Открай време се смята, че добре образованите хора пускат по

Открай време се счита, че добре образованите хора пускат по някой израз на латински, с цел да покажат интелигентно възприятията си

За най-популярни си съперничат „ Ин вино веритас “ (in vino veritas, във виното е истината), „ О, санта симплицитас “ (sancta simplicitas, свещена простота) и „ О, темпора, о, морес “ (о tempora, о mores, о, времена, о, нрави).

Но това не е всичко. След края на работния ден можете да изречете „ Вени, види, вици “ (veni, vidi, vici, пристигнах, видях, победих). А на брачна половинка си, който ви загатва, че сте понапълнели след празниците, да отвърнете „ И ти ли, Бруте “.

Латинските изрази са известни, тъй като са били записани в Littera scripta manet „ със златни букви “ и са оживели във времето. Много от тях обаче са нашумели, когато са ги произнесли не тъкмо антични римляни. Това прави историите още по-любопитни.

„ И ти ли, Бруте “, споделя Юлий Цезар, когато вижда сина на любовницата си измежду пандизчиите, които го убиват. Фазата става алегорична за изменничество. Вероятно през 44 година пр.н.е. императорът не е съумял да я произнесе – бил е намушкан 23 пъти. Но епохи по-късно „ И ти ли, Бруте “ става известна от драмата на Шекспир „ Юлий Цезар “.

„ Вени, види, вици “ в действителност принадлежи на Юлий Цезар. С тези думи той съобщил на приятеля си Гай Матий в Рим за бързата победа в борбата при Зела през август 47 година пр.н.е. против понтийския цар Фарнак II, твърди Плутарх в „ Изречения на царе и пълководци “.

„ О, темпора, о, морес “ Също идва от античен римлянин. Така възкликва Цицерон в тирада срещу Катилина. През 64 година пр.н.е. двамата били противници за консулски пост. Избран бил Цицерон, а Катилина провел скрит план за убийството му. Цицерон научил и го разобличил в Сената Според хрониките, когато гладиаторите минавали около императорската ложа на път за арената, казвали „ Ave, Caesar, morituri te salutant “ – „ Здравей, Цезаре, отиващите на гибел те приветстват “.

„ Докаго вдишвам, се надявам “ – „ Dum spiro, spero “, е от древноримския стихотворец Овидий.

На Сенека се приписва „ Еггаге humanum est “ – „ Човешко е да се бърка “. Всъщност фразата не е открита в неговите произведения.

„ Festina lente “ – „ Бързай постепенно “, разказва метода, по който античните римляни покоряват античния средиземноморски свят.

Изразът „ Ессе Homo “ – „ Това е индивидът “, е от латинския превод на библията. Произнася я Пилат Понтийски и демонстрира Иисус Христос, който би трябвало да бъде разпънат на кръста.

„ О, санта симплицитас “ изрича Ян Хус на кладата. Чехът е считан за разколник поради реформаторските си хрумвания и е изгорял от папистите. Произнася латинската фраза, когато палачът запалил кладата, само че тъй като огънят не се разгорял бързо, една бабичка хвърлила сухи съчки.

„ Sic transit gloria mundi “ -„ Така отминава земната популярност “ се употребява при коронациите на нов папа, с цел да му подсети, че всяка човешка власт е преходна

Само „ сик “ е по-малко известно, само че в случай че чуете някой да го споделя, да знаете, че е присмехулно, нещо като „ Така ли, бе “.

Впрочем обичаят да се припомня на властник, че не е безконечен, идва от античен Рим с фразата „ Memento mori “ – „ Помни гибелта “. Когато военачалник се прибирал като победител в столицата, го срещали с празненство – успех. В сюжета му имал роля плебей. Той държал златен венец над главата на спечелилия и повтарял „ Мементо мори “.

„ In vino veritas “ е израз, минал през вековете в много килнат тип. Плиний Старши споделил „ Истината е във виното “ в книгата си „ Естествена история “. Не призовавал да се пие, а имал поради, че виното развързва езика и всички секрети излизат нескрито. Цялата пословицата гласи „ In vino veritas, in aqua sanitas “ – „ Истината е във виното, здравето е във водата “.

Някои изрази не са известни на латински, а в превод на съответния език, въпреки че идват от античен Рим. „ Panem et circenses “ значи „ Хляб и зрелища “. Така през 1-и век поетът-сатирик Ювенал разказва публичните нрави.

Дългото „ Homo sum, humani nihil a me alienum puto “ в превод е „ Аз съм човек и нищо човешко не ми е непознато “. Тази фраза комедиографът Публий Теренций Афр поставя в устата на героя си Хремет. Той по този начин дава отговор на собствен другар, който го укорява, че непрекъснато се меси в непознати работи и прави интриги.

„ Pecunia non olet “ значи общоизвестното „ Парите не миришат “. Според историка Гай Светоний Транквил, през 1-и век римският император Веспасиан го споделил на сина си Тит, който го укорил, че е обложил с налог използването на публични тоалетни. Императорът разиграл цяла сценка. Поднесъл под носа на Тит пари и попитал миришат ли. „ Не “, отвърнал синът му. „ А са от урина “, обяснил Веспасиан. Така се родила така известната метафора.