като с церемониален звук заяви, че „ доблестните “ въоръжени сили са съумели към този момент да завладяват цели 19 къщи на една от покрайнините на Авдеевка. С други думи, без да желае обществено призна тоталния неуспех на мощното съветско нахлуване в Донбас, протичащо с цялостна мощ от началото на октомври насам. Може би, в случай че си бе замълчал, щеше да си спести позора, само че очевидно нещата за така наречен Втора войска в света се развиват от зле към по-зле и самият Путин се усеща притиснат до стената да се похвали с каквото и да е, пък било то и с завладяването на 19 къщи, които към този момент я стават за живеене, я не. И за които толкоз доста съветски мъже бяха пакетирани в черни чували, че в случай че бяха останали живи, можеше да запълнят трибуните на средноголям стадион.
Неслучайно мъдрите хора са споделили, че историята се повтаря два пъти, единият път като покруса, а вторият – като фарс. Дали сме достигнали етапа на фарса не знам, само че си представете за момент по какъв начин Петър Велики или Иван Грозни диктуват церемониален декрет поради преодоляването на някакъв хутор, или пък заповед на Сталин завладяването на селцето Малая Горная да бъде ознаменувано със заря и празничен салют на 24 оръдия. Не се връзва някак си, нали?
На украинския фронт нищо ново
И тъй като от дълго време не съм коментирал развоя на събитията директно на бойното поле, пък и вие евентуално понякога се питате какво се случва там и обрисува ли се превес за някоя от страните, ще отговоря, перефразирайки Ремарк: на украинския фронт нищо ново.
Ако би трябвало да бъда по-конкретен, руснаците се пробват да нападат съвсем на всички дейни сектори, а украинците ги отблъскват назад със съществени загуби. Понякога даже се чувствам да си задам въпроси от рода на „ Толкова ли са глупави тези руснаци, че непрестанно повтарят едни същи неточности? “ Очевидно не са. Тогава за какво го вършат? Защо настъпват още веднъж и още веднъж на практика по цялата дължина на фронта, от границата с Белгородска област на североизток до делтата на Днепър на югозапад?
Според солидни западни анализатори, в това число небезизвестния Институт за проучване на войната (ISW), това се случва тъй като агресорите се пробват да приковат ЗСУ на колкото се може по-голям брой сектори и по този метод да изтощят силите им в местни битки, както и вероятно да ги принудят да хвърлят в багра свежите си оперативни запаси, които Киев пази и приготвя за по-сериозни задания. Дали ще им се получи – не знам, по-скоро не, само че безспорно цената, която заплащат при използването на тази тактичност, е невроятно висока.
От тук насетне за руснаците на бойното поле ще става още по-трудно. И освен, тъй като ЗСУ към този момент знаят и кътните им зъби и мъчно с нещо могат да бъдат сюрпризирани, само че и тъй като украинското военно управление си направи някои заключения от предходни неточности и пристъпи към пренастройка на тактиката си. Един от новите, само че основни детайли в нея, е създаване на солидна, многопластова отбранителна линия, директно в тила на досегашните им позиции на юг и изток, състояща се от дълбоки окопи, минни полета, бодлива тел, железобетонни бункери, изкопи, добре прикрити командни пунктове и всички други позабравени атрибути на военното инженерство, датиращи още от времето на Първата Световна война. Така че даже и някъде руснаците да съумеят да създадат местен пробив, то те ще се натъкнат на тази нова отбранителна позиция, от което единствената изгода за Русия ще бъде фрапантното повишаване на облагите на производителите на черни чували и на погребалните организации.
Колкото и необичайно да звучи, най-ключовото полесражение сега на фронта – Авдеевка – няма да бъде включено в изгражданата солидна, многокилометрова, нова украинска отбранителна линия. Причнината за това е доста елементарна – боевете се водят към този момент в покраинините на града и е на практика невероятно да се докарат изкопни машини и материали за построяването на мощно укрепени позиции. Така най-вероятно, в случай че руснаците в даден миг съумеят да обхванат в главната част на града, (а аз позволявам такава възможност) в един миг ще станем още веднъж очевидци на яростни улични боеве по сходство на тези в Бахмут предходната зима и пролет. Просто всички тези фортификационни работи трябваше да стартират много по-рано, дори може би още преди войната. Сега за някои места като Авдеевка е прекомерно късно да бъдат предпазвани по този метод.
Отново за асиметричната тактика
През последните месеци, откогато фронтовата линия повече или по-малко се стабилизира, неколкократно съм писал и обяснявал за това какво съставлява асиметричната тактика и по какъв начин Украйна я ползва с огромен триумф. Най-вече надалеч от бойното поле. В случай, че сте не запомнили или просто не сте наясно – ще ви напомня отново.
За асиметрична тактика приказваме, когато по-слабата страна заобикаля пряк конфликт с по-мощния си съперник, като в същото време търси по-слабите му страни, пробвайки се да нанася мъчителни удари точно по тях. Ако извикаме въображението си на помощ, можем да си представим боксов мач сред двама противници с огромна разлика в килограмите. По-тежкият боксьор по предписание е и по-тромав, той съвсем постоянно се пробва да реши всичко с един или два мощни удара. Около него, обаче, припка по-лекият, само че много по-пъргав боксьор, който хем се стреми да отбягва замахванията на своя съперник, хем го засипва със серия от мъчителни удари, след което отново се отдръпва на отдалеченост.
