От време на време ще трябва да си повтаряме, че

От време на време ще би трябвало да си повтаряме, че всичко може да бъде доста по-зле, в сравнение с е. Дори и да не имаме вяра, даже и да си мислим, че сме обречени, обстановката постоянно се утежнява, напомняйки ни, че би трябвало да бъдем признателни за всичко, което се случва. Наташа Кампуш е тъкмо подобен образец. На 10-годишна възраст ѝ е разрешено да върви сама до учебно заведение. Разрешението е нещо като наказване – въпреки всичко родителите ѝ се развеждат, тя самата не се усеща изключително добре и даже мислила да скочи пред някой автомобил. Както се досещаме, децата постоянно заплащат най-скъпата допустима цена за всичко това.

И до момента в който един ден момичето се разхожда по улицата, един човек стопира до нея. Така стартира един от най-впечатляващите прецеденти в историята – отвличането на Наташа Кампуш. Това е един от най-зловещите случаи в историята на Австрия, въпреки да има и още доста образци за безумия, само че както бихме могли да видим, страните нямат нищо общо със протичащото се, дори в противен случай. Наташа изчезва за почти 3000 дни от живота на своите близки, от статистиката, като че ли в никакъв случай не е съществувала, като че ли в никакъв случай не се е раждала. Похитителят носи името Волфганг Приклопил.

След като полицията в никакъв случай не намира тяло и най-после не може да разбере какво в действителност се е случило, взема решение да остави случая в секцията с неразрешени каузи, просто нищо друго не може да помогне. Какво бихте създали вие? Как се оцелява с явно вманиачен човек, който си мисли, че има тялото ви, душата ви и личността. Човек, който може да управлява даже сънищата ви, държанието и мислите? Оцелявате по всички вероятни способи и в никакъв случай не се обръщате обратно. Наташа прави тъкмо това и най-сетне съумява да завоюва доверието на своя нов аставник. В продължение на 8 години живее с него, в случай че това въобще може да се назовава живот.

Наташа Мария Кампуш се ражда на 17 февруари 1988 година във Виена, Австрия. Расте в дребна кооперация в покрайнините на града, нейните съседи постоянно не могат да се впишат в приказката за хубав живот, откакто огромна част от тях са алкохолици, поданици на разведени фамилии и още доста други. Наташа мечтае да се махне от това място, мечтае да има работа и собствен личен живот, който няма да стартира със свадите на фамилията, нито с проблемите на другите. Независимостта е нещо доста сладко и красиво и може да се счита за много впечатляващо, до момента в който не идва датата – 2 март 1998 година

Тогава за първи път може да отиде сама до учебно заведение. Това решение ще остави белег в нейния живот, както и в живота на всички, които я познават. Пътят от учебното заведение до дома не лишава повече от 5 минути, само че това по никакъв метод не пречи на Волфганг да се възползва от времето и да успее да направи отвличането. Въпросният грабител работи като механик по телекомуникации. При залавянето си, дребната Наташа стартира да задава някои от най-интересните вероятни въпроси. Първо се интересува от размера обувки на своя грабител, носи ли колан или не, всички странни, само че и безобидни въпроси.

Преди няколко седмици е гледала телевизионно предаване, в което специалисти обяснили, че всеки човек би трябвало да събере колкото е допустимо повече информация за съперника. Дори и да ни се коства необичайно, тъкмо тази информация може да помогне на полицията в по-късен стадий при опит за залавянето. Наташа даже не подозирала какъв брой време ще има, с цел да опознае нарушителя, най-малко не е очаквала, че ще има потребност от към 8 години. Момичето е закарано в малко и безшумно градче на име Страсхоф – почти на 25 километра северно от Виена. Волфганг има проекти за нея, които нямат нищо общо  с откуп, някаква идеология или проява на мощ. Оказва се, че индивидът е прекарал доста време в обмисляне, осъществяване и основаване на местоположението, която да разреши задържането ѝ. Под гаража си е изкупал дребна стая, в която да я прибере, липсват прозорци, липсва опция за излаз – всичко се състои от една врата за вход и от една за излаз. Поставени са даже звукоизолиращи панели, които не разрешават на никой да разбере, че има човек.

Достъпът до това помещение лишава към един час в разходка сред дребните тунели. Междувременно полицията стартира нападателно претършуване. Самият Волфганг също влиза в възможните обвинени, тъй като някои хора се сетили, че той има бял микробус тъкмо като този, който отвлича Наташа. Никой от проверяващите не повярвал, че 35-годишният спокоен и вежлив механик е страшилище. Никога не забравяйте това, до момента в който гледате човек в очите – демоните могат да се крият доста надълбоко, само че са там. И по този начин стартира историята на едно от най-дългите вероятни отвличания. Наташа употребява регресивна логика на психиката, с цел да оцелее. Впрочем надали е знаела термина на всичко това, само че пък е намерила метод да противодейства на своя грабител. На първо място ще видим, че е желала от него да я завие, по-късно да я целуне за лека нощ, да ѝ чете приказки, а понякога Волфганг носил дарове и даже вкусотии.

