Китай и Индия: Мършав дракон, дебел слон
Oт епохи Китай е най-многолюдната страна в света. През 1750 година той е населяван от почти 225 млн. души, което е над една четвърт от общия брой на хората на планетата. По същото време Индия, която тогава не е политически обединена страна, има към 200-милионно население, което я подрежда на второ място. През 2023 година обаче тя ще грабне короната. Организация на обединените нации допуска, че на 14 април следващата година популацията на Индия ще надмине това на Китай. На идващия ден се чака то да доближи 1 425 775 850 души.
Само по себе си това първо място няма особена стойност, само че е знак за процеси, които са значими. Това, че Индия, за разлика от Китай, няма непрекъснато място в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, ще наподобява все по-ненормално. Въпреки че стопанската система на Китай е съвсем шест пъти по-голяма, възходящото население на Индия ще й помогне да навакса разликата. Очаква се Индия да обезпечи над една шеста от нарастването на международното население в трудоспособна възраст (от 15 до 64 години) в интервала до 2050 година
За разлика от нея, Китай се готви за внезапен спад. Броят на китайците в трудоспособна възраст доближава своя връх преди десетилетие. До 2050 година междинната възраст в страната ще бъде 51 години, т.е. ще е с 12 години по-висока от сегашната. Застаряващ Китай ще би трябвало да работи повече, с цел да запази своето политическо и икономическо въздействие.
През ХХ век и двете страни постановиха драконовски ограничения, с цел да лимитират повишаването на популацията си. Гладът в интервала 1959 - 1961 година, породен от китайския " Голям скок напред ", се оказа важен фактор, който убеди комунистическата партия, че е нужно да наложи надзор върху прираста на популацията. Десетилетие по-късно Китай започва акцията " По-късно, по-дълго, по-малко " - самодейност за бракове в по-напреднала възраст, за по-ниска раждаемост и по-големи шпации сред децата. " Тя имаше по-сериозен резултат от по-известната политика за едно дете, въведена през 1980 година ", разяснява английският демограф Тим Дайсън. " Спадът в раждаемостта от над шест бебета на жена в края на 60-те години до по-малко от три в края на 70-те е най-бързият в историята за която и да е страна с огромно население ", добавя той.
Реклама
Въпросните ограничения се отплащат. Икономическото знамение на Китай частично беше резултат от подобряващото се съответствие на хората в трудоспособна възраст по отношение на децата и пенсионерите в интервала от началото на 70-те до първите години от новото столетие. Докато им се постановяваше да изхранват " по-малко гърла ", родителите получиха опция да отделят повече внимание на всяко настрана дете, в сравнение с биха имали късмет другояче. Наличието на повече родители, в сравнение с деца, обаче е преимущество, до момента в който децата са дребни, само че се трансформира в минус, когато възрастните стартират да остаряват. В момента страната ще заплати цена за това, защото поколението на икономическия взрив се пенсионира и става подвластно от по-малобройната генерация, която го следва.
Опитът на Индия да понижи раждаемостта се оказва по-неуспешен. Това е първата страна в света, която през 50-те години на предишния век вкарва фамилно обмисляне в народен мащаб. Кампаниите за всеобща дезинфекция, насърчавани от западни донори, се разрастват и се ползват по-активно по време на изключителното състояние, оповестено от Индира Ганди - министър-председател в интервала 1975 - 1977 година Под управлението на нейния наследник Санджай държавното управление принуждава мъжете да отиват в лагери за вазектомия под боязън, че няма да получат нарастване на заплатите или че ще бъдат уволнени. Полицаи прибират сиромаси напряко от гарите и ги изпращат за дезинфекция. Около 2000 мъже губят живота си поради неточности при процедурата.
Принудителните стерилизации завършват, откакто Индира Ганди губи изборите. Макар и брутална, акцията не е задоволително всеобхватна, с цел да провокира трагичен спад в раждаемостта. Плодовитостта в Индия понижава, само че по-слабо и по-бавно от тази в Китай. Със междинна възраст 28 години и възходящо население в трудоспособна възраст, сега Индия има късмет да получи своя демографски дял. Наскоро нейната стопанска система измести английската като пета по величина в света и ще се подреди на трето място до 2029 година, предвижда националната банка на страната. Но просперитетът на Индия зависи от продуктивността на нейните младежи, която не е толкоз висока, колкото в Китай. По-малко от половината пълнолетни индийци са част от работната мощ, до момента в който в Китай приказваме за две трети. Китайците на възраст над 25 години имат приблизително 1.5 години по-дълго обучение от индийците в същия възрастов сегмент.
Това няма да помогне на Китай, що се отнася до следствията, провокирани от основания демографски спад. През 2016 година държавното управление анулира политиката за едно дете, а през 2021 година отстрани всички ограничавания за размера на всяко семейство. Но раждаемостта продължава да спада. Политиката на Китай за нулев коронавирус накара младежите да вършат деца с още по-голямо отвращение. Правителството среща опозиция поради проектите си да увеличи междинната възраст за пенсиониране, която е 54 години и е измежду най-ниските в света. До 2035 година главният пенсионен фонд може да изчерпи запасите си от пари. И въпреки всичко може би най-болезненото нещо за Китай ще бъде възходът на Индия като суперсила, който се случва под носа му.