Нещо сходно следим и от доста време насам и в Украйна. За войната на ЗСУ против съветската логистика е говорено и писано много, в това число и от мен. Всички ние към този момент сме наясно, че складовете, мостовете, ремонтните работилници и казармите, употребени от агресорите в прифронтровата зона, са измежду предпочитаните цели на Киев. Наясно сме и за какво – по този начин руснаците биват отслабвани надалеч преди да са встъпили в багра, или пък просто, тъй като до тях доближава по-малко доставяне в сравнение с фактически им е нужно.
Сравнително малко от вас, обаче, осъзнават, че ударите по летищата, корабите, както и рейдовете на диверсионните групи надълбоко в тила на съперника са също част от огромната игра „ Асиметрична тактика “, която Украйна играе с отговарящ триумф от много време насам. И най-много, че следващите провали нанесени на бази и кораби не са плод на някаква щастлива случайност, а резултат от дълго и търпеливо обмисляне и използването му на процедура.
Пиша всичко това, тъй като тази седмица изобилстваше с образци за сполучливо използване на асиметрична тактика от разнообразни родове войски на Киев. През нощта на сряда против четвъртък, да вземем за пример, бе потънал в намерено море ракетният катер „ Ивановец “.
И в случай че „ катер “ ви звучи като нещо мъничко, усещам се задължен да уточня, че става въпрос за транспортен съд с дължина 56 метра, който по западните стандарти се смята за корвета. Той може да обстрелва с ракети цели на разстояние до 120 км, освен това на ракетите могат да бъдат поставяни и нуклеарни бойни глави. С оглед на публикуваните фрагменти (последователни удари на четири морски камикадзе-дрона, мощна детонация, експлозия на складираните в кораба ракети и бързо поглъщане отвесно надолу), надали някои от 40-ината души екипаж е съумял да се избави. За тези, които си водят статистика – това е 24-ят съветски надводен военен транспортен съд, погубен от ЗСУ от началото на войната насам. Освен това в „ почетния “ лист от есента участва и една подводница.
Украйна е унищожила една трета от съветския Черноморски флот
Абсолютно точни данни за числеността на черноморския флот на Путин сега не са налични, само че от така наречен открити източници излиза наяве, че най-малко на хартия към 24 февруари 2022 година му се водят 97 съда. Трябва да се има поради, че не е ясно какъв брой от тях фактически са функционални. Освен това, няколко кораба от листата се намират в Средиземно море и Турция, не може да ги пусне назад поради конвенцията от Монтрьо от 1936 година Така че, няма да бъде пресилено, в случай че се каже, че все още Украйна е унищожила почти към една трета от настоящия съветския Черноморски флот. Ако „ асиметричните “ занимания на украинските специфични служби и военно-въздушни сили не престават със същото движение, то след някоя друга година в Черно море може в действителност да виждаме единствено платноходки (както си беше поискал някогашният министър председател Бойко Борисов).
Междувременно извънреден триумф в своята сметка записа и украинската авиация. След като от Нова Година насам методично унищожаваше съветските радарни станции и Противовъздушна отбрана съоръжения в Крим, в средата на седмицата тя извърши масирана комбинирана офанзива с дронове и управляеми ракети, изстрелвани от изтребители против военни обекти в Крим. При това съветската Противовъздушна отбрана с изключение на, че беше авансово отслабена, (тук би трябвало да се включи и свалянето над Азовско море и на големия съветски разследващ аероплан А-50 по-рано предишния месец), е била и заблудена, тъй като украинците, малко преди удара са изстреляли известно количество подправени ракети-примамки. В резултат на офанзивата (засега единствено по съветски данни) на едно летищата на полуострова (Белбек) са унищожени три изтребителя (два Су-27 и един Су-30), а на командния пункт отново там, измежду тези, които са намерили гибелта си е бил и генерал-майор Александър Татаренко. За похлупак на всичко, отново по време на същата офанзива е имало попадение и в подготвителен център на съветското ГРУ (Главно Разузнавателно Управление), където на собствен ред са починали най-малко 9 експерти-специалисти. По всяка възможност главните вреди и провали са били породени от „ нормалните обвинени “ – крилатите ракети Storm Shadow и SCALP, надлежно английско и френско произвеждане. Любопитното в тази ситуация, както настояват съветски източници, е че този път при планирането на интервенцията украинците са трансформирали обичайния маршрут на ракетите и най-вероятно са ги програмирали да летят ниско над морето и по този начин са били по-трудно забележими за радарите.
И до момента в който описаното нагоре се е случило в прифронтовата зона, не мога да не отдам дължимото и на брилянтните „ асиметрични “ акции извършени от украинците надълбоко на съветска територия. Сред тях се откроява, да вземем за пример, рейд на украински командоси против подготвителна база на ФСБ (руската Федерална Служба за Сигурност) в Брянска област. В резултат на нея са били премахнати 18 сътрудници, подготвяни за „ работа “ в Украйна, а други двама са били тежко ранени.
Доста по-сериозни последици за Русия, обаче, се обрисуват да имат офанзивите на украински дронове против главните пунктове за износ на течно гориво и рафинериите, като тези в Туапсе и Ленинградска област. Според разбор на The Moscow Times опиращ се на лични източници в съветското министерство на енергетиката, през януари РФ е експортирала 37% по-малко бензин и 23% по-малко дизелово гориво. Пак съгласно тях, съкращенията в експорта били подбудени от „ безпланов “ ремонт на съответните фабрики.
Ще спра дотук с асиметричната тактика, тъй като ми се е желае да обърна внимание, въпреки и в резюме, и на някои други, не по-малко значими събития от тази толкоз „ пъстра “ отминаваща седмица.
