Не е само Русия. Как войната променя изучаването на славянските народи в университетите
Откакто историята и културата на Източна Европа и Евразия се учат в западните университети, главният роман, който се преподава, е съветският. Днес университетските среди стартират да поглеждат към по-малките нации.
Как да преподават историята на Русия, някогашния Съветски съюз и района, какви материали да употребяват, кого да наемат, в кои архиви да търсят информация и даже по какъв начин би трябвало да се назовават университетските катедри по славистика.
Това са част от въпросите, пред които непровокираната война на Москва в Украйна изправи учени и академични преподаватели в Съединени американски щати, Канада и Европа. Събитията принуждават университетските общности да премислят активността си.
Войната " докара до необятно публикувани апели за преоценка и промяна на русоцентричните връзки на власт и подчиненост както в района, по този начин и в метода, по който го учим ". Това написа Асоциацията за славянски, източноевропейски и евразийски проучвания ( АСИЕИ ) в известие за идната годишна конференция за експерти в славистиката, източноевропейските и евразийските проучвания.
Конференцията ще се състои във Филаделфия. Ще вземат участие над 2000 експерти от целия свят. Това е най-голямата годишна среща в региона, а тематиката този път ще бъде " деколонизацията “.
АСИЕИ разказва явлението като " надълбоко политически акт на преоценка на от дълго време открити и постоянно усвоени йерархии, на отричане и връщане на властта ".
Свободна Европа попита учени в региона по какъв начин наподобява академичната „ деколонизация “ на Източна Европа от съветското въздействие и какво се трансформира в метода им на работа.
От Торонто до Кеймбридж
Според доста експерти смяната е неизбежна и това проличава по броя събития и полемики по тематиката.
" Войната в действителност е събитие, което раздруса света ", сподели пред РСЕ/РС Едуард Шац , шеф на Центъра за европейски, съветски и евразийски проучвания ( ЦЕРЕИ ) към Университета в Торонто. „ И университетските среди като част от този свят бяха разтърсени. Имам възприятието, че е невероятно да вършим нещата по метода, по който сме ги правили до момента. “
Преподавателите от ЦЕРЕИ ще проведат двудневна среща през януари, с цел да обсъдят образователната стратегия и дали да трансформират името на центъра. Някои от тях повдигат въпроса за какво институция, която изследва район, разпрострян се на два континента от Атлантическия до Тихия океан, би трябвало да има единствено една страна в името си - Русия.
Промени евентуално ще има и в Кеймбридж, Англия, където е проведена серия от лекции, озаглавена " Преосмисляне на славистиката ".
Учени в Северна Америка също по този начин работят по книга с есета, която ще се концентрира върху " деколонизирането на източноевропейското и евразийското изкуство и материална просвета ".
" Децентрализация " на образователния материал
Според учените съветската страна получава прекомерно огромно внимание в университетските среди за сметка на колонизираните народи, райони и групи, в това число Украйна, Кавказ и Централна Азия, както и за сметка на етническите малцинства в самата Русия. Преобладава гледната точка на Санкт Петербург и Москва - столиците на Русия от царската ера и на Съветския съюз.
Привържениците на " деколонизацията " или " децентрализацията " приканват за по-широко включване на гласове от останалите народи и райони в образователните стратегии по съветска, руска и евразийска история, литература, просвета, политически науки и стопанска система.
" значително са пренебрегвали контузиите, породени от съветския империализъм и колониализъм ".
Оксана Шевел, професор по политически науки в университета " Тъфтс " в Масачузетс и президент на Американската асоциация за украински проучвания, споделя, че съгласно учени в района университетските среди " значително са пренебрегвали " контузиите, породени от съветския империализъм и колониализъм ".
Вместо това фокусът е ориентиран към московския мироглед, че съветската и руската страна са донесли " рационализация, обучение и индустриализация " на тези общности.
" Учените, които изследват неруските райони на бившето руско пространство, в общи линии приказват в един глас за нуждата от деколонизиране на руските и постсъветските проучвания ", споделя Шевел пред РСЕ/РС.
Има и изключения. Учените, които приканват за смяна, споделят, че се сблъскват със съпротивата на техни сътрудници, чийто главен фокус е Русия.
Погрешно разбрана Украйна
Според Ерика Марат , професор по политически науки в Националния университет по защита във Вашингтон и специалист по Централна Азия, стремежът на учените от Украйна да оспорят статуквото в университетските среди е въодушевил тези, които учат други райони, ръководени от Москва. " Войната в Украйна и това, че украинските учени приказват намерено, в действителност отварят доста пространство за останалите ", сподели тя.
