Нормални ли сме? Държави ли сме или бантустани?
От Скопие направиха изкуствена засада на Кирил Петков. Румен Радев също се включи.
Пендаровски одобри ОМО Илинден. Драги Георгиев предложи историческата комисия да си почине 2-3 години. Ковачевски и Османи отпътуваха за Брюксел. Радев изрази мнение, че визитата на Петков в Скопие е било прибързано.
Всичко това - в чест на " взаимното " честване на Гоце Делчев. Вижте - дано да бъде ясно за всички, в това число за премиера: подобен е цикълът на българо-македонските връзки. Някой се ускори да направи нещо хубаво за България и Македония. Изговорят се много хубави думи. Тръгне една хубава страст на очакване за разведряване...
Следващият стадий е предначертан. Мощните лобита, преживяващи от спора сред София и Скопие се задействат като по поръчка. Не като - задействат се по поръчка. Техният бизнес зависи от това да се оплюваме от двете страни на Деве хълм. Конците, за които са завързани огромна част от тези " специалисти " по българо-македонска ненавист се простират до Москва и Белград - където стоят по-важните кукловоди. Някой от двете страни направи непристоен жест... " А-а, по този начин ли мамицата ви " - ревнат от другата страна. Шоуто на следващата режисирана кавга е в ход.
Сериозен проблем на Петков е, че е зле информиран за цялата тази срамна история, а на всичкото от горната страна е и огромен оптимист. Време му е да организира няколко съществени диалога на прикрито - не с македонските си сътрудници. А с българските си прародители.
През 1992 година Филип Димитров призна независимостта на Македония. Бяхме първи в света. Признахме Македония без ангажименти. На другия ден потеглиха лакърдиите. " Признаваме страната, само че не признаваме нацията... " " Признаваме Македония, само че не признаваме македонския език... " И тъй наречените Лакърдиите потеглиха и в Скопие - първо по-приглушено, след това - все по-арогантно...
През 1999 година Иван Костов подписа с Любчо Георгиевски двустранна декларация за връзките сред двете страни. Една от позициите в нея беше отводът от малцинствени искания. Това не пречи и до ден сегашен да се замерваме с малцинствени искания.
Нормални ли сме? Държави ли сме или бантустани?
Малко по-късно Любчо Георгиевски бе свален от власт от протеста на албанците. Заедно с него си потегли и разбирателството сред София и Скопие. Груевски най-нахално си говореше - " Е, не знам какво е подписвал Любчо - с него си приказвайте... "
Симеон Сакскобургготски съвсем обществено отхвърли да разисква и да се занимава с Македония. Той бе в елементи осведомен с това, което през днешния ден и на следващия ден с огромни горчиви лъжици ще гълта Кирил Петков - а преди него гълтаха предшествениците му.
Стената сред София и Скопие е по-здрава и по-дълговечна от Берлинската. Просто тъй като Студената война на разграничена България не е свършвала и няма скоро да свърши. За това се грижат както обичайните " другари " на България в Москва, Белград и някои други столици, по този начин и многолюдни групи български и македонски измекяри, препитаващи се от братската/братовчедската свада.
За кавгата се грижат - за жалост - и значителен борй откровени и честни наши сънародници, надълбоко травмирани и засегнати от поредните провали на българската идея в Македония от повече от век насам. Тези хора желаят историческа реабилитация на истината, само че са толкоз прочувствени и безутешни, че са дежурна и лесна плячка на измекярите, препитаващи се от българо-македонската кавга.
Днес имаме освен това от засегнати и безутешни носталгици по българската идея в Македония. Днес имаме - за първи път от доста години насам - едно всеобщо публично мнение в България, подгрято от упованието - " Абе, тези ще клекнат... " Такова очакване подхранват и удбашките глашатаи в районен съд Македония. Подгрява се публичното мнение и от кръчмарските глашатаи на балканския бабаитлък. " Кои бе, тия ли...? Сега ще им се стъжни на тия... " Като не можем да го " стъжним " на огромните, да си раздаваме шамарите на " дребните "...
Кирил Петков няма да се измъкне от този циничен кръг с единия гол възторг, с който потегли за Скопие преди две седмици. Не бих желал да решаваме своите лични национални проблеми с непозната помощ, само че на този стадий не виждам различен излаз от обстановката. Най-доброто нещо, което може да направи българският министър председател е следното.
Първо, да разбере самият той защо става дума - да разбере системата на хроничната българо-македонска кавга.
Второ, да формулира интернационално конвертируеми български искания към Скопие като изискване за повдигане на ветото. Досега те не бяха дефинирани като хората - било от несръчност, било по поръчка. Тези искания би трябвало да бъдат резултат на добре осмислен народен интерес.
Трето, да ангажира сътрудниците на България в Европейски Съюз с разбирането и с мотивацията да изискат от Скопие удовлетворяването на тези искания. Ако успеем да ги убедим, че те са значима част от спазването на критериите за участие в съюза.
Според мен най-значимата част от тези искания са свързани с унищожаване езика на омразата към България, заложен в държавната теория на Скопие в средата на предишния век. Този език на омразата има очевидни, явни, елементарно доказуеми рецидиви. В правото си сме да пожелаваме тяхното унищожаване от формалните институционални прояви на македонската държавност.
Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията
Пендаровски одобри ОМО Илинден. Драги Георгиев предложи историческата комисия да си почине 2-3 години. Ковачевски и Османи отпътуваха за Брюксел. Радев изрази мнение, че визитата на Петков в Скопие е било прибързано.
Всичко това - в чест на " взаимното " честване на Гоце Делчев. Вижте - дано да бъде ясно за всички, в това число за премиера: подобен е цикълът на българо-македонските връзки. Някой се ускори да направи нещо хубаво за България и Македония. Изговорят се много хубави думи. Тръгне една хубава страст на очакване за разведряване...
Следващият стадий е предначертан. Мощните лобита, преживяващи от спора сред София и Скопие се задействат като по поръчка. Не като - задействат се по поръчка. Техният бизнес зависи от това да се оплюваме от двете страни на Деве хълм. Конците, за които са завързани огромна част от тези " специалисти " по българо-македонска ненавист се простират до Москва и Белград - където стоят по-важните кукловоди. Някой от двете страни направи непристоен жест... " А-а, по този начин ли мамицата ви " - ревнат от другата страна. Шоуто на следващата режисирана кавга е в ход.
Сериозен проблем на Петков е, че е зле информиран за цялата тази срамна история, а на всичкото от горната страна е и огромен оптимист. Време му е да организира няколко съществени диалога на прикрито - не с македонските си сътрудници. А с българските си прародители.
През 1992 година Филип Димитров призна независимостта на Македония. Бяхме първи в света. Признахме Македония без ангажименти. На другия ден потеглиха лакърдиите. " Признаваме страната, само че не признаваме нацията... " " Признаваме Македония, само че не признаваме македонския език... " И тъй наречените Лакърдиите потеглиха и в Скопие - първо по-приглушено, след това - все по-арогантно...
През 1999 година Иван Костов подписа с Любчо Георгиевски двустранна декларация за връзките сред двете страни. Една от позициите в нея беше отводът от малцинствени искания. Това не пречи и до ден сегашен да се замерваме с малцинствени искания.
Нормални ли сме? Държави ли сме или бантустани?
Малко по-късно Любчо Георгиевски бе свален от власт от протеста на албанците. Заедно с него си потегли и разбирателството сред София и Скопие. Груевски най-нахално си говореше - " Е, не знам какво е подписвал Любчо - с него си приказвайте... "
Симеон Сакскобургготски съвсем обществено отхвърли да разисква и да се занимава с Македония. Той бе в елементи осведомен с това, което през днешния ден и на следващия ден с огромни горчиви лъжици ще гълта Кирил Петков - а преди него гълтаха предшествениците му.
Стената сред София и Скопие е по-здрава и по-дълговечна от Берлинската. Просто тъй като Студената война на разграничена България не е свършвала и няма скоро да свърши. За това се грижат както обичайните " другари " на България в Москва, Белград и някои други столици, по този начин и многолюдни групи български и македонски измекяри, препитаващи се от братската/братовчедската свада.
За кавгата се грижат - за жалост - и значителен борй откровени и честни наши сънародници, надълбоко травмирани и засегнати от поредните провали на българската идея в Македония от повече от век насам. Тези хора желаят историческа реабилитация на истината, само че са толкоз прочувствени и безутешни, че са дежурна и лесна плячка на измекярите, препитаващи се от българо-македонската кавга.
Днес имаме освен това от засегнати и безутешни носталгици по българската идея в Македония. Днес имаме - за първи път от доста години насам - едно всеобщо публично мнение в България, подгрято от упованието - " Абе, тези ще клекнат... " Такова очакване подхранват и удбашките глашатаи в районен съд Македония. Подгрява се публичното мнение и от кръчмарските глашатаи на балканския бабаитлък. " Кои бе, тия ли...? Сега ще им се стъжни на тия... " Като не можем да го " стъжним " на огромните, да си раздаваме шамарите на " дребните "...
Кирил Петков няма да се измъкне от този циничен кръг с единия гол възторг, с който потегли за Скопие преди две седмици. Не бих желал да решаваме своите лични национални проблеми с непозната помощ, само че на този стадий не виждам различен излаз от обстановката. Най-доброто нещо, което може да направи българският министър председател е следното.
Първо, да разбере самият той защо става дума - да разбере системата на хроничната българо-македонска кавга.
Второ, да формулира интернационално конвертируеми български искания към Скопие като изискване за повдигане на ветото. Досега те не бяха дефинирани като хората - било от несръчност, било по поръчка. Тези искания би трябвало да бъдат резултат на добре осмислен народен интерес.
Трето, да ангажира сътрудниците на България в Европейски Съюз с разбирането и с мотивацията да изискат от Скопие удовлетворяването на тези искания. Ако успеем да ги убедим, че те са значима част от спазването на критериите за участие в съюза.
Според мен най-значимата част от тези искания са свързани с унищожаване езика на омразата към България, заложен в държавната теория на Скопие в средата на предишния век. Този език на омразата има очевидни, явни, елементарно доказуеми рецидиви. В правото си сме да пожелаваме тяхното унищожаване от формалните институционални прояви на македонската държавност.
Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