Воят на пропагандистите
Отдавна не бях чувал съветските пропагандисти да вият по този начин мощно, както през тази седмица. Причината е оповестеното изпращане от Съединени американски щати на Украйна на нов тип оръжие – ракета-бомба GLSDB. И в случай че се чудите какво тъкмо е това – става въпрос за кардинално нова разработка на две известни компании, американската Боинг и шведската СААБ, което е хем на ниска цена, хем страховито. Евтино, тъй като ще употребява съществуващите обилни ресурси от американски типичен 113 кг авиационни бомби, към които се прикрепяват крилца и ракетен мотор. Страховито, тъй като има радиус на деяние до 150 км, лети по променлива авансово заложена територия, отклонението й от задачата е не повече от метър и най-много, тъй като употребявайки наличните остарели бомби като основа, цената й пада фрапантно. Ще се изстрелва от всяващите смут измежду руснаците установки " Хаймарс ", а по-любопитното в тази ситуация е, че в шестте тръби на установката могат да се сложат шест разнообразни вида ракети, които се разграничават, както по разрушителната си мощ, по този начин и по държанието си по време на полета.
Хубавите вести за ЗСУ в тази ситуация, обаче, не свършват до тук. Крилатите бомби са към този момент платени с предходния пакет помощи, провиснал от Съединени американски щати на Украйна. Вероятната им численост ще доближи хиляди. Общият извод на пропагандистите беше, че на фронта крепко ще се мре, че даже и Кримският мост няма да е в сигурност и че към този момент не се вижда ефикасно противопоставяне.
Байдън още веднъж е на ход
Американският президент не стопира да се пробва да оказва помощ на Украйна с оръжие даже, когато ръцете му са де факто вързани от опърничавите републиканци. В ход е така наречен (excess defense articles), законов инструмент даващ опция на президента да се разпорежда с „ непотребното “ и най-много излишно (често пъти остаряло) въоръжение. По този метод Белият дом има опция да договаря с непознати държавни управления и да подписва забавни покупко-продажби в интерес на Киев. Такава, да вземем за пример, е очертаващата се договорка с Атина, съгласно която гърците ще предадат на Киев всички Противовъздушна отбрана системи съветско произвеждане (включително С-300), а те на собствен ред ще получат ваучер за отстъпка от порядъка на 200 милиона $ при очертаващата се покупка на 40 най-модерни изтребителя Ф-35.
Снимки: Българска телеграфна агенция
По сходен сюжети се чака да се развият и договарянията за превъоръжаване с Еквадор, който също разполага с значителен брой съветски оръжия (в случая се касае най-много за ударните хеликоптери Ми-8). Поканите на Вашингтон за вероятни сходни „ триъгълни “ покупко-продажби с други латиноамерикански страни, както и с Турция (за Противовъздушна отбрана системите С-400), към този момент не се посрещат с необикновен възторг в съответните столици, само че когато става въпрос за в действителност доста пари никой в никакъв случай не знае какво може да се случи най-после. Иначе гръцкото решение за прехвърлянето на Противовъздушна отбрана системите провокира отвращение в Москва. Говорителката на Външното министерство Мария Захарова за следващ път избълва огън и жупел, и заплаши „ с ответни ограничения “.
Засега не ми е известно дали Захарова е споделила нещо заплашително по адрес на Кувейт, който ще се окаже следващата страна сключваща многоъгълна договорка в интерес на Киев. Малката държавица в ъгъла на Персийския залив ще изпрати на ЗСУ 150 танка М-84. Те ще се върнат назад в Хърватия за главен ремонт и усъвършенствания, където са били създадени в края на 80-те години, когато тя е била към момента част от несъществуващата към този момент Югославия. М-84 в действителност е лицензна версия на класическия руски танк Т-72, всеобщо употребен и от двете страни в този момент в Украйна, само че има много усъвършенствания. Например, по-мощен мотор, усъвършенствана отбрана, система за надзор на огъня, средства за наблюдения и връзка, и най-много легирана стомана с доста по-добро качество от тази употребена за напаравата на руските му събратя. При всички случаи ЗСУ ще останат извънредно удовлетворени от един от най-големите дарове, които са получавали от експлоадирането на войната насам. Сега на ход е Мария Захарова.
Скандалът Зеленски – Залужни
Може би сте дочули към този момент нещо по този въпрос, само че ви убеждавам, че каквото и да сте чули или прочели, то най-вероятно не е правилно. Става въпрос за раздуханият от редица украински и задгранични медии евентуален скандал сред президента и главнокомандващия, който щял да докара до уволнението на последния. Засега Залужни остава на поста си, а и е явно, че ореолът му на избавител на Киев ще бди над него още дълго време, да не приказваме за известността му в армията и в обществото като цяло.
За това какво тъкмо се случило на съвещанието на 29 януари, и най-много имало ли е препирни и диалози на висок звук, никой не може да каже заради простата причина, че макар слуховете не последваха публични заявки. Иначе моето персонално мнение е че няма пушек без огън, и че признаците за търкания по редица въпроси сред двамата най-важни мъже в Украйна са налице, освен това от много време.
За разногласия се заприказва още предходната зима. Най-вече по въпроса дали си е заслужавало да се отбранява Бахмут. Залужни е упорствал за занемаряване на града, до момента в който Зеленски е желал защитата му да продължи до цялостно привършване на опциите. Вероятно оживени полемики е имало по какъв начин да се организира и незавършената контраатака през отминалото лято. Беше явно също, че в, което генералът даде през есента за The Economist бяха казани неща, които не се харесаха изключително доста в президентството.