Реклама
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Само по себе си това първо място няма особена стойност, само че е знак за процеси, които са значими. Това, че Индия, за разлика от Китай, няма непрекъснато място в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, ще наподобява все по-ненормално. Въпреки че стопанската система на Китай е съвсем шест пъти по-голяма, възходящото население на Индия ще й помогне да навакса разликата. Очаква се Индия да обезпечи над една шеста от нарастването на международното население в трудоспособна възраст (от 15 до 64 години) в интервала до 2050 година
За разлика от нея, Китай се готви за внезапен спад. Броят на китайците в трудоспособна възраст доближава своя връх преди десетилетие. До 2050 година междинната възраст в страната ще бъде 51 години, т.е. ще е с 12 години по-висока от сегашната. Застаряващ Китай ще би трябвало да работи повече, с цел да запази своето политическо и икономическо въздействие.
През ХХ век и двете страни постановиха драконовски ограничения, с цел да лимитират повишаването на популацията си. Гладът в интервала 1959 - 1961 година, породен от китайския " Голям скок напред ", се оказа важен фактор, който убеди комунистическата партия, че е нужно да наложи надзор върху прираста на популацията. Десетилетие по-късно Китай започва акцията " По-късно, по-дълго, по-малко " - самодейност за бракове в по-напреднала възраст, за по-ниска раждаемост и по-големи шпации сред децата. " Тя имаше по-сериозен резултат от по-известната политика за едно дете, въведена през 1980 година ", разяснява английският демограф Тим Дайсън. " Спадът в раждаемостта от над шест бебета на жена в края на 60-те години до по-малко от три в края на 70-те е най-бързият в историята за която и да е страна с огромно население ", добавя той.
Реклама
Въпросните ограничения се отплащат. Икономическото знамение на Китай частично беше резултат от подобряващото се съответствие на хората в трудоспособна възраст по отношение на децата и пенсионерите в интервала от началото на 70-те до първите години от новото столетие. Докато им се постановяваше да изхранват " по-малко гърла ", родителите получиха опция да отделят повече внимание на всяко настрана дете, в сравнение с биха имали късмет другояче. Наличието на повече родители, в сравнение с деца, обаче е преимущество, до момента в който децата са дребни, само че се трансформира в минус, когато възрастните стартират да остаряват. В момента страната ще заплати цена за това, защото поколението на икономическия взрив се пенсионира и става подвластно от по-малобройната генерация, която го следва.
Опитът на Индия да понижи раждаемостта се оказва по-неуспешен. Това е първата страна в света, която през 50-те години на предишния век вкарва фамилно обмисляне в народен мащаб. Кампаниите за всеобща дезинфекция, насърчавани от западни донори, се разрастват и се ползват по-активно по време на изключителното състояние, оповестено от Индира Ганди - министър-председател в интервала 1975 - 1977 година Под управлението на нейния наследник Санджай държавното управление принуждава мъжете да отиват в лагери за вазектомия под боязън, че няма да получат нарастване на заплатите или че ще бъдат уволнени. Полицаи прибират сиромаси напряко от гарите и ги изпращат за дезинфекция. Около 2000 мъже губят живота си поради неточности при процедурата.
Принудителните стерилизации завършват, откакто Индира Ганди губи изборите. Макар и брутална, акцията не е задоволително всеобхватна, с цел да провокира трагичен спад в раждаемостта. Плодовитостта в Индия понижава, само че по-слабо и по-бавно от тази в Китай. Със междинна възраст 28 години и възходящо население в трудоспособна възраст, сега Индия има късмет да получи своя демографски дял. Наскоро нейната стопанска система измести английската като пета по величина в света и ще се подреди на трето място до 2029 година, предвижда националната банка на страната. Но просперитетът на Индия зависи от продуктивността на нейните младежи, която не е толкоз висока, колкото в Китай. По-малко от половината пълнолетни индийци са част от работната мощ, до момента в който в Китай приказваме за две трети. Китайците на възраст над 25 години имат приблизително 1.5 години по-дълго обучение от индийците в същия възрастов сегмент.
Това няма да помогне на Китай, що се отнася до следствията, провокирани от основания демографски спад. През 2016 година държавното управление анулира политиката за едно дете, а през 2021 година отстрани всички ограничавания за размера на всяко семейство. Но раждаемостта продължава да спада. Политиката на Китай за нулев коронавирус накара младежите да вършат деца с още по-голямо отвращение. Правителството среща опозиция поради проектите си да увеличи междинната възраст за пенсиониране, която е 54 години и е измежду най-ниските в света. До 2035 година главният пенсионен фонд може да изчерпи запасите си от пари. И въпреки всичко може би най-болезненото нещо за Китай ще бъде възходът на Индия като суперсила, който се случва под носа му.
Реклама
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