Как се е появила „гравитационната дупка“ в Индийския океан
Отдавна тази земна особеност притегля вниманието на учените – „ гравитационната дупка “ в Индийския океан. Научното наименование на този феномен е Индийски океански геоиден низ (IOGL).
Земята не е гладка. Просто погледнете големите дълбочини като Марианската котловина или шеметните височини на Еверест. Тези върхове и спадове на повърхността на планетата значат, че масата на Земята не е разпределена отмерено, а затова и гравитацията.
„ Земята в основата си е като негладък картоф с бучки “, са мъдрите думи на съавтора на проучването Attreyee Ghosh, геофизик и доцент в Индийския теоретичен институт, споделени пред CNN. „ Така че механически това не е сфера, а това, което назоваваме елипсоид, тъй като до момента в който планетата се върти, междинната част се издува на открито. “
Гравитацията е мощ, която притегля обекти към маса и в области с висока гравитация като на Юпитер – най-голямата планета в Слънчевата система – би било в действителност мъчно за човек да подскочи даже напълно леко. Сравнете това с Луната, където е без проблеми е вероятен отскок на 2,7 метра.
Гравитационните градиенти на нашата планета не са толкоз трагични, както на Юпитер и Луната, само че са разнородни. В IOGL, особената „ гравитационна дупка “ в океана, се намира най-ниската гравитация, открита на планетата, с потапяне на морското ниво от към 100 метра. Тъй като увеличението на масата значи по-висока гравитация, е изчислено, че спадът на гравитацията при IOGL би трябвало да се дължи на неналичието на маса. Но учените по този начин и не могат да схванат от кое място идва аномалията.
Учените пуснали серия от компютърни модели, с цел да проучат Индийския океан подобен, какъвто е бил през последните 140 милиона години. Ето и хипотезата, до която достигнали откривателите:
И въпреки всичко предсказването с безспорна сигурност по какъв начин е изглеждал толкоз надалеч обратно неравният картоф, който назоваваме Земя, е съвсем невероятно, като се има поради, че геоложкият пейзаж е завършен от толкоз доста допринасящи фактори.
Смята се, че дупката се е образувала преди към 20 милиона години. Простира се на 3 милиона квадратни километра, създавайки трагично намаление на морското ниво. Открита е за първи път от Феликс Андрис Венинг Майнес по време на проучване на гравитацията през 1948 г.
Изследването е оповестено в Geophysical Research Letters.Източник
Земята не е гладка. Просто погледнете големите дълбочини като Марианската котловина или шеметните височини на Еверест. Тези върхове и спадове на повърхността на планетата значат, че масата на Земята не е разпределена отмерено, а затова и гравитацията.
„ Земята в основата си е като негладък картоф с бучки “, са мъдрите думи на съавтора на проучването Attreyee Ghosh, геофизик и доцент в Индийския теоретичен институт, споделени пред CNN. „ Така че механически това не е сфера, а това, което назоваваме елипсоид, тъй като до момента в който планетата се върти, междинната част се издува на открито. “
Гравитацията е мощ, която притегля обекти към маса и в области с висока гравитация като на Юпитер – най-голямата планета в Слънчевата система – би било в действителност мъчно за човек да подскочи даже напълно леко. Сравнете това с Луната, където е без проблеми е вероятен отскок на 2,7 метра.
Гравитационните градиенти на нашата планета не са толкоз трагични, както на Юпитер и Луната, само че са разнородни. В IOGL, особената „ гравитационна дупка “ в океана, се намира най-ниската гравитация, открита на планетата, с потапяне на морското ниво от към 100 метра. Тъй като увеличението на масата значи по-висока гравитация, е изчислено, че спадът на гравитацията при IOGL би трябвало да се дължи на неналичието на маса. Но учените по този начин и не могат да схванат от кое място идва аномалията.
Учените пуснали серия от компютърни модели, с цел да проучат Индийския океан подобен, какъвто е бил през последните 140 милиона години. Ето и хипотезата, до която достигнали откривателите:
Когато индийската плоча почнала да се движи към Азия преди няколкостотин милиона години, пропастта сред континентите се затворила, защото океанска плоча – наречена плоча Тетис – се плъзнала под повърхността на Земята и в мантията. Този развой е раздвижил струи от магмата и е трансформирал плътността й под мястото, където се е образувал IOGL. Така се родила мистериозната гравитационна особеност.
И въпреки всичко предсказването с безспорна сигурност по какъв начин е изглеждал толкоз надалеч обратно неравният картоф, който назоваваме Земя, е съвсем невероятно, като се има поради, че геоложкият пейзаж е завършен от толкоз доста допринасящи фактори.
Смята се, че дупката се е образувала преди към 20 милиона години. Простира се на 3 милиона квадратни километра, създавайки трагично намаление на морското ниво. Открита е за първи път от Феликс Андрис Венинг Майнес по време на проучване на гравитацията през 1948 г.
Изследването е оповестено в Geophysical Research Letters.Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