Конкретно за последното съвещание настойчиво се приказва, че противоречивите моменти са били два: законът за мобилизацията, т.е. какъв брой огромна да бъде армията, с какви запаси да разполага и по какъв начин ще се образуват те и защитата на Авдеевка (дали да се изоставя града или защитата му да продължава). По първия въпрос разногласията в Украйна не престават на доста равнища и към момента, сякаш няма дефинитивно бистър вид, в това число по това каква да бъде долната възрастова граница за тези, които ще водят война на фронта. Що се отнася до втория въпрос, то там Зеленски изрази своята безапелационна позиция още през декември, когато внезапно се появи в прифронтовия град и вдъхна кураж на бранителите му. А и като приказваме за Авдеевка постоянно би трябвало да имаме прдевид изключителното му стратегическо значение. Градът на процедура е предеградие на Донецк и по този начин действително блокира най-важния логистичен и боен център на руснаците в цяла югоизточна Украйна.
Ако е имало спор и скандал, то той е приключил с безапелационна победа за генерала. Залужни отговори на слуховете че ще го махат като популяризира усмихнато селфи от офиса си, а тези които бяха нарочени за негови заместници (шефът на разузнаването Буданов и командващият сухопътните войски Сирски) публчино показаха поддръжката си за него. За похлупак на всичко Залужни за следващ път си сподели рогата като типично в собствен жанр написа, в което изрази вижданията си за развиването на войната през годината и не пропусна да разкритикува политиците по доста въпроси.
Задочният и обществено неогласен дуел сред Зеленски и Залужни явно ще продължава. За мен Зеленски е извънреден водач, само че и най-много типичен вид лидер, който не обича да споделя върховенството си с други хора. Това си пролича доста блестящо през декември 2022 година, когато президентът подреди обиски в кмеството на Киев, което е възглавявано от друга извънредно волева и известна персона, международният първенец по бокс Кличко. Засега последният не се навира доста много в светлината на прожекторите, само че няма подозрение, че бъдещото е пред него и той ще бъде главен претендент за водач на страната в обозримо бъдеще. Дали негов главен противник за поста му няма да бъде несломимият Залужни?
Не му вярвайте
На съветския политически хоризонт изгрява нова звезда – 60-годишният претендент за президент Борис Надеждин. Той притегля хората с умерена реторика в жанр анти-Путин, както и с антивоенните си изявления. Последните вести към него са че съветският ЦИК е разкрил някои нередности в събраните за издигане на кандидатурата му 100 хиляди подписа и нищо чудно името му да не попадне върху бюлетините. Ясно е, че Надеждин съществено стартира да плаши съветската върхушка и няма да се учудя, в случай че след някой различен месец, когато пристрастеностите поутихнат, той да показа ориста я на Навални, я на Пригожин. При това, както нормално става в такива случаи, “при изцяло неизяснени към този момент условия “.
Работата обаче не е в това дали Надеждин ще бъде позволен до изборите или не. Така или другояче спечелилият в тях е явен от дълго време. По-важното е, че самият Надеждин не вдъхва никаква вяра за смяна на манталитета в Русия заради простата причина, че самият той е великоруски шовинист. Основание за такова изказване, да вземем за пример, ми дават във вечерно шоу по съветската НТВ в края на предходната година, в което той сподели, че „ индианците в Северна Америка в действителност били руснаци пристигнали там от Русия и които били угнетявани от англо-саксонците “, както и неотдавнашно негово изявление, в което твърди, че украинците се борят толкоз самоуверено и дейно, тъй като в действителност били руснаци, а единственото, което руснаците умеели наистана добре било да водят война.
Ясно е, че с цел да стане Русия естествена страна е нужна генерална смяна. Ясно е, че даже с хора като Надеждин отпред тя няма по какъв начин да се случи. Има ли, обаче, изобщо късмет някой в миналото да я реализира?
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Сред потока от вести, свързани с войната, несъмнено си заслужава да бъде откроена тази за „ омекването “ на Орбан във връзка с заема, който Европейски Съюз отпуска на Украйна, която долетя от Брюксел в четвъртък, 1 февруари, по обед. Случилото се може да се характеризира като забележителна и дори дефинитивна победа на здравия разсъдък над „ прогресивно-патриотичните “ сили, най-много поради обстоятелството, че Орбан повече няма да може да шантажира другите страни-членки на Европейски Съюз с ветото си по въпроса за поддръжка на украинската идея. Засега се чака сходен процес и в Съединени американски щати, само че по кое време и дали изобщо в миналото ще настъпи той - даже и самият Байдън не може да каже.
Иначе и без гръмки обществени диспути и тлъсти загалавия на екрана на телефона или компютъра ви, военна помощ за Киев продължава да идва. Тези дни географията на доставчиците на ЗСУ (украинските въоръжени сили) се разшири с още две страни – Еквадор и Кувейт. Това още един път ме накара да си напомня поговорката за капката и вира, само че тъй като към този момент писах обширно по въпроса в последния си разбор, този път загатвам тематиката единствено пътем.
В самата Украйна ври и клокочи, дори на стотици километри от бойното поле и повода за това надалеч не са единствено непрекъснатите съветски дроново-ракетни офанзиви или пък оживените парламентарни и извънпарламентарни диспути по новия закон за мобилизацията. На напред във времето със страшна мощ си пробива път слухът за някакъв евентуален скандал сред президента Зеленски и главнокомандващия Залужни, който вероятно щял да завърши с оставката на последния. Всичко към момента е на равнище „ неназовани вътрешни източници ни оповестиха “, само че въпреки всичко ще си кажа мнението и по този въпрос по-долу.
