Малката черна рокля: пътят на един тоалет от кралица Виктория до наши дни
От своята поява при започване на предишния век този тоалет е приемал разнообразни форми и силуети. А историята му може да бъде проследена още преди Коко Шанел да го стартира през 20-те години.
Предшественикът на дребната черна рокля е всичко друго, само че не и дребен. Кралица Виктория да вземем за пример е носила в продължение на 40 години единствено черни рокли в символ на печал след гибелта на брачна половинка си, принц Алберт. По това време черният тоалет е представлявал голяма многопластова рокля от твърда материя. Въпреки че черното е цвят, обвързван с траура още от XIV век, през викторианската епоха тази процедура става стандарт. Жените всеобщо стартират да носят черно, защото се счита, че колкото по-черен е тоалетът, толкоз повече скърбиш за умрелите си близки.
С идването на Първата международна война става все по-трудно дамите да поддържат обилния жанр на обличане. Натруфеният тоалет се приема за неприемливо разхищаване във време на бедност и всеобщи несгоди. Вместо да изоставят черното обаче, дамите стартират да откриват нови способи да покажат скръбта си. Появяват се три-четвъртите дължини на полите и рокли, а воалът стартира да акцентира лицето, вместо да го скрива.
Истинската „ Малка черна рокля “ се появява през 1926 година В списание Vogue е оповестена скицата на роклята от крепдешин на Коко Шанел със заглавието „ Фордът “ на Шанел – дрехата, която целия свят ще носи “. Препратката в този случай е обвързвана с модела на Хенри Форд Ts, който се създава единствено в черно, защото черната багра е съхнела най-бързо. В резултат на всеобщото произвеждане черните коли стават повече от нормална панорама по улиците. А дружно с манията по черния автомобил се заражда и тази по черната рокля.
По това време Коко Шанел към този момент е водеща фигура в европейската мода, а американската жена е обезверена и поглежда към Франция за фешън съвет. Семпла, лесна за съчетаване и налична, „ Малката черна рокля “ бързо маркира значима културна смяна. От цвят, асоцииран с траура и скръбта, черното става част от ежедневния дрешник на дамата от началото на ХХ век.
След лансирането на модела на Шанел, „ Малката черна рокля “ става наложителен детайл от дрешника на модерната жена. От основаването и излизането й на пазара този тоалет е претърпял редица еволюции. И то такива, че може по тях да се наблюдава развиването на дамите през предишния век. Първородната „ Малка черна рокля “ Шанел основава в „ Ерата на джаза “ и прибавя към нея клоше (мека женска шапка с форма на полусфера) и дълги перлени гердани. Втората международна война маркира друга смяна във усетите – черната рокля отразява комфортът на този тоалет и неговата трезвеност във времена на военно злополучие. Жените стартират да работят, а облеклата стават по-практични и консервативни, с цел да се приспособяват към съответния начин на живот.
С края на войната „ Малката черна рокля “ е преродена още веднъж в своя дом (Париж) в сбирката на Кристиян Диор „ New Look “. Количеството плат, належащо за изработката на една пола, съдържаща пласт след пласт, е стигало за изработката на 15 поли през войната “. Със своя нюх към елегантността, Диор оформя дребната черна рокля на 50-те години, която придава на дамата фигура на песъчлив часовник.
Но в поп културата надали има по-популярна „ Малка черна рокля “ от тази, която Одри Хепбърн носи в „ Закуска в Тифани “ (1961). С този модел Юбер дьо Живанши трансформира фрапантно силуета на Диор. Спуска дължината до глезените, прибавя тиара и перлена огърлица. Живанши и Хепбърн ще продължат да работят дружно и той ще направи редица известни тоалети за нея. Други негови клиентки, които разпространяват „ Малката черна рокля “ и останалите дизайни на Живанши са Джаки Кенеди, Херцогинята на Уиндзор и Грейс Кели.
Години по-късно, в средата на 90-те, Елизабет Хърли и Джани Версаче ще създадат следващата гражданска война. Италианският дизайнер „ раздира “ класическия дизайн на Живанши и съединява частите със златни безвредни игли. Елизабет Хърли прави история, когато се появява с тази рокля на премиерата на кино лентата “ Четири сватби и едно заравяне “.
„ Малката черна рокля “ ще стои постоянно в дрешника с безконечни облекла. До нея са класики като бялата тениска и риза, коженото яке, сините дънки. И всяко потомство се връща към тези безконечни дизайни, с цел да ги приспособява съгласно потребностите и усетите си. Но първичните детайли постоянно се резервират. „ Малката черна рокля “ обаче превъзхожда всички свои събратя по орис с едно нещо.
