Как да разпознаем манипулатора
Откъс от книгата на Изабел Назар-Ага - „ Манипулаторите са измежду нас”
МАСКИТЕ НА РЕЛАЦИОННИЯ МАНИПУЛАТОР
Манипулаторите постоянно се крият под разнообразни маски. Те са същински майстори в изкуството да трансформират подправените си лица както пожелаят според от индивида, обстановката или преследваната цел.
Манипулаторът симпатяга
Тази първа маска е несъмнено най-често срещаната. И най-опасната, тъй като идеално прикрива играта на манипулатора: той е ухилен, екстровертен, бонвиван, а в избрани моменти умее да се демонстрира и угрижен за другите. Говори доста и без усложнения. Позиционира се, заема своето място – а мястото, което вие заемате, най-естествено става негово. Той предлага облика на човек, който се усеща добре в кожата си, на който би ни се желало да приличаме и който бихме желали да ни заобича. Героят, който Мишел Пиколи играе във кино лентата на Пиер Грание-Дефер „ Странната спекулация “, е очевиден образец за този тип хора. На всички нас ни е мъчно да приемем, че зад този безпределно обаятелен човек, талантлив с толкоз приятни качества, се крие релационен манипулатор. В това е и огромната заплаха! Процесът на манипулиране е задоволително предпазлив, с цел да се прикрие зад различен един набор от настройки, приятни и занимателни най-малко на повърхността.
Забелязали ли сте, че ни е по-лесно да задоволим желанията и потребностите на симпатичния човек? И в това време, че като цяло е по-трудно да откажем нещо на другар, в сравнение с чужд. Тъкмо тази по този начин простичка даденост съумяват да употребяват множеството манипулатори, с цел да засилят въздействието си над другия. Подобно събитие съществува и при животните. Някои типове рискови риби употребяват миметизма на други, по-дружелюбни типове, с цел да реализиран задачата си.
Да вземем да вземем за пример морското куче. Но дано преди този момент проучим зеленушката, тази риба чистач на друга едра риба от друг тип. Чистачът и обектът на разчистване се схващат благодарение на няколко характерни придвижвания, които стават код за комуникиране посред им. Те си имат взаимно доверие и по тази причина едрата риба безусловно умерено оставя зеленушката да се приближи. Морското куче (Aspidontus toeniatos) обаче идеално имитира зеленушката: то копира напредването й до най-малката детайлност, въпреки тези придвижвания да не са типични за неговото семейство. Прикрито по този метод, морското куче заблуждава жертвата си (едрата риба) и откъсва части от плавниците и хрилете й.
Фактори, пораждащи благосклонност
Как човек става приветлив? За това способстват прочут брой фактори. От двайсетина години социолозите се занимават съществено с този въпрос. И откриха по какъв начин безусловно непознати хора съумяват да изтръгнат нашето „ да “ за няма и няколко минути единствено тъй като ги намираме за симпатични. Такъв е да вземем за пример казусът с идеалните продавачи. Социолозите са забелязали, апропо, че физическият тип, сходството (наличие на общи неща с купувача), несъмнено свойското държане, ласкателствата, позитивните асоциации при контакта (свързани с прелестен миг, прекаран и от двамата, с известни персони, които познават, и т.н.) сигурно оказват, въпреки и несъзнавано въздействие върху множеството от нас.
Голям % (приблизително 60 на сто) от манипулаторите възприемат като предписание за държание основаването допустимо най-бързо на другарски връзки – изключително в чисто професионален подтекст – или се пробват още при първия контакт да ни станат симпатични. Те са усмихнати, доста деликатни, великодушни (правят дребни дарове или дребни услуги) и не се двоумят да ви ласкаят.
Разлика сред манипулатора симпатяга и в действителност симпатичния човек
Разбира се, не става дума да подозираме в операция всеки човек, който намираме за приветлив. За благополучие, има доста в действителност уверени в себе си хора, които нямат потребност от хитрини и измами, нито от интриги, с цел да бъдат харесвани. Те умеят да показват намерено и почтено мнението си, своите стремежи и усеща. Освен това уверените в себе си персони зачитат желанията, потребностите, възприятията и мнението на другите. И с нищо не ни карат да считаме, че да имаме потребности, отзиви или усеща, разнообразни от техните, е непозволено, зле забелязано, принизяващо, вдъхващо възприятие за виновност. Увереният в себе си човек се усеща добре в кожата си, той не се преструва, усмихва се, той е привлекателен, учтив и с овладян манталитет. Той е с открит разум и държание. Не сервира непрестанно неприятни изненади и завързва постоянни професионални и обществени връзки. Не крие нищо от личността си и въобще няма потребност да мачка другите, с цел да се усеща важен. Увереният в себе си човек не отхвърля минусите си (макар не всеки път да му е елементарно да ги признава и приема), само че признава и качествата си. Между прочее, подобен човек не ги показва непрекъснато за да потвърди на другия, че го превъзхожда или пък че в доста връзки оня стои по-долу от него.
