Производителите на слънчоглед искат от държавата да им осигури пазари
От на следващия ден земеделските стопани, отглеждащи слънчоглед, могат да аплайват за незабавната финансова помощ от 16 млн. евро, отпусната от Брюксел като отплата за безмитния импорт на украинското зърно.
Всички стопани, които са имали площи от слънчоглед през предходната година, могат да аплайват до 22 август, а парите ще бъдат преведени през септември. Ставките за обособените производители ще станат ясни след привършване на приема и след инспекция на документите на претендентите, само че се обрисува индикативна помощ от към 72.50 лева на хектар.
„ Тези пари са извънредно незадоволителни, само че ние, зърнопроизводителите, в никакъв случай не сме твърдели, че помощите или субсидирането са нещото, което може да помогне на сектора. Имаме потребност от обективна цена и пазар на продукцията, а не от подкрепяне “, разяснява пред телевизия BGonair Илия Проданов, ръководител на Националната асоциация на зърнопроизводителите и консултант на министъра на земеделието.
От думите на Проданов стана ясно, че производителите на слънчоглед чакат локалните фабрики за олио да изкупят суровината им, защото износът на слънчогледово семе продължава да бъде проблем. Все отново те се надяват да бъдат подкрепени поради конкуренцията на евтиния украински импорт и с още 32 млн. лева от националния бюджет.
Зърнопроизводителите упорстват още за удължение на периода на деяние на възбраната за импорт зърно от Украйна до края на годината. Европейската комисия към този момент е удължила възбраната до 15 септември като тя важи за пет страни в Европейски Съюз – България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия. За удължение на възбраната до края на годината се разгласи и новият министър на земеделието Кирил Вътев.
Забраната за импорт на пшеница, рапица, слънчоглед и царевица от Украйна обаче не е задоволителна за родните зърнопроизводители. Те упорстват в забранителния лист да влезе и вноса на рафинирано и нерафинирано олио. Само по този начин съгласно тях щял да се реши казусът с цялостните към момента хранилища със слънчоглед от миналогодишната годишна продукция.
Засега обаче Еврокомисията не е посочила, че счита да удължи ветото за украинския импорт в петте страни членки.
„ Продължава казусът с реализацията на миналогодишния слънчоглед. Все още 690 хиляди тона има в складовете от остаряла годишна продукция при предстояща нова годишна продукция от към 2.1-2,2 млн. тона, чието прибиране ще стартира до месец. Ние действително имаме слънчоглед за още една година ползване на нашите преработвателни заводи “, уточни Проданов.
Той разяснява, че в случай че за пшеницата, ечемика и рапицата казусът с цялостните хранилища не се е усетил при прибирането на новата годишна продукция, то сигурно няма къде да се прибере слънчогледът и царевицата, в случай че в идващите седмици не се продаде зърнена продукция.
Износът на слънчоглед като семе продължава да е сложна задача за българските производители, тъй като пазарите им са намалели. Повечето страни предпочитали да внасят непосредствено рафинирано или нерафинирано олио, стана ясно от обясненията на Проданов.
„ Ние би трябвало да намерим метод да осъществяваме нашата продукция на локалния пазар. Това е единственият метод все още “, счита съветникът на земеделския министър.
Проданов обаче не разяснява на какви цени чака българските производители на олио да изкупят слънчогледовото семе и по какъв начин това ще се отрази на цената на крайния артикул. Себестойността на непродадения миналогодишен слънчоглед е над 1000 лева за звук, само че в този момент на тържищата семето се изкупува за 600-700 лева През предходната година и досега спадът на цените на олиото бе точно, тъй като преработвателните фабрики у нас купиха евтина суровина от Украйна. Освен това в комерсиалната мрежа се продава и на ниска цена украинско олио.
Зърнопроизводителите показват и различен проблем – неналичието на съответна растителна отбрана на фона на все по-неблагоприятните климатични промени. Проданов изясни, че Европейската комисия постанова възбрана за потребление на редица растителни препарати, което се отразява директно върху индустриалните добиви. В същото време сходни забрани не важат за Украйна и там растителната отбрана била по-добра.
ПО-СЛАБА РЕКОЛТА
За похлупак зърнопроизводители се оплакаха и от по-слаба годишна продукция тази година.
„ Валежите бяха в интервала на узряване на пшеницата, а не в моментите, в които имаше потребност “, сподели Проданов. Големите горещини от над 40 градуса пък „ прегорили “ слънчогледа.
Все още няма систематизирани данни за количествата прибрана на пшеница. Тези дни от регионална дирекция „ Земеделие “ в Добрич разгласиха информация, че жътвата на пшеница в Добруджа е завършила и са ожънати 1 139 970 дка при междинен рандеман 562,4 кг на декар.
„ При слънчогледа и царевицата ситуацията е доста притеснително. Колеги към този момент са почнали да жънат тук-там слънчоглед – добивите са от 50 до 100 кг. Каквато и да е цената, а тя е с 50-60% надолу от предходната година, няма да покрие разноските “, оплака се Проданов.
Все отново засетите площи са големи и страната ни създава доста повече слънчоглед и пшеница от вътрешното ползване.
