Как биха реагирали мъжете ни, ако ни отвлекат похитители?
Отивам на работа!
Вървя към спирката и както постоянно, се хиля вътрешно.
Този път на себе си и на безумния си аутфит - нахлупила съм шапка!
Това към момента не е ужасно - постоянно нося шапка, ноооо този път е бамбашка.
С огромна периферия-черна, филцова шапка.
Автобусът е № 26, знаете Кичевския.
iStock
Цели две години групирам кураж да я сложа тая проклетия и току на вратата се връщам и я оставям... през днешния ден прекрачих прага капелАта.
Познавам най-малко 3 дами, които сега се хихикат на мой тил, само че ги обичам и не им се дразня, тъй като помня и аз какви съм ги говорила за ония капелАтите кукиндери.
Отивам на празненство и настроението ми е 6.
Сещам се за многото празненства на младите години, които планувахме с приятелките и бързахме да се приготвим и да хукваме към някое от новите заведения в града (защото ние долна гозба не ядем).
Сещам се и за какво се отказахме от заведенията - заради една доста простичка причина. Към дребните часове, диалозите ни ставаха толкоз шумни и (явно) забавни за близките, че даже и ние забелязвахме по какъв начин стопират сервитьорите да сервират и се въртят все към нашата маса, в желанието си да чуят всичко.
iStock
Някои от нас са бизнесдами, други - съществени майки и съпруги, та взехме решение, че нямаме потребност от сходна съмнителна реклама и е време да се събираме по къщите.
Ама по какъв начин няма да се захласват сервитюорите, бе?
Такъв ваучър беше, подобен смях.
По него време бяхме преди малко омъжени и се постановяваше да решаваме доста наболели въпроси, жизненоважни за някоя от нас.
Дълго време това се оказваше все една и съща слънчева персона, която заради своето вродено любознание към живота и предпочитание за смяна, постоянно ни правеше очевидци на невероятните си завършения, в които сама се ситуираше.
Ако пък някоя от нас имаше същински проблем, конфузът траеше тъкмо 4 минути. С невероятното си възприятие за комизъм и почитание една към друга, успявахме някакси да я измъкнем от дупката!
iStock
Обикновено слагахме проблем на вечерта и всяка отговаряше, съгласно с нейния житейски опит и най-много темперамент, по какъв начин аджаба би го разрешила тя.
Една вечер, въпросът беше - "Как биха реагирали мъжете ни, в случай че ни отвлекат похитители? "
Разбирате сериозността на обстановката, нали?
След първичните дюдюкания и подмятания на реплики от рода на:
- Абе, нас кой ще ни отвлече, вие слепи ли сте или луди? - минахме на отговорите.
Първата:
- Такааааааа, моят, откакто изслуша настояванията на отсрещната страна, ще помълчи и ще им каже:
- Вижте момчета, вие сте си я отвлекли, вие се оправяйте. Ако не съумеете, обадете ми се и аз ще ви кажа моите условия! (Така де, няма единствено О'Хенри да е наясно с някои неща.)
iStock
Втората пък мига, мига и:
- Ами моя незабавно ще заплати - доста ме обича!
Мълчим завистливо - обичат се в действителност, мамка им. С пеперудите и всички други лиготии, се обичат!
Третата мълчи.
- Казваййй - скандираме ние. Знаем какъв зевзек е и чакаме, а тя:
- Абе, девойки, какво му е неприятното на това двама-трима татуирани мъже да те отвлекат в днешните сухи дни? Представете си - безлюдно, скучно, няма хора, няма телевизия, момчетата няма какво да вършат, а? Стокхолмски, Стокхолмски, какъв брой да е Стокхолмски тоя синдром?
Мома е, простено и е да си помечтае!
iStock
Четвъртата ни разруши, обаче:
- Я чакайте, чакайте. Безлюдно ли казахте? В подобен случай, в случай че на моя му изпратят моя фотография след месец в това място и подпрат един вестник в скута ми... ами той няма да ме познае, бре! Вие знаете ли, какво е 30 дни без епилация? Човекът ще каже "Гледайте си работата, тази жена не е моята, даже не съм сигурен дали е жена. "
После сервитьорите 'що все към нашата маса ходели. Така де.
Вqрно, че някои дами изискват малко повече грижа, с цел да се приведат в пупотребяем тип и е хубаво, че го вършат де.
iStock
Защото една вежда, черен мустак и алено червило единствено на Фрида Кало може да й се размине...
Друго си е да си туриш шапката в селския рейс.
Приятен ден!
Автор: Нора Ардашева
Edna търси най-талантливите писатели измежду своите читатели! Изпращайте особено написани за нас текстове на [email protected], а утвърдените ще публикуваме в рубриката "Из edna@ ".