Опитът да разбираем какво „ е “ или „ не е “ убеден в себе си човек, човек с одобрен темперамент или просто одобрен човек цели да ни помогне да разберем държанието на манипулатора. Повече от ясно е, че при започване на едно другарство манипулаторът, надянал маската на симпатягата, няма да се демонстрира като доста по-различен от в действителност одобрения човек. Това намерено припомня на фамозната реклама: „ Прилича на „ Канада Драй “; с цвета е на „ Канада Драй “... само че не е „ Канада Драй “! “ Можем да прибавим, че усещаме усета малко по-късно и едвам тогава откриваме разликата. С други думи, би трябвало да пообщуваме задоволително дълго с манипулатора симпатяга, с цел да открием последователно какво крие и какво в действителност цели. Уви, най-пасивните и най-наивните измежду нас може и в никакъв случай да не го схванат. Просто тъй като не познават личната си прочувствена градина и не са проумели персоналните си потребности. Единствено това знание създава нужния конфликт. А милиони хора живеят по противоположната скица: за тях е значимо да откликват на потребностите и настояванията на другите вместо на личните си потребности. И тъй като отхвърлят съществуването на последните, фрустрацията и отрицателното възприятие стават по-поносими. Подчинението на другия може да се реализира единствено в случай че има изтласкване, а по-късно и отказване на личното его. Точно тези хора на въпроса „ Какво искаш да вършим през днешния ден следобяд? “ дават отговор с „ Каквото кажеш “. Ако повторим питането, с цел да ги накараме да изразят ясно и изрично желанието си, откровено дават отговор: „ Не знам “. В усилието си да задоволят най-много настояванията и потребностите на другите от боязън да не би да не се харесат те към този момент не разпознават същинските си усеща и тези на хората към тях. Подобни пасивни хора са неспособни да разграничат, и то в продължение на 10–20 години, манипулатора, прикрит зад маската на симпатягата!
Че не осъзнават прочувственото страдалчество, провокирано от човек от антуража им, е едно. А че не страдат от това, е напълно друго. Тези хора не се осмеляват да споделят с никого своята беззащитност и най-често отхвърлят страданията си. Те рядко показват възприятията си. Защото доста постоянно те самите не са изцяло сигурни какво изпитват.
Той има и качества
Дори да не сме напълно пасивни или примирени, един различен фактор може да ни заслепи: „ симпатичната “ страна на индивида! Това, което разказвам в тази книга, отразява единствено манипулаторския аспект. А осемдесет % от релационните манипулатори и основно „ симпатичните “ имат и доста качества, както прочее всички човешки същества. Как можем да отличим същинските от подправените качества? С времето! Ако живеем или работим с такива хора, слабостите и лъжите малко по малко ще стартират да си проличават. Те се одобряват мъчно, когато става въпрос за авторитетна фигура като родител или по-висшестоящ в йерархията. Колко пъти секретарки и други сътрудници ще замазват издънките на своя шеф, преди да настъпи моментът, когато най-накрая ще открият неговата непросветеност? Да понесат това състояние и да рапортуват за него по-нагоре става още по-трудно, когато висшестоящият шеф е уверен в качествата на въпросния манипулатор. Извънредно доста разкази свидетелстват за такива случаи, които са доста по-разпространени, в сравнение с допускаме. Забелязали ли сте прочее, че най-широко употребяваният термин за наименуване на висшестоящия шеф е „ виновен “? Как тогава да чакаме в реалност да е противоположното? Обикновено въпросът поражда едвам когато прекомерното стане в действителност прекомерно!