Академици считат, че трудовете на специалистите от неруските райони и общности не се одобряват задоволително съществено от сътрудниците. На това мнение е Марат, както и Виталий Чернецки - роден в Украйна професор по славянски и евразийски езици и литератури в Канзаския университет.
Украйна е " неправилно оценена и разбрана " на Запад, частично тъй като в полемиките доминират учени, занимаващи се с Русия, споделя Чернецки.
Според него една от аргументите, заради които мнозина в тази област са очаквали Киев да падне бързо след съветското навлизане през февруари, е, че са повярвали на описа, че Украйна е " разграничена " нация със едва възприятие за национална еднаквост.
В западните университети рядко се оферират курсове по история или просвета на Украйна - най-голямата по повърхност и седма по население страна в Европа. Основна причина е неналичието на търсене от страна на студентите, което съгласно учените е резултат от трайното фокусиране върху Русия, макар че войната докара до повишение на интереса към Украйна.
В академичната стратегия Украйна е просто " част от по-голям лист с 15 постсъветски страни или страни от Източна Европа сред Германия и Русия ", споделя Чернецки, който на 1 януари стана вицепрезидент на АСИЕИ.
Корените на казуса
Според учените проучването на евразийските райони на Русия и на руските проучвания в Съединени американски щати исторически е било доминирано от московска позиция. Причината е в голямото въздействие на родените в Русия учени, които са помогнали за основаването на академичната област.
В научна публикация от 1957 година тази теза излага Кларънс Манинг , началник на катедрата по славистика в Колумбийския университет и един от дребното специалисти по Украйна за времето си.
Той написа, че съгласно преобладаващата в американската академична общественост мисловна школа " всеки човек в границите на остарялата съветска империя е руснак ". Тези учени повтарят " старите обичайни формули, открити от съветската просвета преди революцията [1917 г.] " и преглеждат Русия, а по-късно и Съветския съюз, " като една единствена, обединена страна ".
Според Манинг неналичието на внимание към " неруските славянски езици и истории " е " неудачна ", защото може да придаде на образованието в огромните центрове " съветска, даже и руска ориентировка - факт, който ще има последствия в идващия интервал ".
Сюзън Смит-Питър е професор по съветска история в колежа " Стейтън Айлънд " в Ню Йорк. Тя споделя, че при започване на предишния век в Съединени американски щати е пренесено учението на съветски учен, който отхвърля самостоятелното от Русия битие на Украйна - като народ и просвета.
Става дума за Василий Ключевски , един от създателите на актуалната съветска историография. Той умира през 1911 година Малко по-късно - сред 1927 и 1957 година - един от учениците му – Майкъл Карпович, преподава на генерации русисти в Харвардския университет.
Наследниците на Киевска Рус
Майкъл Карпович " е отхвърлял историографската легитимност на обособена украинска история ", написа Смит-Питър в обява в блога си. И прибавя, че вследствие на това трудовете на украинските учени " постоянно не са били интегрирани в работата на съветските историци ".
Един от основните разкази, предадени от съветските емигранти от имперската ера и към момента необятно преподавани в Съединените щати, е, че Русия е директен и единствен правоприемник на Киевска Рус - страна, достигнала върха на своето господство един век преди основаването на Москва.
Руският президент Владимир Путин употребява тази мощно опростена визия за последователност в опитите си да оправдае своята война в Украйна. Той погрешно твърди, че украинците и руснаците са " един народ ", и в многочислени исторически неточни писмени и устни изявления се пробва да внуши, че Украйна няма право да съществува като изцяло суверенна страна.
Според Смит-Питър нашествието слага под въпрос опростената последователност сред Киевска Рус и Русия. Тя предлага на учените, които се занимават с Русия, изключително на тези, които изследват руския интервал, да научат украински език, с цел да могат да употребяват украински архиви.
" Умират хора поради това "
Марк Щайнберг е почетен професор по съветска история в Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн. Той споделя пред РСЕ/РС, че този исторически и културен спор не е зародил в този момент.
Според него университетските среди се занимават с въпросите на съветския и руския империализъм и колониализъм и с това по какъв начин да ги преподават още от рухването на комунизма в края на 80-те години. Той споделя, че университетите към този момент търсят учени, които знаят втори районен език с изключение на съветския.
Нахлуването на Русия в Украйна " тласна към схващане на империята и колониализма, както евентуално в никакъв случай до момента ", споделя Щайнберг. " Преди това всичко беше академична полемика, само че в този момент умират хора поради това ".
Според учения предизвикването, пред което се изправят университетските среди през днешния ден, е да схванат по какъв начин съветският империализъм и колониализъм въздействат върху метода, по който те самите мислят и подхождат към своите тематики. " Мисля, че това е най-интересната смяна и евентуално най-противоречивата ", сподели Щайнберг.