Вървя към спирката и както постоянно, се хиля вътрешно.
Този път на себе си и на безумния си аутфит - нахлупила съм шапка!
Това към момента не е ужасно - постоянно нося шапка, ноооо този път е бамбашка.
С огромна периферия-черна, филцова шапка.
Автобусът е № 26, знаете Кичевския.
iStock Цели две години групирам кураж да я сложа тая проклетия и току на вратата се връщам и я оставям... през днешния ден прекрачих прага капелАта.
Познавам най-малко 3 дами, които сега се хихикат на мой тил, само че ги обичам и не им се дразня, тъй като помня и аз какви съм ги говорила за ония капелАтите кукиндери.
Отивам на празненство и настроението ми е 6.
Сещам се за многото празненства на младите години, които планувахме с приятелките и бързахме да се приготвим и да хукваме към някое от новите заведения в града (защото ние долна гозба не ядем).
Сещам се и за какво се отказахме от заведенията - заради една доста простичка причина. Към дребните часове, диалозите ни ставаха толкоз шумни и (явно) забавни за близките, че даже и ние забелязвахме по какъв начин стопират сервитьорите да сервират и се въртят все към нашата маса, в желанието си да чуят всичко.
iStock Някои от нас са бизнесдами, други - съществени майки и съпруги, та взехме решение, че нямаме потребност от сходна съмнителна реклама и е време да се събираме по къщите.
Ама по какъв начин няма да се захласват сервитюорите, бе?
Такъв ваучър беше, подобен смях.
По него време бяхме преди малко омъжени и се постановяваше да решаваме доста наболели въпроси, жизненоважни за някоя от нас.
Дълго време това се оказваше все една и съща слънчева персона, която заради своето вродено любознание към живота и предпочитание за смяна, постоянно ни правеше очевидци на невероятните си завършения, в които сама се ситуираше.
Ако пък някоя от нас имаше същински проблем, конфузът траеше тъкмо 4 минути. С невероятното си възприятие за комизъм и почитание една към друга, успявахме някакси да я измъкнем от дупката!
iStock Обикновено слагахме проблем на вечерта и всяка отговаряше, съгласно с нейния житейски опит и най-много темперамент, по какъв начин аджаба би го разрешила тя.
Една вечер, въпросът беше - "Как биха реагирали мъжете ни, в случай че ни отвлекат похитители? "
Разбирате сериозността на обстановката, нали?
След първичните дюдюкания и подмятания на реплики от рода на:
- Абе, нас кой ще ни отвлече, вие слепи ли сте или луди? - минахме на отговорите.
Първата:
- Такааааааа, моят, откакто изслуша настояванията на отсрещната страна, ще помълчи и ще им каже:
- Вижте момчета, вие сте си я отвлекли, вие се оправяйте. Ако не съумеете, обадете ми се и аз ще ви кажа моите условия! (Така де, няма единствено О'Хенри да е наясно с някои неща.)
iStock Втората пък мига, мига и:
- Ами моя незабавно ще заплати - доста ме обича!
Мълчим завистливо - обичат се в действителност, мамка им. С пеперудите и всички други лиготии, се обичат!
Третата мълчи.
- Казваййй - скандираме ние. Знаем какъв зевзек е и чакаме, а тя:
- Абе, девойки, какво му е неприятното на това двама-трима татуирани мъже да те отвлекат в днешните сухи дни? Представете си - безлюдно, скучно, няма хора, няма телевизия, момчетата няма какво да вършат, а? Стокхолмски, Стокхолмски, какъв брой да е Стокхолмски тоя синдром?
Мома е, простено и е да си помечтае!
iStock Четвъртата ни разруши, обаче:
- Я чакайте, чакайте. Безлюдно ли казахте? В подобен случай, в случай че на моя му изпратят моя фотография след месец в това място и подпрат един вестник в скута ми... ами той няма да ме познае, бре! Вие знаете ли, какво е 30 дни без епилация? Човекът ще каже "Гледайте си работата, тази жена не е моята, даже не съм сигурен дали е жена. "
После сервитьорите 'що все към нашата маса ходели. Така де.
Вqрно, че някои дами изискват малко повече грижа, с цел да се приведат в пупотребяем тип и е хубаво, че го вършат де.
iStock Защото една вежда, черен мустак и алено червило единствено на Фрида Кало може да й се размине...
Друго си е да си туриш шапката в селския рейс.
Приятен ден!
Автор: Нора Ардашева
Edna търси най-талантливите писатели измежду своите читатели! Изпращайте особено написани за нас текстове на [email protected], а утвърдените ще публикуваме в рубриката "Из edna@ ".
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