Да се върнем към същинските качества на манипулатора симпатяга. Той най-често е екстравертен, радостен (но не всеки път, всичко зависи от „ публиката “), приказва умерено и свободно, на моменти демонстрира внимание към другите, общителен е, деен, жив и ухилен. Изглежда потребен, дипломиран и интелигентен. Може да е доста спретнат, да има добър усет, хубави хрумвания, да е умел готвач, находчив и умел домакински занаятчия. Всички тези качества, които той отлично знае по какъв начин да акцентира, прикриват изцяло паяжината, която умерено плете. Без да отхвърляме безспорните му качества, повече от ясно е, че те въобще не пречат на манипулирането. Напротив, обслужват го! Изкуството на манипулатора симпатяга е таман в това – да прикрива маневрите си зад изцяло задоволително и даже желателно държание, оценено в другарските, дружеските, топлите и изпълнени с съгласие връзки.
Неговата първа цел: да ви „ смъкна “. Подходът е прелестен. Защото манипулаторът не пести похвалите, които ние доста по-късно ще определим като ласкателства. В началото той умее да се демонстрира угодлив посредством дребни жестове, които в действителност не му костват съвсем нищо. После ви желае няколко незначителни услуги, които вие му вършиме с огромно наслаждение. Така той бързо основава атмосфера на доверие, съгласие, наслада и сигурност. Поддържа качествата, нужни за една естествена другарска връзка. Дотук всичко наподобява изцяло рационално и просто. На този стадий никакво съмнение от ваша страна не би било целесъобразно. Едва няколко месеца по-късно осъзнавате, че психическата и/или материалната взаимозависимост (защото той умее да прави огромни дарове или да дава назаем огромни суми пари) не ви разрешава да се разгърнете изцяло. Той като че ли има безчет другари, въпреки те да се сменят на две-три години. И какво от това? Той си намира нови без никакъв проблем. Вашето изобретение ще се обогатява с наблюдения, съответстващи на характерностите, описвани по-нататък в книгата.
Преосмислете концепцията, че симпатичният човек не може да ви навреди! При все това старайте се да не подозирате всеки симпатяга. Милиони хора са благи и общителни, без да го употребяват като изискан метод за реализиране на егоцентрични цели. Повечето манипулатори имат симпатична фасада: те наподобяват приветливи. Това обаче никога не значи, че всеки привлекателен човек е манипулатор. То е като с политиците: в огромната си част те са представители на мъжкия пол, което обаче не значи, че във всеки мъж се крие политик!
МАСКИТЕ НА РЕЛАЦИОННИЯ МАНИПУЛАТОР
Манипулаторите постоянно се крият под разнообразни маски. Те са същински майстори в изкуството да трансформират подправените си лица както пожелаят според от индивида, обстановката или преследваната цел.
Манипулаторът симпатяга
Тази първа маска е несъмнено най-често срещаната. И най-опасната, тъй като идеално прикрива играта на манипулатора: той е ухилен, екстровертен, бонвиван, а в избрани моменти умее да се демонстрира и угрижен за другите. Говори доста и без усложнения. Позиционира се, заема своето място – а мястото, което вие заемате, най-естествено става негово. Той предлага облика на човек, който се усеща добре в кожата си, на който би ни се желало да приличаме и който бихме желали да ни заобича. Героят, който Мишел Пиколи играе във кино лентата на Пиер Грание-Дефер „ Странната спекулация “, е очевиден образец за този тип хора. На всички нас ни е мъчно да приемем, че зад този безпределно обаятелен човек, талантлив с толкоз приятни качества, се крие релационен манипулатор. В това е и огромната заплаха! Процесът на манипулиране е задоволително предпазлив, с цел да се прикрие зад различен един набор от настройки, приятни и занимателни най-малко на повърхността.
Забелязали ли сте, че ни е по-лесно да задоволим желанията и потребностите на симпатичния човек? И в това време, че като цяло е по-трудно да откажем нещо на другар, в сравнение с чужд. Тъкмо тази по този начин простичка даденост съумяват да употребяват множеството манипулатори, с цел да засилят въздействието си над другия. Подобно събитие съществува и при животните. Някои типове рискови риби употребяват миметизма на други, по-дружелюбни типове, с цел да реализиран задачата си.
Да вземем да вземем за пример морското куче. Но дано преди този момент проучим зеленушката, тази риба чистач на друга едра риба от друг тип. Чистачът и обектът на разчистване се схващат благодарение на няколко характерни придвижвания, които стават код за комуникиране посред им. Те си имат взаимно доверие и по тази причина едрата риба безусловно умерено оставя зеленушката да се приближи. Морското куче (Aspidontus toeniatos) обаче идеално имитира зеленушката: то копира напредването й до най-малката детайлност, въпреки тези придвижвания да не са типични за неговото семейство. Прикрито по този метод, морското куче заблуждава жертвата си (едрата риба) и откъсва части от плавниците и хрилете й.