Много постоянно получавала вода за уста и вероятно тиксо, само че момичето не спирало да показва своята признателност. Тя доста добре знаела, че каквото и да е отношението, няма никакъв избор, с изключение на да откри решение на казуса. За да резервира своето схващане и да не се побърка, Наташа постоянно си представяла, че е на отмора, а нейният грабител е благородник, който се отнася допустимо най-мило. Скоро и Волфганг се омайва от концепцията и стартира да споделя, че е даже египетски господ, явно работещ в телекомуникационна компания, само че това е друга тематика. Наташа била принудена да го назовава „ стопанин “. Колкото повече растяла, толкоз по-често започвала да се бунтува против него. По нейните думи е бита към 200 пъти на седмица, отказвала да се храни, по-късно била насилвана да чисти цялата къща полу-гола, само че в тъмното.

Изведнъж станала робиня, нямала никакви права. Описва го като човек, който има две страни – една тъмна и една брутална. Отказва да приказва за изнасилванията, въпреки и това да не пречи на медиите да стартират да описват безумни истории за оргии и каквото още се сетим. В един от случаите, Наташа била завързана за леглото и си мислила, че най-вероятно този човек желае да се погушкат, само че бъркала доста съществено. Единственото, което оставало, е да продължава да мечтае за своята независимост и самостоятелност. Един ден даже си показала по какъв начин се среща със себе си от бъдещето. Често тази фикция идвала с фантазията, че ще бъде свободна и ще излезе от дребната кутийка, в която живее. Обещавала, че когато стане на 18 години ще може да надвие изрода и да бъде свободна.

Годините минават, само че свободата е още надалеч. Волфганг ставал все по-доволен и по-доволен с плячката си. Започнал да я слуша малко повече, предиздвикал я да изруси косата си и да чисти дома, споделя своите хрумвания и тайни теории, даже един ден я води на ски. Тя обаче не серпантина да търси опция да избяга. Рядко имала възможностите да излезе измежду други хора, наближавала 18-годишна възраст, само че страхът също е толкоз мощен. Обещанието на нейното бъдещо аз наближава да бъде изпълнено. Осъзнава и още една детайлност – единствено един от тях двамата ще оцелее, другият няма да има този шанс.

Един ден му споделя, че рано или късно ще се махне, а самият той не реагира нападателно, не я убива, като че ли схваща, че е права. Няколко седмици по-късно, на 23 август 2006 година Кампуш чисти автомобила на Волфганг. Телефонът звъни и тя осъзнава, че е сама и този път може да избяга. Обикновено похитителят в никакъв случай не я оставя без внимание, а в този момент прави грешката. Наташа хвърля прахосмукачката и бяга колкото може по-далече, колкото я държат краката ѝ. Не може да се приказва за отмалялост, всяка последваща глътка въздух ѝ дава повече и повече сила. Всичко това се съпровожда с голям боязън, изключително откакто знае, че побеснелият човек ще тръгне след нея, ще изскочи на идната пресечка и даже може да я убие. Волфганг схваща грешката си малко по-късно и взема решение, че е време да завърши своя личен живот, тъкмо както Наташа му е споделила – един от двамата.

Малко по-късно ляга на железопътните линии и чака преминаващият трен да извърши смъртната присъда. Прави единствено едно телефонно позвъняване, с цел да показа на своя другар, че е изнасилвач и грабител, нищо повече. Историята е повече от странна, само че Наташа употребява всичко претърпяно, всяка секунда от 8-те години, с цел да напише три сполучливи книги, нейната самостоятелност е реалност, въпреки и да се заплаща толкоз сурово и толкоз безмилостно. Първата е роман за нейния грабител, втората е за нейното възобновяване, а третата се продава онлайн, откакто медиите стартират да я търсят още веднъж.

Продава правата, с цел да направи и филм, а както се досещаме, приходите ѝ разрешават да се махне доста надалеч от бедния квартал. В последните години самата тя се пробва да не помни и да изчезне от интернет пространството, изключително откакто повече хора я търсят и желаят да се допрян до толкоз мистичната жена. Нещо доста необичайно е, че в следствие получава даже къщата на Волфганг – завещание. Отказва да я продаде и даже я поддържа, тъй като не желала същата да се трансформира в увеселителен парк или да притегля туристи. Не е ясно дали съумява да срещне духа на своя грабител там. С времето стопира да се показва като жертва и въобще не се разпознава като такава, дори в противен случай – дистанцира се от всички любопитни хора, живее умерено и не е обект на ново отвличане, най-малко на този стадий.