На фронтовата линия, откъдето всички ние чакаме да дойдат най-важните вести, събитията се развиват по този начин, както и през последните няколко месеца, т.е. по никакъв начин. Иначе русомелачката продължава да работи със страшна мощ и единствено за първия ден на февруари описът на евентуалните съветски загуби (според официалното съобщение на украинския общоприет щаб) е бухнал с още към 830 души, достигайки до считаните до неотдавна за невероятни 387 060. Ако месомелачката продължава да се върти със същите обороти, то моята прогноза за постигане на предел от 600 хиляди (каквото беше предвиждането ми за Коледа на 2024-та) ще се сбъдне надалеч преди да се е наложило да обличаме най-топлите си облекла. Към броя на изумена техника на агресорите, в това време бяха добавени и огромен брой танкове, бронирани машини и артилерия, както и евентуално четири бойни самолета и дори следващият транспортен съд на Черноморския флот.
Превзети 19 къщи
Звучи си напряко като заглавие на холивудски блокбастър, само че в случай че би трябвало да го доразвия, употребявайки инструментариума на моето въображение, то мога най-откровено да си призная, че си го представям като извънредно сатирична и съвсем неуместна черна комедия със мощно застъпени детайли от класическите филми на ужасите. Както и от недалечното историческо минало. Най-вече това на отишлия в небитието Съветски съюз.
И с цел да не се постанова да ви държа повече в незнание, ще кажа че въпросните 19 къщи бяха упоменати не от кого да е, а персонално от Путин и мигновено възпламениха късия фитил на интернет-коментаторите в мрежата. На тържествена гала по награждаване на отличили се в последно време военнослужещи в така наречен СВО съветския президент хвърли в ужас всички присъстващи в залата, (а и освен тях) като с церемониален звук заяви, че „ доблестните “ въоръжени сили са съумели към този момент да завладяват цели 19 къщи на една от покрайнините на Авдеевка. С други думи, без да желае обществено призна тоталния неуспех на мощното съветско нахлуване в Донбас, протичащо с цялостна мощ от началото на октомври насам. Може би, в случай че си бе замълчал, щеше да си спести позора, само че очевидно нещата за така наречен Втора войска в света се развиват от зле към по-зле и самият Путин се усеща притиснат до стената да се похвали с каквото и да е, пък било то и с завладяването на 19 къщи, които към този момент я стават за живеене, я не. И за които толкоз доста съветски мъже бяха пакетирани в черни чували, че в случай че бяха останали живи, можеше да запълнят трибуните на средноголям стадион.
Неслучайно мъдрите хора са споделили, че историята се повтаря два пъти, единият път като покруса, а вторият – като фарс. Дали сме достигнали етапа на фарса не знам, само че си представете за момент по какъв начин Петър Велики или Иван Грозни диктуват церемониален декрет поради преодоляването на някакъв хутор, или пък заповед на Сталин завладяването на селцето Малая Горная да бъде ознаменувано със заря и празничен салют на 24 оръдия. Не се връзва някак си, нали?
На украинския фронт нищо ново
И тъй като от дълго време не съм коментирал развоя на събитията директно на бойното поле, пък и вие евентуално понякога се питате какво се случва там и обрисува ли се превес за някоя от страните, ще отговоря, перефразирайки Ремарк: на украинския фронт нищо ново.
Ако би трябвало да бъда по-конкретен, руснаците се пробват да нападат съвсем на всички дейни сектори, а украинците ги отблъскват назад със съществени загуби. Понякога даже се чувствам да си задам въпроси от рода на „ Толкова ли са глупави тези руснаци, че непрестанно повтарят едни същи неточности? “ Очевидно не са. Тогава за какво го вършат? Защо настъпват още веднъж и още веднъж на практика по цялата дължина на фронта, от границата с Белгородска област на североизток до делтата на Днепър на югозапад?
Според солидни западни анализатори, в това число небезизвестния Институт за проучване на войната (ISW), това се случва тъй като агресорите се пробват да приковат ЗСУ на колкото се може по-голям брой сектори и по този метод да изтощят силите им в местни битки, както и вероятно да ги принудят да хвърлят в багра свежите си оперативни запаси, които Киев пази и приготвя за по-сериозни задания. Дали ще им се получи – не знам, по-скоро не, само че безспорно цената, която заплащат при използването на тази тактичност, е невроятно висока.
От тук насетне за руснаците на бойното поле ще става още по-трудно. И освен, тъй като ЗСУ към този момент знаят и кътните им зъби и мъчно с нещо могат да бъдат сюрпризирани, само че и тъй като украинското военно управление си направи някои заключения от предходни неточности и пристъпи към пренастройка на тактиката си. Един от новите, само че основни детайли в нея, е създаване на солидна, многопластова отбранителна линия, директно в тила на досегашните им позиции на юг и изток, състояща се от дълбоки окопи, минни полета, бодлива тел, железобетонни бункери, изкопи, добре прикрити командни пунктове и всички други позабравени атрибути на военното инженерство, датиращи още от времето на Първата Световна война. Така че даже и някъде руснаците да съумеят да създадат местен пробив, то те ще се натъкнат на тази нова отбранителна позиция, от което единствената изгода за Русия ще бъде фрапантното повишаване на облагите на производителите на черни чували и на погребалните организации.
