Българин в Газа: Жестоко е, нямам думи да ви опиша
Отчаяните опити на българи да изоставен рисковата зона на Ивицата Газа не престават. Въпреки навлизането на камиони с филантропична помощ обстановката там остава извънредно тежка. А излаз няма - нито на север, нито на юг.
37 български жители чакат евакуация, само че тя е невъзможна, тъй като всички граници са затворени.
В Газа няма интернет, нито обсег и позвъняванията рядко са сполучливи. Именно тези позвънявания обаче са единствената вяра и единственото успокоение за околните им - че те са живи.
Шауки е приключил медицина във Варна и е работил като невролог в болница в Газа. Днес бяга с жена си и детето си от войната и чака момента, в който ще бъде отворен филантропичен кулоар и ще може да пристигна в България.
Шауки Мухайсен съумява да се избави по знамение. Бяга със фамилията си от град Газа към Хан Юнес, където мъчно и след доста опити съумяваме да се свържем с него.
„ Аз се чудя дори по какъв начин се свързахте. Интернет няма. Нещата не са за разказване, едно човешко сърце не може да издържи. Човешкото сърце не може да издържи на гледките, които виждаме всеки ден ”, сподели той пред Нова.
В момента са в център, в който живеят 46 хиляди бежанци. Иска околните му в България да знаят, че той, брачната половинка му и щерка му са добре.
„ Нещата са жестоки, жестоки. Просто нямам думи да ви ги опиша. Изведнъж целия апартамент отпътува и домът, и колата, всичко, всичко. Целият квартал, в който живеехме, е погубен. Не можеш да го познаеш ”, добави Мухайсен.
Шауки споделя, че не мисли за материалната загуба. Защото това се претърпява. Друго обаче не може да преживее. „ Вчера изгубих вуйчо ми, дамата на вуйчо ми, братовчедка ми. Вчера изгубих може би 5-6 индивида. Всеки ден това е всекидневно тестване. Надяваме се просто да свърши този призрачен сън, това е огромен призрачен сън ”, уточни лекарят.
Инширах Ал Шарафи не стопира да се надява - снаха ѝ и трите ѝ внучета, които са блокирани в ужаса на Газа, да се приберат в България. Спокойствие ѝ дава единствено моментът, в който съумява да ги чуе, въпреки и за малко.
„ Децата не мога да ги чуя. То аз колкото да приказвам с нея, тя няколко думи, единствено да знаем дали са живи. А той съумява да приказва от време на време с огромния, бащата. Той приказва: Татко, за какво ни остави тук, ние желаеме да се върнем, ще умрем тук ”, споделя Шарафи.
Молбата на фамилиите е отправена към България. „ Българското посолство в Кайро по най-бързия метод каквото могат да създадат да измъкнат тези български деца от там ”, споделя тя. Свързали са се с външното ни министерство. За момента само им е предадено, че в случай че има опция, ще бъдат изведени в Египет.