Фактори, пораждащи благосклонност
Как човек става приветлив? За това способстват прочут брой фактори. От двайсетина години социолозите се занимават съществено с този въпрос. И откриха по какъв начин безусловно непознати хора съумяват да изтръгнат нашето „ да “ за няма и няколко минути единствено тъй като ги намираме за симпатични. Такъв е да вземем за пример казусът с идеалните продавачи. Социолозите са забелязали, апропо, че физическият тип, сходството (наличие на общи неща с купувача), несъмнено свойското държане, ласкателствата, позитивните асоциации при контакта (свързани с прелестен миг, прекаран и от двамата, с известни персони, които познават, и т.н.) сигурно оказват, въпреки и несъзнавано въздействие върху множеството от нас.
Голям % (приблизително 60 на сто) от манипулаторите възприемат като предписание за държание основаването допустимо най-бързо на другарски връзки – изключително в чисто професионален подтекст – или се пробват още при първия контакт да ни станат симпатични. Те са усмихнати, доста деликатни, великодушни (правят дребни дарове или дребни услуги) и не се двоумят да ви ласкаят.
Разлика сред манипулатора симпатяга и в действителност симпатичния човек
Разбира се, не става дума да подозираме в операция всеки човек, който намираме за приветлив. За благополучие, има доста в действителност уверени в себе си хора, които нямат потребност от хитрини и измами, нито от интриги, с цел да бъдат харесвани. Те умеят да показват намерено и почтено мнението си, своите стремежи и усеща. Освен това уверените в себе си персони зачитат желанията, потребностите, възприятията и мнението на другите. И с нищо не ни карат да считаме, че да имаме потребности, отзиви или усеща, разнообразни от техните, е непозволено, зле забелязано, принизяващо, вдъхващо възприятие за виновност. Увереният в себе си човек се усеща добре в кожата си, той не се преструва, усмихва се, той е привлекателен, учтив и с овладян манталитет. Той е с открит разум и държание. Не сервира непрестанно неприятни изненади и завързва постоянни професионални и обществени връзки. Не крие нищо от личността си и въобще няма потребност да мачка другите, с цел да се усеща важен. Увереният в себе си човек не отхвърля минусите си (макар не всеки път да му е елементарно да ги признава и приема), само че признава и качествата си. Между прочее, подобен човек не ги показва непрекъснато за да потвърди на другия, че го превъзхожда или пък че в доста връзки оня стои по-долу от него.
Опитът да разбираем какво „ е “ или „ не е “ убеден в себе си човек, човек с одобрен темперамент или просто одобрен човек цели да ни помогне да разберем държанието на манипулатора. Повече от ясно е, че при започване на едно другарство манипулаторът, надянал маската на симпатягата, няма да се демонстрира като доста по-различен от в действителност одобрения човек. Това намерено припомня на фамозната реклама: „ Прилича на „ Канада Драй “; с цвета е на „ Канада Драй “... само че не е „ Канада Драй “! “ Можем да прибавим, че усещаме усета малко по-късно и едвам тогава откриваме разликата. С други думи, би трябвало да пообщуваме задоволително дълго с манипулатора симпатяга, с цел да открием последователно какво крие и какво в действителност цели. Уви, най-пасивните и най-наивните измежду нас може и в никакъв случай да не го схванат. Просто тъй като не познават личната си прочувствена градина и не са проумели персоналните си потребности. Единствено това знание създава нужния конфликт. А милиони хора живеят по противоположната скица: за тях е значимо да откликват на потребностите и настояванията на другите вместо на личните си потребности. И тъй като отхвърлят съществуването на последните, фрустрацията и отрицателното възприятие стават по-поносими. Подчинението на другия може да се реализира единствено в случай че има изтласкване, а по-късно и отказване на личното его. Точно тези хора на въпроса „ Какво искаш да вършим през днешния ден следобяд? “ дават отговор с „ Каквото кажеш “. Ако повторим питането, с цел да ги накараме да изразят ясно и изрично желанието си, откровено дават отговор: „ Не знам “. В усилието си да задоволят най-много настояванията и потребностите на другите от боязън да не би да не се харесат те към този момент не разпознават същинските си усеща и тези на хората към тях. Подобни пасивни хора са неспособни да разграничат, и то в продължение на 10–20 години, манипулатора, прикрит зад маската на симпатягата!