Колкото и необичайно да звучи, най-ключовото полесражение сега на фронта – Авдеевка – няма да бъде включено в изгражданата солидна, многокилометрова, нова украинска отбранителна линия. Причнината за това е доста елементарна – боевете се водят към този момент в покраинините на града и е на практика невероятно да се докарат изкопни машини и материали за построяването на мощно укрепени позиции. Така най-вероятно, в случай че руснаците в даден миг съумеят да обхванат в главната част на града, (а аз позволявам такава възможност) в един миг ще станем още веднъж очевидци на яростни улични боеве по сходство на тези в Бахмут предходната зима и пролет. Просто всички тези фортификационни работи трябваше да стартират много по-рано, дори може би още преди войната. Сега за някои места като Авдеевка е прекомерно късно да бъдат предпазвани по този метод.
Отново за асиметричната тактика
През последните месеци, откогато фронтовата линия повече или по-малко се стабилизира, неколкократно съм писал и обяснявал за това какво съставлява асиметричната тактика и по какъв начин Украйна я ползва с огромен триумф. Най-вече надалеч от бойното поле. В случай, че сте не запомнили или просто не сте наясно – ще ви напомня отново.
За асиметрична тактика приказваме, когато по-слабата страна заобикаля пряк конфликт с по-мощния си съперник, като в същото време търси по-слабите му страни, пробвайки се да нанася мъчителни удари точно по тях. Ако извикаме въображението си на помощ, можем да си представим боксов мач сред двама противници с огромна разлика в килограмите. По-тежкият боксьор по предписание е и по-тромав, той съвсем постоянно се пробва да реши всичко с един или два мощни удара. Около него, обаче, припка по-лекият, само че много по-пъргав боксьор, който хем се стреми да отбягва замахванията на своя съперник, хем го засипва със серия от мъчителни удари, след което отново се отдръпва на отдалеченост.
Нещо сходно следим и от доста време насам и в Украйна. За войната на ЗСУ против съветската логистика е говорено и писано много, в това число и от мен. Всички ние към този момент сме наясно, че складовете, мостовете, ремонтните работилници и казармите, употребени от агресорите в прифронтровата зона, са измежду предпочитаните цели на Киев. Наясно сме и за какво – по този начин руснаците биват отслабвани надалеч преди да са встъпили в багра, или пък просто, тъй като до тях доближава по-малко доставяне в сравнение с фактически им е нужно.
Сравнително малко от вас, обаче, осъзнават, че ударите по летищата, корабите, както и рейдовете на диверсионните групи надълбоко в тила на съперника са също част от огромната игра „ Асиметрична тактика “, която Украйна играе с отговарящ триумф от много време насам. И най-много, че следващите провали нанесени на бази и кораби не са плод на някаква щастлива случайност, а резултат от дълго и търпеливо обмисляне и използването му на процедура.
Пиша всичко това, тъй като тази седмица изобилстваше с образци за сполучливо използване на асиметрична тактика от разнообразни родове войски на Киев. През нощта на сряда против четвъртък, да вземем за пример, бе потънал в намерено море ракетният катер „ Ивановец “.
И в случай че „ катер “ ви звучи като нещо мъничко, усещам се задължен да уточня, че става въпрос за транспортен съд с дължина 56 метра, който по западните стандарти се смята за корвета. Той може да обстрелва с ракети цели на разстояние до 120 км, освен това на ракетите могат да бъдат поставяни и нуклеарни бойни глави. С оглед на публикуваните фрагменти (последователни удари на четири морски камикадзе-дрона, мощна детонация, експлозия на складираните в кораба ракети и бързо поглъщане отвесно надолу), надали някои от 40-ината души екипаж е съумял да се избави. За тези, които си водят статистика – това е 24-ят съветски надводен военен транспортен съд, погубен от ЗСУ от началото на войната насам. Освен това в „ почетния “ лист от есента участва и една подводница.
Украйна е унищожила една трета от съветския Черноморски флот
Абсолютно точни данни за числеността на черноморския флот на Путин сега не са налични, само че от така наречен открити източници излиза наяве, че най-малко на хартия към 24 февруари 2022 година му се водят 97 съда. Трябва да се има поради, че не е ясно какъв брой от тях фактически са функционални. Освен това, няколко кораба от листата се намират в Средиземно море и Турция, не може да ги пусне назад поради конвенцията от Монтрьо от 1936 година Така че, няма да бъде пресилено, в случай че се каже, че все още Украйна е унищожила почти към една трета от настоящия съветския Черноморски флот. Ако „ асиметричните “ занимания на украинските специфични служби и военно-въздушни сили не престават със същото движение, то след някоя друга година в Черно море може в действителност да виждаме единствено платноходки (както си беше поискал някогашният министър председател Бойко Борисов).
Междувременно извънреден триумф в своята сметка записа и украинската авиация. След като от Нова Година насам методично унищожаваше съветските радарни станции и Противовъздушна отбрана съоръжения в Крим, в средата на седмицата тя извърши масирана комбинирана офанзива с дронове и управляеми ракети, изстрелвани от изтребители против военни обекти в Крим. При това съветската Противовъздушна отбрана с изключение на, че беше авансово отслабена, (тук би трябвало да се включи и свалянето над Азовско море и на големия съветски разследващ аероплан А-50 по-рано предишния месец), е била и заблудена, тъй като украинците, малко преди удара са изстреляли известно количество подправени ракети-примамки. В резултат на офанзивата (засега единствено по съветски данни) на едно летищата на полуострова (Белбек) са унищожени три изтребителя (два Су-27 и един Су-30), а на командния пункт отново там, измежду тези, които са намерили гибелта си е бил и генерал-майор Александър Татаренко. За похлупак на всичко, отново по време на същата офанзива е имало попадение и в подготвителен център на съветското ГРУ (Главно Разузнавателно Управление), където на собствен ред са починали най-малко 9 експерти-специалисти. По всяка възможност главните вреди и провали са били породени от „ нормалните обвинени “ – крилатите ракети Storm Shadow и SCALP, надлежно английско и френско произвеждане. Любопитното в тази ситуация, както настояват съветски източници, е че този път при планирането на интервенцията украинците са трансформирали обичайния маршрут на ракетите и най-вероятно са ги програмирали да летят ниско над морето и по този начин са били по-трудно забележими за радарите.
