Отмъщението на древните траки застига тримата откривателиУникалните златно-сребърни плочки разказват

Отмъщението на античните траки застига тримата откриватели Уникалните златно-сребърни плочки описват за пътя до безсмъртието
 

Жестока поличба е застигнала тримата откриватели на едно от най-прочутите съкровища у нас - Летнишкото. Съкровището съставлява златни, сребърни и бронзови плочки, които изобразяват пътя, който всеки тракийски войник би трябвало да извърви, с цел да доближи съвършенство и величие.То е намерено по време на ров за овчарник в двора на Трудово-кооперативно земеделско стопанство край село Летница.Лопатата на един от тях - Кънчо Тинчев, блъснала в нещо железно. Когато се разровили, служащите разкрили подземен меден казан с дъното нагоре, цялостен с плочки с изображения по тях. Мъжете се зарадвали, че са забогатели, тъй като плочките са от злато и сребро. Един от тях, чието име никой от локалните не загатва от боязън, да не се придвижи прокобата, се строполил върху откритото богатство. На място бил извикан локалният лекар Георги Николов, който единствено установил необикновената гибел.Мълвата за откритото имане бързо се разнесла в града и откакто кметът Тодор Байнов научил, наредил на служащите да му донесат всичките 23 плочки. Те незабавно изпълнили нареждането му. Слухът стигнал и до кварталния полицай, с което тайната дефинитивно се разбулила. Отвели на разпит служащите, а те разказали всичко за находката. Кметът също бил извикан и заставен да съобщи цялото богатство. Остава обаче подозрението, че нещо от съкровището въпреки всичко е било прикрито.

И другите от откриватели му не доживели до дълбока напреднала възраст, като животът им е бил цялостен с нещастия. Дъщерята на единия от тях изчезва при загадъчни условия, а синът на другия от служащите умрял преди него.

Днес Летнишкото богатство се съхранява Националния археологически музей. То се състои от 23 сребърно-златни детайла за конска екипировка, с богати сюжети. Различават се няколко групи приложения, направени от разнообразни торевти (майстори) по друго време. Те са ажурни, на действителни и митични животни, с рамка и декор. Присъствието им обаче в една находка допуска, че са били благосъстоятелност на един човек от времето на одриския държател Котис I - IV век пр.Хр.Част от тези приложения явно са украсявали конска сбруя.Конят, безоблачен знак съгласно вярванията на траките, е бил на респект при тях. Образите и сцените, претворени върху находките, описват за митологията и живота на траките. Сребърните предмети са правоъгълни или с неправилна форма и на тях са изобразени доста забавни митологични подиуми.

Освен сребърните предмети, сред които има доста дребни, находката съдържа и добре непокътната юзда, формирана от две стоманени скоби и един зъбалец-верига. Една част от откритите в бронзовия съд приложения са от този вид, само че има и други, сложени на декор, стеснен от рамка. Именно при тази група приложения, които са обрамчени, се следи по-различна декорация. Сребърните пластини с позлата са неповторими както за земите на траките, по този начин и за цяла Европа.

Летнишкото богатство е скъп извор на информация за религията и изкуството на траките. Необикновеното и неповторимото в находката от Летница са приложенията във форма на правоъгълни плътни пластинки с релефни изображения от тракийската и древногръцката митология. Осем от тях съставляват тракийския конник Херос. Други приложения изобразяват сцената " Терзание ", в която див звяр атакува тревопасно животно, на трети - две хищни животни се бият между тях. Конският начелник пък е комплицирана композиция от изображенията на седнал лъв, глава на бик и растителни орнаменти.Най-оригинална е приложението, на която тракийския занаятчия е изобразил тракийския воин с Великата богиня-майка, вследствие на което самият той става господ и бива интронизиран, т.е. получава знаците на царската власт. Съкровището е открито в бронзов казан, извърнат с дъното нагоре. Това води до догатката, че може би е заровено като жертвоприношение.

Сцените, изобразени върху приложенията от Летница, носят обществен и набожен смисъл, най-много, с цел да внушат концепцията за божествения генезис на царската власт. Изключителната им стойност е в това, че съставляват повсеместен картинен роман за пътя, който съгласно тракийския орфизъм, трябвало да премине младият тракийски благородник, с цел да доближи съвършенство и да бъде отдаден в царската власт. Този път продължавал избран интервал от време, през който знатният юноша минава 14 обредни стъпки - тествания, посвещения и мистични ритуали. Така последователно усвоявал свещеното познание и реализирал величие.

Особен интерес буди приложението от Летнишкото богатство, в която е показана еротична сцена. В правоъгълното поле са изобразени три фигури. Отдясно е седнал мъж в броня, а в скута му седи също облечена жена. Смисълът на половия акт е искрено емфатичен посредством демонстративно обрисуване на половите органи. Еротичните подиуми не са нещо извънредно в изкуствата на остарелия свят. Култовият смисъл на тези изображения в източното изкуство не предстои на никакво подозрение. В мъжа се открива въплъщение на бога-баща, а в жената-богинята-майка. Тази еротична сцена може да се преглежда като трети признак на основното провидение. Следователно точно първата жена би трябвало да бъде богинята-майка. Пред нас е Великата богиня-майка Бендида или Котито, а през римската ера Артемида-Диана, Деметра или Кибела. Това е първият тракийски монумент, в който това провидение е характеризирано със характерни атрибути, а даже и посредством деяние.