Че не осъзнават прочувственото страдалчество, провокирано от човек от антуража им, е едно. А че не страдат от това, е напълно друго. Тези хора не се осмеляват да споделят с никого своята беззащитност и най-често отхвърлят страданията си. Те рядко показват възприятията си. Защото доста постоянно те самите не са изцяло сигурни какво изпитват.
Той има и качества
Дори да не сме напълно пасивни или примирени, един различен фактор може да ни заслепи: „ симпатичната “ страна на индивида! Това, което разказвам в тази книга, отразява единствено манипулаторския аспект. А осемдесет % от релационните манипулатори и основно „ симпатичните “ имат и доста качества, както прочее всички човешки същества. Как можем да отличим същинските от подправените качества? С времето! Ако живеем или работим с такива хора, слабостите и лъжите малко по малко ще стартират да си проличават. Те се одобряват мъчно, когато става въпрос за авторитетна фигура като родител или по-висшестоящ в йерархията. Колко пъти секретарки и други сътрудници ще замазват издънките на своя шеф, преди да настъпи моментът, когато най-накрая ще открият неговата непросветеност? Да понесат това състояние и да рапортуват за него по-нагоре става още по-трудно, когато висшестоящият шеф е уверен в качествата на въпросния манипулатор. Извънредно доста разкази свидетелстват за такива случаи, които са доста по-разпространени, в сравнение с допускаме. Забелязали ли сте прочее, че най-широко употребяваният термин за наименуване на висшестоящия шеф е „ виновен “? Как тогава да чакаме в реалност да е противоположното? Обикновено въпросът поражда едвам когато прекомерното стане в действителност прекомерно!
Да се върнем към същинските качества на манипулатора симпатяга. Той най-често е екстравертен, радостен (но не всеки път, всичко зависи от „ публиката “), приказва умерено и свободно, на моменти демонстрира внимание към другите, общителен е, деен, жив и ухилен. Изглежда потребен, дипломиран и интелигентен. Може да е доста спретнат, да има добър усет, хубави хрумвания, да е умел готвач, находчив и умел домакински занаятчия. Всички тези качества, които той отлично знае по какъв начин да акцентира, прикриват изцяло паяжината, която умерено плете. Без да отхвърляме безспорните му качества, повече от ясно е, че те въобще не пречат на манипулирането. Напротив, обслужват го! Изкуството на манипулатора симпатяга е таман в това – да прикрива маневрите си зад изцяло задоволително и даже желателно държание, оценено в другарските, дружеските, топлите и изпълнени с съгласие връзки.
Неговата първа цел: да ви „ смъкна “. Подходът е прелестен. Защото манипулаторът не пести похвалите, които ние доста по-късно ще определим като ласкателства. В началото той умее да се демонстрира угодлив посредством дребни жестове, които в действителност не му костват съвсем нищо. После ви желае няколко незначителни услуги, които вие му вършиме с огромно наслаждение. Така той бързо основава атмосфера на доверие, съгласие, наслада и сигурност. Поддържа качествата, нужни за една естествена другарска връзка. Дотук всичко наподобява изцяло рационално и просто. На този стадий никакво съмнение от ваша страна не би било целесъобразно. Едва няколко месеца по-късно осъзнавате, че психическата и/или материалната взаимозависимост (защото той умее да прави огромни дарове или да дава назаем огромни суми пари) не ви разрешава да се разгърнете изцяло. Той като че ли има безчет другари, въпреки те да се сменят на две-три години. И какво от това? Той си намира нови без никакъв проблем. Вашето изобретение ще се обогатява с наблюдения, съответстващи на характерностите, описвани по-нататък в книгата.
Преосмислете концепцията, че симпатичният човек не може да ви навреди! При все това старайте се да не подозирате всеки симпатяга. Милиони хора са благи и общителни, без да го употребяват като изискан метод за реализиране на егоцентрични цели. Повечето манипулатори имат симпатична фасада: те наподобяват приветливи. Това обаче никога не значи, че всеки привлекателен човек е манипулатор. То е като с политиците: в огромната си част те са представители на мъжкия пол, което обаче не значи, че във всеки мъж се крие политик!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