И до момента в който описаното нагоре се е случило в прифронтовата зона, не мога да не отдам дължимото и на брилянтните „ асиметрични “ акции извършени от украинците надълбоко на съветска територия. Сред тях се откроява, да вземем за пример, рейд на украински командоси против подготвителна база на ФСБ (руската Федерална Служба за Сигурност) в Брянска област. В резултат на нея са били премахнати 18 сътрудници, подготвяни за „ работа “ в Украйна, а други двама са били тежко ранени.
Доста по-сериозни последици за Русия, обаче, се обрисуват да имат офанзивите на украински дронове против главните пунктове за износ на течно гориво и рафинериите, като тези в Туапсе и Ленинградска област. Според разбор на The Moscow Times опиращ се на лични източници в съветското министерство на енергетиката, през януари РФ е експортирала 37% по-малко бензин и 23% по-малко дизелово гориво. Пак съгласно тях, съкращенията в експорта били подбудени от „ безпланов “ ремонт на съответните фабрики.
Ще спра дотук с асиметричната тактика, тъй като ми се е желае да обърна внимание, въпреки и в резюме, и на някои други, не по-малко значими събития от тази толкоз „ пъстра “ отминаваща седмица.
Воят на пропагандистите
Отдавна не бях чувал съветските пропагандисти да вият по този начин мощно, както през тази седмица. Причината е оповестеното изпращане от Съединени американски щати на Украйна на нов тип оръжие – ракета-бомба GLSDB. И в случай че се чудите какво тъкмо е това – става въпрос за кардинално нова разработка на две известни компании, американската Боинг и шведската СААБ, което е хем на ниска цена, хем страховито. Евтино, тъй като ще употребява съществуващите обилни ресурси от американски типичен 113 кг авиационни бомби, към които се прикрепяват крилца и ракетен мотор. Страховито, тъй като има радиус на деяние до 150 км, лети по променлива авансово заложена територия, отклонението й от задачата е не повече от метър и най-много, тъй като употребявайки наличните остарели бомби като основа, цената й пада фрапантно. Ще се изстрелва от всяващите смут измежду руснаците установки " Хаймарс ", а по-любопитното в тази ситуация е, че в шестте тръби на установката могат да се сложат шест разнообразни вида ракети, които се разграничават, както по разрушителната си мощ, по този начин и по държанието си по време на полета.
Хубавите вести за ЗСУ в тази ситуация, обаче, не свършват до тук. Крилатите бомби са към този момент платени с предходния пакет помощи, провиснал от Съединени американски щати на Украйна. Вероятната им численост ще доближи хиляди. Общият извод на пропагандистите беше, че на фронта крепко ще се мре, че даже и Кримският мост няма да е в сигурност и че към този момент не се вижда ефикасно противопоставяне.
Байдън още веднъж е на ход
Американският президент не стопира да се пробва да оказва помощ на Украйна с оръжие даже, когато ръцете му са де факто вързани от опърничавите републиканци. В ход е така наречен (excess defense articles), законов инструмент даващ опция на президента да се разпорежда с „ непотребното “ и най-много излишно (често пъти остаряло) въоръжение. По този метод Белият дом има опция да договаря с непознати държавни управления и да подписва забавни покупко-продажби в интерес на Киев. Такава, да вземем за пример, е очертаващата се договорка с Атина, съгласно която гърците ще предадат на Киев всички Противовъздушна отбрана системи съветско произвеждане (включително С-300), а те на собствен ред ще получат ваучер за отстъпка от порядъка на 200 милиона $ при очертаващата се покупка на 40 най-модерни изтребителя Ф-35.
Снимки: Българска телеграфна агенция
По сходен сюжети се чака да се развият и договарянията за превъоръжаване с Еквадор, който също разполага с значителен брой съветски оръжия (в случая се касае най-много за ударните хеликоптери Ми-8). Поканите на Вашингтон за вероятни сходни „ триъгълни “ покупко-продажби с други латиноамерикански страни, както и с Турция (за Противовъздушна отбрана системите С-400), към този момент не се посрещат с необикновен възторг в съответните столици, само че когато става въпрос за в действителност доста пари никой в никакъв случай не знае какво може да се случи най-после. Иначе гръцкото решение за прехвърлянето на Противовъздушна отбрана системите провокира отвращение в Москва. Говорителката на Външното министерство Мария Захарова за следващ път избълва огън и жупел, и заплаши „ с ответни ограничения “.
Засега не ми е известно дали Захарова е споделила нещо заплашително по адрес на Кувейт, който ще се окаже следващата страна сключваща многоъгълна договорка в интерес на Киев. Малката държавица в ъгъла на Персийския залив ще изпрати на ЗСУ 150 танка М-84. Те ще се върнат назад в Хърватия за главен ремонт и усъвършенствания, където са били създадени в края на 80-те години, когато тя е била към момента част от несъществуващата към този момент Югославия. М-84 в действителност е лицензна версия на класическия руски танк Т-72, всеобщо употребен и от двете страни в този момент в Украйна, само че има много усъвършенствания. Например, по-мощен мотор, усъвършенствана отбрана, система за надзор на огъня, средства за наблюдения и връзка, и най-много легирана стомана с доста по-добро качество от тази употребена за напаравата на руските му събратя. При всички случаи ЗСУ ще останат извънредно удовлетворени от един от най-големите дарове, които са получавали от експлоадирането на войната насам. Сега на ход е Мария Захарова.