Как да преподават историята на Русия, някогашния Съветски съюз и района, какви материали да употребяват, кого да наемат, в кои архиви да търсят информация и даже по какъв начин би трябвало да се назовават университетските катедри по славистика.
Това са част от въпросите, пред които непровокираната война на Москва в Украйна изправи учени и академични преподаватели в Съединени американски щати, Канада и Европа. Събитията принуждават университетските общности да премислят активността си.
Войната " докара до необятно публикувани апели за преоценка и промяна на русоцентричните връзки на власт и подчиненост както в района, по този начин и в метода, по който го учим ". Това написа Асоциацията за славянски, източноевропейски и евразийски проучвания ( АСИЕИ ) в известие за идната годишна конференция за експерти в славистиката, източноевропейските и евразийските проучвания.
Конференцията ще се състои във Филаделфия. Ще вземат участие над 2000 експерти от целия свят. Това е най-голямата годишна среща в региона, а тематиката този път ще бъде " деколонизацията “.
АСИЕИ разказва явлението като " надълбоко политически акт на преоценка на от дълго време открити и постоянно усвоени йерархии, на отричане и връщане на властта ".
Свободна Европа попита учени в региона по какъв начин наподобява академичната „ деколонизация “ на Източна Европа от съветското въздействие и какво се трансформира в метода им на работа.
От Торонто до Кеймбридж
Според доста експерти смяната е неизбежна и това проличава по броя събития и полемики по тематиката.
" Войната в действителност е събитие, което раздруса света ", сподели пред РСЕ/РС Едуард Шац , шеф на Центъра за европейски, съветски и евразийски проучвания ( ЦЕРЕИ ) към Университета в Торонто. „ И университетските среди като част от този свят бяха разтърсени. Имам възприятието, че е невероятно да вършим нещата по метода, по който сме ги правили до момента. “
Преподавателите от ЦЕРЕИ ще проведат двудневна среща през януари, с цел да обсъдят образователната стратегия и дали да трансформират името на центъра. Някои от тях повдигат въпроса за какво институция, която изследва район, разпрострян се на два континента от Атлантическия до Тихия океан, би трябвало да има единствено една страна в името си - Русия.
Промени евентуално ще има и в Кеймбридж, Англия, където е проведена серия от лекции, озаглавена " Преосмисляне на славистиката ".
Учени в Северна Америка също по този начин работят по книга с есета, която ще се концентрира върху " деколонизирането на източноевропейското и евразийското изкуство и материална просвета ".
" Децентрализация " на образователния материал
Според учените съветската страна получава прекомерно огромно внимание в университетските среди за сметка на колонизираните народи, райони и групи, в това число Украйна, Кавказ и Централна Азия, както и за сметка на етническите малцинства в самата Русия. Преобладава гледната точка на Санкт Петербург и Москва - столиците на Русия от царската ера и на Съветския съюз.
Привържениците на " деколонизацията " или " децентрализацията " приканват за по-широко включване на гласове от останалите народи и райони в образователните стратегии по съветска, руска и евразийска история, литература, просвета, политически науки и стопанска система.
" значително са пренебрегвали контузиите, породени от съветския империализъм и колониализъм ".
Оксана Шевел, професор по политически науки в университета " Тъфтс " в Масачузетс и президент на Американската асоциация за украински проучвания, споделя, че съгласно учени в района университетските среди " значително са пренебрегвали " контузиите, породени от съветския империализъм и колониализъм ".
Вместо това фокусът е ориентиран към московския мироглед, че съветската и руската страна са донесли " рационализация, обучение и индустриализация " на тези общности.
" Учените, които изследват неруските райони на бившето руско пространство, в общи линии приказват в един глас за нуждата от деколонизиране на руските и постсъветските проучвания ", споделя Шевел пред РСЕ/РС.
Има и изключения. Учените, които приканват за смяна, споделят, че се сблъскват със съпротивата на техни сътрудници, чийто главен фокус е Русия.
Погрешно разбрана Украйна
Според Ерика Марат , професор по политически науки в Националния университет по защита във Вашингтон и специалист по Централна Азия, стремежът на учените от Украйна да оспорят статуквото в университетските среди е въодушевил тези, които учат други райони, ръководени от Москва. " Войната в Украйна и това, че украинските учени приказват намерено, в действителност отварят доста пространство за останалите ", сподели тя.
Академици считат, че трудовете на специалистите от неруските райони и общности не се одобряват задоволително съществено от сътрудниците. На това мнение е Марат, както и Виталий Чернецки - роден в Украйна професор по славянски и евразийски езици и литератури в Канзаския университет.
