7 май - Ден на радиото и телевизията
Отбелязва се от 1945 година в чест на 50-годишнината от основаването на радиото.
На 7 май 1895 година съветският физик Александър Попов показва своето ново изобретение – първия радиоапарат в света. Той показва пред Руското физическо сдружение в Санкт Петербург изобретения от него апарат за предаване и приемане на електрически съмнения на огромни дистанции без проводник, наименуван радио.
Александър Попов потвърждава, изследва и обосновава опцията устройството да служи за „ индикация “ при задоволително мощен източник на лъчение, употребявайки стъклена тръбичка с железни прахове сред два електрода за знак на одобряваните сигнали във тип на електромагнитно поле (радиовълни, които тогава са наричани електрически талази или „ херцови “ вълни). За основа на източника на електромагнитни талази той употребява скица, която е употребявал и Лодж предната година в Оксфорд. Попов усъвършенства схемата и осъществя предаване на електромагнитни талази на огромно разстояние.
Устройството дружно с кохерера е имало и електрически звънец с чукче, с което са одобрявани сигналите във тип на информация от морзовата писменост. Апаратът на Попов давал опция за първи път да се одобряват радиосигнали, носещи информация посредством радиовълни и отваря пътя към основаването на други радиоустройства, позволяващи практическо потребление на радиовълните. От една зала на университетската постройка Попов изпраща в друга думите „ Хайнрих Херц “, които ръководителят на сдружението възпроизвежда на черната дъска. Така на 7 май 1895 година е осъществено първото безжичното предаване на известие на разстояние – името на Хайнрих Херц, в памет на умрелия предходната година немски физик. Именно това, че освен са предавани радиовълни, а посредством тях е предадена информация, е основата на претенцията Александър Попов да се сочи за изобретател на радиото, а 7 май да се празнува като Международен ден на радиото.
През 1899 година Попов включва към уреда телефонна слушалка и основава опция за слухово приемане на сигналите. През 1907 година, съгласно контракт сред българското и съветското държавно управление, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, стартира работа първият български безжичен телеграф. През лятото на 1911 година на борда на крайцера „ Надежда “ стартира да работи радиостанция, а на 1 май 1912 година влиза в постоянна употреба първата българска брегова радиостанция до село Франга, „ която служи за приемане и поверие на телеграми от странство и България “. Впоследствие радиото навлиза в всеобща приложимост и в България, като става едно от главните средства за далекосъобщения.
ИЗТОЧНИК: БНР
На 7 май 1895 година съветският физик Александър Попов показва своето ново изобретение – първия радиоапарат в света. Той показва пред Руското физическо сдружение в Санкт Петербург изобретения от него апарат за предаване и приемане на електрически съмнения на огромни дистанции без проводник, наименуван радио.
Александър Попов потвърждава, изследва и обосновава опцията устройството да служи за „ индикация “ при задоволително мощен източник на лъчение, употребявайки стъклена тръбичка с железни прахове сред два електрода за знак на одобряваните сигнали във тип на електромагнитно поле (радиовълни, които тогава са наричани електрически талази или „ херцови “ вълни). За основа на източника на електромагнитни талази той употребява скица, която е употребявал и Лодж предната година в Оксфорд. Попов усъвършенства схемата и осъществя предаване на електромагнитни талази на огромно разстояние.
Устройството дружно с кохерера е имало и електрически звънец с чукче, с което са одобрявани сигналите във тип на информация от морзовата писменост. Апаратът на Попов давал опция за първи път да се одобряват радиосигнали, носещи информация посредством радиовълни и отваря пътя към основаването на други радиоустройства, позволяващи практическо потребление на радиовълните. От една зала на университетската постройка Попов изпраща в друга думите „ Хайнрих Херц “, които ръководителят на сдружението възпроизвежда на черната дъска. Така на 7 май 1895 година е осъществено първото безжичното предаване на известие на разстояние – името на Хайнрих Херц, в памет на умрелия предходната година немски физик. Именно това, че освен са предавани радиовълни, а посредством тях е предадена информация, е основата на претенцията Александър Попов да се сочи за изобретател на радиото, а 7 май да се празнува като Международен ден на радиото.
През 1899 година Попов включва към уреда телефонна слушалка и основава опция за слухово приемане на сигналите. През 1907 година, съгласно контракт сред българското и съветското държавно управление, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, стартира работа първият български безжичен телеграф. През лятото на 1911 година на борда на крайцера „ Надежда “ стартира да работи радиостанция, а на 1 май 1912 година влиза в постоянна употреба първата българска брегова радиостанция до село Франга, „ която служи за приемане и поверие на телеграми от странство и България “. Впоследствие радиото навлиза в всеобща приложимост и в България, като става едно от главните средства за далекосъобщения.
ИЗТОЧНИК: БНР
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