Скандалът Зеленски – Залужни
Може би сте дочули към този момент нещо по този въпрос, само че ви убеждавам, че каквото и да сте чули или прочели, то най-вероятно не е правилно. Става въпрос за раздуханият от редица украински и задгранични медии евентуален скандал сред президента и главнокомандващия, който щял да докара до уволнението на последния. Засега Залужни остава на поста си, а и е явно, че ореолът му на избавител на Киев ще бди над него още дълго време, да не приказваме за известността му в армията и в обществото като цяло.
За това какво тъкмо се случило на съвещанието на 29 януари, и най-много имало ли е препирни и диалози на висок звук, никой не може да каже заради простата причина, че макар слуховете не последваха публични заявки. Иначе моето персонално мнение е че няма пушек без огън, и че признаците за търкания по редица въпроси сред двамата най-важни мъже в Украйна са налице, освен това от много време.
За разногласия се заприказва още предходната зима. Най-вече по въпроса дали си е заслужавало да се отбранява Бахмут. Залужни е упорствал за занемаряване на града, до момента в който Зеленски е желал защитата му да продължи до цялостно привършване на опциите. Вероятно оживени полемики е имало по какъв начин да се организира и незавършената контраатака през отминалото лято. Беше явно също, че в, което генералът даде през есента за The Economist бяха казани неща, които не се харесаха изключително доста в президентството.
Конкретно за последното съвещание настойчиво се приказва, че противоречивите моменти са били два: законът за мобилизацията, т.е. какъв брой огромна да бъде армията, с какви запаси да разполага и по какъв начин ще се образуват те и защитата на Авдеевка (дали да се изоставя града или защитата му да продължава). По първия въпрос разногласията в Украйна не престават на доста равнища и към момента, сякаш няма дефинитивно бистър вид, в това число по това каква да бъде долната възрастова граница за тези, които ще водят война на фронта. Що се отнася до втория въпрос, то там Зеленски изрази своята безапелационна позиция още през декември, когато внезапно се появи в прифронтовия град и вдъхна кураж на бранителите му. А и като приказваме за Авдеевка постоянно би трябвало да имаме прдевид изключителното му стратегическо значение. Градът на процедура е предеградие на Донецк и по този начин действително блокира най-важния логистичен и боен център на руснаците в цяла югоизточна Украйна.
Ако е имало спор и скандал, то той е приключил с безапелационна победа за генерала. Залужни отговори на слуховете че ще го махат като популяризира усмихнато селфи от офиса си, а тези които бяха нарочени за негови заместници (шефът на разузнаването Буданов и командващият сухопътните войски Сирски) публчино показаха поддръжката си за него. За похлупак на всичко Залужни за следващ път си сподели рогата като типично в собствен жанр написа, в което изрази вижданията си за развиването на войната през годината и не пропусна да разкритикува политиците по доста въпроси.
Задочният и обществено неогласен дуел сред Зеленски и Залужни явно ще продължава. За мен Зеленски е извънреден водач, само че и най-много типичен вид лидер, който не обича да споделя върховенството си с други хора. Това си пролича доста блестящо през декември 2022 година, когато президентът подреди обиски в кмеството на Киев, което е възглавявано от друга извънредно волева и известна персона, международният първенец по бокс Кличко. Засега последният не се навира доста много в светлината на прожекторите, само че няма подозрение, че бъдещото е пред него и той ще бъде главен претендент за водач на страната в обозримо бъдеще. Дали негов главен противник за поста му няма да бъде несломимият Залужни?
Не му вярвайте
На съветския политически хоризонт изгрява нова звезда – 60-годишният претендент за президент Борис Надеждин. Той притегля хората с умерена реторика в жанр анти-Путин, както и с антивоенните си изявления. Последните вести към него са че съветският ЦИК е разкрил някои нередности в събраните за издигане на кандидатурата му 100 хиляди подписа и нищо чудно името му да не попадне върху бюлетините. Ясно е, че Надеждин съществено стартира да плаши съветската върхушка и няма да се учудя, в случай че след някой различен месец, когато пристрастеностите поутихнат, той да показа ориста я на Навални, я на Пригожин. При това, както нормално става в такива случаи, “при изцяло неизяснени към този момент условия “.
Работата обаче не е в това дали Надеждин ще бъде позволен до изборите или не. Така или другояче спечелилият в тях е явен от дълго време. По-важното е, че самият Надеждин не вдъхва никаква вяра за смяна на манталитета в Русия заради простата причина, че самият той е великоруски шовинист. Основание за такова изказване, да вземем за пример, ми дават във вечерно шоу по съветската НТВ в края на предходната година, в което той сподели, че „ индианците в Северна Америка в действителност били руснаци пристигнали там от Русия и които били угнетявани от англо-саксонците “, както и неотдавнашно негово изявление, в което твърди, че украинците се борят толкоз самоуверено и дейно, тъй като в действителност били руснаци, а единственото, което руснаците умеели наистана добре било да водят война.
Ясно е, че с цел да стане Русия естествена страна е нужна генерална смяна. Ясно е, че даже с хора като Надеждин отпред тя няма по какъв начин да се случи. Има ли, обаче, изобщо късмет някой в миналото да я реализира?
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