Украйна е " неправилно оценена и разбрана " на Запад, частично тъй като в полемиките доминират учени, занимаващи се с Русия, споделя Чернецки.
Според него една от аргументите, заради които мнозина в тази област са очаквали Киев да падне бързо след съветското навлизане през февруари, е, че са повярвали на описа, че Украйна е " разграничена " нация със едва възприятие за национална еднаквост.
В западните университети рядко се оферират курсове по история или просвета на Украйна - най-голямата по повърхност и седма по население страна в Европа. Основна причина е неналичието на търсене от страна на студентите, което съгласно учените е резултат от трайното фокусиране върху Русия, макар че войната докара до повишение на интереса към Украйна.
В академичната стратегия Украйна е просто " част от по-голям лист с 15 постсъветски страни или страни от Източна Европа сред Германия и Русия ", споделя Чернецки, който на 1 януари стана вицепрезидент на АСИЕИ.
Корените на казуса
Според учените проучването на евразийските райони на Русия и на руските проучвания в Съединени американски щати исторически е било доминирано от московска позиция. Причината е в голямото въздействие на родените в Русия учени, които са помогнали за основаването на академичната област.
В научна публикация от 1957 година тази теза излага Кларънс Манинг , началник на катедрата по славистика в Колумбийския университет и един от дребното специалисти по Украйна за времето си.
Той написа, че съгласно преобладаващата в американската академична общественост мисловна школа " всеки човек в границите на остарялата съветска империя е руснак ". Тези учени повтарят " старите обичайни формули, открити от съветската просвета преди революцията [1917 г.] " и преглеждат Русия, а по-късно и Съветския съюз, " като една единствена, обединена страна ".
Според Манинг неналичието на внимание към " неруските славянски езици и истории " е " неудачна ", защото може да придаде на образованието в огромните центрове " съветска, даже и руска ориентировка - факт, който ще има последствия в идващия интервал ".
Сюзън Смит-Питър е професор по съветска история в колежа " Стейтън Айлънд " в Ню Йорк. Тя споделя, че при започване на предишния век в Съединени американски щати е пренесено учението на съветски учен, който отхвърля самостоятелното от Русия битие на Украйна - като народ и просвета.
Става дума за Василий Ключевски , един от създателите на актуалната съветска историография. Той умира през 1911 година Малко по-късно - сред 1927 и 1957 година - един от учениците му – Майкъл Карпович, преподава на генерации русисти в Харвардския университет.
Наследниците на Киевска Рус
Майкъл Карпович " е отхвърлял историографската легитимност на обособена украинска история ", написа Смит-Питър в обява в блога си. И прибавя, че вследствие на това трудовете на украинските учени " постоянно не са били интегрирани в работата на съветските историци ".
Един от основните разкази, предадени от съветските емигранти от имперската ера и към момента необятно преподавани в Съединените щати, е, че Русия е директен и единствен правоприемник на Киевска Рус - страна, достигнала върха на своето господство един век преди основаването на Москва.
Руският президент Владимир Путин употребява тази мощно опростена визия за последователност в опитите си да оправдае своята война в Украйна. Той погрешно твърди, че украинците и руснаците са " един народ ", и в многочислени исторически неточни писмени и устни изявления се пробва да внуши, че Украйна няма право да съществува като изцяло суверенна страна.
Според Смит-Питър нашествието слага под въпрос опростената последователност сред Киевска Рус и Русия. Тя предлага на учените, които се занимават с Русия, изключително на тези, които изследват руския интервал, да научат украински език, с цел да могат да употребяват украински архиви.
" Умират хора поради това "
Марк Щайнберг е почетен професор по съветска история в Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн. Той споделя пред РСЕ/РС, че този исторически и културен спор не е зародил в този момент.
Според него университетските среди се занимават с въпросите на съветския и руския империализъм и колониализъм и с това по какъв начин да ги преподават още от рухването на комунизма в края на 80-те години. Той споделя, че университетите към този момент търсят учени, които знаят втори районен език с изключение на съветския.
Нахлуването на Русия в Украйна " тласна към схващане на империята и колониализма, както евентуално в никакъв случай до момента ", споделя Щайнберг. " Преди това всичко беше академична полемика, само че в този момент умират хора поради това ".
Според учения предизвикването, пред което се изправят университетските среди през днешния ден, е да схванат по какъв начин съветският империализъм и колониализъм въздействат върху метода, по който те самите мислят и подхождат към своите тематики. " Мисля, че това е най-интересната смяна и евентуално най-противоречивата ", сподели Щайнберг.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